№ 322
гр. Варна , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503726 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 279656/06.11.2020 г., от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 8“, ул.
„Търново“, срещу бл. 817, срещу Решение № 3377/22.07.2020 г., по гр.д. №
17314/2019 г., на ВРС, XLI с., изменено с Определение, без посочен номер,
от 27.11.2020 г. , с което е отхвърлен иска за осъждането на К. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, ул. «Г. Ж.», № 22, партер – вътр. Двор, да
заплати сумата 580.00 лв., представляваща неотчетена сума, получена от
него, в качеството на пълномощник, по Договор за прехвърляне на вземане от
28.01.2015 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД – цедент и „Интейк“ ЕООД
– цесионер, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска –
27.01.2020 г. до изплащането, на осн. чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Жалбоподателят излага, че атакувания съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Счита, че след като парите са родово определена вещ и
родът не погива, то за въззиваемия-ответник всякога е налице задължение да
предаде същото количество парични средства на упълномощителя си, дори
конкретно получената по договора за цесия сума да не се намира в негово
държане. Сочи, че с процесния анекс се изменя уговорената цена по договора
за цесия от 580.00 лв., на 5.00 лв., при положение че вземането предмет на
1
прехвърлянето представлява съдебно присъдени разноски, които са
присъдени в полза на въззивника, при което намаляването на цената по
цесията на 5.00 лв. безспорно променя икономическото и правното
положение на упълномощителя-ищец. Счита, че е неясно каква новация е
приел първоинстанционния съд за настъпила по силата на процесния анекс.
След като съдебните разноски се дължат по силата на влязло в сила решение,
то срещу тях въззивникът не дължи насрещна престация, респ. не съществува
задължение, което да бъде новирано. По същество отправя искане за отмяна
на постановеното решение и уважаване на предявения иск. В с.з. чрез
процесуален представител поддържа изложеното във въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна К.Т., депозира
писмен отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Излага
доводи във връзка с релевираните оплаквания и такива с подкрепа на
възприетото от първоинстанционния съд в атакувания съдебен акт. По
същество отправя искане за потвърждаване на постановеното решение като
правилно и законосъобразно. В с.з. чрез процесуален представител поддържа
изложените в отговора доводи.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС образувано предявен от „КНМ Груп“ ЕООД
иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждането на К. Д. Т. да заплати
сумата 580.00 лв., представляваща сума получена в качеството на
пълномощник по Договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2015 г. сключен
между „КНМ Груп“ ЕООД, в качеството на цедент и „Интейк“ ЕООД, в
качеството на цесионер, и неотчетена от ответника.
Ищецът твърди, че по силата на постановено Решение № 428/27.01.2015
г., постановено по гр.д. № 9916/2014 г., по описа на ВРС, в негова полза била
присъдена сумата 618.61 лв., представляваща разноски за водене на
производството. Сочи, че на 28.012015 г., чрез ответника като пълномощник,
се разпоредил с това свое вземане в полза на „Интейк“ ЕООД, по силата на
Договор за цесия, срещу цена от 580.00 лв. Излага, че съобразно разпоредбата
на чл. 3 от Договора уговорената цена била платена изцяло и в брой като
договорът служел за разписка. Твърди, че ответникът не изпълнил
задължението си да предаде получената, в качеството му на пълномощник,
цена за прехвърленото вземане. Допълнително навежда възражения за
недействителност на Анекс към Договор за цесия от 28.01.2015 г. като го
счита за нищожен поради противоречие и заобикаляне на данъчното
законодателство, вкл. поради нееквивалентност на предстациите, поради
невъзможност на предмета, респ. липса на основание, поради договаряне във
вреда на представлявания
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор, в който оспорва
предявения иск. Оспорва да е получил процесната сума от „Интейк“ ЕООД
2
като сочи, че в договора е било отбелязано, че сумата е платена на цедента, а
не на пълномощника му. Твърди още, че по силата на Анекс от същата дата,
към сключения договор за цесия, е върнал обратно на „Интейк“ ЕООД
процесната сума. Счита, че анексът по съществото си разкрива реалните
уговорки между страните, в т.ч. и досежно цената по сключения договор за
цесия и нейното заплащане. Индиция в тази насока били и уговорките в
сключеното Тристранно споразумение от 23.10.2014 г. Твърди, че в
представеното пълномощно ясно са разписани правомощията делегирани на
пълномощника, измежду които и да се разпорежда с вземанията на ищеца при
условията, каквито намери за добре, както и да сключва и прекратява
договори за прехвърляне на вземания, при което е разполагал с
представителна власт и да изменя договори за цесия. Излага коментар на
уговорките в процесния анекс към договора за цесия. Излага оплаквания за
липса на индивидуализация на твърдяния договор за поръчка с неговите
съществени елементи, както и оспорва съществуването на такъв договор.
Релевира възражение за процесуално прихващане на вземането на ищеца с
вземане на ответника, възлизащо общо на сумата 7008.58 лв., за събирането
на което е образувано изп.д. № 2380/2018 г., на ЧСИ № 895.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото е представен заверен препис от Договор за прехвърляне на
вземане, сключен на 30.04.2014 г., по силата на който ищецът като цесионер е
придобил вземане на неучастващото в делото лице – С.И.С., като цедент, от
длъжника “Енерго-Про продажби“ АД, с произход - платена без основание
стойност, на коригирана потребена електроенергия за периода 04.09.2010 г. –
02.03.2011 г., обективирана във фактура № **********/14.03.2011 г., на
стойност 1465.25 лв., срещу задължението си да заплати цена в размер на
1365.25 лв., в шестмесечен срок от подписване на договора. При сключването
на Договора ответникът е действал като пълномощник на цедента.
Видно е от представения Договор за прехвърляне на вземане, сключен
на 23.10.2014 г., че ищецът, чрез пълномощника си ответника, е прехвърлил
на трето, неучастващо в делото лице - “Интейк“ ЕООД, представлявано от
управителя Д.А., вземането, придобито по силата на цитирания Договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г., отново срещу цена в размер на
1365.25 лв., която при подписването на Договора е заплатена изцяло и в брой
(чл. 3).
3
На същата дата – 23.10.2014 г., страните по Договор за прехвърляне не
вземане от 23.10.2014 г. и физическото лице – С.И.С., сключили
представеното по делото Споразумение, към Договор за цесия от 23.10.2014
г., по силата на което констатирали, че цената за прехвърляне на вземането,
предмет на Договор за цесия от 30.04.2014 г., в размер на 1365.25 лв., не е
заплатена. Страните констатирали, че ищецът е предявил иск досежно
цедираното му вземане, но е в невъзможност до датата на падежа – 30.10.2014
г. да заплати уговорената цена. Страните се съгласили „Интейк“ ЕООД да
встъпи като съдлъжник по задължението за заплащане на цената за
цедираното вземане на физическото лице С.С. и да я заплати на датата на
падежа. В замяна страните се договорили ищецът да цедира вземането,
придобито от него по силата на Договор за цесия от 30.04.2014 г. на „Интейк“
ЕООД, срещу цена в размер на 50.00 лв. Уговорената цена била дължима в
срок от 6 м., считано от датата на влизане в сила на решението по гр.д. №
9916/2014 г., на ВРС, VII с. Страните констатирали още, че при сключването
на Договора за прехвърляне от 23.10.2014 г., лицето Д.А., посочена като
представляващ „Интейк“ ЕООД е действала без представителна власт.
Още третото лице – „Интейк“ ЕООД заявило, че ще финансира
воденото дело за своя сметка, ще назначи юрисконсултите на ищеца на
трудов договор и ще им заплаща отделно възнаграждение като ищецът отново
се задължил да прехвърли на „Интейк“ ЕООД вземането си за платените
разноски по делото, след установяването им по размер, при цена за тази
последваща цесия в размер на 5.00 лв. Страните още отразили, че ответникът,
в качеството си на пълномощник на “КНМ Груп“ ЕООД връща /предава/ на
“Интейк“ ЕООД, получената сума от 1365.25 лв. и споразумението служи
като разписка за извършеното плащане. При сключването на споразумението
ответникът по настоящото дело действал като пълномощник на физическото
лице Сали и на ищеца по настоящото дело – „КНМ Груп“ ЕООД.
По делото е представен заверен препис от Договор за прехвърляне на
вземане от 28.01.2015 г., по силата на който ищецът, представляван от
ответника, в качеството на цедент прехвърлил на „Интейк“ ЕООД, в
качеството на цесионер, вземането си представляващо присъдени разноски по
гр.д. № 9916/2014 г., на ВРС, VII с., възлизащо на 618.61 лв., срещу цена в
размер на 580.00 лв., която към датата на договора била заплатена изцяло и в
4
брой и договорът имал ролята и на разписка. (отново чл. 3). При сключването
на договора ищецът е бил представляван от ответника.
На същата дата – 28.01.2015 г. бил подписан представения по делото
Анекс към Договор за прехвърляне на вземане от 28.01.2015 г., от който се
установява, че ищецът-цедент, представляван от ответника, при съобразяване
на уговорената предварително цена за цедирането на това вземане, в
подписаното тристранно споразумение от 23.10.2014 г., връща (предава) на
„Интейк“ ЕООД, получената сума от 580.00 лв. Страните са се съгласили, че
Анексът има характер и на разписка.
По делото е представено и пълномощно от 04.07.2014 г., изходящо от
ищцовото дружество, по силата на което ответникът, в качеството му на
адвокат, е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство
по дела, изрично с правата по чл. 34, ал. 2 ГПК, да представлява дружеството
пред всички енергоснабдителни и водоснабдителни дружества, опериращи на
територията на РБ, както и да се разпорежда с вземанията на ищцовото
дружество, при условия каквито намери за добре.
Към настоящото производство е приобщено и производството по гр.д.
№ 9916/2014 г., на ВРС, VII с. В това производство е постановено Решение №
428/27.01.2015 г., по силата на което е осъдено „Енерго-Про Продажби“ АД
да заплати на “КНМ Груп“ ЕООД, сумата 1465.25 лв., платена без основание
стойност, на коригирана потребена електроенергия за периода 04.09.2010 г. –
02.03.2011 г., обективирана във фактура № **********/14.03.2011 г. В
процеса ищецът е установил качеството си на кредитор като се е легитимирал
със сключения Договор за цесия от 23.10.2014 г. С решението са присъдени
разноски за първа инстанция в размер на 618.61 лв., в полза на ищеца. След
инстанционна проверка решението е влязло в законна сила на 11.05.2015 г.
Пред първоинстанционния съд са представени преписи от нотариално
заверени покани и уведомления, изходящи от ищцовото дружество, по силата
на които ответникът и “Интейк“ ЕООД, са били поканени да върнат всички
договори за прехвърляне на вземания сключени на 23.10.2014 г. и подписани
от ответника като пълномощник на ищеца, съответно за извършване на
плащане по тях.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС
съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен
съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна
компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Произнасянето на ВРС
съответства на заявената за разглеждане претенция – осъдителна с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, поради което обжалваното решение е валидно и
допустимо.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Първия спорен между страните въпрос, пренесен и пред въззивната
инстанция е дали между страните е налице сключен договор за поръчка.
Макар и ответника да е твърдял, че такъв не е бил налице, противното се
установява от събраните в хода на производството доказателства и
действията на самия ответник. Последователно е приемано в доктрината и
съдебната практика, че с приемането на едностранното волеизявление на
упълномощителя за възлагане извършването на определени правни действия
довереникът дава съгласие за сключване на договор за поръчка, който е
неформален и консенсуален договор. По въпроса за наличие на договор за
поръчка между страните, последователно са се произнасяли всички състави
на ВОС. За пореден път, настоящият състав счита за необходимо да посочи,
че основните елементи, от договор за поръчка са обективирани в
представеното пълномощно от 04.07.2014 г. Както е посочено във
фактическата установеност, с него са делегирани правомощия на довереника
– въззиваем да извършва описаните в него действия от името и за сметка на
доверителя – въззивник. След като това е така, то правата и задълженията
последица от действията на довереника, възникват директно в имуществената
сфера на доверителя като в унисон с разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД,
довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко,
което е получил в изпълнение на поръчката. Едностранната сделка по
упълномощаване сама по себе си не изключва каузалния й характер, още
повече че в коментираното пълномощно са делегирани пълномощия на
въззиваемия – довереник, да получава средства от и в полза на
упълномощителя.
В унисон с горните мотиви е и извода, почиващ на събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства, че след като на 28.01.2015
г. по силата на сключения Договор за цесия, въззиваемия, действащ чрез
пълномощника си адв. Кр. Т. е прехвърлил на „Интейк“ ЕООД, присъдените в
негова полза с Решението по по гр.д. 9916/2014 г., на ВРС, разноски като Т. е
получил и цената по цесията в същото качество, то за него е възникнало и
6
задължение за отчет на полученото. Тук след да бъде посочено, че въззивния
състав намира за правно неиздържани доводите на въззиваемия, че тъй като в
Договора за цесия било посочено, че сумата от 580.00 лв., представляваща
цена за цедираното вземане, била получена от Цедента, а не от негов
пълномощник, то въззваемия не бил получавал подобна сума. След като в
договора при индивидуализиране на присъстващите страни, е посочено, че
цедентът действа чрез пълномощник, то естествено е всички действия и
изявления закрепени в него да са извършени чрез пълномощника, без да е
необходимо това да се посочва отново и отново във всяка отделна клауза,
още повече че договорът е подписан от същия този пълномощник.
Предмет на спор между страните са и последиците от сключения на
същата дата - 28.01.2015 г. Анекс към Договор за цесия, по силата на който
цената за цедираното вземане от 580.00 лв. е редуцирана до 5.00 лв., а
получената от довереника сума е върната на цесионера. Връщането на сумата
се интерпретира от въззиваемия като отчитане на процесната сума.
По отношение на сключения Анекс от страна на въззивника са наведени
възражения за недействителността му, абсолютна и относителна, на редица
основания – заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави (чл. 26,
ал. 1, предл. Второ и трето ЗЗД), невъзможен предмет и липса на основание
(чл. 26, ал. 2, предл. Първо и четвърто ЗЗД) и договаряне във връде на
представлявания (чл. 40 ЗЗД).
За да бъде отговорено на спорните между страните въпроси, следва да
бъде изследвана хронологията на действията на страните, съдържанието на
направените изявления.
Сключването на коментирания по-горе Анекс към Договор за цесия от
28.01.2015 г. е мотивирано от страните с подписано на 23.01.2014 г.
тристранно споразумение между „КНМ Груп“ ЕООД, „Интейк“ ЕООД и
С.И.С..
На стр. 2 от това Споразумение „Интейк“ ЕООД е направило изявление,
че ще финансира воденото от „КНМ Груп“ ЕООД срещу „Енерго-Про
Продажби“ АД, дело за своя сметка, ще назначи юрисконсултите на ищеца на
трудов договор и ще им заплаща отделно възнаграждение, а въззивникът от
своя страна се задължил да прехвърли на „Интейк“ ЕООД вземането си за
платените от „Интейк“ ЕООД, разноски по делото, след установяването им по
размер, при цена за тази последваща цесия в размер на 5.00 лв. Така
изложените изявления имат характер на предварителен договор между
страните.
Както бе посочено във възприетото по фактите, след постановяването
на съдебното решение по воденото гр.д. № 9916/2014 г., на ВРС, на 27.01.2015
г., на 28.01.2015 г. между въззивникът – „КНМ Груп“ ЕООД, представляван от
7
Т. и „Интейк“ ЕООД е сключен окончателния договор за цесия, предмет на
настоящото производство, по силата на който било цедирано вземането за
разноски по гр.д. № 9916/2014 г., на ВРС и била заплатена уговорената за
него цена от 580.00 лв., получена от пълномощника Т..
В същият ден – 28.01.2015 г. е сключен и Анексът към Договорът за
цесия. В него страните възпроизвели коментираната по-горе уговорка от стр.
2 от тристранното Споразумение от 23.10.2014 г. и изменили цената по
сключения договор за цесия от 580.00 лв., на 5.00 лв.
Възраженията на въззиваемия за нищожност на сключения Анекс
заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл.
Второ и трето ЗЗД), се преценяват от въззивният състав като неоснователни.
Първото е твърде неясно обосновано и лишено от конкретика За пълнота
следва да бъде посочено, че заобикаляне на закона е налице, когато страните
се стремят да постигнат забранен резултат чрез поредица от сделки, но не и,
когато извършват нарушения на данъчното законодателство или се опитват
да препятстват евентуалното удовлетворяване на трета страна. Накърняване
на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната
страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести като се възползва от
по-неблагоприятното положение на другата страна; при прекомерно
ограничаване на личната свобода, както и конкуренцията; когато се уговарят
имуществени облаги за сключването на брак, даването на съгласие за
осиновяване и др.
Следваща група възражения са невъзможен предмет и липса на
основание (чл. 26, ал. 2, предл. Първо и четвърто ЗЗД). Не е налице и
твърдяната невъзможност на предмета. Въззивния състав намира, че е налице
твърдяната липса на основание. Основанието на договора е причината
страните да се задължат. Причината не е необходимо да е посочена в
договора, тъй като се предполага. Липсва причина и, когато тя не съществува,
т.е. когато на приобретателя отнапред е било известно, че той няма да
престира нищо по договора или ще престира по-малко.
Така, при постигнати предварителни уговорки и поети задължения от
страна на „Интейк“ ЕООД досежно финансирането и воденето на гр.д. №
9916/2014 г., на ВРС, срещу изпълнението на които въззивникът е поел
задължение да цедира вземането си за разноски по делото за цена от 5.00 лв.
(стр. 2 от тристранното Споразумение от 23.10.2014 г.), страните са сключили
окончателен договор, в чиито клаузи не е било закрепено изпълнението на
поетите задължения от страна на цесионера и съответно е била уговорена
цена от 580.00 лв., която е била предадена на цедента, чрез пълномощника му.
Посоченото налага извода, че предварителните уговорки между страните не
са били изпълнени от страна на „Интейк“ ЕООД. След което на същата дата и
очевидно в последващ момент, страните сключват Анекс към Договора за
8
прехвърляне на вземане. В хода на производството не се установи кое е
основанието на сключения Анекс, което е настъпило след сключването на
Договора за цесия и което е причината за подписването му. Такова не се
установява нито от събраните в хода на производството писмени
доказателства, нито от изявленията на страните при сключването на Анекса.
Това е така, защото в него не са налице изявления, че поетите задължения от
страна на „Интейк“ ЕООД са били изпълнени и са факт, а отново е
възпроизведено съдържанието на предварителните уговорки между страните,
които са им били известни и при сключването на окончателния договор за
цесия и не са намерили отражение в него. Междувпрочем, изпълнение на
задълженията не се установява и от материалите по приобщеното гр.д.
9916/2014 г., на ВРС. Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че
сключеният на 28.01.2015 г. Анекс към Договор за прехвърляне на вземане от
същата дата е нищожен поради липса на основание. При това положение не
може да се приеме, че е отпаднало задължението на пълномощника Кр. Т. да
отчете получената сума по сключения Договор за цесия от 28.01.2015 г.
Останалите наведени основания за нищожност и относителна
недействителност на сключения Анекс няма да бъдат обсъждани, тъй като
горния извод не би бил променен.
Изложеното до тук води до извод, че получената от довереника при
сключването на Договора за прехвърляне на вземане от 28.01.2015 г., цена за
цедираното вземане в размер на 580.00 лв., се дължи на доверителя и следва
да му бъде заплатена.
Горното налага обсъждане на релевираното от страна на въззиваемия
пред първоинстанционния съд възражение за прихващане с вземане на
последния срещу въззивника, възлизащо на 995.01 лв., представляваща
законна лихва за периода 28.10.2014 г. – 07.02.2020 г. върху главницата
1857.02 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13520/2014 г.,
на ВРС и е било образувано изп.д. № 2380/2018 г. на ЧСИ № 895. Няма
пречка въззиваемият да се удовлетвори за вземането си и чрез възражение за
прихващане, релевирано във висящо производство, с активното вземане на
въззивника. Въззивния състав не споделя възражението на въззивника за
недопустимост на съдебното прихващане, тъй като вземането е предмет на
образувано изпълнително дело. Не съществува пречка да бъде извършено
прихващане с вземане, което е предмет на изпълнение още повече, че съдебно
прихващане може да бъде извършено само пред съд. На съда е служебно
известно, че вземането предмет на възражението за прихващане не е било
разгледано по нито едно от посочените от въззивника дела – гр.д. №
17309/2019 г., на ВРС, XIV с., 17313/2019 г., на ВРС, L с., гр.д. № 17326/2019
г., на ВРС, VII с., гр.д. № 975/2020 г., на ВРС, L с., поради което твърденията
на въззивника в тази насока се преценяват като неоснователни. Вземането не
било погасено изцяло и чрез извънсъдебното изявление за прихващане,
9
отправено чрез представеното от въззивника Уведомление от 02.12.2019 г.,
изходящо от въззиваемия, предвид размера на прихванатото с това изявление
вземане за законна лихва в размер на 62.26.лв.
Не се спори между страните, че по силата на издадена Заповед по чл.
410 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 13520/2014 г., на ВРС, XXXIV с.,
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия главница в размер на 1857.02
лв. като е присъдена законна лихва върху нея, считано от 28.10.2014 г. до
изплащането. Не са налице твърдения и кореспондиращите им доказателства
от страна на въззивникът да е извършвал плащания по присъдената главница.
Поради което и законната лихва върху сумата от 1857.02 лв., за посочения от
въззиваемия период 28.10.2014 г. – 07.02.2020 г., възлиза на сумата 995.01 лв.
След извършеното прихващане вземанията се считат погасени до
размера на по-малкото от тях или това на въззивника, възлизащо на 580.00 лв.
При това положение предявения иск макар и основателен ще следва да
бъде отхвърлен, поради погасяване на претенцията чрез прихващане.
Постановеното решение ще следва да бъде отменено и постановено
ново, с което искът да бъде отхвърлен, с оглед разгледаното възражение за
прихващане.
По разноските.
Предвид изхода от спора и на осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия
макар и да се следват разноски за двуинстанционното разглеждане на делото,
не се присъждат предвид липсата на направени такива.
На адв. Петър Гетев се следва сумата 300.00 лв., за осъществяването на
процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА пред
първата инстанция. Същата сума следва да бъде присъдена за разглеждане на
делото пред въззивната инстанция.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 3377/22.07.2020 г., по гр.д. № 17314/2019 г.,
на ВРС, XLI с., изменено с Определение, без посочен номер, от 27.11.2020 г.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:,
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Люлин 8“, ул. „Търново“,
срещу бл. 817 за осъждането на К. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ул. «Г. Ж.», № 22, партер – вътр. Двор, да заплати сумата 580.00 лв.
10
(петстотин и осемдесет лева), представляваща неотчетена сума, получена от
него, в качеството на пълномощник, по Договор за прехвърляне на вземане от
28.01.2015 г., сключен между „КНМ Груп“ ЕООД – цедент и „Интейк“ ЕООД
– цесионер, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска –
27.01.2020 г. до изплащането, на осн. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, поради прихващане
с вземането на К. Д. Т., ЕГН ********** срещу „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК
*********, за сумата 995.01 лв. (деветстотин деветдесет и пет лева и 01 ст.),
представляваща законна лихва за периода 28.10.2014 г. – 07.02.2020 г. върху
главница в размер на 1857.02 лв., за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 13520/2014 г., на ВРС, XXXIV с. и е било
образувано изп.д. № 2380/2018 г. на ЧСИ № 895.
ОСЪЖДА „КНМ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ЖК „Люлин 8“, ул. „Търново“, срещу бл. 817, да
заплати на адвокат П. Ч. Г., със служебен адрес гр. Варна, ул. «Г. Ж.», № 22,
партер – вътр. двор, сумата 600.00 лв. (шестстотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за първа и въззивна инстанция, на осн. Чл. 38, ал.
1, т. 3 ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. Чл. 280,
ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11