№ 10088
..., 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110134257
по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в
размер на сумата от 1 131,62 лв., представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка ... за вреди на л. а. „БМВ“, модел ...,
модификация ...“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 23.08.2022 г., настъпило в ..., на .... с
посока от магазин ... към ...., при попадане на автомобила в дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.04.2023 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 20216/2023 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.04.2023 г.
Ищецът .... твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка ...,
обективиран в застрахователна полица № 4704220250000666/15.03.2022 г., е заплатил сумата
от 1 131,62 лв., от която: 249,62 лв. – за увреждане на гумите и 882 лв. – за ремонт на
джантите, представляваща застрахователно обезщетение за причинени вреди на
застрахования при него л. а. „БМВ“, модел ..., модификация ...“, с рег. № ...., вследствие на
ПТП от 23.08.2022 г. Поддържа, че ПТП-то е реализирано в ..., на .... с посока от магазин ...
към ...., при попадане на застрахования автомобил в необезопасено и несигнализирано
препятствие на пътното платно – дупка, като отговорен за настъпването му е ответникът ....
тъй като пътят, по който се е движил автомобилът, представлява част от общинската пътна
мрежа и именно общината отговаря за поддържането му, позовавайки се на чл. 31 от ЗП.
Сочи, че във връзка с ПТП-то е съставен протокол за ПТП № 1865571 от 23.08.2022 г., като
при него е образувана щета № 470422222245637 и са съставени 2 броя описи съответно от
23.08.2022 г. и от 23.09.2022 г., в които са отразени констатираните видими увреждания по
автомобила, а именно: увреждане на предна дясна гума, предна дясна джанта, задна дясна
гума и задна дясна джанта. Допълва, че е определил и изплатил застрахователно
обезщетение в общ размер на 1 131,62 лв., от която: 249,62 лв. – изплатена на 06.10.2022 г. в
полза на собственика на автомобила във връзка с увредените гуми и 882 лв. – изплатена на
05.12.2022 г. в полза на извършилия ремонта сервиз – .... във връзка ремонта на джантите.
Твърди, че с покана за плащане, получена на 31.01.2023 г., ответникът е поканен да заплати
1
процесната сума от общо 1 131,62 лв., но същият не е сторил това, с което обосновава
правния си интерес от предявяване на иска. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска при твърдението, че не е надлежен ответник по него, тъй като участъкът, на
който е настъпило процесното ПТП, а именно: .... с посока на движение от магазин ... към
...., представлява част от републиканската пътна мрежа, поради което отговорен за
поддържането му е .... а не ..... В тази връзка представя и списък – разпределение на
републиканските пътища по дължини и километрично положение, попадащи в
урбанизирана територия на .... на който се позовава. Оспорва да е доказан описаният от
ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: наличието на
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно с конкретни размери, доколкото
представеният протокол за ПТП не е четлив, а освен това не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Оспорва причината за настъпване на процесното ПТП да
се дължи на находяща се на пътното платно дупка. Счита, че механизмът му се основава
единствено на изтъкнатите от водача обстоятелства в подаденото от него заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение, които са израз на неговата субективна
преценка. Допълва, че не е доказано дали водачът на л. а. „БМВ“, модел ..., модификация ...“,
с рег. № .... е съобразил скоростта си на движение с конкретните атмосферни условия и
състоянието на пътя, което би било в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва наличието
на причинна връзка между застрахователното събитие и вредата. Счита за недоказано дали
от страна на застрахователя е отчетено овехтяването на автомобила към момента на
настъпване на процесното ПТП, както и дали увредените части са били в изрядно състояние.
С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
Основателността на суброгационния иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, респ. ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се
обуславя от доказване от ищеца наличието на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. застрахователно правоотношение между застрахователя – ищец и
пострадалото лице досежно увреденото имущество; 2. плащане от застрахователя на
дължимото застрахователно обезщетение за настъпилите вреди; 3. за увредения да е
възникнало право на деликтно вземане срещу ответника, като в приложимата в настоящия
случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се установи противоправно поведение (бездействие)
на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е
необходимо персоналният причинител да бъде установен; 4. настъпили вреди и причинна
връзка между противоправното поведение и вредите; 5. размера на вредите. В настоящия
случай, следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и
дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД установява оборима презумция за вина във всички случаи на непозволено увреждане.
С определение от 02.09.2023 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че на 23.08.2022 г. в ..., на .... с
посока на движение от магазин ... към ...., е реализирано ПТП с участието на л. а. „БМВ“,
модел ..., модификация ...“, с рег. № ...., застрахован при ищеца по застраховка ..., както и 2/
че от страна на застрахователя-ищец е заплатено застрахователно обезщетение в общ размер
на сумата от 1 131,62 лв., от която: 249,62 лв. – в полза на собственика на увредения
автомобил и 882,00 лв. – в полза на извършилия ремонта сервиз – .....
Нещо повече, за тяхното осъществяване свидетелстват и представените по делото
2
писмени доказателства – застрахователна полица № 4704220250000666/15.03.2022 г. и
добавък № 4 към нея, с включено застрахователно покритие по клауза „Пълно каско“,
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 23.08.2022 г., протокол за ПТП
№ 1865571/23.08.2022 г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел „Пътна полиция“ –
СДВР, 2 броя платежни нареждания съответно от 06.10.2022 г. за сумата от 249,62 лв. и от
05.12.2022 г. за сумата от 882,00 лв. и др.
На следващо място, съдът намира, че по делото безспорно се установява както
настъпването по време на действие на застрахователния договор – на 23.08.2022 г. на
застрахователно събитие – ПТП, така и начинът, по който е станало това, доколкото данни в
тази насока се извличат от протокол за ПТП № 1865571/23.08.2022 г., заявление за
настъпване на застрахователно събитие от 23.08.2022 г. до ищеца .... от 23.08.2022 г.,
показанията на свидетелката С. А. З., както и изводите на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, въз основа на които може да се направи обобщен извод, че
същото е настъпило по следния механизъм: на 23.08.2022 г., около 11:20 часа, движейки се
по ... с посока от ул. „.... към .... и в района на № 60, водачът на л. а. „БМВ“, модел ...,
модификация ...“, с рег. № .... попада в необезопасена дупка на платното за движение,
вследствие на което уврежда предна дясна гума и джанта и задна дясна гума и джанта.
Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на МВР в кръга на възложените им
правомощия, съставлява официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му, ако е съставен по предвидения в закона
ред – арг. чл. 179 ГПК. По делото се установява, че процесното ПТП е съпроводено с
материални щети по смисъла на чл. 7 от Наредба № І-167/2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи,
застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, с оглед на което
органите на полицията са имали задължение да посетят мястото на инцидента и да съставят
протокол за ПТП. В случая, представеният по делото протокол показва, че орган на
полицията е посетил местопроизшествието и следователно протоколът обективира не само
авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето му, но и другите факти,
непосредствено възприети от длъжностното лице, а именно: мястото на настъпване на ПТП-
то, наличието на дупка на пътното платно, факта, че тя не е била сигнализирана и
обезопасена, както и видимите вреди по л. а. „БМВ“, модел ..., модификация ...“, с рег. № .....
По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то протоколът
няма такава сила, тъй като представлява заключение относно факти, които той не е възприел
пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на административния орган, а
механизмът на произшествието е елемент от предмета на доказване по делото и подлежи на
изследване на общо основание в процеса /в този смисъл - Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д.
№ 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г., ВКС/.
Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства относно
механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите описани по-горе
доказателства по делото – заявлението за щета, свидетелските показания и изслушаното и
прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза. Най-напред в показанията си свидетелката С. З., която разказва свои
непосредствени възприятия за фактите от обективната действителност, доколкото е била
водач на увредения автомобил, посочва, че движейки се в посока от околовръстното към ....
и на около 200 метра след кръговото и магазин ... е попаднала в необезопасена дупка на
пътното платно, вследствие на което по автомобила й са настъпили вреди – увредени гуми и
джанти, като същият не е могъл да продължи на собствен ход, поради което се е наложило
извозването му с репатрак. Изрично свидетелката заявява, че се е движила в колона от
автомобили, поради което е видяла дупката в последния момент и не е имала възможност да
3
я заобиколи. Сочи, че в насрещното платно също са се движили автомобили и не е могла да
отклони автомобила си наляво, за да избегне попадането му в дупката. За съда не
съществува основание да не кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като
същата е трето за спора лице и не се явява заинтересована от изхода на делото, доколкото
застрахователното обезщетение вече е било изплатено в нейна полза след настъпване на
застрахователното събитие. Нещо повече, по същия начин тя е описала обстоятелствата
около настъпване на инцидента и подавайки уведомлението за щета пред застрахователя-
ищец на 23.08.2022 г., посочвайки, че при управление на автомобила си е преминала през
необезопасена дупка, вследствие на което са увредени предна дясна гума, предна дясна
джанта, задна дясна гума и задна дясна джанта. Отделно от това, от заключението на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза също се установява, че механизмът на
произшествието от 23.08.2022 г. представлява преминаване на процесния автомобил през
необезопасена дупка на пътното платно. Изрично експертът е описал кои са констатираните
щети по л. а. „БМВ“, модел ..., модификация ...“, с рег. № ...., като е достигнал до извод, че
всички те съответстват на приетия от него механизъм на настъпване на произшествието,
поради което се намират в пряка причинно-следствена връзка с него. Следователно, при
съвкупна преценка писмените доказателства по делото, показанията на разпитаната
свидетелка и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, както и при
липсата на доказателства в различен смисъл, се налага извод за доказаност на твърдяния от
ищеца и описан в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП-то, както и начина на
причиняване на вредите по застрахования при него автомобил. Съдът приема, че причината
за настъпване на процесното ПТП безспорно се дължи на преминаване на увредения
автомобил през необезопасена неравност на пътното платно – дупка, доколкото този факт се
потвърждава както от показанията на свидетелката С. З., така и от подкрепящите ги изводи
на експерта относно техническата причина за реализирането му, в какъвто смисъл е и
отбелязването в протокола за ПТП от 23.08.2022 г. В същото време не се установява
твърдяното от ответника нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на водача на увредения
автомобил, тъй като не се доказва автомобилът да се е движил с превишена или
несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволила на водача да забележи
своевременно дупката върху пътното платно или да спре. Точно обратното, изрично при
разпита си свидетелката заявява, че се е движила с ниска скорост от около 20-30 км/ч, като
по делото няма данни същата да се е движила с по-висока от посочената от нея скорост,
поради което нарушавайки чл. 20, ал. 2 ЗДвП, това нейно поведение да е станало причина за
попадане в неравността на пътното платно. Нещо повече, според свидетелката тя се е
движила в колона от автомобили, поради което житейски логично е да се приеме, че за нея
не е съществувала възможност не само да се движи с по-висока от посочената от нея
скорост, но също така и да възприеме дупката на платното за движение. Действително
посочената разпоредба задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта на движение,
наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Легална дефиниция на „препятствие на пътя“ е дадена в § 1, т. 19
от ДР на ППЗДвП, а именно: всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да е
предвидимо това препятствие обаче, съответно за да се породи задължение по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в
изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок, което няма данни да е било сторено. В този смисъл липсата на
надлежна сигнализация за неравностите по пътя води до извод, че за водача на автомобила в
конкретната ситуация изобщо не е възникнало задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
неизпълнението на което да съставлява съпричиняване на вредите от негова страна. Да се
приеме обратното, би означавало да се разреши на ответника да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, като се уважат противопоставените възражения за
съпричиняване на вреди, настъпили именно в резултат на бездействието му при изпълнение
4
на посочените по-горе задължения. Тук следва да се отбележи, че в дължимата грижа при
управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или
презюмиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице
задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по
автомобила, е наличието на несигнализирана и необезопасена неравност на пътното платно
– дупка.
На следващо място, с оглед изрично заявеното от ответника оспорване в тази насока,
друг спорен по делото въпрос е дали пътният участък, на който е настъпило процесното
ПТП от 23.08.2022 г. – ... № 60 (пътят с посока от магазин ... към ....) представлява част от
общинската пътна мрежа и като такъв за дейността по неговото управление, както и
дейностите по изграждането, ремонтът и поддържането му да следва да се извършва от
кмета на съответната община – арг. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП, в какъвто смисъл са
изложените от ищеца доводи, обосноваващи основанието за ангажиране на гаранционно -
обезпечителната отговорност на ответника .... по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
В случая, между страните не се спори относно точното място на настъпване на
процесното ПТП с участието на застрахования при ищеца по застраховка ... л. а. „БМВ“,
модел ..., модификация ...“, с рег. № ...., а именно: по време на движение по .... с посока от
ул. „.... към ...., където същият е попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие
на пътното платно – дупка. В този смисъл са както изложените от .... в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения, така и данните, удостоверени в писмените
доказателства по делото – протокола за ПТП от 23.08.2022 г., съдържащ отбелязване
относно местоположението на процесната дупка – около № 60 на ... с посока от ул. „.... към
...., в която част същият се ползва с материална доказателствена сила, доколкото
възпроизвежда непосредствено възприети от съставителя му факти, така и гласните такива
чрез разпит на свидетелката С. З., която също е възпроизвела по идентичен начин
обстоятелствата относно местоположението на процесната дупка, както и посоката на
движение на управлявания от нея автомобил. В същото време обаче, с оглед съдържанието
на т. IV „Пътища трети клас“ от Приложение № 1 към Решение на МС № 945/01.12.2004 г.
за утвърждаване списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на
пътна инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира
такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища
(обн. ДВ бр. 109/2004 г., изм. с решение на МС № 666/04.06.2012 г., ДВ бр. 61/2012 г.), съдът
приема, че посоченият пътен участък е част от път III-181 – ...., който е част от
републиканската пътна мрежа. Нещо повече, в този смисъл са и данните, удостоверени в
писмо с изх. № 1100-33/10.01.2024 г. на третото за спора лице - .... в което също е отразено,
че път III-181 представлява част от републиканската пътна мрежа. Изложеното обосновава
извод, че дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на процесния пътен участък,
представляващ част от републиканската пътна мрежа, следва да се извършват именно от „....
– арг. ч. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП, а не от ответника ..... Пряко проявление на тези
дейности, в съответствие с легалните им дефиниции, въведени с §1, т. 13 и т. 14 от ДР на
ЗП, е и дейността по поддържане на пътя в изправно състояние, незабавно сигнализиране за
препятствията по него и тяхното отстраняване във възможно най-кратък срок – арг. чл. 167,
ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Посочените дейности съответното юридическо лице реализира чрез
служителите си или други лица, на които е възложило извършването им, като на основание
чл. 49 ЗЗД носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от тези
лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа, вследствие на техни
виновни действия или бездействия. В случая, фактът, че ... представлява част от
републиканската пътна мрежа, се потвърждава и от представената от ответника извадка от
списък за разпределение на републиканските пътища, обективирана в отговора на исковата
5
молба, в която също е отразено, че път III-181 попада в урбанизираната територия на .... но е
републикански, поради което поддръжката му е възложена на ...., а не на ..... В случая, този
извод на съда не се опровергава и от допълнителното разяснение в текста на писмото на ....
че участък от републикански път III-181, находящ се в съседство до адрес: ..., .... в. з. .....“, е
включен в ПУП на в. з. .....“, и е част от общинската пътна мрежа. Това е така, тъй като по
делото не са ангажирани никакви доказателства относно площта и точното местоположение
на така описания участък от републиканския път, за който се сочи да е общински, а още по-
малко, че процесната дупка се е намирала именно в обхвата на неговата земна площ, за да се
приеме, че именно .... а не „.... е имала задължение да го поддържа. Нещо повече, само въз
основа на удостовереното в този писмен документ не може да се направи извод, че
процесният пътен участък е част от общинската пътна мрежа, тъй като в тази част то не се
подкрепя от други доказателства по делото. В допълнение следва да се отбележи, че по
делото не се твърди, а и не се доказва наличието на взаимна договореност между .... и „....
във връзка с дейностите по изграждането, поддържането и ремонта на процесния пътен
участък, представляващ част от републиканската пътна мрежа, каквато възможност се
предвижда с разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗП. Изрично с доклада по делото от 02.09.2023
г. на ищеца е указано, че негова е доказателствената тежест да установи, че процесният
пътен участък представлява част от общинската пътна мрежа, респ., че задължението за
поддържането му принадлежи на ответната община, като при наличието на изрично
оспорване същият е следвало да стори това при условията на пълно и главно доказване,
каквото обаче не е провел.
С оглед липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника .... да
отговаря за процесното вземане, съдът намира, че не са налице предпоставките за
ангажиране на гаранционно - обезпечителната му отговорност по смисъла на чл. 49, вр. чл.
45 ЗЗД, което от своя страна обуславя извод, че предявеният срещу него иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД е неоснователен и следва да
се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора – цялостна неоснователност на иска, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100
лв., което съдът определи в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му
представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. С оглед изхода
на спора, сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., ....
срещу .... БУЛСТАТ ...., с адрес: ..., ...., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
парично задължение в размер на сумата от 1 131,62 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка ... за вреди на л. а. „БМВ“, модел ...,
модификация ...“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 23.08.2022 г., настъпило в ..., на .... с
посока от магазин ... към ...., при попадане на автомобила в дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.04.2023 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 20216/2023 г. по описа на СРС, 79
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.04.2023 г.
6
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., .... да заплати на ....
БУЛСТАТ ...., с адрес: ..., ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7