Решение по дело №5914/2014 на Софийски градски съд

 

 

 

            

Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е

№

 

гр.С., 19.12.2016 год.

 

В    И  М  Е  Т  О     Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 1 състав в публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр.дело № 5914/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС.

Ищцата Н.Н.Х., чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че с ответникът сключили на 15.09.1996 год. граждански брак, който бил прекратен със съдебно решение, влязло в сила на 02.01.2013 год., като по време на брака придобили следният недвижим имот, а именно: вилна сграда на етаж и полуетаж, находяща се в гр.С., Район В., ул. „***-та“ № *, със застроена площ от 64 кв.м. Твърди, че след фактическата им раздяла с ответника /края на м.юли 2011 год./ последният започнал сам да ползва семейния имот, а на 12.10.2011 год. сключил договор за наем за месечна наемна цена в размер на 2 500 евро. Поддържа, че така ответникът е извличал доходи само за себе си и с това си действие се е обогатил неоснователно за нейна сметка, тъй като притежава половината от семейното имущество. В тази връзка моли съда да постанови съдебно решение с което да осъди ответникът да заплати сумата от 36 250 евро, представляващи половината от получения от ответника наем за периода от 29.10.2011 год. до 31.03.2014 год.. Претендира заплащане на законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и направените разноски.

Ответникът Г.Ц.Х. оспорва иска и прави възражение  за прихващане за сумите по заплатен данък по ЗДДФЛ във връзка с получавания наем, както и за суми, платени в изпълнение на наемния договор. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноските по делото.

          Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Не се спори между страните, а това се установява и от събраните доказателства, че Н.Н.Х. и Г.Ц.Х. са сключили граждански брак на 15.09.1996 год., който е прекратен поради развод с влязло в сила решение от 02.01.2013 год., както и че по време на брака си са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ вилна сграда на етаж и полуетаж, находяща се в гр.С., Район В., ул. „***-та“ № *, със застроена площ от 64 кв.м.

          Не се спори също така, че този имот за периода от 29.10.2011 год. до 31.03.2014 год. е отдаван под наем от ответникът за наемна цена в размер на 2 500 евро месечно, която сума е получавана само от Г.Ц.Х..

          Въз основа на очертаната фактическа обстановка настоящият състав намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС. При фактическа раздяла, каквато в настоящият случай безспорна е налице за периода от 29.10.2011 год. до 02.01.2013 год. лишеният от правото на ползване съпруг може да води иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, като поиска заплащане на обезщетение от ползващия общата вещ изцяло или над правата си, след като е отправил писмена покана. Същевременно, приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС при едностранно ползване от единия съпруг и лишаване на другия от ползата от общата вещ, прави неприложим общия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Всичко това е регламентирано в задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 5/2014 год. на ОСГК на ВКС където бе прието, че разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е приложима при съпружеска имуществена общност, когато при фактическа раздяла общият имот се ползва само от единия съпруг. За периода от прекратяване на брака – 02.01.2013 год. до 31.03.2014 год. е налице обикновена съсобственост между страните и следователно в отношенията им е приложим отново чл.31, ал.2 от ЗС.

           Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използува лично от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Съдът приема, че разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС се отнася само до личното използване на общата вещ от някои от съсобствениците, както и че писменото поискване на обезщетение за ползуване на съсобствен имот по чл.31, ал.2 от ЗС е необходимо само когато съсобствения имот се ползува лично от някой от съсобствениците. Предпоставките за уважаване на този иск са съсобственик да си служи самостоятелно с общата вещ и да е лишил останалите от това право, и на следващо място лишеният съсобственик да е отправил писмено искане за заплащане на обезщетение за ползата от която е лишен. В настоящият случай не се спори между страните, че същите са съсобственици на процесният имот, при равни квоти. Не се установи обаче, а няма и такива твърдения, че ищцата е отправила писмено искане до ответникът за заплащане на обезщетение или за реално ползване на собствената си идеална част от имота. следователно. Достатъчно е неползуващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик, което обаче в настоящият случай не е налице. Въз основа на това съдът приема, че за ответникът не е възникнало задължението да заплаща на ищцата обезщетение и в тази връзка предявения иск е неоснователен и като тъкав следва да бъде отхвърлен изцяло.

          При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 3 000 лева, представляващи разноски по делото.

           Водим от горното, съдът

 

Р        Е        Ш         И   :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.Н.Х. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. А. против Г.Ц.Х. с ЕГН **********,***, чрез адв. Б. иск с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС за сумата от 36 250 /тридесет и шест хиляди двеста и петдесет/ евро, представляващи обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ вилна сграда на етаж и полуетаж, находяща се в гр.С., Район В., ул. „***-та“ № *, със застроена площ от 64 кв.м за периода от 29.10.2011 год. до 31.03.2014 година, като неоснователен.

          ОСЪЖДА Н.Н.Х. с ЕГН ********** да заплати на Г.Ц.Х. с ЕГН ********** на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 3 000 /три хиляди/ лева, представляващи разноски по делото.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: