Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 26.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 7579 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 67321/18.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 65532/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав, са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Л.Л.Ш. и Р.Н.М., с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД - за заплащане на сумата
от 2 439, 61 лв., от която: 1 947, 06 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за м.05.2014 г. - м.05.2016 г., отразена в общи
фактури № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.05.2013 г. -
м.04.2014 г., № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон м.05.2014 г. -
м.04.2016 г., № **********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон м.05.2015 г. -
м.04.2016 г. и сумата от 412, 97 лв. -
лихва за забава за периода 15.09.2014 г. - 12.09.2017 г., както и сумата от 79,
58 лв. - дялово разпределение за периода м.06.2014 г. - м.04.2016 г., от които:
64, 36 лв. - главница и 15, 22 лв. - лихва, начислени за топлоснабден
имот - апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж. к. „******, аб. № 064912, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, като
неоснователни и недоказани. Ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от
по 450 лв., представляваща сторени по делото разноски. Решението е постановено
при участието на трето лице - помагач „Б.Б.“ ООД.
Срещу постановеното
съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца
„Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че е
доказал по делото, че ответниците са собственици на процесния
недвижим имот, поради което и на основание чл.153 ЗЕ се намират в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество. Ответниците не
са представили по делото нотариален акт, въз основа на който да се установи, че
са учредили вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения
имот. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи изцяло
предявените искове.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответницата Р. Н.М., с който я
оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Ищецът е представил първа страница от нотариален акт, поради
което само въз основа на него не може да се установи правото на собственост
върху процесния имот. Независимо от това в
представената първа страница от нотариалния акт е удостоверено, че се
прехвърлят 5/6 ид. ч. от недвижимия имот, а не
целият. С оглед на това счита, че от представите по делото доказателства не се
установява пасивната й материална легитимация по предявения иск. Твърди, че
продавачът си е запазил вещното право на ползване върху недвижимия имот, както
и приобритателят на имота е различен от ответниците.
Счита, че предявените искове не са доказани и по размер. Твърди, че е налице
плащане на 18.09.2017 г. на сумата от 418, 20 лв., което не е съобразено от
вещото лице. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение, като й присъди
сторените по делото разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответницата Л.Л.Ш.. С молба от 09.06.2020 г.
оспорва въззивната жалба. Счита, че обжалваното
решение е обосновано и правилно, постановено съобразно процесуалните правила.
Моли съда да потвърди обжалваното решение, като й присъди сторените във въззивното производство разонски.
Третото лице –
помагач на ищеца - „Б.Б.“ ЕООД, не е депозирало в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот - апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж. к. „******,
в качеството им на собственици при равни квоти на посочения имот. Същите му
дължат сумата от 2 439, 61 лв., от която: 1 947, 06 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за м.05.2014 г. -
м.05.2016 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г. за отоплителен
сезон м.05.2013 г. - м.04.2014 г.; № **********/31.07.2015 г. за отоплителен
сезон м.05.2014 г. - м.04.2016 г., № **********/31.07.2016 г. за отоплителен
сезон м.05.2015 г. - м.04.2016 г., както и 412, 97 лв. - лихва за забава за
периода 15.09.2014 г. - 12.09.2017 г., сумата от 79, 58 лв. - дялово разпределение
за периода м.06.2014 г. - м.04.2016 г., от които: 64, 36 лв. - главница и 15,
22 лв. - лихва, начислени за топлоснабден имот. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят по равно
горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, като му присъди
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
С постъпилите в срока по чл.131 ГПК писмени отговори на исковата молба ответниците
оспорват предявения иск. Считат, че не са обвързани с ищеца от облигационна
връзка. В условията на евентуалност поддържат възражение за изтекла погасителна
давност. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като им присъди сторените по делото разноски.
Видно от представения протокол от 17.09.2012 г. е проведено Общо събрание
на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ******, етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.“ ООД, което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са
удостоверили горното решение. За процесния ап.44 като собственик е положил подпис Н.Х.Ш..
Пред СРС е представена първа страница от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 97, том I, рег.
№ 04375, дело 0093/2009 г. от 05.03.2009 г., с който Б.С.Т.е продала на
съсобственика си Н.Х.Ш. собствените си общо 5/6 ид.
ч. от апартамент № 44, находящ се в гр. София, ж. к. „Стрелбище“, ул. „******състоящ
се от: една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от
56.53 кв. м. В нотариалния акт е посочено, че продавачът Б.С.Т.си запазва
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продаваемия имот.
От заключението на вещото лице инж. Н.Д.М. по изслушаната пред СРС
съдебно - техническа експертиза се установява, че в разглеждания период
дяловото разпределение в сградата на етажната собственост се извършва от „Б.“
ООД. Фирмата за дялово разпределение е извършвала отчет на уредите и и
водомерите в сградата след края на всеки отоплителен сезон. За процесния ап.44 е извършен отчет на 20.05.2015 г. и
16.05.2016 г. при осигурен достъп и положен подпис на абоната на формуляра за
отчет. Стойността на топлинната енергия за исковия период възлиза на 1 084, 88
лв., от която: 466, 56 лв. по прогнозна стойност и 618, 32 лв. за доплащане
съобразно изравнителните сметки. Начислените суми са съобразени с действащата
нормативна уредба. По отношение общия топломер са извършвани метрологични
проверки на 16.11.2013 г., 16.10.2015 г. и 18.10.2017 г.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза. От заключението
на вещото лице Е.Б.С.се установява, че сумата от 1 947, 06 лв. е формирана, както
следва: 880, 38 лв. по обща фактура за периода м.05.2013 г. - м.04.2014 г.;
366, 13 лв. за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г.; 700, 55 лв. за периода
м.05.2015 г. - м.04.2016 г. Таксата за дялово разпределение за разглеждания
период възлиза на 64, 36 лв. Лихвата за забава върху главницата, определена до
14.09.2017 г. възлиза на 414, 24 лв.
Пред СРС са представени фискални бонове за извършени плащания за аб. № 64912. Същите се отнасят за вземания, които не са
включени в процесния период. Ето защо са неотносими към спорния предмет и не следва да се обсъждат.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в
рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи
със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Спори се между страните в производството дали са обвързани от
облигационно правоотношение през исковия период.
Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012
г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си
и да заплащат цена за топлинната енергия.
С оглед
на това страна по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Използването на
съюза „или“ не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези
лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно от
собственика, да бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с
ползването на вещта. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания имот е
учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с топлофикационното
дружество е само ползвателят.
С
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите
на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество
на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на
чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В
случая ищецът е представил само първа страница от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 97, том І, рег. № 04375, дело № 0093/2009 г. от 05.03.2009 г.,
в който е удостоверено обстоятелството, че Б.С.Т.– продавач на 5/6 ид. ч. от процесния имот в полза
на трето за процеса лице – Н.Х.Ш., си е запазила пожизнено и безвъзмездно право
на ползване върху продаваемия имот. Ето защо и на основание чл.57, ал.1 ЗС,
задължени за разноските за ползването на процесния имот
са вещния ползвател, както и собственика на останалата 1/6 ид.
ч. от имота. По делото не са ангажирани доказателства относно принадлежността
на правото на собственост на останалата 1/6 ид. ч. от
процесния имот, както и не се твърди и съответно не
се установява вещното право на ползване да е прекратено реда и способите, установени
в чл.111 ЗС вр. с чл.100 ЗС.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че е
неоснователен доводът на жалбоподателя за неправилност на обжалвания съдебен
акт и нарушение на материалния закон при преценка качеството на ответниците на
клиенти на топлинна енергия. Предвид ангажираните по делото доказателства се
налага извода, че жалбоподателят не е изпълнил доказателствената си тежест,
разпределена със съставения по реда на чл.146 ГПК доклад на делото, че
ответниците са съсобственици, респ. вещни ползватели на топлоснабдения
имот и в това си качество са клиенти на топлинна енергия през разглеждания
период. Ето защо ответниците не са надлежно материално – правно легитимирани да
отговарят по предявените спрямо тях искове.
След
като ответниците не са страна по договора за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна
енергия за битови нужди за исковия период, то предявените спрямо тях искове са неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските
по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответниците по
жалбата имат право на сторените в настоящото производство разноски.
Ответницата по жалбата Л.Ш. претендира присъждане на сумата от 450 лв. -
адвокатско възнаграждение. Същевременно по делото не са ангажирани
доказателства относно уговорено и заплатено възнаграждение в посочения размер
за осъществяване на процесуално представителство на страната в настоящото
производство. Ето защо претендираните разноски не
следва да й се присъждат.
Ответницата по жалбата Р.М. претендира разноски в размер на 500 лв. -
адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие от 20.05.2020 г. уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. е заплатено в брой, в каквато насока е направеното
удостоверяване в самия договор.
Жалбоподателят своевременно е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК регламентира, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по
- нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 ЗАдв. Намаляването
на адвокатското възнаграждение се предпоставя от прекомерност на същото спрямо
действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая обжалваемият интерес е в размер на 1 219, 81 лв.
Минималният размер на адвокатския хонорар при посочения материален интерес,
определен съгласно изискванията на чл.9, ал.1 вр. с чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата към момента
на сключване на договора за правна защита и съдействие редакция, възлиза на 300
лв. Заплатеното от ответницата по жалбата Л.Ш. възнаграждение за един адвокат
възлиза на 500 лв., което надвишава установения минимум. Последното се явява
прекомерно, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, по което
правната защита се свежда до процесуално представителство в проведеното открито
съдебно заседание във въззивното производство, както
и изготвяне на списък на разноските по чл.80 ГПК. Ето защо на Р.М. следва да се
присъди сумата от 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство в настоящото производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67321/18.03.2019 г., постановено по гр. д. №
65532/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес ***, да заплати
на Р.Н.М., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес *** – адв. Р.С., сумата от 300 (триста) лв., на основание
чл.78, ал.5 вр. с ал.5 ГПК, представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално представителство
на страната във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето
лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК ******, със съдебен
адрес:***.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.