Решение по дело №1285/2016 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 950
Дата: 30 юни 2016 г. (в сила от 30 юни 2016 г.)
Съдия: Велина Брайкова Дублекова
Дело: 20165300501285
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ   950

гр. Пловдив, 30.06.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IХ-ти гр. състав, в закрито заседание  на тридесети юни две хиляди и шестнадесета в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

                                                                              КИРИЛ ПЕТРОВ  

                                                    

като разгледа докладваното от съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 1285/2016 г. по описа на ПОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал.1 вр. чл.435, ал. 1 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба, вх. № 16580/30.05.2016г. на ПОС, от “Обединена българска банка” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, район “Възраждане”, ул. “***, против Постановление от 17.03.2016 г. по изпълнително дело № 20128240402311 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, район на действие ОС – Пловдив, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъединяване към изпълнителното дело на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя по изпълнителното дело. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на обжалваното определение, в условията на евентуалност за неговата неправилност, с оглед на което се прави искане за обезсилване на постановлението в обжалваната част, евентуално за неговата отмяна като неправилно. Излагат се доводи, че съдебният изпълнител няма правомощието служебно да се произнася по дължимостта на направените от взискателя разноски, както и че винаги е обвързан от искането на взискателя, доколкото няма направено възражение от длъжника. На следващо място се сочи, че претендираното адвокатско възнаграждение е на основание чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, а присъединеното такова е било с предмет образуване на изпълнително дело, с оглед на което същото не се явява ново адвокатско възнаграждение за едно и също процесуално действие. Твърди се, на следващо място, че тъй като е налице основателно оттегляне на пълномощното на предходния пълномощник на взискателя по изпълнителното дело, то на последния се дължи възнаграждение само за действително положен труд, което е следвало да бъде съобразено от съдебния изпълнител, като измени предходното си постановление за възлагане на разноски и същевременно присъедини адвокатското възнаграждение за настоящия процесуален представител на взискателя.

Препис от частната жалба е връчен на длъжника по изпълнителното дело Н.С.Д., ЕГН **********,***, като в законоустановения срок отговор не е постъпил.

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Константин Павлов, в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че тъй като в тежест на ответната страна е предвидено да се присъжда възнаграждение само за един адвокат, а такова вече е присъдено по делото и за погасяване на разноските по него се разпределят суми от постъпилите такива, то е неоснователно искането за присъждане на разноски по сключен последващ договор за правна защита и съдействие.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери следното:

Жалбоподателят има качеството на взискател по образуваното изпълнително дело № 20128240402311 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, район на действие ОС – Пловдив, с длъжник Н.С.Д., ЕГН **********.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя, от 11.09.2012 г., подадена чрез пълномощник адв. Б. З. – В., въз основа на изпълнителен лист от 13.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 12336/ 2012 г. по описа на ПРС, за събиране на парично вземане. С молбата е направено искане за събиране на направените по делото разноски, в това число адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното дело в размер на 159,38 лв. Към молбата е приложен и договор за правна защита и съдействие от 10.09.2012 г., от който се установява, че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване на изпълнително дело срещу Н.Д., като договореното възнаграждение е в размер на 120 лв. с вкл. ДДС, с посочен начин на плащане по банкова сметка, ***.

Разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв. са присъединени към делото като разноски по изпълнението и видно от материалите по изпълнителното дело (приложените протоколи за извършено погасяване на дълга) от постъпвалите по делото суми са погасявани вземания от приети разноски, в частност за адвокатско възнаграждение, като съответните суми за погасяване на дължимите разноски са превеждани по сметка на взискателя.

С молба от 28.01.2016 г. до ЧСИ Павлов адв. Б. З. е уведомила съдебния изпълнител, че пълномощията й по изпълнителното дело като представител на взискателя са оттеглени.

С молба от 11.02.2016 г. до ЧСИ Павлов, взискателят чрез пълномощник адвокатско дружество “****”, е поискал да бъде конституиран по делото като негов пълномощник адв. С. С., както и да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение, следващи се от упълномощаването на АД “***”.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 20.01.2016 г., от който се установява, че предмет на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се във водене на изпълнително дело срещу Н.Д., като договореното възнаграждение е в размер на 260,63 лв., от които са платени по банков път 72 лв.

С Постановление от 17.03.2016 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на взискателя за присъединяване на разноските за адвокатското възнаграждение, като се е мотивирал, че  първоначално претендираното възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело е присъединено към дължимите разноски по изпълнителното производство, като от постъпващите месечни постъпления се разпределя съответна сума за неговото погасяване, която сума се превежда по сметка на взикателя. Постановлението е съобщено на взискателя на 30.03.2016 г., във връзка с което е депозирана жалба от взискателя, изпратена на 06.04.2016 г. чрез куриер.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действие на съдебния изпълнител, подлежащо на обжалване – доколкото се обжалва отказ на съдебния изпълнител да извърши действие, свързано с изпълнителното производство, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Постановлението на ЧСИ е допустимо в обжалваната част и изложените в тази връзка в жалбата доводи са неоснователни. Съдебният изпълнител, след като е сезиран с искане от взискателя за присъединяване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя за пълномощник по изпълнителното дело, следва да направи служебна самостоятелна преценка за неговата основателност, като за последното не е необходимо съответно възражение от страна на длъжника, в която преценка се включва законосъобразност и доказаност на искането. Така например съгласно чл.78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна може да бъде присъдено възнаграждение само за един адвокат; разноски за възнаграждение за пълномощник могат да бъдат присъдени само, ако пълномощникът е адвокат или юрисконсулт, както и когато са представени доказателства за реалната им направа, т.е. че претендираното адвокатско възнаграждение е платено. В случай, че някои от тези предпоставки не са налице, то съдебният изпълнител следва да откаже да признае претендираните от взискателя разноски и съответно да откаже да ги присъедини към дълга по изпълнителното действие. Единствено по отношение на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение съдебният изпълнител не може да се самосезира, за последното е необходимо съответно възражение от длъжника за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.

Предметът на защита и съдействие по изпълнително дело може да се заключава в образуване на изпълнително дело и/ или в процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително производство, както и в други изпълнителни действия извън посочените. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда различни основания, на които се дължи адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие в изпълнителното производство. От казаното следва, че взискателят има правото да ангажира адвокатска защита както за образуване на изпълнително дело, така и за процесуално представителство, защита и съдействие по вече образувано изпълнително дело, като няма ограничение в кой момент, докато изпълнителното производство е висящо, взикателят може да сключи договор за правна помощ и съдействие с предмет оказване на процесуално представителство, правна помощ и съдействие. Взискателят е свободен в преценката си в кой последващ момент, след като изпълнителното производство е образувано, да си упълномощи адвокат за неговото водене. Няма задължение да направи това в началото на производството, при образуването му. При положение, че ангажираната адвокатска защита, съгласно договореното между взискателя и неговия пълномощник, включва правна помощ и съдействие както за образуването на производството, така и за неговото водене, то се дължи възнаграждение както за образуването, така и за воденето на изпълнителното производство.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като в това число са и направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

От представените по изпълнителното дело договори за правна защита и съдействие, сключени между взискателя и неговите пълномощници – адв. Б. З. и АД “***”, се установява, че всеки от тях е с различен предмет. Така с адв. З. е сключен договор за правна защитна и съдействие за образуване на изпълнително производство срещу длъжника Н.Д., а с АД “***” е за водене на изпълнителното дело, при което положение взискателят има правото да претендира заплатеното адвокатско възнаграждение и по двата договори, доколкото Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения предвижда кумулативно заплащане и на двете основания.

Претендираните с молбата от 11.02.2016 г. разноски за адвокатско възнаграждение са на друго основание дължимо от това, което е претендирано от взискателя за образуване на изпълнителното производство и което е присъединено от съдебния изпълнител към дължимите по изпълнителното производство суми.

В настоящия случай се касае за претендирани разноски за адвокатско възнаграждение на две различни основния в рамките на едно и също изпълнително производство, което не е в разрез с правилото, че се дължи присъждане на разноски само за един адвокат.

По изложените съображения, като се имат предвид основанията, на които съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата на взискателя и изхождайки от характера на настоящото производство, се налага изводът, че постановеният отказ да бъдат присъедини претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се във водене на изпълнителното дело, е незаконосъобразен и постановлението в обжалваната част, следва да бъде отменено.

Отказът на съдебния изпълнител се явява неоснователен поради посоченото основание за отказ и изложени мотиви от съдебния изпълнител. Изхождайки от контролно- отменителния характер на настоящото производство, законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия, се преценяват с оглед конкретното им основание към момента на тяхното извършване.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че останалите изложени доводи от жалбоподателя в частната жалба са неоснователни. Действително взискателят има правото да оттегли във всеки един момент дадените пълномощия и да упълномощи друг пълномощник, но тези отношения не засягат длъжника и той не дължи заплащане на новодоговореното възнаграждение - нито изцяло, нито за разликата между двете. Също така причините за оттегляне на пълномощното и доколко същите са основателни не подлежат на изследване от съдебния изпълнител и не касаят длъжника.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ Постановление от 17.03.2016 г. по изпълнително дело № 20128240402311 по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, район на действие ОС – Пловдив, в частта, с която е оставено без уважение искането на взискателя “Обединена българска банка” АД за присъединяване към изпълнителното дело на адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се във водене на изпълнителното дело.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.