РЕШЕНИЕ № 950
гр. Пловдив, 30.06.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание
на тридесети юни две хиляди и шестнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
КИРИЛ ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 1285/2016 г. по описа на
ПОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал.1 вр. чл.435, ал. 1 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба, вх.
№ 16580/30.05.2016г. на ПОС, от “Обединена българска банка” АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. София, район “Възраждане”, ул. “***, против
Постановление от 17.03.2016 г. по изпълнително дело № 20128240402311 по описа
на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, район на действие ОС – Пловдив, в
частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъединяване
към изпълнителното дело на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя
по изпълнителното дело. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на
обжалваното определение, в условията на евентуалност за неговата неправилност,
с оглед на което се прави искане за обезсилване на постановлението в
обжалваната част, евентуално за неговата отмяна като неправилно. Излагат се
доводи, че съдебният изпълнител няма правомощието служебно да се произнася по
дължимостта на направените от взискателя разноски, както и че винаги е обвързан
от искането на взискателя, доколкото няма направено възражение от длъжника. На
следващо място се сочи, че претендираното адвокатско възнаграждение е на
основание чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, а присъединеното такова е било с предмет образуване
на изпълнително дело, с оглед на което същото не се явява ново адвокатско
възнаграждение за едно и също процесуално действие. Твърди се, на следващо
място, че тъй като е налице основателно оттегляне на пълномощното на предходния
пълномощник на взискателя по изпълнителното дело, то на последния се дължи
възнаграждение само за действително положен труд, което е следвало да бъде
съобразено от съдебния изпълнител, като измени предходното си постановление за
възлагане на разноски и същевременно присъедини адвокатското възнаграждение за
настоящия процесуален представител на взискателя.
Препис от частната
жалба е връчен на длъжника по изпълнителното дело Н.С.Д., ЕГН **********,***,
като в законоустановения срок отговор не е постъпил.
Постъпили са мотиви
по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Константин Павлов, в които са изложени
аргументи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че тъй като в тежест на ответната
страна е предвидено да се присъжда възнаграждение само за един адвокат, а
такова вече е присъдено по делото и за погасяване на разноските по него се
разпределят суми от постъпилите такива, то е неоснователно искането за
присъждане на разноски по сключен последващ договор за правна защита и
съдействие.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери
следното:
Жалбоподателят
има качеството на взискател по образуваното изпълнително дело № 20128240402311
по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, район на действие ОС –
Пловдив, с длъжник Н.С.Д., ЕГН **********.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя, от 11.09.2012 г., подадена
чрез пълномощник адв. Б. З. – В., въз основа на изпълнителен лист от 13.08.2012
г., издаден по ч. гр. д. № 12336/ 2012 г. по описа на ПРС, за събиране на
парично вземане. С молбата е направено искане за събиране на направените по
делото разноски, в това число адвокатското възнаграждение за водене на
изпълнителното дело в размер на 159,38 лв. Към молбата е приложен и договор за
правна защита и съдействие от 10.09.2012 г., от който се установява, че предмет
на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в образуване
на изпълнително дело срещу Н.Д., като договореното възнаграждение е в размер на
120 лв. с вкл. ДДС, с посочен начин на плащане по банкова сметка, ***.
Разноските
за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв. са присъединени към делото
като разноски по изпълнението и видно от материалите по изпълнителното дело
(приложените протоколи за извършено погасяване на дълга) от постъпвалите по
делото суми са погасявани вземания от приети разноски, в частност за адвокатско
възнаграждение, като съответните суми за погасяване на дължимите разноски са
превеждани по сметка на взискателя.
С молба
от 28.01.2016 г. до ЧСИ Павлов адв. Б. З. е уведомила съдебния изпълнител, че
пълномощията й по изпълнителното дело като представител на взискателя са
оттеглени.
С молба
от 11.02.2016 г. до ЧСИ Павлов, взискателят чрез пълномощник адвокатско
дружество “****”, е поискал да бъде конституиран по делото като негов
пълномощник адв. С. С., както и да бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение, следващи се от упълномощаването на АД “***”.
Към
молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 20.01.2016 г., от
който се установява, че предмет на договора е оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се във водене на изпълнително дело срещу Н.Д., като
договореното възнаграждение е в размер на 260,63 лв., от които са платени по
банков път 72 лв.
С
Постановление от 17.03.2016 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на взискателя за присъединяване на разноските за адвокатското
възнаграждение, като се е мотивирал, че
първоначално претендираното възнаграждение за образуване и водене на
изпълнителното дело е присъединено към дължимите разноски по изпълнителното
производство, като от постъпващите месечни постъпления се разпределя съответна
сума за неговото погасяване, която сума се превежда по сметка на взикателя.
Постановлението е съобщено на взискателя на 30.03.2016 г., във връзка с което е
депозирана жалба от взискателя, изпратена на 06.04.2016 г. чрез куриер.
Предвид
изложеното по-горе, настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от
надлежна страна, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действие на съдебния
изпълнител, подлежащо на обжалване – доколкото се обжалва отказ на съдебния
изпълнител да извърши действие, свързано с изпълнителното производство, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Постановлението
на ЧСИ е допустимо в обжалваната част и изложените в тази връзка в жалбата доводи
са неоснователни. Съдебният изпълнител, след като е сезиран с искане от
взискателя за присъединяване на адвокатското възнаграждение, заплатено от
взискателя за пълномощник по изпълнителното дело, следва да направи служебна
самостоятелна преценка за неговата основателност, като за последното не е
необходимо съответно възражение от страна на длъжника, в която преценка се
включва законосъобразност и доказаност на искането. Така например съгласно
чл.78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна може да бъде присъдено възнаграждение
само за един адвокат; разноски за възнаграждение за пълномощник могат да бъдат
присъдени само, ако пълномощникът е адвокат или юрисконсулт, както и когато са
представени доказателства за реалната им направа, т.е. че претендираното
адвокатско възнаграждение е платено. В случай, че някои от тези предпоставки не
са налице, то съдебният изпълнител следва да откаже да признае претендираните
от взискателя разноски и съответно да откаже да ги присъедини към дълга по
изпълнителното действие. Единствено по отношение на размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение съдебният изпълнител не може да се самосезира, за
последното е необходимо съответно възражение от длъжника за прекомерност на
присъденото адвокатско възнаграждение.
Предметът
на защита и съдействие по изпълнително дело може да се заключава в образуване
на изпълнително дело и/ или в процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително производство, както и в други изпълнителни действия
извън посочените. Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда различни основания, на които се дължи адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие в изпълнителното
производство. От казаното следва, че взискателят има правото да ангажира
адвокатска защита както за образуване на изпълнително дело, така и за
процесуално представителство, защита и съдействие по вече образувано
изпълнително дело, като няма ограничение в кой момент, докато изпълнителното
производство е висящо, взикателят може да сключи договор за правна помощ и
съдействие с предмет оказване на процесуално представителство, правна помощ и
съдействие. Взискателят е свободен в преценката си в кой последващ момент, след
като изпълнителното производство е образувано, да си упълномощи адвокат за
неговото водене. Няма задължение да направи това в началото на производството,
при образуването му. При положение, че ангажираната адвокатска защита, съгласно
договореното между взискателя и неговия пълномощник, включва правна помощ и
съдействие както за образуването на производството, така и за неговото водене,
то се дължи възнаграждение както за образуването, така и за воденето на
изпълнителното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, като в това число са и направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
От
представените по изпълнителното дело договори за правна защита и съдействие,
сключени между взискателя и неговите пълномощници – адв. Б. З. и АД “***”, се
установява, че всеки от тях е с различен предмет. Така с адв. З. е сключен
договор за правна защитна и съдействие за образуване на изпълнително
производство срещу длъжника Н.Д., а с АД “***” е за водене на изпълнителното
дело, при което положение взискателят има правото да претендира заплатеното
адвокатско възнаграждение и по двата договори, доколкото Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения предвижда кумулативно заплащане и на
двете основания.
Претендираните
с молбата от 11.02.2016 г. разноски за адвокатско възнаграждение са на друго
основание дължимо от това, което е претендирано от взискателя за образуване на
изпълнителното производство и което е присъединено от съдебния изпълнител към
дължимите по изпълнителното производство суми.
В
настоящия случай се касае за претендирани разноски за адвокатско възнаграждение
на две различни основния в рамките на едно и също изпълнително производство,
което не е в разрез с правилото, че се дължи присъждане на разноски само за
един адвокат.
По
изложените съображения, като се имат предвид основанията, на които съдебният
изпълнител е отказал да уважи молбата на взискателя и изхождайки от характера
на настоящото производство, се налага изводът, че постановеният отказ да бъдат присъедини
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за оказване на правна
защита и съдействие, изразяваща се във водене на изпълнителното дело, е незаконосъобразен
и постановлението в обжалваната част, следва да бъде отменено.
Отказът на
съдебния изпълнител се явява неоснователен поради посоченото основание за отказ
и изложени мотиви от съдебния изпълнител. Изхождайки от контролно- отменителния
характер на настоящото производство, законосъобразността на извършените от
съдебния изпълнител действия, се преценяват с оглед конкретното им основание
към момента на тяхното извършване.
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че останалите изложени доводи
от жалбоподателя в частната жалба са неоснователни. Действително взискателят
има правото да оттегли във всеки един момент дадените пълномощия и да
упълномощи друг пълномощник, но тези отношения не засягат длъжника и той не дължи
заплащане на новодоговореното възнаграждение - нито изцяло, нито за разликата
между двете. Също така причините за оттегляне на пълномощното и доколко същите
са основателни не подлежат на изследване от съдебния изпълнител и не касаят
длъжника.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Постановление от 17.03.2016 г. по изпълнително дело № 20128240402311 по описа
на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, район на действие ОС – Пловдив, в
частта, с която е оставено без уважение искането на взискателя “Обединена
българска банка” АД за присъединяване към изпълнителното дело на адвокатско
възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се във
водене на изпълнителното дело.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.