Мотиви към
Решение №210 от 11.04.2016г., постановено по НОХД №169/2016г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска
районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу подсъдимия И.А.Х. *** за това,
че на 13.10.2015г. в с. Сейдол, общ. Лозница, обл. Разград е носил формено
полицейско облекло – яке с поставени отличителни знаци – емблема на ръкава,
която е с формата на щит, дъгообразна емблема на ръкав и „жакардово тъкан,
тунел пагон“, представляващи отличителни знаци от униформеното облекло на
служителите от „Охранителна полиция“ на МВР, в нарушение на чл.151, ал.6 от ЗМВР, а именно забранява се на лица, неоправомощени със закон, да използват
униформено облекло, символи и отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни
качулки или надписи, въведени в структурите на МВР и показващи принадлежност
към тях“ – престъпление по чл.274а, ал.1 от НК.
Заседанието на РРС по делото е
проведено по реда на глава 28-ма от НПК – „Овобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание“, тъй като при даване ход
на делото съдът е счел, че са налице предпоставки за разглеждане на делото по
този ред.
В заседанието пред РРС представителят на РРП
поддържа обвинението.
Обвиняемият дава обяснения, в които признава обстоятелствата по
обвинителния акт, но твърди, че не е знаел за забраната да носи формено
облекло.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Обвиняемият е роден на ***г***. Същият е с основно образование, неосъждан,
неженен.
Обвиняемият И. Х. ***. На 13.10.2015г. той облякъл яке с поставени
отличителни знаци – емблема на ръкава, която е с формата на щит, дъгообразна
емблема на ръкав и „жакардово тъкан, тунел пагон“, представляващи отличителни
знаци от униформеното облекло на служителите от „Охранителна полиция“ на МВР,
въпреки, че обвиняемият не бил служител на МВР. С това облекло на посочената
дата обвиняемият отишъл в с. Сейдол, където посетил заведение, стопанисвано от
св. А. В.. Там обвиняемият употребил алкохол. Св. В. казал на обвиняемия, че
следва да свали якето, тъй като не е служител на МВР и няма право да носи
такова облекло. Обвиняемият му заявил, че няма проблем и продължил да стои
облечен с описаното яке. По-късно същия ден в заведението дошли полицейските
служители Н. С. и М. Д., които след като видели, че обвиняемият е облечен с
формено облекло, го отвели в РУМВР – Лозница за изясняване на случая.
С протокол за доброволно предаване от 13.10.2015г. обвиняемият предал
пред служител на РУМВР – гр. Лозница 1 брой яке, тъмно синьо на цвят с
поставени на него 2 броя пагони тъмно сини на цвят с три начупени ивици.
От заключението на назначената на досъдебното производство техническа
експертиза се установява, че изследваните емблема на ръкава, която е с формата
на щит, дъгообразната емблема на ръкав и „жакардово тъкан, тунел пагон“,
представляват отличителни знаци от униформеното облекло на служителите от
„Охранителна полиция“ на МВР.
От заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза е видно,
че обвиняемият страда от Паническо разстройство, за което приема амбулаторна
терапия с антидепресанти.Това разстройство не покрива критериите за
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, поради което не е
пречка освидетелстваният да възприема правилно фактите от обективната
действителност. При съдебно-психиатричното освидетелстване е установено, че в
следствие на приеманата терапия е налице значителна редукция на пристъпите с
тревожност. Към момента на инкриминираното деяние и към настоящия момент няма
пречки освидетелстваното лице да дава достоверни показания за фактите, имащи
значение за делото и да участва пълноценно във всички фази на наказателното
производство. Освидетелстваният е могъл да разбира и ръководи действията си,
може да носи наказателна отговорност за деянието си.
Изложената фактическа обстановка
съдът намира за безспорно доказана, като се позовава на показанията на
свидетелите разпитани на досъдебното производство – Н. С., С. Т., М. Д., Р. Ч.,
Ф. С., А. В., заключенията на експертизите и приложените писмени
доказателствени материали. Самият
обвиняем също признава обстоятелствата по обвинението. Спорни моменти
фактически не съществуват, поради което и съдът приема обвинението за доказано
от фактическа страна.
Съдът направи следните правни
изводи: С деянието си обвиняемият И.А.Х. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.274а, ал.1 от НК, тъй като на 13.10.2015г. в с. Сейдол, общ. Лозница,
обл. Разград е носил формено полицейско облекло – яке с поставени отличителни
знаци – емблема на ръкава, която е с формата на щит, дъгообразна емблема на
ръкав и „жакардово тъкан, тунел пагон“, представляващи отличителни знаци от
униформеното облекло на служителите от „Охранителна полиция“ на МВР, в
нарушение на чл.151, ал.6 от ЗМВР, а именно забранява се на лица,
неоправомощени със закон, да използват униформено облекло, символи и
отличителни знаци, полицейски лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени
в структурите на МВР и показващи принадлежност към тях“. Действително
обвиняемият е облякъл униформено яке с отличителни знаци на служител на МВР,
без да е оправомощен да носи такова облекло
и е бил на публично място с това облекло. Обвиняемият е действал напълно
съзнателно, т.е. умишлено, тъй като е съзнавал какво върши. Дали обвиняемият е
знаел, че съществува законова забрана за носене на такова облекло е въпрос
който не засяга квалификацията на деянието, тъй като незнанието на законовите
разпоредби не е оневиняващо обстоятелство.
При определяне на
наказанието на обвинаемия И.Х. съдът намира, че са налице
предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на
чл.78а, ал.1 от НК с налагане на административно наказание, тъй като за
извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години или пробация, деецът не е осъждан. Съдът приема и че следва да се
счита, че обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност по
този ред. Всъщност такова освобождаване е постановено по НАХД №902/2008г. на РС
– Разград, като решението е в сила от 07.01.2009г. С оглед факта на изтеклия срок и
предвид невъзможността обвиняемият да бъде поставен в по-тежко положение от
лицата, които са осъдени на глоба по Наказателния кодек, то следва да се
приеме, че това наказване на обвиняемия е заличено и същият може повторно да
бъде освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК -Постановление
№ 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г., Пленум на ВС, т.4. Деянието не е
свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от
1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемия явно не е лица с висока обществена опасност и
очевидно осъзнава неправомерността на поведението си, намира, че на същия
следва да се наложи наказание в размер равен на минималния, а именно глоба в
размер на 1000лв, като този размер на
санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му.
С оглед изхода на
делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.
Мотивиран така съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: