ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2933
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503244 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление град София, ЖК „Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28,
ет.2, ап.40-46, чрез юрисконсулт Д. Н., срещу Определение № 3496/03.10.2022 г.
постановено по гр. д. № 2271/2021 г. на Районен съд Асеновград, II гр. с. с което е оставена
без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на Решение №
268/08.08.2022 г., постановено по делото, в частта му за разноските.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение и
поддържа, че разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения следва да се тълкува корективно съобразно
характера на исковете, обусловеността и свързаността на фактическите състави за
установяването на отделните вземания. Моли за отмяна на обжалваното определение и за
изменение на Решение № 268/08.08.2022 г. по гр. д. № 2271/2021 г. на Районен съд –
Асеновград, II гр. с. в частта му за разноските като се намали присъденото на ищеца
адвокатско възнаграждение от 741 лева на 370,56 лева.
В постъпилия отговор на частната жалба от адвокат Е. И. се мотивира становище за
неоснователност на жалбата с позоваване на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. и съдебна практика.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 275, ал. 1 от
1
ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
По същество въззивният съд намира следното:
С Решение № 268/08.08.2022 г. по гр. д. № 2271/2021 г. на Районен съд – Асеновград, II гр.
с. е провъзгласен за нищожен чл.4, ал.2 от договор за паричен заем № 2729004 от 19.01.2017
г., сключен в гр. Асеновград между С. В. И., ЕГН ********** от гр. ******, ул.“*****“ №
***, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, предвиждащ заплащане на неустойка в размер на
2007.99 лева, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е осъден да заплати на С. В. И. сумата от
2007.99 лева, представляваща получена без правно основание неустойка по чл.4, ал.2 от
договор за паричен заем № № 2729004 от 19.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба 22.10.2021 г. до окончателното й заплащане, както и сумата
от 280.32 лева направени по производството разноски. Освен това „Изи Асет Мениджмънт“
АД е осъден да заплати на адвокат Е. Г. И., личен №********** с адрес гр. ******,
ул.“*****“ № *, сумата от 741 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
правна защита и съдействие на С. В. И., ЕГН ********** от г********, ул.“*****“ № **, по
гр.д. № 2271/2021 г. по описа на Асеновградския РС.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл. 248 ГПК от „Изи Асет
Мениджмънт" АД за изменение на решението в частта му, с която на адвокат Е. И. е
присъдено възнаграждение в размер на 741 лева и искане същото да бъде намалено на
370,56 лева.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с което е оставил без
уважение молбата на „Изи Асет Мениджмънт" АД, приемайки, че в конкретното
производство са предявени два иска и за всеки от тях се дължи определянето на отделно
адвокатско възнаграждение.
Определението е неправилно.
При договори за предоставяне на безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
размерът на възнаграждението не се договаря между страните по договора, а същото се
определя от съда по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В настоящия случай, безплатната правна помощ е
предоставена по силата на Договор за правна защита и съдействие и упълномощаване от
01.10.2021 г., с който не е договорен размер на адвокатското възнаграждение, а неговото
определяне е предоставено на съда на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В процесния случай районният съд неправилно е определил дължимия размер на
адвокатското възнаграждение. Изискването на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за определяне на възнаграждение съобразно вида и броя на предявените
искове намира приложение при определяне на възнаграждения при искове в защита на
различни интереси и съответно при различен характер на осъществената защита.
Макар в настоящия случай да се касае до два обективно кумулативно съединени иска, не
следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА за
2
всеки от тях, тъй като и двата иска се основават на облигационни отношения, произтичащи
от един и същ юридически факт – договора за заем № 2729004 от 19.01.2017 г. Прилагане
правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредбата в случая би довело до присъждане на възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 от ЗА в двукратен размер и до злоупотреба с права. В тази насока следва да
се има предвид и, че нормата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/9.7.2004 г. постановява, че
възнаграждение се дължи за всеки иск поотделно, но в зависимост от вида и броя на
предявените искове – кумулативно, а в разглеждания казус - както се каза по горе, исковете
произтичат от едно и също материално правоотношение, еднаква е и осъществяваната по
тях защита – предвид общо възведения довод за тяхната основателност - недействителност
на отделна клауза от договора, от който процесните суми произтичат и на основание което
се явяват недължимо платени, съответно липсата на възведени самостоятелни доводи за
основателност на всяка от отделните претенции. Освен това при оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по
смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на
принципа за неговата възмездност.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че нормата на чл. 2, ал. 5 от
НМРАВ е неприложима, а така и е неотносима цитираната в жалбата съдебна практика.
Дължимото адвокатско възнаграждение за представителството, осъществено по реда на чл.
38 от ЗАдв., следва да се определи въз основа на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, действаща към датата на постановяване на решението от 08.08.2022 г., поради
което на осн. чл. 38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение следва да се определи в размер на
370,50 лева.
Ето защо, определението на АРС, с което е оставена без уважение молбата на „Изи Асет
Мениджмънт" АД за изменение на Решение № 268/08.08.2022 г. в частта му за разноските
следва да се отмени и последното да се изменени като се намали размера на присъдените на
адвокат И. разноски от 741 лева на 370,50 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3496/03.10.2022 г. постановено по гр. д. № 2271/2021 г. на
Районен съд – Асеновград, II гр. с., с което е оставена без уважение подадената от „Изи
Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: ********* молба за изменение на Решение № 268/08.08.2022
г., постановено по делото, в частта му за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 268/08.08.2022 г. постановено по гр. д. № 2271/2021 г. на Районен съд
–Асеновград ,II гр. с., в частта му за разноските, с което „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК:
*********, е осъдено да заплати на адвокат Е. Г. И., личен №********** с адрес гр. *****,
ул.“*****“ № *, сума в размер на 741 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана правна защита и съдействие на С. В. И., ЕГН ********** от гр. ******, ул.“******“
3
№***, по гр.д. № 2271/2021 г. по описа на Асеновградския РС, определено от съда по реда
на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като намалява присъденото адвокатско
възнаграждение от 741 лева на 370,50 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4