р е ш е н и е
№
гр. Плевен, 21.03.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми наказателен
състав, в публичното заседание на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА НАХдело № 125
по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 17-0938-002348 от 06.07.2017 година на ***, с
което на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДП на Н.Л.П. ***, ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140
ал. 1 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ редовно призован се явява лично, представлява се от адвокат ***,
ПлАК. Последният не оспорва установената в хода на административно
наказателното производство фактическа обстановка. Като се позовава на събраните
гласни доказателства по делото, моли съда да постанови решение, с което да
приеме, че деянието представлява маловажен случай и да отмени изцяло същото.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание, но взема становище по така
депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният
срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената по делото в заверено копие Заповед № 8121з – 746 от
01.06.2017 година на Министъра на вътрешните работи е, че началниците на сектор
ПП при ОД на МВР са овластени
да издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗдвП.
През месец декември
на 2017 година жалбоподателят закупил от Италия лек автомобил ***. За автомобила
било издадено от МВР на Република
България разрешение за временно движение № ***. За автомобила били издадени и
временни регистрационни табели с номер ***със срок на валидност 24.03.2017
година.
На 27.03.2017
година, в град Плевен жалбоподателят П. управлявал лек автомобил ***. На улица
Иван Вазов в същия град бил спрян за проверка от полицейски служители на сектор
ПП при О.н.М.П. В хода на същата установили, че разрешението за временно
движение № ***, издадено за автомобила било изтекло на 24.03.2017 година. На
жалбоподателят бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл.
140 ал. 1 ЗДП. Актът бил съставен в негово присъствие и връчен му по надлежния
ред. Жалбоподателят го подписал без възражения.
На 06.07.2017 година е издадено
атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба
и лишаване от права за извършено на 27.03.2017 година административно нарушение
по чл. 140 ал. 1 т. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства,
а именно: Наказателно постановление № 17-0938-002348 от 06.07.2017 година на ***;:
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от Районна
прокуратура – Плевен от 23.06.2017 година; справка за нарушител на името на
жалбоподателя Н.П.; Заповед № 8121з – 746 от 01.06.2017 година на Министъра на
вътрешните работи; справка за съдимост на името на жалбоподателя Н.П..
В подкрепа на горните
обстоятелства са и показанията на свидетелите И.Е. и С.С., разпитани непосредствено в съдебно заседание. И двамата
са категорични, че срока на валидност на
издаденото разрешение за временно движение бил изтекъл едва преди няколко дни.
При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото
съдебно производство е както материалната законосъобразност на издаденото
наказателно постановление, така и съответствието му с процесуалният закон.
Съдът
намери, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на санкционираното дружество. Спазени са изискванията по съставянето на
АУАН при условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН. Актът е връчен на лично на
жалбоподателя, на който е била дадена възможност да се защити във връзка с
констатациите на наказващият орган и същата е реализирана с депозирането на жалба
в законоустановеният срок.
Разпоредбата на чл.140 ал.І ЗДП съдържа
признаци на административно нарушение, което е такова на формално извършване.
Последната законова разпоредба въздига в задължение с императивен начин
водачите на МПС да регистрират по надлежният ред и да снабдят с регистрационни
табели управляваните ППС когато те са част от движението по пътищата и да ги
регистрират.
В хода на проведеното против
жалбоподателят административно наказателно производство този факт на извършено
нарушение на тази разпоредба от страна на жалбоподателят съдът приема за
безспорно установен въз основа на всички, събрани по делото гласни и писмени
доказателства. По същество този факт не се оспорва и от жалбоподателя и от
неговият процесуален представител.
Съгласно Тълкувателно решение № 1
/2007 година на ВКС предмет на преценка в настоящото производство е не само
законосъобразността на наказателното постановление, но и неговата правилност и
обоснованост, обуславящи се от правилната преценка на конкретната тежест на извършеното
нарушение и степента на засягане от негова страна на установените и защитени с конкретния закон обществени
отношения. Съдът счита, че деянието, осъществено от страна на жалбоподателя
макар и формално да осъществява признаците на посоченото нарушение с оглед на
своята ниска степен на обществена опасност, причините довели до извършването му
– проявено невнимание от страна на водача във връзка с изтичането на срока на
даденото му разрешително и то в почивен ден; липсата на настъпили каквито и да
е вредни последици от деянието, определят същото като явно малозначително.
В този смисъл съдът намира, че в случая наказващият орган е следвало да
съобрази тези обстоятелства и да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН като не
наказва нарушителят а го предупреди, че при повторно такова нарушение ще бъде
санкциониран.
При така изложените правни и
фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление №
17-0938-002348 от 06.07.2017 година на ***, с което на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДП на Н.Л.П. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП е
незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено от компетентен по материя,
място и степен орган, но в разрез с материалния и процесуалния закон, при
несъобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение, поради което и
следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 17-0938-002348 от 06.07.2017 година на ***, с което на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДП на Н.Л.П. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП.
Решението може да се обжалва в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд
– Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: