Решение по дело №3167/2018 на Административен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 246

 

гр. Б., 15.02.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Б., осемнадесети състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Марина Николова

 

            при секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно дело № 3167  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба С.И.С., ЕГН:  **********, със съдебен адрес: ***, адвокатско сдружение „Д. и К.“, срещу Заповед № 3055/25.10.2018 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2,  т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на С.И.С. да премахне извършения от него незаконен строеж: „Склад“ – едноетажна постройка, с приблизителни размери 5.00м/5.50 м., средна височина 2.70 м., разположена до западната фасада на двуетажна масивна жилищна сграда, находящ се в ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Б.. В жалбата се излагат възражения, че спорният строеж не е незаконен и е търпим, като спрямо него може да бъде проведена процедура по неговото узаконяване. Иска се отмяната на оспорената заповед. Няма искане за присъждане на разноски.

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът – Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б., редовно призован, се представлява от юрисконсулт Б., която оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение. Не претендира присъждане на възнаграждение.

Б.кият административен съд, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира следното:

На 23.01.2018 год. работна група в състав: Стела С.*** – на длъжност гл. специалист в отдел КСВЕ, Община Б. и Нина Димова Стайкова – на длъжност ст. специалист в отдел КСВЕ, Община Б. извършила проверка на строеж: „Склад“, находящ се в ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Б., представляващ земеделска земя. За извършената проверка бил съставен Констативен акт № 6В/23.01.2018 г. /л. 15/, в който е посочено следното: поземленият имот в м.”Кара баир”, гр.Б., по данни на Агенцията по кадастър е частна общинска собственост, вид територия „Земеделска”, категория 9, НТП Гори и храсти в земеделска земя, с площ 741113 кв.м., стар номер 000432, като съгласно ОУП, имотът представлява горска територия, без допустима промяна на предназначението и не е отреден за жилищно строителство. Строежът е собственост на С.И.С., с ЕГН ********** с адресна регистрация: ****, който е и извършител на строежа. Посочено е, че строежът е V-та категория, съгласно чл.10, ал.3 от Наредба № 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и чл.137, ал.1, т.5, б.”в” от ЗУТ. При проверката не са били представени, респ. намерени строителни книжа за строежа както следва: – одобрен инвестиционен проект със съгласувани и одобрени части към него; разрешение за строеж; протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво. Строежът е описан като масивна едноетажна постройка, разположена до западната фасада на двуетажна масивна жилищна сграда в поземленият имот с идентификатор ***по КК гр.Б. в м.”Кара баир”, общинска собственост – горска територия. Посочено е, че строежът е с приблизителни размери 5.00м/5.50 м., средна височина 2.70 м. Изграден е от тухлена зидария, с дървен покрив и покритие хидроизолация. Постройката е трайно закрепена за земята, електрифицирана и се ползва за склад. С Констативния акт е направено заключението, че сградата е изградена без одобрени проекти и без разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Направено е предложение за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е подписан от двамата служители на община Б. и е връчен лично на жалбоподателя на 05.02.2018г., срещу саморъчно положен подпис.

В законоустановения седемдневен срок е подадено възражение  вх.№ 70-00-7910(7)/08.02.2018г. от С.С. /л. 13/.

            На основание проведеното административно производство и съставения констативен акт била издадена и оспорената Заповед № 3055/25.10.2018г. на заместник - кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б., с която е наредено да бъде премахнат процесния незаконен строеж „Склад“, собственост на жалбоподателя.

Заповедта е връчена на С.И.С. лично, срещу подпис на 06.11.2018г. /л. 4/

С. е подал жалба с вх. № 94-01-39511/19.11.2018г. срещу Заповедта на 19.11.2018 год., до Административен съд – Б., чрез административния орган, по повод на която е образувано и настоящото съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят С.И.С., ЕГН: ********** е адресат на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея, поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.4 от ЗУТ, тъй като заповедта е връчена на 06.11.2018г. (л.4), а жалбата е депозирана, чрез органа на 19.11.2018 г. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от ІV до VІ категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от ЗУТ или на части от тях. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в обема на правомощията му, предвид представената Заповед № 490/28.02.2018 година (л.8-10), при спазване на процесуалния ред, предвиден с разпоредбата на чл. 225а от ЗУТ, в изискуемата от закона писмена форма, като при издаването й не се установи да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. При изпълнение на процедурата, предвидена в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ от служители в отдел КСВЕ, Община Б. е съставен констативен акт за проверка, връчен на жалбоподателя, който е направил възражение в предвидения за това 7-дневен срок.

Принципно, за да бъде издадена заповед по този ред е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки - да е налице обект, който да отговаря на изискванията за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който да е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ и той да е извършен от констатирания като негов автор правен субект.

Съобразно оспорената заповед, на премахване подлежи строеж V-та категория, съгласно нормата на чл.137, ал.1, т. 5 от ЗУТ, който предвид описаното в нея представлява Склад, с приблизителни размери 5.00м/5.50 м., средна височина 2.70 м. Изграден е от тухлена зидария, с дървен покрив и покритие хидроизолация. Постройката е трайно закрепена за земята, електрифицирана и се ползва за склад.

В заповедта е посочено, че С.И.С., ЕГН: ********** е извършител на строежа. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Обектът на премахване е индивидуализиран в достатъчна степен в процесната заповед, като са разграничени и основните му елементи. Част от констативният акт е и снимковия материал, поради което съдът приема, че за жалбоподателя не е съществувала неяснота относно неговото описание. Индивидуализацията на строежа е извършена чрез местоположение, материали и параметри на строежа и същата е достатъчна, за да се формира извод за точно конкретизиране предмета на премахване. Следва, че не е допуснато нарушаване правото на защита на оспорващия.

Съдът намира, че обжалвания акт не противоречи и на материалните разпоредби по издаването му, тъй като установените в хода на административното производство релевантни за спора юридически факти се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.

За да намери приложение посочената разпоредба на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е необходимо да са установени елементите на фактическия състав.

Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

По отношение липсата на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж съдът приема следното:

Съгласно чл. 148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно чл. 137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съобразно чл.  225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Пред съда не бяха представени, а и не се твърди от оспорващото лице, че постройката е изградена въз основа на одобрени инвестиционни проекти и на разрешение за строеж. Нито в рамките на административното производство, нито пред съда, жалбоподателят не твърди за наличието на строителни книжа, а и не представя такива за процесната постройка (в нито един от етапите на изграждане й). Това обосновава правно и фактически постановяването на спорната заповед, която правилно е била адресирана срещу жалбоподателя. Доколкото по делото не се доказа наличие на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, съдът приема, че обектът - предмет на премахване по процесната заповед, е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване.

Относно въпроса за търпимостта на процесния строеж следва да се направи уточнението, че въпросът за търпимостта е въпрос фактически, а не правен, доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на извършителите на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежите от този тип. Последните продължават да бъдат незаконни, на основанието на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се съобразява с това фактическо положение.

Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките, установени в нормите на §16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице предпоставките на §16 от ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до 07.04.1987 г. при първата хипотеза, от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г. при втората хипотеза и след 30.06.1998 г. при хипотезата на ал.3, като в хипотезите на ал.2 и ал.3 е необходимо също да е декларирана пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал.3. В хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 г. Следва да се отбележи, че разпоредбата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, обн. ДВ бр.82 от 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г., не изключва приложението на §16 от ПР за ЗУТ в трите му хипотези, а се явява негово допълнение, като въвежда четвърти период за обявяване на строежите за „търпими“ и се отнася до строежите, изградени през периода след изтичането на срока по §16, ал.3 от ПЗР на ЗУТ до 31.03.2001 г.

Следователно, за да е търпим един строеж и да не подлежи на премахване, същият следва да отговаря на следните няколко кумулативно дадени условия, а именно: да е построен в посочените по-горе четири периода, да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и правилата и нормите по устройство на територията, действали по време на извършването им или по сега действащите такива, като законът изисква кумулативното наличие на посочените условия, за да се приеме строежът за търпим.

От установените по делото факти и обстоятелства не се установява по безспорен начин дали е налице първата предпоставка - относно момента на извършване на строежа. Но, дори и да се приеме, че тя е факт, то не е налице втората предпоставка - строежът да е допустим по действалия към момента на извършването му подробен градоустройствен план или по сега действащия такъв. Видно от наличните по делото материали, процесният строеж е изграден в имот, който е общинска собственост, представляващ горска територия, съгласно ОУП на гр. Б., без допустима промяна на предназначението, от което следва, че строежът не отговаря на условията за търпимост, съобразно разпоредбата на пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ.

Предвид изложеното, следва да се заключи, че безспорно е установен строеж, за който не са представени строителни книжа и който не е търпим и неподлежащ на премахване, поради което и заповедта, с която е наредено премахването му, е законосъобразна.

При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждане, тъй като не е направено искане в тази насока от страна на ответника.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Б., XVIII-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.С., ЕГН:  **********, със съдебен адрес: ***, адвокатско сдружение „Д. и К.“, срещу Заповед № 3055/25.10.2018 год., издадена от инж. Ч.К., на длъжност зам.-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Б., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2,  т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено на С.И.С. да премахне извършения от него незаконен строеж: „Склад“ – едноетажна постройка, с приблизителни размери 5.00м/5.50 м., средна височина 2.70 м., разположена до западната фасада на двуетажна масивна жилищна сграда, находящ се в ПИ с идентификатор ***по КК на гр. Б..

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ: