Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 03.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието
на прокурора .........................., като разгледа докладваното от съдия
Христова а.х.д. № 181/2020г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.38 от Закона за държавната собственост ЗДС).
Административното дело е
образувано по жалба на Р.С.Д. с ЕГН ********** и адрес *** и И.С.Д. с ЕГН **********
и адрес ***, подадена против Решение № 142/02.03.2020г. на Министерски съвет на
Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”,
участък от км 103+150 до км 122+250 на територията на област Ловеч. Решението е
оспорено в частта за размера на определеното обезщетение за отчуждаване изцяло
на поземлен имот с идентификатор № 53967.63.13 и на част от поземлен имот с
идентификатор № 53967.63.23, находящи се в землището на с. Орляне, общ.
Угърчин, обл. Ловеч.
В жалбата си оспорващите излагат, че не са доволни от
размерите на определените им парични обезщетения за отчуждаваните имот и част
от имот, тъй като са занижени и не отговарят на действителната им пазарна цена,
не става ясно и как са определени оценките – дали приоритетно по пазарни цени
или при прилагане на Наредбата за реда за определяне цени на земеделските земи.
Иска се да се отмени решението на министерски съвет в оспорените части и да се
определят нови, по-високи по размер обезщетения.
В съдебно заседание жалбоподателите чрез упълномощен
адвокат поддържат жалбата и молят да се отмени решението в оспорената част и да
се определи по-висок размер на обезщетението в съответствие със заключението на
вещото лице. Претендират разноски по приложен списък.
Ответникът Министерски съвет не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмено становище по делото оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената
част като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с
целта на закона.
Заинтересованата страна Министърът на регионалното
развитие и благоустройството не се явява и не се представлява. В писмена молба
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, счита решението на МС в
оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното
обезщетение – за правилно определен. Прилага доказателства и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на финансите, в
съдебно заседание не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура”
гр. София в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат излага доводи за
неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на
МС в оспорената част. Счита, че изготвената в административната фаза на
производството оценка е правилна, като посочения в заключението по
съдебно-оценителната експертиза от вещото лице коефициент за отстояние от имота
до населеното място, обозначен като К5, е неприложим.
От АПИ чрез адв. Ф. е направено искане за допускане
предварително изпълнение на решението, по което съдът се е произнесъл с влязло
в сила определение, с което е допуснал предварително изпълнение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 250/25.04.2013г. на Министерския съвет
републикански път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и
Автомагистрала „Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на
§5, т.62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията и
за национален обект по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС.
Предпоставка за извършване на отчуждаването е
наличието на влязъл в сила подробен устройствен план – парцеларен план, и в
случая такъв е одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-15-217 от 12.12.2019г. на
Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство, предвиждащ
изграждането на национален обект: „Автомагистрала „Хемус“, участък от км. 103+150
до км. 122+260 на територията на област Ловеч, намираща се в землищата на гр.
Угърчин, с. Орляне, с. Каленик, община Угърчин, с. Радювене и с. Лисец, община
Ловеч. От Агенция „Пътна инфраструктура“ е направено мотивирано искане за
отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и
благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл.34,
ал.2 от ЗДС. От двамата министри е направено предложение до МС за отчуждаване
на имотите, с приложен към него съвместен доклад и изискуемите от чл.34а, ал.4
от ЗДС приложения. Решението е разгласено по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС. В
табличен вид са определени имотите за отчуждаване с техните характеристики,
вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е финансова
обосновка и оценка на имотите, извършена в административното производство от
лицензиран оценител, който е изготвил оценителски доклад за определяне на
равностойно парично обезщетение на засегнатите имоти.
С Решение № 142/02.03.2020г. на Министерски съвет на
Република България в оспорените му части, е определено обезщетение в размер на
822 лева за отчуждаване изцяло на поземлен имот с идентификатор 53967.63.13 с
площ 2,792 дка, и обезщетение в размер на 1765 лева за отчуждаване на 4,951 дка
от поземлен имот с идентификатор 53967.63.13, целият с площ 13,377 дка. И двата
имота се намират в землището на с. Орляне, общ. Угърчин, обл. Ловеч, преди
влизане в сила на ПУП-ПП са представлявали земеделски земи – ниви от V категория, и са собственост на жалбоподателите.
Ответникът е приложил административната преписка по
издаване на обжалвания акт, експертната оценка (оценителски доклад) за
обезщетение на отчуждените имоти, както и удостоверение по чл.32, ал.4 от ЗДС с
пазарни аналози на магнитен носител, изпратени от Агенция по вписванията на
Агенция „Пътна инфраструктура”. По делото са събрани писмени доказателства,
назначена е съдебно-оценителна експертиза.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лица, притежаващи
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно
компетентния административен съд по местонахождение на отчуждаваните имоти,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение № 142 от
02.03.2020г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти -
частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Автомагистрала
Хемус”, участък от км 103+150 до км
122+260, на територията на област Ловеч, издадено на основание чл.34а, ал.1 във
връзка с чл.34б от ЗДС и §1 от ДР на ЗДС.
Съгласно разпоредбата на чл.34а, ал.1 от ЗДС
отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за
изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите.
Според §1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект,
определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни
обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Както
бе изложено, с решение № 250/25.04.2013г. на Министерския съвет републикански
път А-2 „София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна“, част от който е и Автомагистрала
„Хемус“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на §5, т.62 от ДР
на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на §1
от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е
национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно
министерския съвет.
Оспореното решение е постановено от Министерски съвет,
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна
собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала. По
изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната
собственост.
Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като
издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават
имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото
обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за
съдържание, регламентирано в чл.34б от ЗДС.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното
решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, такива възражения не са релевирани и в жалбата. Спазени са
административнопроизводствените правила за вземане на решението, регламентирани
в чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС.
По отношение приложението на материалния закон съдът
съобрази следното:
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС, имоти и части от имоти –
собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават
принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.
Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет
на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали
преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда
изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане
за допускане на предварително изпълнение въз основа на пазарните цени на имоти
с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл.32, ал.2
от ЗДС.
В §1а, т.1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на
понятието „равностойно парично обезщетение” – това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то
се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно §1а, т.2 от
ДР на ЗДС, „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба
на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители,
държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение
на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е
търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката
и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Съгласно §1а, т.4 от ДР на ЗДС, приложим с оглед
изискването на чл.32, ал.2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, „имоти,
намиращи се в близост до отчуждавания” са имотите, които са разположени в едно
и също землище в земеделските територии. Видно е от изготвената в хода на
административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение
е определено обезщетението в оспореното решение, че оценителят след надлежна
проверка на вписаните сделки в същото землище и установяване, че липсват поне
две сделки, е приложил нормативния метод. Съгласно изискването на чл.32, ал.3,
т.2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни
характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната
служба по вписванията, равностойното парично обезщетение за земеделски земи се
определя по реда на наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи – Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделските земи (Наредбата).
В конкретния случай според приложения по делото
оценителски доклад, равностойното парично обезщетение за процесните имоти,
поради липса на поне две сделки със земеделски земи в периода 20.11.2018г. -
20.11.2019г. в землището на с. Орляне, отговарящи на изискванията на чл.32,
ал.3, т.2 от ЗДС, е определено по реда на Наредбата.
Съгласно последната, цената се определя по следната
формула: Коригирана начална цена на декар = К х Начална цена за категория. К е общ
корекционен коефициент, определящ се по формулата К = К1 + К2 + КЗ + К4 + К5 +
К6 + 1. Съответно включените в последната формула коефициенти са К1 –
коефициент за площ на имота, К2 – коефициент за поливност, КЗ – коефициент за
отстояние от основни пазари, К4 – коефициент за отстояние от Черно море, К5 –
коефициент за отстояние от населено място, К6 – коефициент за отстояние от
автомагистрали и пътища.
В Наредбата са предвидени и специфични коефициенти,
които в случая са неприложими – за рентна бонификация за ориенталски тютюн и
картофи, и за землищата на строго определени населени места.
За процесните два имота в землището на с. Орляне,
община Угърчин, ползваният метод и формула са описани в оценителския доклад на
лист 77 и сл. от делото. Оценителят е определил стойности на коефициентите и
размер на парично обезщетение, както следва:
За поземлен имот с идентификатор 53967.63.13: Начална
цена за V категория = 310 лв.; К1 = -0.10 (площ на имота до 3
дка), К2 = 0.00 (неполивен), КЗ = 0.05 (отстояние от основни пазари), К4 = 0.00
(отстояние от Черно море над
За поземлен имот с идентификатор 53967.63.23: Начална
цена за V категория = 310 лв.; К1 = 0.10 (площ на имота от 10 до
30 дка), К2 = 0.00 (неполивен), КЗ = 0.05 (отстояние от основни пазари), К4 =
0.00 (отстояние от Черно море над
И за двата имота оценителят не е включил в
изчислението коефициента по чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата за отстояние, измерено
по най-късата въздушна линия от границите на имота до границите на най-близката
урбанизирана територия (населено място или селищно образувание).
Във връзка с оспорването на размера на обезщетението съдът
е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за
равностойното парично обезщетение, определено по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС и
§1а от ДР на ЗДС. Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, отговарящо на доказателствата по делото и неоспорено от
страните. Приема така определения в същото размер на равностойното парично
обезщетение като обоснован и съобразен с относимите материалноправни
изисквания. Отчитайки нормативната база, събраните по делото доказателства и
посочения в Наредбата начин на изчисление, вещото лице дава заключение, че
действителната пазарна цена на двата имота, определена по реда на чл.32, ал.2 и
ал.3, във вр.§1а от ДР на ЗДС, е както следва: за имот 53967.63.13 (2.792 дка х
341.00 лв/дка) е 952.00 лева и за имот 53967.63.23 (4.951 дка х 403.00 лв/дка)
е 1995.00 лева. При изчислението на коригиращите коефициенти за двата имота
вещото лице е включило и коефициента по чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата за
отстояние, измерено по най-късата въздушна линия от границите на имота до
границите на най-близката урбанизирана територия (населено място или селищно
образувание), който в случая е със стойност 0.05 при разстояние от имотите до
границите на с. Орляне от 1 до
Следователно от доказателствата по делото и
заключението на експертизата се установява, че оценката в административното
производство и за двата спорни имота е занижена, тъй като не е приложен коефициент
за отстояние на имотите от границите на урбанизираната територия. В случая и за
двата имота при извършване на оценка по чл.1, т.5 от Наредбата, с оглед липсата
на изрична разпоредба по чл.7б, предвиждаща различна стойност или
неприложимост, приложими са стойностите, определени в чл.4, ал.1, т.5 от
Наредбата, и този коефициент следва да се приложи.
В тази връзка съдът намира за неоснователно
възражението на заинтересованата страна АПИ, че коефициентите по чл.4 от
Наредбата не се прилагат при определяне на оценка в случаите на чл.1, т.5 от
Наредбата. Разпоредбата на чл.7б не изключва изрично прилагането на всички
коефициенти по чл.4 от Наредбата, а регламентира начина на изчисляване на някои
коефициенти, както и изискванията за прилагане на определени коефициенти.
Коефициентът за отстояние на имота от населено място не е коригиран, нито е
изключено приложението му, а начинът за изчисляването му е регламентиран в
чл.4, ал.1, т.5 от Наредбата. В този смисъл е и текста на чл.7б, т.7 от
Наредбата, изрично препращащ към реда за извършване на оценка по чл.4 от
същата. В чл.4, ал.2 от Наредбата е посочено, че с общия корекционен
коефициент, който е алгебричната сума от всички коефициенти + 1, се умножава
началната цена по чл.3 от Наредбата.
Изложените дотук мотиви водят до извода, че
изготвената от оценителя в административното производство оценка не съответства
на нормативните изисквания, поради което не могат да се приемат за правилни
определените въз основа на нея размери на обезщетенията. Както е изчислило
вещото лице, при правилно приложение на Наредбата с предвидените в нея относими
към случая диференциращи коефициенти, стойността на обезщетението за
отчуждавания имот 53967.63.13 възлиза на 952.00 лева, вместо определеното от
административния орган обезщетение за този имот в размер на 822 лева, а за частта
от отчуждавания имот 53967.63.23 е 1995.00 лева, вместо определеното от
административния орган обезщетение в размер на 1765 лева.
По горните съображения съдът намира, че жалбата е
основателна, а административният акт в оспорената му част е незаконосъобразен, като
постановен в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона собствениците на отчуждавани имоти да получат равностойно
парично обезщетение. В обжалваната част решението на Министерския съвет следва
да бъде отменено, като се определи законосъобразен размер на равностойното
парично обезщетение за отчуждаваните поземлени имоти, в съответствие със
заключението на съдебно-оценителната експертиза по отношение оценката на обезщетението
за двата земеделски имота.
При този изход на спора е основателна претенцията на
жалбоподателите за възстановяване на направените по делото разноски за внесена
държавна такса в размер на 20 лева (по 10 лева от всеки от оспорващите), за
депозит за съдебно-оценителна експертиза в размер на 300 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева (заплатено изцяло и в брой съгласно ДПЗС на
л.344), или разноски в общ размер 820 лева, за което следва да се осъди
ответника.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. четвърто
от АПК във връзка с чл.38, ал.8 от ЗДС, Ловешки административен съд, втори
административен състав,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 142 от 02.03.2020г. на Министерския
съвет на Република България за отчуждаване на
имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за
изграждане на Обект „Автомагистрала Хемус”, участък 103+150 до км 122+260, на
територията на област Ловеч, намиращи се в землищата на гр. Угърчин, с. Орляне
и с. Каленик, община Угърчин, и землищата на с. Радювене и с. Лисец, община
Ловеч, област Ловеч, в ЧАСТИТЕ му, с която е определено обезщетението за
отчуждения изцяло имот с идентификатор 53967.63.13, представляващ НИВА, V
категория, находящ се в землището на с. Орляне, община Угърчин, с обща площ 2,792
дка, с трайно засегната площ за отчуждаване – 2,792 дка и цена на обезщетението
в размер на 822 лева, и с която е определено обезщетението за отчуждаемата част
от поземлен имот с идентификатор 53967.63.23, представляващ НИВА, V категория,
находящ се в землището на с. Орляне, община Угърчин, с обща площ 13,377 дка и
трайно засегната площ за отчуждаване – 4,951 дка и цена на обезщетението в
размер на 1765 лева, КАТО:
УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение за
поземлен имот с идентификатор 53967.63.13 от 822 лв. на 952 лв. (деветстотин
петдесет и два лева).
УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение за
поземлен имот с идентификатор 53967.63.23 от 1765 лв. на 1995 лв. (хиляда
деветстотин деветдесет и пет лева).
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да
заплати на Р.С.Д. с ЕГН ********** *** и И.С.Д. с ЕГН ********** ***, направените,
своевременно поискани и доказани съдебни разноски по делото в размер на 820.00
(осемстотин и двадесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
оспорване на основание чл.38, ал.8 от ЗДС.
Препис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: