№ 408
гр. Габрово, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Елисавета Б. Илиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210101009 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Д. В. К., с
пълномощник адвокат Е. П., против „Цератицит България“ АД гр. Габрово.
Предявени са обективно съединени искове по трудов спор, както следва: 1.По чл.
344 ал. 1 т. 1 КТ, с който се иска да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със заповед №36 от 25.04.2024 г. на изп. директор на „ЦЕРАТИЦИТ
България" АД гр. Габрово; 2. По чл.344 ал. 1 т. 2 КТ, с който се иска ищецът да бъде
възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението – портиер; 3. По чл.
344 ал. 1 т. 3 от КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението; 4. По чл. 344 ал. 1 т. 3 от
КТ – за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца.
Претендираните права на ищеца по двата иска произтичат от съществувалите
трудовоправни отношения между страните по делото, при които ищецът е заемал
длъжността „портиер“ в ответното дружество. В исковата молба се твърди, че
заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение е незаконосъобразна по следните
съображения:
На 24.04.2024 г. ищецът бил уведомен от прекия си ръководител по телефона, че
на 25.04.2024 г. сутринта следва да се яви в отдел „Човешки ресурси" на дружеството,
за да му бъде връчена заповед за уволнение. При явяването му н-к отдел „Човешки
ресурси" му съобщил, че има постъпила докладна записка за допуснати от него
нарушения по време на смяната му на работа на 23.04.2024 г. и следва да даде писмени
1
обяснения във връзка с това, без да му се предостави възможност да се запознае с
докладната. Ответникът заявил, че по никакъв повод не е допуснал нарушения и иска
да даде обяснения пред изп. директор, тъй като счита, че прекият му ръководител има
тенденциозно отношение към него. Отказана му била възможността за среща с изп.
директор. На ищеца било казано, че след като няма възможност за пряко изслушване,
следва да подпише връчената му покана и да напише, че не желае да даде обяснения.
Унизителното положение, в което ищецът бил поставен, го принудило да напише
каквото желаели, с цел да се прекрати уронването на достойнството му.
За периода от 24 г., в които ищецът работел в дружеството, нямал налагани
наказания за нарушения на трудовата дисциплина, напротив - през м. март 2024 г.
получил „целева награда" от 130 лв. за проявена бдителност на работното си място.
На 23.04.2024 г., за времето от 18.02 ч. до 18.04 ч., ищецът не е извършил
твърдяните в поканата за даване на обяснения нарушения, а именно - като е оставил
без наблюдение и контрол за две минути портала на фирмата по време на почивката на
втората смяна, с което допуснал реална опасност за посегателството върху
документацията, техниката и съхраняваните ключове в дежурната стая на звеното. В
продължение на 2 минути бил участвал в разговор с бившия служител на звено
„Портиери“ Е.Й., от място от което не се е виждала оставената от ищеца незаключена
дежурна стая и турникети без надзор.
Твърди се, че в заповедта за уволнение има дописване на твърдяните
прегрешения, а именно: "От приложените видео-записи се вижда през времето на
отсъствие от работно Ви място как през турникетите преминават без осъществяване на
контрол от ваша страна голяма група работници, което е предпоставка за злоупотреби
с имуществото на работодателя в големи размери. Отсъствието Ви от работното място
създава предпоставки за достъп до ключове на помещения ,в които се съхраняват
материални и неватериални активи и ценности на висока стойност и от критично
значение, като например технологична документация и чертежи, собственост на
работодателя.". В заповедта има дописвания и относно твърдяните нормативни
нарушения на трудовата дисциплина, като освен посочените в т. 11 на Инструкцията за
дейността на звено „Портиери", нарушаване на трудовата дисциплина по реда на чл.
187, ал. 1, т. 10 КТ/неизпълнение на трудовите задължения предвидени в Правилника
за вътрешния трудов ред/, както и чл, 17, ал. 1,т. 3 /да спазват точно работното време и
да го използват само за изпълнение на възложената работа/ и т. 12 /да пазят грижливо
имуществото , което им е поверено или с което са в досег при изпълнение на
възложената работа, допълнително в заповедта се посочва нарушение на „чл. 47, ал. 1,
т. 8 /неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични
правила/; чл. 47,ал. 1 ,т. 11 /неизпълнение на задълженията предвидени във
вътрешните нормативни документи на работодателя, вкл.
2
Правилници,инструкции,процедури,заповеди и други/ и чл. 47 ,ал. 1 т. 14 /
злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на дружеството ,както и
разпространяване на поверителни за него сведения/ от Правилника за вътрешния ред.
Действията на Служителя представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина
съгласно чл. 190, ал. 1,т, 4 и т, 7 от КТ, даващи основания за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение" и прекратяване на ТПО.
За всички дописвания в заповедта на твърдяни нарушения на трудовата
дисциплина - видно от поканата /осн. чл. 193, ал. 1 от КТ/ от ищеца не са искани
обяснения, както и липсва конкретизация на отделните нарушения. За две минутно
„нарушение", както е посочено в поканата за даване на обяснения, дори не могат да се
изчетат всички приписани на ищеца в заповедта „прегрешения", камо ли да се
реализират. Твърденията са тенденциозни и голословни. Всички те не почиват на
реални констатации, а само на предположения.
В нарушение на чл. 193 ал. 1 КТ на ищеца не са показвани никакви видеозаписи,
както и не е запознат с докладната на г-н Г., които се сочат в заповедта. Голяма част от
твърденията в заповедта не кореспондират с поканата за даване на обяснения, т.е.
нарушени са правата на ищеца, свързани с дисциплинарното производство. Заповедта
за дисциплинарно уволнение не отговаря и на изискването за мотивираност от
фактическа страна, както и изискването от правна страна да се посочат конкретните
нарушения. С посочването на конкретни текстове от КТ без посочване на връзката с
„нарушителя" при наличието на няколко хипотези в конкретните текстове в КТ
навежда до извода, че от правна страна посочването на различни нарушения на
трудовата дисциплина без ясна конкретизация осуетява разкрИ.ето на обективната
истина по случая, доколкото и не може точно да разбере какво нарушение на трудовата
дисциплина е извършил. Работодателят декларативно е посочил разпоредбите на чл.
187, ал. 1 ,т. 10 КТ и чл. 190 ,ал. 1. ,т,4 и т. 7 от КТ без да е извършил каквато и да е
оценка на случая по критериите на чл. 189 от КТ. Наложеното на ищеца наказание е
прекомерно тежко и несъответства по съразмерност на твърдините нарушения, за
което е ангажирана отговорността му по КТ. Липсват също каквито и да е мотиви за
това въз основа на какви обстоятелства е преценена тежестта на вменените му
нарушения на трудовата дисциплина, както и за това защо работодателят е наложил
най - тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, каквото е изискването на чл. 189
КТ.
Ищецът счита, че е налице и самостоятелното основание по чл. 8 КТ за
злоупотреба с право, че е оборена презумцията за добросъвестни действия на
работодателя при извършване на уволнението. Счита, че работодателят е упражнил
неезаконосъобразно потестативното си право да прекрати ТПО при липса на
материалноправните предпоставки за извършване на този акт.
3
В с.з. адвокат П. поддържа предявените искове и излага подробни съображения за
уважаването им. Претендира сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, чрез
пълномощника си адвокат И. Т.. В него заема становище за допустимост на
предявените искове, а по същество ги оспорва като неоснователни и недоказани, по
следните съображения:
1. На 23.04.2024 г. ищецът Д. К. е изпълнявал в нощна смяна като портиер в
„Цератицит България" АД. Предвид дейността на дружеството, големият брой заети в
производството и администрацията, както и наличието на външните лица -
посетители, длъжността портиер е от изключително значение за сигурността и
контрола на достъпа до сградите на дружеството, както и контрол по отношение на
напускащите. Поради тази причина ответникът разполага с няколко работници на тази
длъжност, които изпълняват задълженията си на смени, за да осигурят денонощно
наблюдение и контрол по отношение на пропускателния режим, охрана и обход.
На територията на ответното дружество е разположен портал с бариери и
турникети за преминаване. Портиерите осъществят контрол на достъпа на служители,
работници и външните лица, като проверяват и с метален детектор напускащите.
Непосредствено до турникетите е разположено и помещение на работниците от звено
„Портиери", в което се съхраняват вещи от съществено значение - документи, техника,
както и ключове за достъп до помещенията на дружеството. Охраната и контрол на
достъп по отношение на помещението също е сред отговорните дейности и е с
ограничен достъп. Предвид сериозността на изброените задължения е изготвена
Инструкция за дейността на звено „Портиери" при „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ" АД -
Габрово и „ПЛАНЗЕЕ MB" ЕООД. с чието съдържание работниците са запознати и са
поставили своя подпис, включително и г- н Димигьр К.. Задълженията на ищеца са
посочени и в длъжностната му характеристика.
По време на нощната смяна на ищеца на 23.04.2024г., в периода между 18:02 ч. и
18:04 ч., когато е и почивката на работниците от втората смяна, ищецът е нарушил
своите задължения, като е оставил портала и дежурната стая без наблюдение и
контрол. Ищецът е бил посетен от бивш работник на дружеството, в резултат на което
недопустимо е позволил да бъде разсеян и дори е напуснал портала, отправяйки се със
своя познат зад ъгъла на сградата. От това място ищецът няма видимост към
оставената като достъпна дежурна стая и турникетите за преминаване на служители и
външни лица. Нещо повече - в този промеждутък от време от завода излизат през
портала няколко лица, които не са проверени. С оглед на посоченото г-н К. е нарушил
задълженията си и създал реална опасност от посегателство върху имуществото на
дружеството, както и недопустим пропуск в охраната и сигурността. Задължението,
което не е изпълнил ищецът, е основно за неговата дейност. Тези факти и
4
обстоятелства са отразени във видеозапис от охранителна камера на територията на
дружеството. Предвид посоченото са неоснователни твърденията на ищеца за липса на
нарушение, като е посочена и грешна дата в исковата молба.
С оглед на извършеното деяние е изготвен рапорт (Вх. № ЧР-347/24.04.2024 г.) от
ръководителя на звено „Портиери" - г-н Х. Г., което е адресирано до изпълнителния
директор на „Цератицит България" АД. Предвид тези обстоятелствата на 25.04.2024 г.
до г-н Д. К. е отправена Покана на основание чл. 193. ал. 1 от Кодекса на труда във
връзка с постъпил Рапорт с вх. № ЧР-347/24.04.2024 г. от Х. Д. Г. на длъжност:
Ръководител на звено „Портиери" за извършено нарушение на трудовата дисциплина.
В поканата са поискани писмени обяснения от ищеца, като на достъпен език е описано
във връзка с какви обстоятелства се прави това искане. Посочени са дата, час,
конкретни факти - неосъществено наблюдение и контрол на портала на фирмата по
време на почивката на втората смяна, с което е допусната реална опасност за
посегателство върху документация, техника, съхранявани ключове в дежурната стая на
звеното. Поради участие в личен разговор, стаята е оставена незаключена, а
турникетите без надзор. В поканата също така е посочено и нарушение по отношения
на проверката на напускащите лица, като е препратено към съответната т.11 от
Инструкцията за дейността на звено „Портиери", с която работникът е запознат и
която възлага на работниците да осъществяват надлежен пропускателен режим и
контрол при влизане и излизане на служители, работници и външни лица. както и
тяхната проверка. Посочени са и нарушенията на трудовата дисциплина по реда на чл.
187 ал. 1, т. 10 от КТ. както и съответния член от Правилника за вътрешния трудов ред.
Въз основа на достъпно описаната информация в поканата са поискани
писмените обяснения от работника до 16:10 ч. на 25.04.2024 г. Ищецът се запознал с
поканата и рапорта и удостоверил получаването й като се подписал в 10:47 ч. В
свободен текст с вх. № ЧР-350/25.04.2024 г. работникът писмено отказал да даде
обяснения. По-късно същия ден е изготвена Заповед № 36 за налагане на наказание
„дисциплинарно уволнение" (гр. Габрово, 25.04.2024 г.), подписана от изпълнителния
директор на „Цератицит България" АД. В заповедта подробно и мотивирано е
посочено въз основа на кои разпоредби и във връзка с какво деяние и нарушения се
прекратява трудовото правоотношение с г-н Д. К., на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ
- за нарушения на трудовата дисциплина, във връзка с докладна записка, на основание
чл. 195 и чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, при спазването на
чл. 189 ал. 1 от КТ, в срока по чл. 194 от КТ и след изискване на писмени обяснение
по реда на чл. 193, ал. 1 от КТ, с покана и писмено заявен отказ. Констатирани са
нарушения на трудовата дисциплина, а именно: не осъществено наблюдение и контрол
на портала на фирмата по време на почивката на втората смяна на 23.04.2024 г. за
времето от 18:02 ч. до 18:04 ч., с което служителят е допуснал реална опасност от
посегателство върху документацията, техниката и съхраняваните ключове в дежурната
5
стая на звеното. В продължение на 2 минути е водил разговор с бивш служител на
звеното - Е.Й. от място, от което не се виждат оставените незаключена стая и
турникети без надзор. От приложените видеозаписи се вижда как през времето на
отсъствие от работното място през турникетите преминават без осъществяване на
контрол голяма група работници, което е предпоставка за злоупотреба с имуществото
на работодателя с големи размери Отсъствието от работното място е и предпоставка за
достъп до ключове до помещения, в които се съхраняват материални и нематериални
активи и ценности на висока стойност и от критично значение, като например
технологична документация и чертежи, собственост на работодателя. В заповедта
посочените нарушения са субсумирани под съответните разпоредби, а именно -
нарушение на т. 11 от Инструкцията за дейността на звено „Портиери" (възлагане на
служителите от звеното на задължения за осъществяване на надежден пропускателен
режим и контрол при влизане и излизане на служители, работници и външни лица),
нарушаване на трудовата дисциплина по реда на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ
(неизпълнение на трудовите задължения в предвидени в Правилника за вътрешния
трудов ред), чл. 17, ал. 1, т. 3 (спазване на точно работно време и използването му за
изпълнение на възложената работа) и т. 12 (да пазят грижливо имуществото, което им
е поверено или с което са в досег при изпълнение на възложената им работа), чл. 47,
ал. 1, т. 8 (неизпълнение на възложената работа, неспазване на технически и
технологични правила), чл. 47, ал. I. т. 11 (неизпълнение на задълженията предвидени
във вътрешни нормативни документи на работодателя, вкл. правилници, инструкции,
процедури, заповеди и други) и чл. 47 (злоупотреба с доверие) от Правилника за
вътрешния трудов ред. В Заповедта е посочено, че действията на служителя
представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 и
т. 7 от КТ.
Предвид изложеното ответникът счита заповедта за мотивирана и
законосъобразна.
2. Неоснователни са твърденията на ищеца в исковата молба, че уволнението е
незаконосъобразно и не е извършил нарушение на трудовите си задълженията. Същото
е обективирано във видеозапис. Поведението на работника е станало достояние и на
свидетел. На следващо място, неоснователни са и останалите твърдения на ищеца, че
уволнението е незаконосъобразно. Аргументи в подкрепа на това възражение могат да
се извлекат от действията на работодателя. Неговата дисциплинарна власт включва
потестативно субективно материално право. С оглед на упражняването му,
работодателят установява дисциплинарното провинение, преценява обществената
опасност, определя дали ще накаже служителя, ако го накаже - избира съответната
дисциплинарна санкция и я налага независимо от волята на работника/служителя.
В случая производството по налагане на наказание е извършен по съответния ред.
6
С рапорт до работодателя за извършени нарушения е започнал първият етап - открИ.е
на дисциплинарното нарушение, като е спазен срокът по чл. 194 от КТ. Спазен е и
редът за право на защита на работника. В този етап се е дала възможност за обяснения
по реда на чл. 193 от КТ. Ответникът счита, че не е налице нарушение от страна на
работодателя, което да бъде основание за обявяване на уволнението за
незаконосъобразно, тъй като етапът не е пропуснат. Работникът е получил поканата,
запознал е със съдържанието й. Поканата не е бланкетна по своя характер, съдържа
описание на достъпен език на провиненията, за които са поискани обяснения, с
необходимата информация за нарушенията. Въпреки това, при връчване на поканата,
на разположение на ищеца са били и рапортът, видеото, както и е присъствал авторът
на рапорта. В този смисъл са неоснователни и неподкрепени с доказателства
твърденията на ищеца, че не е могъл да се запознае с докладната и/или видеозаписа.
Информацията в двата документа също не се различава по същество. Неоснователни
са и твърденията, че е извикан за връчване на заповед за уволнение, което е видно от
поредността на документите, подписани от ищеца. В поканата е посочено, че
обясненията се дават писмено, като определянето на формата е право на работодателя
и не подлежи на контрол по законосъобразност. Тъй като е право, а не задължение, по
своя преценка, ищецът е обективирал писмено отказа си да ги даде (вх. № ЧР-
350/25.04.2024 г.). Работодателят има задължение да ги поиска, не да ги получи.
Предвид тази възможност са напълно неоснователни твърденията, че ищецът е отказал
да даде обяснения, защото е искал да ги изложи устно пред изпълнителния директор.
Напълно неоснователно е и твърдението, че присъстващите лица са му казали да
напише, че отказва да даде обяснения. Тези обстоятелства не са посочени и в
писмения му отказ. Работодателят е изискал писмена форма, с която предпочита да се
запознае. С оглед на посоченото не са нарушени правата на работника. Напротив,
изпълнен е съществен елемент и етап от налагането на наказание, а именно — даване
на възможност за обяснения от страна на работника. В писмения отказ не се съдържа
данни той да е мотивиран от липсата на рапорт за запознаване, видео запис или пък
изрично желание на служителя да говори с изпълнителния директор С това е поставен
краят на този етап, в който ответникът е изпълнил задълженията си на работодател и
производството е продължило по реда, определен в Кодекса на труда. Заповедта за
уволнение е изготвена и връчена след изричен отказ от страна на служителя за даване
на обяснения, който е заведен с входящ номер в деловодството на дружеството.
Заповедта е получена и подписана от г-н Димитьр К. на 25.04.2024 г. в 11:36 ч.
На следващо място наложеното наказание е сред законоустановените по реда на
чл. 188 от КТ. Работодателят има право да прецени кое от трите да наложи, като в
случая е преценил, че предвид тежестта на нарушението, ще наложи уволнение.
Обстоятелството, че работникът е носител на награда за своята работа, отразява
изпълнение на задълженията му към момента на награждаването. Полагането на труд е
7
динамичен процес и търпи промени. Предвид и обстоятелството, че награда е връчена
на работника след негов доклад, в който описва, че на 29.03.2024 г. в нощната смяна,
при излизане на работници е направил проверка с металодетектор и е установил, че
един от работниците укрива в себе си голямо количество инструменти, твърди сплави,
фрези и други. Това обстоятелство е показателно за необходимостта от съвестно
изпълнение на задълженията на портиерите и необходимостта от техния труд. Видно
от докладната, г-н К. е разбирал значението на своята длъжност и работни задължение,
както и наличието от опасност за сигурността на дружеството и имуществото на
неговата територия. В този смисъл са неоснователни твърденията на ищеца, че
наградата възпрепятства налагането на наказание и то в условие на грубо нарушение и
неизпълнение на трудовите задължения. При определяне иа наказанието уволнение,
ответникът е преценил тежестта на нарушението и опасността, в която е поставил
ищецът имуществото и сигурността в дружеството, преценил е условията, при които е
извършено - неизпълнение на трудови задължения в работно време, без да е налице
належаща необходимост или друг логичен аргумент в подкрепа на това поведение,
взето е предвид и поведението на работника и неглижирането на ситуацията, което е
видно дори в исковата молба. Служителите/работниците на дружеството са запознати
с характера и вида на своите задължения, запознати са с Правилник за вътрешния
трудов ред, както и в случая и с Инструкция, които са актове на работодателя, в
изпълнение на неговата нормотворческа и организационна власт. В този смисъл
ответникът е изпълнил и изискванията по реда на чл. 189 от КТ, във връзка с чл. 188 т.
3 от КТ.
Неоснователни са и твърденията в исковата молба за незаконосъобразност на
уволнението, поради дописвания в заповедта за уволнение. Във връзка с това ищецът
посочва, че в поканата за даване на обяснения има конкретно посочени нарушения, а в
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са посочени, освен тези в
поканата, и други нарушения на трудовата дисциплина. Това обаче не е вярно, тъй като
видно от заповедта и от поканата, деянието е едно и също. Работодателят, при
субсумирането на фактите под разпоредбите и извършената квалификация, е
установил, че са нарушени повече правила от правилата за организация на работата в
предприятието, само въз основа на едно деяние. Нарушенията по своя характер не са
изменени - служителят неоправдано с оставил без наблюдение и контрол порталът,
турникетите и дежурната стая, с което е създал редица опасности за сигурността на
имуществото на дружеството, като е нарушил и доверието между работодател и
служител.
На следващо място, посоченото не може да се приеме за нарушение на
процесуалните правила в производството за налагане на дисциплинарно наказание,
тъй като в практиката се приема, че не е необходимо работодателя да посочва
обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му
8
квалификация. За да са спазени формалните изисквания на закона е достатъчно за
работника по разбираем начин да бъде изложено за какво се искат обяснения. Това е
спазено, което е видно от факта, че в описанието на фактическата обстановка относно
извършеното нарушение на трудовата дисциплина е едно и също в поканата и в
заповедта. В заповедта, работодателя с оглед задължението си да я мотивира, е
посочил и допълнителни доказателства под формата на приложени видео-записи.
Предвид изложеното и обстоятелството, че поканата за даване на обяснение може
да бъде написана на достьпен език за служителите, ответникът счита, че не са налице
нарушения. Не е налице и злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като
същият е спазил добросъвестно изискванията на трудовото ни законодателство.
Поради изложеното ответникът прави искане за постановяване на решение, с
което да бъдат оставени без уважение предявените искове като напълно неоснователни
и недоказани.
В с.з. адвокат Т. моли съда да отхвърли предявените искове по изложените в
отговора съображения, като присъди в полза на ответника сторените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С доклада си по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните следните факти и обстоятелства: Към датата
на издаване на оспорваната заповед страните са се намирали в трудовоправно
отношение /ТПО/, като ищецът е заемал длъжността „портиер“ в дружеството-
ответник. Съгласно представените с исковата молба копия от изплащателни бележки за
трудови възнаграждения, за месецът, предхождащ месеца, в който е прекратено ТПО, а
именно - м. март 2024 г., ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в размер
от 2365,30 лв., от които 130 лв. – целева награда.
Между страните не е спорно и че трудовото правоотношение между тях е
прекратено, считано от 26.04.2024 г., с процесната заповед на изпълнителния директор
на дружеството, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Тези обстоятелства се установяват и от приетата по делото заповед №36 от 25.04.2024
г. на изп. директор на „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ" АД гр. Габрово, от която е видно, че
на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, имащо за последица
прекратяване на трудовото му правоотношение на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ,
възникнало по силата на трудов договор №39 от 30.06.2000 г. Съгласно заповедта,
дисциплинарното наказание е наложено за действия на ищеца, класифицирани от
работодателя-ответник като тежки нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл.
190, ал. 1, т. 4 и т.7 от КТ, а именно: За това, че на 23.04 2024 г., като дежурен нощна
смяна съгласно график и за времето от 18:02 до 18:04 ч. не е осъществил наблюдение и
9
контрол на портала на фирмата по време на почивката на втора смяна, с което е
допуснал реална опасност за посегателството върху документацията, техниката и
съхраняваните ключове в дежурната стая на звено „Портиери“. В продължение на 2
минути участвал в разговор с бивш служител на звеното Е.Й., от място, от което не се
е виждала оставените от ищеца незаключена дежурна стая и турникети без надзор. От
приложените видео-записи се вижда през времето на отсъствие от работното място на
ищеца как през турникетите преминават без осъществяване на контрол от негова
страна голяма група работници, което е предпоставка за злоупотреби с имуществото
на работодателя в големи размери. Отсъствието от работното място създава
предпоставки за достъп до ключове на помещения, в които се съхраняват материални
и нематериални активи и ценности на висока стойност и от критично значение, като
например технологична документация и чертежи, собственост на работодателя.
Описаното представлява нарушение на т.11 на Инструкцията за дейността на звено
„Портиери", в която се възлага на дежурните служители задължение за осъществяване
на надежден пропускателен режим и контрол при влизане и излизане на служители,
работници и външни лица, нарушаване на трудовата дисциплина по реда на чл.187, ал.
1, т. 10 от КТ (неизпълнение на трудовите задължения предвидени в Правилника за
вътрешния трудов ред), както и чл. 17, ал. 1, т. 3 (да спазват точно работното време и
да го използват само за изпълнение на възложената работа) и т. 12 (да пазят грижливо
имуществото, което им е поверено или с което са в досег при изпълнение възложената
им работа), чл. 47, ал.1, т. 8 (неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологични правила); чл. 47, ал. 1, т. 11 (неизпълнение на
задълженията предвидени във вътрешните нормативни документи на работодателя,
вкл. правилници, инструкции, процедури, заповеди и други) и чл.47, ал.1, т.14
(злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на дружеството, както и
разпространяване на поверителни за него сведения) от Правилника за вътрешния
трудов ред.
Заповедта е връчена на ищеца на 25.04.2024 г., в 11,36 ч., като получаването й е
удостоверено с подписа му и не се спори.
Видно от представените от ответника писмени доказателства, дисциплинарното
производство е започнало въз основа на рапорт от ръководител звено „Портиери“ в
дружеството-ответник до изпълнителния директор на дружеството. В него е посочено,
че на 23.04.2024 г., в 18:02 ч., в почивката на втора смяна дежурният служител на звено
„Портиери" Д. В. К. напуска работното си място за кратко време с бивш служител на
дружеството. През това време излизат работници, без да има служител на портала,
който да осъществи пропускателен режим.
Приложен е видеозапис от камерата на портала в дружеството от 23.04.2023 г.,
представен по делото и възпроизведен в с.з. в присъствието на страните. От същият се
10
установява, че в 18.02 ч. неизвестно и външно спрямо входа на дружеството лице се
приближава до портала, след което то и портиерът-ищец се отдалечават от портала и
разположените там турникети, движейки се един зад друг до ъгъла на сградата, където
се разделят. Портиерът отива зад ъгъла на сградата – вдясно, а неизвестното лице
отива вляво. Портиерът отсъства от портала за време от 50 секунди, през който период
през турникетите преминават петима излизащи работника. След излизането им на
видеозаписа се вижда как горепосоченото външно лице пренася предмети към
посоката, в която е отишъл портиера. Няколко секунди след това същото лице и
портиерът – ищец се появяват зад ъгъла на сградата и портиерът се завръща на
работното си място. В този момент от портала излиза шести работник, който е
проверен от портиера с метал-детектор, както и следващите излизащи други
работници.
На осн. чл. 193 ал. 1 от КТ изпълнителният директор на дружеството е изискал
писмени обяснения от ищеца, с покана от 25.04.2024 г., получена от Д. К. на същата
дата в 10,37 ч. Служителят е приканен да даде писмения обяснения в срок до 16,10 ч.
на 25.04.2024 г. относно неосъществяването на наблюдение и контрол на портала на
фирмата на 23.04.2024 г. за времето от 18:02 до 18:04 ч., по време на почивката на
втора смяна, както и за участие в двеминутен разговор с бившия служител на звено
„Портиери" Е.Й., от място, от което не се е виждала оставената от ищеца незаключена
дежурна стая и турникети без надзор.
Приложено е ръкописно писмено изявление от 25.04.2024 г., чиято автентичност
не се оспорва от ищеца и в което той е заявил, че отказва да даде обяснения във връзка
с поканата.
По искане на ищеца ответникът е представил таблица за отчитане на явяването и
неявяването на работа за м. април 2024 г., изготвена от ръководител звено „Портиери“
в „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ“ АД. От нея се установява, че на 23.04.2024 г. единствено
ищецът Д. К. е бил на работа като портиер - нощна смяна в дружеството.
Като писмено доказателство по делото е приобщена длъжностната
характеристика за длъжността „портиер“. Съгласно същата, портиерът е с
териториално разположение на портала на територията на дружеството, като
обезпечава контролно-пропускателния режим и в тази връзка осъществява контрол на
движението на работници и служители чрез проверката им, упражнява контрол върху
движението на превозните средства и отделните лица, като не допуска тяхното
влизане в обекта без разрешение, спазва дружествената тайна и не разпространява
конфиденциална информация за дружеството, спомага за опазване имуществото в
контролирания обект и носи отговорност за нерегламентирано изнасяне на продукция
или имущество от през портала, и др.
Представена е инструкция за дейността на звено „Портиери“, утвърдена от
11
изпълнителния директор на дружеството. Съгласно инструкцията, всяка смяна се
състои от 2 служители, като в изключителни случаи се допуска носене на службата от
1 служител, със знанието на Ръководителя на звено „Портиери".
Съгласно т. 7 от инструкцията, в работно време се осъществява пропускателен
режим, охрана, наблюдение на паркинга, административната сграда, магазина и
видеоконтрол на цялата територия. На всеки час, /когато службата се носи от 1
служител на 2 часа, единият служител извършва обход на територията на дружествата,
като обръща внимание на уязвимите места и участъци. Съгласно т. 11 по време на
дежурството се осъществява надежден пропускателен режим и контрол при влизане и
излизане на служители, работници, външни лица и МПС, като влизане и излизане в и
от района на дружествата става само през обособения на портала контролно-
пропускателен пункт /КПП/, изграден от 2 /два/ бр. турникети, които се задействат при
чекиране. С изключение на ръководствата и официалните гости на „ЦЕРАТИЦИТ
България" АД и „ПЛАНЗЕЕ MB" ЕООД, задължително се извършва проверка на
всички служители, работници и външни лица, излизащи от портала и носения от тях
ръчно преносим багаж. Проверката се извършва с техническо средство - метал
детектор.
Ищецът е запознат с инструкцията, видно от приложения списък на служителите
в звено „Портиери“, които са се подписали за удостоверяване на това обстоятелство.
По делото е приобщен и Правилник за вътрешния трудов ред в „ЦЕРАТИЦИТ
България" АД. Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 от същия работниците и служителите в
дружеството са длъжни да спазват точно работното време и да го използват само за
изпълнение на възложената работа. Съгласно чл. 17 ал. 1 т. 12 от правилника
работниците и служителите са длъжни да пазят грижливо имуществото, което им е
поверено или с което са в досег при изпълнение възложената им работа. Съгласно чл.
47, ал. 1, т. 8 нарушение на трудовата дисциплина представлява неизпълнението на
възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила), а съгласно
чл. 47, ал. 1, т. 11 такова нарушение представлява и неизпълнение на задълженията,
предвидени във вътрешните нормативни документи на работодателя, вкл. правилници,
инструкции, процедури, заповеди и други. Съгласно чл. 47, ал. 1, т.14 нарушение на
трудовата дисциплина представлява и злоупотребата с доверието и уронване на
доброто име на дружеството, както и разпространяване на поверителни за него
сведения. Ищецът е запознат с правилника, видно от представения от ответника
списък на работниците и служителите, удостоверили това обстоятелство с подписите
си.
Цитираните вътрешно-нормативни актове на дружеството-ответник не са
оспорени от ищеца, както и автентичността на изявленията, удостоверяващи
запознаването с тях.
12
По делото са представени доклад от ищеца за констатирано от него нарушение
при осъществяване на пропускателния режим и заповед от 01.04.2024 г. на изп.
директор на „Цератицит България“ АД с която е разпоредено на Д. К. да се изплати
целева награда в размер на 130 лв.
Като свидетел по делото по искане на ищеца е разпитан В.С. В., който към
процесната дата е работил в дружеството-ответник. Свидетелят обясни, че на тази дата
работил втора смяна, като почивката му била от 18,00 ч. до 18,30 ч. Валял много силен
дъжд. Свидетелят излязъл навън и се заговорил с ищеца на портала. След няколко
минути дошъл един бивш охранител на име Е. и двамата с ищеца отишли някъде, като
свидетелят не обърнал внимание къде, тъй като говорел по телефона. Докато ищецът
отсъствал, през портала преминали около 5-6 човека, които не били проверени. Според
свидетеля ищеца отсъствал около 5-6 минути. След като се завърнал, ищецът започнал
да проверява излизащите от портала хора, сред които и самия свидетел.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
Искът е допустим, като предявен от заинтересовано лице в двумесечния срок по
чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ, с оглед датата на издаване на оспорваната заповед - 25.04.2024 г.
и датата на подаване на исковата молба – 18.06.2024 г.
Съгласно чл. 186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е
нарушение на трудовата дисциплина, а в разпоредбата на чл. 187 от КТ нарушенията
са изброени по примерни видове. Нарушението на трудовата дисциплина като вид
правонарушение представлява несъответствие между дължимо и фактически
осъществено поведение. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за
дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника /служителя/.
Техният обем и характеристика произтича от съдържанието на конкретното
индивидуално трудово правоотношение - работата, за която са се уговорили страните
при спазване на установената трудова дисциплина съгласно чл. 124 от КТ. За да бъде
законосъобразно прекратено от работодателя трудовото правоотношение, последният
следва да установи при условие на пълно и главно доказване сбъдването на
предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение, а именно: че
уволнителната заповед е издадена от компетентен орган; мотивирана е съгласно
изискванията на чл. 195 от КТ; дисциплинарното наказание е наложено в рамките на
предвидените от закона срокове; преди налагане на наказанието работодателят е
изпълнил задължението си по чл. 193 от ГПК, като е изискал и получил от служителя
обяснения относно вменените му дисциплинарни нарушения; че служителят виновно е
извършил вменените му деяния, които представляват нарушения на трудовата
дисциплина, както и че наложеното наказание е съответно на тежестта на извършеното
13
нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че при налагане на дисциплинарното
наказание „уволнение“ на ищеца работодателят-ответник не е спазил в пълнота
изискванията на чл. 193 ал. 1 от КТ, която норма го задължава преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Съгласно
дадените разяснения в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
432/26.05.2010 г. по гр. д. № 1322/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, Решение № 49/08.02.2011
г. по гр. д. № 824/2010 г., ІV ГО, обясненията следва да бъдат поискани в рамките на
дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за
дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява служителя за
започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно
наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които иска предварително
неговите обяснения.
В случая, работодателят е изпълнил задължението си преди налагане на
дисциплинарното наказание да изиска писмени обяснения от ищеца, за когото е
налице яснота, че писмените обяснения се изискват в рамките на дисциплинарна
процедура, като изрично е отказал да даде обяснения.
Основателно е обаче възражението на ищеца, че му е наложено наказание за
дисциплинарни нарушения, по повод на които не му е искано обяснение. В поканата за
даване на обяснения е посочено, че същите се изискват за това, че ищецът не е
осъществявал наблюдение и контрол на портала на фирмата на 23.04.2024 г. за времето
от 18:02 до 18:04 ч. и за участието му по същото време в двеминутен разговор с бивш
служител на звено „Портиери" от място, от което не се е виждала оставената от ищеца
незаключена дежурна стая и турникети без надзор. Тоест, поисканите обяснения от
ищеца касаят напускането му портала и неосъществяването на наблюдение и контрол
върху същия. Впоследствие издадената процесна уволнителна заповед извежда като
извършени и други нарушения на трудовата дисциплина нарушения на Правилника за
вътрешния трудов ред, касаещи неопазване на повереното им имущество или с което
са в досег при изпълнение възложената им работа - чл. 17 ал. 1 т. 12, злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на дружеството, както и разпространяване на
поверителни за него сведения - чл.47, ал.1, т.14 от Правилника за вътрешния трудов
ред.
Неосъщественото наблюдение и контрол са нарушения, релевантни към
посоченото в заповедта нарушение на чл. 190, ал. 1 т. 7 от КТ – друго тежко нарушение
на трудовата дисциплина.
От съдържанието на заповедта не става обаче ясно кое поверено на ищеца
имущество същият не е опазил, тъй като никъде в нея се описват причинени на
14
работодателя вреди. Не става ясно и с кои свои действия той е злоупотребил с
доверието, уронил доброто име и/или разпространил поверителни за работодателя-
ответник сведение. Тези две нарушения са вменени на ищеца едва с атакуваната
заповед и относно тях той не е бил приканен да даде обяснения. Това е самостоятелно
и достатъчно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, съгласно
разпоредбата на чл. 193 ал. 2 от КТ.
Основанието за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ
изисква в заповедта да бъдат посочени конкретни мотиви, въз основа на които
работодателят приема, че ищецът е злоупотребил с доверието му или е разпространил
поверителни за него сведения. От съдържанието на заповедта не става ясно дали
работодателят приема за осъществена първата или втората хипотеза на този текст.
Злоупотреба с доверието означава използване на оказаното от работодателя доверие за
неправомерно извличане на определена облага за работника или за другиго и то е
съставомерно само ако е извършено умишлено; неправомерното извличане на изгода
от работника за него или за другиго, извършено по небрежност, съставлява
дисциплинарно нарушение, но не може да се квалифицира като злоупотреба с
доверието на работодателя. Такива обстоятелства в заповедта не са изложени, като не
са изложени и обстоятелства, свързани с разпространението на поверителни сведения
от ищеца. Употребените в заповедта общи формулировки и цитирането на приложения
от работодателя текст за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" сочат на
липса на конкретни мотиви, което само по себе си води до незаконосъобразност на
заповедта за уволнение. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта
за уволнение е въведено с оглед изискванията на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на
наказанието; с оглед съобразяване сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на
наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ. В този смисъл решения по гр. дело № 1412/2009 г., трето г. о., ВКС, гр. дело №
975/2012 г., четвърто г. о., ВКС, гр. дело № 1670/2010 г., четвърто г. о., ВКС и др.
За прецизност настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че от
събраните доказателства безспорно се установява, че ищецът е напуснал работното си
място за времеви интервал от 50 секунди, през които действително не е осъществявал
наблюдение и контрол на портала на дружеството-ответник, като през това време през
него са излезли 5 работника, които не са проверени с носения от ищеца метал-
детектор. Не се установява по време на отсъствието си от портала ищецът да е
провеждал разговор с друго лице, доколкото двамата се отправят в различни посоки.
Същевременно ответната страна не ангажира никакви доказателства за реално
настъпили от това поведение вредни последици за дружеството, като констатирани
липси и/или други реални вреди. В същият месец работодателят е наградил ищеца за
проявена бдителност на работното място, което говори за образцово изпълнение на
служебните му задължения.
15
В практиката си ВКС еднозначно приема, че преценката на критерия "тежест на
допуснатото нарушение" по чл. 189 от КТ следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, като
тази преценка е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване
за законност на наложеното дисциплинарно наказание /Решение № 62 от 20.04.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2034/2020 г., III г. о., ГК, решение № 112 от 7.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5348/2014 г., III г. о., ГК, решение № 293 от 21.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
238/2011 г., III г. о., ГК/. Според настоящия съдебен състав ответникът не е взел
предвид горепосочените обстоятелства, наред с 24-годишния трудов стаж на ищеца в
дружеството и безупречното изпълнение на трудовите му задължения. По тези
съображения следва да се приеме, че наложеното дисциплинарно не съответства на
тежестта на извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на работника или служителя.
Поради изложеното съдът приема, че наложеното дисциплинарно
наказание е незаконосъобразно, а искът за отмяна на заповедта за налагането му
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
Предпоставка за уважаване на този иск е признаването на уволнението за
незаконно и неговата отмяна. Предвид направените по-горе констатации, предявеният
иск за възстановяване на ищеца на предишната работа е основателен и доказан, и като
такъв следва да бъде уважен.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ
За да бъде уважен този иск задължително трябва да са налице следните три
предпоставки: На първо място уволнението на работника или служителя трябва да
бъде признато за незаконно. На второ място трябва да е налице вреда. Вредата,
подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово
възнаграждение /БТВ/ на работника или служителя за времето след уволнението, през
което е останал без работа, но за не повече от шест месеца. По смисъла на чл. 228 от
КТ БТВ за определяне на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
уволнението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение. Третото задължително условие е причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Ако липсва която и да е от трите
предпоставки, така предявения иск следва да бъде отхвърлен. Установяването им е в
тежест на ищеца, което е указано с доклада по делото.
В случая уволнението е признато от съда за незаконно, с което е налице първата
от горепосочените предпоставки. Установен е и размера на полученото от ищеца
брутно възнаграждение за предхождащия месеца на уволнението, а именно - 2365,30
16
лв. Не се представени доказателства обаче за това, че действително ищецът е останал
без работа и в какъв период след датата на уволнението - 26.04.2024 г. Следователно
не се установи, че ищецът е претърпял подлежаща на обезщетяване вреда, нейният
размер и причинната връзка между уволнението и оставането му без работа.
Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира, че
разглежданият иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ
Този иск цели внасяне на промяна на основанието за уволнение, вписано в
трудова книжка, поради което правният интерес на ищеца следва да се основава на
твърдения за наличието на друго основание за прекратяване на трудовия договор. В
конкретния случай не е налице такава хипотеза - исканията на ищеца са за отмяна на
заповедта за уволнение и възстановяване на предишната работа. Няма въведени
доводи относно грешно посочване на основанието за уволнение. Съобразно правната
теория този иск не е за незаконност на уволнението, няма такава връзка с него и
следователно производството в тази част следва да се прекрати.
Относно разноските
И двете страни претендират разноски, като те се състоят в заплатено адвокатско
възнаграждение: 1000 лв. - от ищеца и 1400 лв. - от ответника. Видно от представените
договори за правна защита и съдействие адвокатските хонорари не са определени
поотделно за всеки иск, а глобално. При това положение и с оглед уважаването на
първите два иска, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще бъдат присъдени
половината от сторените по делото разноски, а именно – сумата от 500 лева. На осн.
чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК, и с оглед отхвърлянето на единия иск и прекратяването на
производството по другия иск, на ответника следва да бъдат присъдени също
половината от сторените от него разноски, а именно – сумата 700 лв.
Предвид обстоятелството, че ищеца е освободен от заплащане на държавна
такса и разноски при предявяване на исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, които
са неоценяеми, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на РС – Габрово държавни такси за разглеждане на делото в размер по 50 лв. за всеки
от тях, определени съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК или общо 100 лв., предвид конкретната фактическа и правна
сложност на делото, както и сумата от 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист. На основание чл. 78 ал. 6 във вр. с чл. 83 ал. 1 т. 1 от ГПК
останалата част от дължимата държавна такса следва да остане за сметка на бюджета
на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
17
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Д. В. К., ЕГН:**********, с
адрес гр. Габрово, ул. „********” № 12, от длъжността “портиер” в „ЦЕРАТИЦИТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
бул. "Столетов" № 157, извършено със заповед № 36/25.04.2024 г. на изпълнителния
директор на „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ“ АД гр. Габрово и го ОТМЕНЯ, на осн. чл.
344 ал. 1 т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. В. К., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул. „********”
№ 12, на предишната му работа като “портиер” в ответника „ЦЕРАТИЦИТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
бул. "Столетов" № 157, на осн. чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. В. К., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, ул.
„********” № 12, иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ за осъждане на „ЦЕРАТИЦИТ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
бул. "Столетов" № 157, да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без
работа, като неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта, с която се иска поправка на основанието
за уволнение, вписано в трудовата книжка на Д. В. К., ЕГН: **********, поради
недопустимост на предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ.
ОСЪЖДА „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, бул. "Столетов" № 157, да заплати на Д. В. К., ЕГН:
**********, с адрес гр. Габрово, ул. „********” № 12, сумата 500,00 лв. /петстотин
лева/, представляваща направени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Габрово, ул. „********” № 12,
да заплати на „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес
на управление гр. Габрово, бул. "Столетов" № 157, сумата 700,00 лв. /седемстотин
лева/, представляваща направени в производството разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЦЕРАТИЦИТ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр. Габрово, бул. "Столетов" № 157, да заплати по сметка на
Районен съд Габрово сумата 100,00 лв. /сто лева/ - държавна такса, както и сумата
5,00 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл.
78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в
двуседмичен срок, който тече от 23.08.2024 г., за което страните са уведомени в
съдебно заседание, на осн. чл. 315 ал. 2 от ГПК.
18
В частта, с която се прекратява производството относно иска за поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, решението има характер на
определение и може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд - Габрово в
едноседмичен срок от датата на обявяването му - 23.08.2024 г.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
19