РЕШЕНИЕ
№ 113
гр.П., 13.05.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поморийски районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на 24 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ
: Ивайло Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Т., като разгледа докладваното от районния
съдия г.д.N 668 по описа за
Производството е образувано по искова молба от ищеца „Ф.
Твърди се , че начислената му от
ответника сума 1120,49 лв. по фактура № **********/03.09.2019 г. за стойността на потребена ел. енергия през
отчетния период от 26.03.2019 г. до 24.06.2019 не се дължи от ищеца, тъй като остойностената
от ответника ел.енергия не е била консумирана от ищеца. Твърди, че не са били
налице законови или договорни основания за начисляването и, доколкото липсвала
законова норма за едностранна корекция на сметките, включително не са били
спазени от ответника правилата за извършване проверката на електромера. Иска се да се приеме за установено по отношение на
ответника, че ищецът не дължи сумата 1120,49 лв. начислена по фактура
№**********/03.08.2019 г. издадена от ответника за периода от 26.03.2019 г. до 24.06.2019 г.. по
партидата на кл.№**********, на адрес гр.П., “... Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски. Представя доказателства .
Предявения иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е подал
отговор на иска. В отговора се оспорва иска като се сочи , че процесната сума е начислена на
ищеца при наличието на законовите
предпоставки затова, а размера е съобразен
с действащата методика и съдебната практика постановена по идентични
казуси. Моли за отхвърляне на иска . Претендира присъждане на направените по
делото разноски. Представя доказателства .
Ищецът
в с.з. , се представлява от процесуален представител - адвокат поддържа иска.
Ответникът
в се представлява по делото от процесуален представител –юрисконсулт, който в с.з. поддържа отговора и моли за отхвърлянето на
иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се
установява от представените по делото доказателства, че между страните
съществува облигационна връзка, по силата, на която ищецът е абонат на ответника, който като
краен снабдител по смисъла на ЗE, му е
доставял електрическа енергия, съобразно публично известни Общи условия за обект на потребление на адрес гр.П., .“..., кл.№**********. Количеството доставяната електрическа енергия за обекта е
отчитано с измервателно устройство-електромер с №*********, монтиран в електромерно табло на фасадата на
сградата, което се заключва и ключ за него имат служителите на ответника, което
не е спорно между страните. От показанията на св.М.- служител на ответника се
установява, че с негов колега извършили проверка на електромера на ищеца, като
при проверката установили, че на кабелите преди
и след електромера е свързан кабел, който шунтира входа и изхода на
електромера и по този начин част от електроенергията преминава през
електромера, а останалата част преминава през този кабел.С измервателно
устройство свидетелят установил, че през електромера се отчита само 10 %
от ел.енергията, а останалите 90 % не се отчитат.
След това свидетелят премахнал шунта и
възстановил нормалното свързване на електромера. За така извършената
проверка бил съставен представения по
делото констативен протокол бл.№ 505287 от 24.06.2019г. за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско
измерване, в който е посочено, че е извършено контролно
измерване с еталон №0704132 марка EMSYST и е установено, че грешката на електромера при измерване не е в границите на допустимите норми и е
констатиран шунтирани входящ и изходящи кабели на електромера. По делото е
извършена съдебно техническа експертиза, видно от заключението, на която
процесният електромер №********* е
монтиран в електромерно табло на фасадата на сградата
находяща се на адрес гр.П., ул…. и при извършена проверка на същия
на 24.06.2019 г., при паралелно измерване с еталонен уред марка EMSYST е установена грешка от
минус 90 %, като е открит допълнителен проводник, който свързва вход и изход на
електромера. Вследствие манипулацията е налице частично измерване на
ел.енергия, като съставения протокол отразява техническото състояние на
електромера. В случая шунта между входа и изхода на електромера отклонява
голяма част от консумирания ток и много малка част от него преминава през
преобразувателите на електромера и се отчита, тъй като съпротивлението на
шунтиращия проводник е много по-малко от съпротивлението на токовия вход към
преобразувателя на електромера. В случая е приложена методиката за коригиране
на неотчетеното количество ел.енергия съобразно с предвиденото в чл.50, ал.2 от
ПИКЕЕ, а остойностяването на неизмереното количество електроенергия е извършено
съгласно чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, като количеството неизмерена енергия 5795 кWh за период от 90 дни е оценено на 1120,49 лв. Процесният
електромер е с оценено съответствие с маркировка СЕ М17 1781, което означава,
че независима лаборатория с №1781 в годината на производство на електромера-
В резултат на така установената грешка
при отчитането, ответникът е издал фактура №**********/03.08.2019
г., с получател ищеца, за сумата 1120,49
лв. с ДДС представляваща стойността
на 5795 кWh
количество електроенергия за периода от 26.03.2019
г. до 24.06.2019 г. Ответното дружество е връчило на ищеца писмо, с което го
уведомява за извършената проверка, констатираната грешка в отчитането.
При така изяснената фактическа обстановка съдът, достигна до следните
правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 от ГПК за установяване недължимост на
парично вземане е допустим, тъй като е налице правен
интерес от предявяване на иска, доколкото ищеца оспорва
дължимостта на начислената му сума
по процесната фактура.
По делото не се спори, че ответното дружество е доставчик на
електроенергия, а ищеца е потребител на същата, а също и относно това, че на ищеца, вследствие на едностранна корекция на
сметката, е начислена като дължима сумата в размер на 1120,49 лв. с ДДС представляваща стойността на 5795 кWh количество електроенергия за периода от 26.03.2019
г. до 24.06.2019 г. по корекционна фактура №**********/03.08.2019
г.
В случая облигационното правоотношение между страните е възникнало на основание чл.98а, ал.1
от ЗЕ чрез сключени договори при публично известни общи условия. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
на "ЕВН България Електроснабдяване" EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с
решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г., и общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение"
АД (ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008 г., са
влезли в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите
им при продажбата и доставката на електрическа енергия. Тези общи условия,
въпреки че въз
основа на законовата делегация на чл. 98а
ЗЕ, уреждат конкретни специфични
хипотези на преноса, продажбата на ел.енергия до клиента и нейното заплащане, не
изключват приложението на общите правила на чл.183 и чл.200 от ЗЗД уреждащи
отношенията между страните по договора за покупко продажба що се отнася до задължението на купувача по
договор за продажба да заплати цената на вещта. От това следва, че когато е
било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Ето защо,
дори при липсата на специална правна
уредба, каквото е положението с правната регламентация на тези отношения- преди
изменението през 2012 г .
в чл.
83, т. 6 и чл.
98а, ал. 2, т. 6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г ., както и след
отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г.,
в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г., то по
силата на общите правила предвидени в
ЗЗД относно договора за продажба, а именно, че купувачът дължи заплащане
на цената на доставената стока, се дължи заплащането на доставената ел.енергия,
като това разрешение е и в съответствие с общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС
(Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение
№ 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС). Обстоятелствата, че абонатът има качеството
на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество
е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на
купувача да заплати цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет
на договора (доставка на електроенергия) също не променя основните
характеристики на продажбеното правоотношение. В Закона
за енергетиката не се съдържат специални разпоредби, които да
изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача
да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било
доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
За да начисли процесната сума, ответното
дружество е взело предвид констатирано несъответствие на електромера с техническите изисквания за
правилното отчитане на консумираната ел.енергия, породено вследствие на
осъществено
неправомерно въздействие върху процесния електромер – монтиране на
шунт, водещо до отчитане с грешка от 90%,
като техническото несъответствие и грешката на отчитане са установени с
извършеното паралелно измерване с еталонен уред, както и от заключението на
извършената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и правилн. Вследствие тази грешка, не е
отчетена действително доставеното до
обекта на ищеца за периода от от 26.03.2019
г. до 24.06.2019 г. количество
ел.енегия от 5795 кWh на стойност 1120,49 лв. с
ДДС.
Ето защо процесната сума от 1120,49 лв. не е начислена от ответника без основание, а е дължима по
силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР.
В случая не се касае за отговорност, обусловена от виновно поведение на
купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената
на реално доставената електрическа енергия потребена от него, което произтича
от договорите за продажба и пренос на електрическа енергия, сключени при общи
условия. Поради това ищецът дължи заплащане на действително потребеното
количество ел.енергия за процесния период, останало неотчетено поради
установената грешка в измерването.
Поради изложеното предявеният отрицателен установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на
ответника,че ищецът не дължи сумата от 1120,49 лв. лв., представляваща
допълнително начислена ел.енергия за отчетен период 26.03.2019 г. до 24.06.2019 г. е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, предвид отхвърлянето на
иска, ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, предвид това, че е представляван от
юрисконсулт има право да
получи от ищеца направените по делото разноски за заплатено юрисконсултско
възнаграждение, което съдът с оглед на ниската фактическа и правна сложност на
делото определи на 100 лв. съобразно с чл.78, ал.8 от ГПК, както и разноските в
размер на 280 лв., от които 250 лв. за възнаграждение на вещо лице и 30 лв. за
призоваване на свидетел. Предвид изхода от спора искането за присъждане на направените от ищец
разноски в размер на 350 лв. е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищеца „Ф.
ОСЪЖДА ищеца „Ф.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „Ф.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: