Решение по дело №43377/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20319
Дата: 8 декември 2023 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20231110143377
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 20319
гр. София, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110143377 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от „ЗК Уника“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът твърди, че на 27.05.2022г. в гр.София, на бул. „България“ срещу блок 2 е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ..., застрахован при ответника
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на
произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него - л.а. „Ауди А4“ с
рег.№ ..., е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на
задълженията му по договор за застраховка „Каско на МПС“ – Пълно каско по полица №
..../19.07.2019г., валидна към датата на ПТП, т.е. за периода 31.08.2019г.–30.08.2020г. и при
застрахователна сума от 46631.00 лева. Уточнява, че водачът на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ..... е
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в навлизане
частично в съседна пътна лента, без да пропусне движещия се в нея л.а. „Ауди А4“ с рег.№
....., с което си поведение реализира удар с него, от който са настъпили щети за този л.а.,
изразяващи се в „тотална щета“, която била констатирана при оглед на автомобила, след
като застрахователят-ищец бил уведомен за инцидента, по повод на което била образувана
щета № ..... Твърди се, че автомобилът е собствен на „Порше Лизинг БГ‘, а ремонтът на
1
автомобила бил възложен на „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, от което дружество била
издадена фактура на стойност 36299.37 лева с ДДС. Сочи се, че за настъпилата тотална щета
пред ищеца е било представено свидетелство за прекратена регистрация и удостоверение от
МВР, сектор „Пътна полиция“. Твърди се, че ищецът е заплатил на собственика на
автомобила сумата от 41969.90 лева съгласно платежно от 22.07.2020г., представляваща
действителната стойност на МПС, определена по Рамков договор. Заявява, че останките от
автомобила /запазени части/ са продадени от собственика на автомобила чрез
застрахователя, действащ като пълномощник, за сумата от 6600.00 лева. Поддържа, че е
поканил ответника да репарира вредите, които възлизат в общ размер на 41969.90 лева, като
ответникът на 18.08.2020г. заплатил сумата от 29393.93 лева. С оглед на изложените
факти, предявява частичен иск по чл.411 КЗ за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 2083.50 лева, представляваща част от вземане в общ размер на 5975.97 лева
оставаща част от изплатеното застрахователно обезщетение, определено след приспадане на
стойността на остатъчни части от автомобила, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 02.08.2023г. до окончателното плащане, както и иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва върху главницата от 2083.50 лева за периода
23.08.2020г.– 01.08.2023г. в размер на 643.02 лева. Представя доказателства и прави
доказателствени искания за допускане на автотехническа експертиза. Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията по размер. Признава, че между него и собственика на
л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ..... съществува валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП с полица
№ ...., както и наличието на валиден договор за имуществена застраховка „Каско на МПС
между ищеца и л.а. „Ауди А4“ с рег.№ ..... Признава, че на 27.05.2022г. в гр.София, на бул.
„България“ срещу блок 2 е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № .....,
който навлизал частично в съседна пътна лента, без да пропусне движещия се в нея л.а.
„Ауди А4“ с рег.№ .... в резултат на което л.а. „Ауди А4“ с рег.№ .... е претърпял
имуществени вреди, заплатени от ищеца в изпълнение на задълженията му по договор за
застраховка „Каско на МПС“ – Пълно каско по полица № ..../19.07.2019г., равностойни на
„тотална щета“. Признава, че е бил поканен да репарира вредите, по повод на която покана
ответникът заплатил обезщетение в размер на 29393.93 лева. Ответникът счита, че
заплатеното обезщетение в цялост покрива вредите, а търсената разлика е завишена. Твърди,
че заплатената от него сума се съизмерява със стойността на действителните вреди и е
определена при стриктно спазване на реда. Оспорва иска за мораторна лихва, като
обусловен от неоснователността на главния иск. При тези доводи моли исковете да бъдат
отхвърлени. Поставя допълнителни въпроси към поисканата от ищеца автотехническа
експертиза. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
2
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Обявено е за безспорно между страните и се подкрепя от събраните по делото
доказателства /застрахователна полица № ..../2019г./, че между ищеца и собственика на л.а.
„Ауди А4“ с рег.№ ..... съществува валиден договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ – Пълно каско по полица № ..../19.07.2019г., валидна към датата на ПТП, т.е. за
периода 31.08.2019г.–30.08.2020г. Съгласно ОУ, приложими към договора, всички вреди по
застрахованата вещ, произтекли от пътно-транспортно произшествие, се покриват от
застрахователя – т.5.1.1 от ОУ.
Приет е протокол за ПТП от 27.05.2020г., съставен и подписан от мл. автоконтрольор
при ОПП на СДВР, в който е отразен механизма на ПТП, участниците в него и понесените
материални щети. Отразено е в схема към протокола движението на автомобилите, а като
причина за удара е посочено, че л.а. „БМВ Х5“ с рег. № .... е навлязъл частично в съседна
пътна лента, без да пропусне движещия се в нея л.а. „Ауди А4“ с рег.№ .......
При все това, обявено е за безспорно между страните, че на 27.05.2022г. в гр.София, на
бул. „България“ срещу блок 2 е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „БМВ Х5“ с рег. №
....., който навлязъл частично в съседна пътна лента, без да пропусне движещия се в нея л.а.
„Ауди А4“ с рег.№ ...., в резултат на което л.а. „Ауди А4“ с рег.№ ..... е претърпял
имуществени вреди, представляващ покрит застрахователен риск и заплатени от ищеца в
изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско на МПС“ – Пълно каско
по полица № ..../19.07.2019г., равностойни на „тотална щета“.
Приложено е уведомление от 29.05.2020г. от А. Д. до ищеца, с което заявява за
настъпване на произшествието и прави искане да бъде обезщетен за вредите.
Не се спори и се признава от ответника, че между него и собственика на л.а. „БМВ Х5“ с
рег. № ..... съществува валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП с полица № ..... За
удостоверяване на този факт е приложено копие на справка от информационната система на
Гаранционен фонд.
Представена е преписка по щета № ..... от 2020г. на ищеца, от която се установява, че
3
л.а. „Ауди А4“ с рег.№ .... е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите и
оценка. Стойността на ремонта на щетите била определена на 37299.37 лева. Ищецът е
приел, че е налице тотална щета и е заплатил на собственика на увредения автомобил
обезщетение в размер на 41969.90 лева /л.44/.
Приложена е покана за доброволно изпълнение за репариране на вредите, отправена от
ищеца до ответника /получена от последния на 10.05.2023г. – л. 45/ и е обявено за безспорно
между страните, че в отговор на тази покана ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД е извършил плащане в размер на 29393.93 лева.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обосновал
заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а. „Ауди А4“ с рег.№ ..... от техническа
гледна точка са в причинно-следствена връзка с реализирано ПТП на 27.05.2020г. Посочил
е, че се касае за тотална щета, като е дал отговор за средната пазарна стойност на
автомобила – 45123.00 лева и средна стойността на възстановяване на щетите – 37299.37
лева /по средни пазарни цени към датата на произшествието/. Вещото лице е посочило, че
увреденият автомобил е бил на две години, осем месеца и 26 дни след експлоатация.
Обосновано е наличието на тотална щета. Описано е, че стойността на запазените части –
ДВГ, скорости, заден мост, преден мост, управление, възлиза на 9025.00 лева.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана по основание. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата,
от които извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано
при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане
на щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
По делото не е поставен спор относно механизма на ПТП и последният се установява от
събраните по делото доказателства. По-конкретно, установява се, че на 27.05.2022г. в
гр.София, на бул. „България“ срещу блок 2 е настъпило ПТП между л.а. „БМВ Х5“ и л.а.
„Ауди А4“, случило се при навлизане частично в съседна пътна лента от водача на л.а.
„БМВ Х5“, без да пропусне движещия се в нея л.а. „Ауди А4“ с рег.№ ......, в резултат на
което л.а. „Ауди А4“ с рег.№ .... е претърпял имуществени вреди. Поведението на водача на
л.а. „БМВ Х5“ е противоправно съгласно текста на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП.
Спори се относно размера на обезщетението.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят – в случая ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането. Обект на застраховане по тази застраховка е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
4
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата (чл. 477, ал. 1 от КЗ). Размерът
на имуществените вреди в случаи като настоящия се определя в съответствие с
приложимата правна уредба – чл. 499, ал. 2 във връзка с чл. 386, ал. 2 и чл. 400, ал. 1 – ал. 3
КЗ. Казано по друг начин, обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) стойност на застрахованото имущество. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество,
съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ. Тоест, обезщетението по имуществена застраховка се определя
в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането.
По смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто
от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се
определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на издадена от сервиз
проформа фактура – при възстановяване в натура на вредите или експертна оценка – при
изплащане на парично обезщетение.
Действителната стойност по смисъла на чл. 400, ал. 1 от КЗ на л.а. „Ауди А4“ с рег.№ ....
към датата на събитието, съгласно заключението по автотехническата експертиза е в размер
на 45123.00 лева. Съответно стойността на разходите за ремонт по средни пазарни цени
отново съгласно заключението на експерта е 37299.37 лева при средни пазарни цени за труд
и материали по цени на сервизи към датата на ПТП. Следователно е налице тотална щета,
тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната стойност на автомобила.
За определяне на дължимото застрахователно обезщетение принципно следва да бъдат
приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно
средство. Установяването на наличието на запазени части и тяхната стойност е в
доказателствена тежест на застрахователя. Целта на приспадането на запазените части е да
не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както
обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които
биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. За размера на запазените части съдът
съобрази следното:
Доколкото е налице тотална щета по отношение на процесния автомобил, същия
представлява излязло от употреба МПС по смисъла на параграф 1, т. 1, б. "а" от ДР на
Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, вр. чл. 18а, ал. 2, т. 1 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. На основание чл. 18, ал. 1 от Наредбата за
излезлите от употреба моторни превозни средства ищецът, като собственик на автомобила е
5
бил длъжен да предаде автомобила на специализиран център за разкомплектоване, предвид
изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата, гласяща, че предаването на излезли
от употреба МПС или отпадъци не може да се извършва по начини, различни от
предвидените в наредбата и на лица, които не притежават специално разрешение.
В случая има данни, че автомобилът е бил предаден на „С. П. Т.“ ЕООД /л.41/, за сумата
от 6600.00 лева. От този договор и приложениото свидетелство за регистрация част 1 се
установява също, че автомобилът е с прекратена регистрация, за което страните не спорят.
Същевременно, вещото лице е приело, че запазените части са – ДГВ, скорости, заден мост,
преден мост, управление, и възлизат на стойност от 9025.00 лева.
Заключението на вещото лице не е било оспорено в процеса и съдът го приема за
обосновано и обективно, поради което основава на него правните си изводи и приема
наличието на „тотална щета“. На база дадения отговор, действителната стойност на
увреденият автомобил към датата на застрахователното събитие е в размер на 45123.00 лева.
Както вече се посочи по-горе застрахователят дължи застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По
смисъла на чл. 400, ал. 2 от КЗ обезщетението, следва да е еквивалентно на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка, т.
е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. Въпросните
правни норми определят по императивен начин условията и реда за определяне на размера
на застрахователното обезщетение.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, според която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено
в този кодекс, като обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. В случая страните не са договорили
застрахователна стойност във фиксиран размер, доколкото в полицата не е посочена нито
договорена, нито възстановителна стойност на автомобила, а са определили застрахователна
сума от 46613.00 лева, която по същество представлява лимит на обезщетението, което може
да бъде получено при настъпване на събитието, следователно не е приложима разпоредбата
на чл. 387 от КЗ, а такива възражения не са и правени по делото. Рамковият договор, на
който се позовава ищецът не е приложен по делото и не може да се изведе твърдяната
уговорка, а предвид императивния ред за определяне на обезщетението, то съдът се
ръководи именно от посочените норми и установените посредством експертното
заключение стойности.
В обобщение, посочената в заключението стойност е релевантната действителна
стойност на процесното МПС от 45123.00 лева към датата на произшествието, която в
случая не се явява по-висока от посочената в договора застрахователна сума.
6
От действителната стойност на вещта, следва да бъде приспадната стойността на
запазените части, която в случая възлиза на 9025.00 лева, при което дължимото обезщетение
възлиза на 36098.00 лева. От него следва да се приспадне платената вече от ответника
доброволно сума от 29393.93 лева, при което остава дължимо обезщетение от 6704.07 лева.
Дори да се приеме, че стойността на запазените части възлиза на 6600.00 лева, то отново
остава дължимо обезщетение до размера на поисканото. Доколкото регресното право на
застрахователя ищец се простира до размера на платеното – в случая 41969.90 лева, а след
приспадане на стойността на запазените части съгласно експертното заключение, доколкото
видно от калкулацията от тази стойност запазените части не са приспаднати, то
определеното от съда обезщетение не надвишава заплатена от застрахователя-ищеца на
собственика на увредения автомобил, защото остава дължимо обезщетение от 3550.97 лева.
В заключение, предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което
следва да се уважи до размера на търсената сума от 2083.50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата, получена от последния на 10.05.2023г., да определи и изплати обезщетение по
процесната щета или мотивирано да откаже плащане. Предвид отказът на ответника да
плати оставащата част от обезщетението, то последният е изпаднал в забава за плащане на
сумата от 2083.50 лева, поради което за периода 23.08.2020г. до 01.08.2023г., изчислена с
помощта на лихвен калкулатор, мораторната лихва възлиза на 642.23 лева. За разликата над
тази сума до пълния искан размер, предявеният иск за мораторна лихва подлежи на
отхвърляне.

По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 409.60 лева, от които 109.60
лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер по реда на НЗПП, поради което не
подлежи на намаляване. Съобразно размера на уважената част от иска, в тежест на
ответника се възлагат разноски в общ размер на 409.48 лева.
Право на разноски има също ответника. Такива са своевременно претендирани и
възлизат в общ размер на 300.00 лева, от които 200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00
лева юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на НЗПП,
поради което не подлежи на намаляване. Съобразно размера на отхвърлената част от иска, в
тежест на ищеца се възлагат разноски в общ размер на 0.10 лева.
7
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ..., да заплати на „ЗК Уника“ АД,
ЕИК ....., следните суми:
на основание чл. 411 КЗ - сумата 2083.50 лева, представляваща част от оставащо
неплатено суброгационно вземане на ищеца в общ размер на 5975.97 лева, възникнало
с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане
„Каско на МПС“ – Пълно каско по полица № ..../19.07.2019г., за вреди, настъпили в
резултат на ПТП на 27.05.2022г. в гр.София, на бул. „България“ срещу блок 2 е
настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ....., застрахован при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва от 02.08.2023г. до окончателното плащане на вземането.
на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД - сумата 642.23 лева – лихва за забава за периода от
23.08.2020г. до 01.08.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иска за горницата над тази
сума до пълния искан размер от 643.02 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
....., да заплати на „ЗК Уника“ АД, сумата 409.48 лева – разноски по делото съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ЗК Уника“ АД, да заплати на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ...., сумата 0.10 лева – разноски по делото съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8