№ 698
гр. София, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20211100513038 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 86286/03.09.2021 г. на ЧСИ М.П. на
длъжника по изпълнението М.В. Д. срещу постановление от 07.07.2021 г. ,
по изп. дело № 20098510400348 на ЧСИ М.П., с което е отказано
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Доводите в жалбата са, че след 17.06.2010 г., когато е наложена възбрана
върху несеквестируемо жилище на длъжника, по делото не са извършвани
изпълнителни действия, поради което и то е прекратено по силата на закона,
като жалбоподателят счита.
Взискателят по изпълнителното дело оспорва жалбата, като счита, че не
са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното.
В мотиви на ЧСИ са развити съображения за допустимост ,но
неоснователност на жалбата, тъй като давността била многократно
прекъсвана с извършване на изпълнителни действия и подаване на искания от
взискателя.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
1
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по
реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако
не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал.
2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи
принудителното изпълнение, както и акта на съдебния изпълнител, с който се
определят дължими по делото разноски. Жалбата се подава чрез съдебния
изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от
деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол
действия на съдебния изпълнител и е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнителното дело е образувано през 2000 г. първоначално пред ДСИ,
като впоследствие е продължено от ЧСИ П., считано от 11.03.2009 г. по
искане на взискателя.
Релевантни за преценката относно предпоставките на чл.433, ал.1, т.8
ГПК за прекратяване на изпълнителното дело са посочените в разпоредбата
факти относно бездействие на взискателя да поиска извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, респективно
неизвършването на такива в продължение на повече от 2 години въз основа на
вече отправено искане.
В случая по изпълнителното дело се установява, че след образуването му
и след твърдяната от жалбоподателя дата 17.06.2010 г. са предприемани
изпълнителни действия и взискателят многократно е депозирал молби за
извършване на такива действия, съответно на 24.08.2010 г. е извършена
продажба на движими вещи, на 24.11.2011 г.е извършен опис на други
движими вещи, на 22.05.2012 г. взискателят е поискал налагане на запор
върху банкови сметки, на 04.03.2014 г. взискателят е поискал относно
извършване на изпълнителни действия, на 17.12.2015 г. е подадена нова
молба от взискателя с искане за изпълнителни действия по отношение на
недвижим имот, на 03.08.2016г. е подадена поредна молба от взискателя за
извършване на изпълнителни действия, молби с такива искания са подавани
на 19.07.2017г., 03.07.2018 г. , на 07.11.2018 г .е наложен запор върху 2 бр.
МПС, на 18.05.2020 г. взискателя е поискал събиране на информация относно
банкови сметки и сейфове и насочване на изпълнението срещу сумите и
вещите в тях.
Следователно в нито един момент изтеклите периоди между
предприемането на принудителни действия и подаването на искания за
извършване на такива не надвишават 2 годишен срок, поради което и не са
налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело.
Неоснователни са доводите на длъжника, че единствено изпълнителни
действия, които са дали реален резултат, респективно искания за
извършването им, по които съдебният изпълнител е предприел изпълнение са
пречка за прекратяване на изпълнително дело.
2
Прекратяването по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е единствено санкционна
последица от бездействие на взискателя във връзка с принудителното
изпълнение, респективно на избрания от него съдебен изпълнител, а не е в
зависимост от резултата от предприетите принудителни действия,
респективно не преследва като цел бонификация за неплатежоспособния
длъжник и не го освобождават от принудително изпълнение.
Така в случая запорните съобщения относно вземания по банкови
сметки, трудово възнаграждение и пенсия не са довели до никакъв резултат
поради липса на секвествестируеми вземания на длъжника, което обаче не е
равнозначно на бездействие при изпълнение, а на невъзможност за
принудително такова.
По изложените съображения депозираната пред настоящия състав жалба,
в допуснатата до разглеждане част, следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на жалба с жалба с вх. №
86286/03.09.2021 г. на ЧСИ М.П. на длъжника по изпълнението М.В. Д.
срещу постановление от 07.07.2021 г. по изп. дело № 20098510400348 на
ЧСИ М.П., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3