Р
Е Ш Е Н И Е
№ …………………/………………12. 2018
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3544 по описа на Административен
съд – гр. Варна за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.54, ал.6 от
Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.Ж.М. с ЕГН **********
***, срещу Заповед №18-6507/04.09.2017г. на Началника на Службата по геодезия,
картография и кадастър /СГКК / - Варна за поправка на явна фактическа грешка,
допусната в Заповед № 18-5484/28.07.2017г. на същия административен орган, с
която е одобрено изменение в Кадастралната карта и в кадастралния регистър /КК
и КР/ на гр. Варна досежно имот с идентификатор 10135.5505.405 с
административен адрес гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Р.“ №16. С оспорената
заповед ответникът е допълнил първоначалната такава като освен С. Ж. М. е
вписал в качеството на съсобственик на самостоятелни кадастрални обекти с №№
10135.5505.405.1.1, 10135.5505.405.1.2 и 10135.5505.405.1.3 лицето М. Й. А.. Изложените
в жалбата доводи по същество са такива за материална незаконосъобразност на
оспорения административен акт. Твърди се, че макар и да е издаден за поправка
на ЯФГ, с издаване на новия акт de facto се подменя
първоначално формираната воля на овластения орган, което е недопустимо и представлява
превратно упражняване на властнически правомощия. Сочи се, че в акта не са
посочени мотиви за издаването му. Не ставало ясно въз основа на какви документи
М. Й. А. е вписана като собственик на конкретно посочените кадастрални обекти.
Изразено е становище, че така постановеният административен акт противоречи на
целта на закона. Релевирано е искане за отмяна на оспорената Заповед
№18-6507/04.09.2017г. на Началника на СГКК – Варна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателката – адв. Зв. С.. Претендира се
присъждане на разноски в полза на оспорващата.
Ответникът – Началник Служба СКГГ – гр.
Варна,редовно призован не се представлява и не изразява становище по съществото
на правния спор.
Заинтересованите страни С.Й.Д., С.Й.Д., Д. Й.Г.,
Х.Й.Д. и А.Й.Д., редовно призовани за съдебното заседание, не се явяват и не са
представляват.
За заинтересованата страна М.Й.Д. се явява
процесуален представител – адв. Т. Е.. Последната оспорва жалбата като
неоснователна. Изразява становище за законосъобразност на оспорения
административен акт и моли жалбата срещу него да бъде отхвърлена.
Административен съд – Варна в настоящия си състав
след като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като провери обжалвания
акт съобразно чл. 168 АПК, за да се произнесе, съобрази следното:
Обжалва се от надлежна страна и в срок подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт. Подробни съображения за
допустимостта на жалбата са изложени в Определение №9085 от 03.07.2018г. на
ВАС, постановено по адм. дело № 7483/2018г., поради което съображения в тази
насока няма да бъдат излагани допълнително в настоящото решение.
Административното производство пред Ответника е
започнало във връзка със заявление вх. №01-48054/21.02.2017г., депозирано в
деловодството на СГКК- Варна, от С.Ж.М.. С него заявителката е поискала да
бъдат извършени няколко административни услуги, съставляващи нанасяне на
настъпили промени в КК на гр. Варна за имот с идентификатор 10135.5505.405 с
административен адрес гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „Р.“ №16 и на
съществуващите в него самостоятелни кадастрални обекти с идентификатори
10135.5505.405.1, 10135.5505.405.2 и 10135.5505.405.3; за издаване на
удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР; за нанасяне на
настъпили промени в Кадастралния регистър на недвижимите имоти /КРНИ/; за
издаване схема на СОС; за издаване на скица за имот или сграда в урбанизирана територия за обект
10135.5505.405.3 и за обект 10135.5505.405. Към заявлението са приложени проект
за корекция на КК за сграда с идентификатор 10135.5505.405.1 с попълване на
самостоятелен обект, Обяснителна записка, скици-извадка от действащата
кадастрална карта, Договор от 23.04.1966г. за отстъпване правото на строеж
върху държавна земя на Ж.П.И.(праводател на Сл. Ж. М.), Позволителен билет №17
от 03.10.1966г. на името на Ж.П.И.за етапно строителство на изба и І-ви етаж от
двуетажна жилищна сграда, строителен протокол за определяне на строителна линия
и ниво от 05.10.1966г., Договор № 153 от 18.09.1997г. за покупка на държавна
земя – ½ идеална част от дворно място, цялото с площ от 465 кв.м.,
парцел ХVІІІ-2039 в кв. 118 по регулационния план на 28 подрайон в гр. Варна и
др.
За откритото административно производство били
уведомени заинтересованите лица – заинтересовани страни в настоящото съдебно
производство. В срок е депозирано възражение вх. № 02-243/27.04.2017г. от С.Й.Д..
Възражението е подписано и от останалите
наследници на М. А. и на сина ѝ Д. Й. З. – С.Й.Д., Д. Й.Г., Х.Й.Д. и М.Й.Д..
Към възражението е приложено удостоверение за наследници на Д. Й. З. – дядо на
заинтересованите страни. Приложена е и нотариално заверена декларация от четирима
от заинтересованите страни – С. Й. Д., С. Й. Д., М. Й. Д. и Х. Й. Д., в уверение
на това, че лицето М. Х. А. (съгласно удостоверение за наследници
АУ098223АС/04.09.2013г.) и М. Й. А. (съгласно удостоверение за признато право
на строеж върху държавна земя) са едно и също лице и е тяхна прабаба.
На 11.05.2017г. С. Ж. М. е подала второ заявление
вх. № 05-6255 до Служба СГКК – Варна във връзка с поисканото изменение на КК и
КР за имот с идентификатор 10135.5505.405 с административен адрес гр. Варна,
кв. Аспарухово, ул. „Р.“ №16.
Заинтересованите лица отново били надлежно уведомени
за откритото административно производство по изменение на КК и КР както и за
постъпилото второ заявление от Сл. Ж. М.. Постъпило ново възражение вх. №
02-332/12.06.2017г. от горепосочените лица, към което били представени
документи, удостоверяващи наличието на техни вещни права върху имота, във
връзка с който е открито производството, възникнали по силата на наследяването
от техните общи наследодатели М. Й. А. и нейния син Д. Й. З..
На 28.07.2017г., на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР
Началник СГКК - Варна издал Заповед № 18-5484 във връзка с двете заявления на С.
Ж. М..*** били нанесени нови обекти – схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5505.405.1.1 и схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5505.405.1.2. Отразено е в заповедта, че е извършена промяна
в границите на съществуващи обекти – на имот с идентификатор 10135.5505.405, на
сграда с идентификатор 10135.5505.405.1.1 (жилищна сграда – еднофамилна с площ
90 кв.м.) и по отношение на сграда с идентификатор 10135.5505.405.1.3 (хангар,
депо, гараж с площ от 22 кв.м.). Преди промяната за посочените имоти в КРНИ за
гр. Варна било отразено, че същите са собственост на Д. Й. Георгиев и на С.Ж.М.,
а след промяната като техен собственик е вписана само Сл. Ж. М.. Със същата
заповед от КК и КР е заличен обект с идентификатор 10135.5505.405.2 (жилищна
сграда – еднофамилна с площ 20 кв.м.). В същия смисъл са и извършените промени
в КР на данните за собствеността и собствениците – като единствен собственик на
имота и на съществуващите в него самостоятелни кадастрални обекти е вписана С.Ж.М.
въз основа на Нотариален акт №**, том **, рег.№****, дело **** от 12.12.1997г.
Заявителката и заинтересованите лица в
административното производство са редовно уведомени за издаване на заповедта. Същата
е оспорен по съдебен ред пред Административен съд Варна от М.Й.Д.. Образувано е
адм. дело № 246 по описа на съда за 2018г. След издаване на разглежданата в
настоящото производство Заповед №18-6507/04.09.2017г. жалбата срещу
първоначалния акт е оттеглена и делото е прекратено с необжалвано определение.
В издадената по-късно Заповед №18-6507/04.09.2017г.,
предмет на проверка за законосъобразност в настоящото съдебно производство,
ответникът е посочил като фактическо основание за издаването ѝ поправка на
допусната явна фактическа грешка в негова Заповед № 18-5484 от 28.07.2017г. като
след поправката същата следва да се чете по следния начин: на стр.2 на реда
след „Промени в данните за собствеността“ да се чете:
1.
За схема на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.5505.405.1.1 на реда след собственост да се чете: С.Ж.М.
въз основа на документ: Нотариален акт №**, том LXXXV рег. ***** дело ***** от 12.12.1997 г., издаден от Районен съд
Варна и М. Й. А. въз основа на документ: други от 20.05.1963г.;
2.
За схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.5505.405.1.2 на реда след собственост да се чете: С.Ж.М. въз основа на
документ: Нотариален акт №**, том LXXXV рег. ***** дело ***** от 12.12.1997 г.,
издаден от Районен съд Варна и М. Й. А. въз основа на документ: други от
20.05.1963г.;
3.
За сграда с идентификатор 10135.5505.405.1.3 на реда
след собственост да се чете: С.Ж.М. въз основа на документ: Нотариален акт №**,
том LXXXV рег. ***** дело ***** от 12.12.1997 г., издаден от Районен съд Варна
и М. Й. А. въз основа на документ: други от 20.05.1963г.;
Предприето е съдебното ѝ оспорване от С.Ж.М..
От представените по делото доказателства е видно, че
през 1993г. пред Районен съд – Варна е образувано гражданско дело №397 по
искова молба на Ж.П.И.и З.С.И. -
праводатели на жалбоподателката С.Ж.М., срещу ответниците Д. З. /син на М.
А. и дядо на заинтересованите страни в настоящото съдебно производство/ и Й. Д.Й.
/внук на М. А. и баща на заинтересованите страни в настоящото производство/. Исковата
молба на И. е с правно основание чл.108 от Закона за собствеността. Делото е
приключило с Решение от 29.07.1994г., с което претенцията на ищците е
отхвърлена. Решението на ВРС е потвърдено от ВОС с решение от 28.12.1994г.,
постановено по гр. дело №2672/1994г. и е влязло в законна сила на 05.01.1995г.
Към административната преписка, приложена към
доказателствата по делото, е представен договор от 22.01.2000г., с който
договарящите С.Ж.М. и Д. Й. З. са разпределили ползването на недвижим имот,
находящ се в гр. Варна, кв. „Аспарухово, ул. „Р.“ №16. Неразделна част от
договора е скица на сутерена, в която нагледно е указан начина на разпределение
на ползването на конкретните помещения между договарящите.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни и
допустими доказателства. Изложените по-горе факти не са спорни между страните. При
така установените факти съдът обосновава следните правни изводи:
Заповедта е
издадена от компетентен орган доколкото с право да поправи грешка/грешки,
допуснати в административен акт, разполага органът, издал първоначалния акт. В
настоящия случай оспорената заповед е издадена за поправка на предходна заповед,
издадена на основание чл.54, ал.1 от ЗКИР и с оглед разпоредбата на ал. 4 от същата правна норма, предвиждаща, че измененията в кадастралната карта и кадастралните
регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се
одобряват със заповед на началника на СГКК по местонахождение на имота. Заповедта е издадена на 04.09.2017г.
от инж. Й.А., надлежно упълномощена от изпълнителния директор на АГКК – София
да замества инж. К.Б. – началник СГКК- Варна, в периода от 14.08.2017г. до
05.09.2017г. включително.
Процесната Заповед №18-6507/04.09.2017г. е издадена
в писмена форма. Същата не съдържа подробни мотиви, но с оглед на
обстоятелството, че този акт няма
самостоятелно значение, това не следва да се приема за съществено нарушение във
формата му, годно да доведе до неговата отмяна само на това основание. Настоящият
състав на съда го намира за достатъчно мотивиран след като в него е посочено,
че се издава във връзка с констатирана явна фактическа грешка в съдържанието на
предходна Заповед № 18-5484 на Началник СГКК – Варна.
Следва да се има предвид, че специалният ред за
отстраняване на допуснати явни фактически грешки, установен в Закона за
кадастъра и имотния регистър /чл.53б на ЗКИР/ изключва приложението на
регламентирания в разпоредбата на чл.62
от АПК общ ред за поправка на очевидна фактическа грешка. В допълнителните
разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър - §1, т.9, законодателят е дефинирал понятието
„явна фактическа грешка“. Съгласно тази дефиниция явна фактическа грешка е
несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1,
както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена)
трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана
територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и
карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са
по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.
В конкретния
случай поправени/допълнени са данните за собствеността и собствениците на
конкретно посочените кадастрални обекти, т.е. не е налице нито една от предвидените
от законодателя хипотези. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че
процесната заповед незаконосъобразно е мотивирана с поправка на явна фактическа
грешка.
Дори и да се игнорира по-горе изложените съображения
за неприложимост на чл.62 от АПК, то извършената поправка не попада и сред предвидените
в тази норма хипотези, доколкото съдебната доктрина и практика приемат, че
фактическо основание за издаване на заповед за поправка на очевидна фактическа
грешка е наличието на несъответствие между изразената с първоначалния акт воля
на административния орган и неговата действителна воля. За такава грешка може
да се приеме грешка в изчисленията, грешка при изписване на имена или цифри, какъвто
настоящият случай не е. С направената поправка в настоящия случай изцяло е
променена първоначално изразената воля на ответника. Обстоятелството, че
органът е формирал воля, която не съответства на обективната действителност, не
представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.62, ал.2 от АПК. Редът
за отстраняване на такива несъответствия в актовете, издадени по реда на ЗКИР е
този, установен в чл. 53а във връзка с чл.53, ал.1 от ЗКИР като изменението
може да се извърши служебно и без да се издава нарочна заповед.
Извън гореизложеното, настоящият състав на съда
установи още един порок на акта, който го определя като незаконосъобразен.
Видно от съдържанието на процесната Заповед
№18-6507/04.09.2017г., в данните за собствеността на кадастрални обекти с
идентификатори 10135.5505.405.1.1, 10135.5505.405.1.2 и 10135.5505.405.1.3 като
собственик е вписано лицето М. Й. А.. Към административната преписка е
приложено удостоверение за наследници изх. № АУ098223АС от 04.09.2013г.,
издадено от район Аспарухово, Община Варна, от което е видно, че М. Х./Й. А. е
починала на 24.02.1968г. С оглед на това обективно органът не може да впише
същата за собственик, доколкото към датата на издаване на административния акт
всички права и задължения от патримониума на М. А. са преминали в патримониума
на нейните наследници. Още повече, че съдебният спор за вещните права върху
имот с идентификатор 10135.5505.405 и върху намиращите се в него сгради между праводателите
на оспорващата Сл. М. и наследодателите на заинтересованите страни в настоящото
производство, е проведен през 1993 -1994г., тоест след смъртта на М. А. и тя не
е била страна в това съдебно производство. Предвид изложеното настоящият състав
на Административен съд – Варна счита, че като е посочил в заповедта за поправка
на ЯФГ за собственик- вече починало лице, а не нейните наследници, подложеният на
съдебен контрол административен акт съдържа порок, който го прави незаконосъобразен.
В обобщение на изложените по-горе съждения, жалбата
срещу Заповед №18-6507/04.09.2017г. на Началник СГКК – Варна се явява
основателна, респективно оспорената заповед е незаконосъобразна като
постановена в противоречие с релевантните материални разпоредби и целта на
закона, предвид което следва да се отмени.
При този изход на делото и на основание чл.143, ал.1
от АПК следва да се уважи своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателката С.Ж.М. до доказания размер от 810 лв., от
които 800 лв. адвокатско възнаграждение съгласно представен на стр.84 от делото
договор за правна защита и съдействие и 10 лв. държавна такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2,
предл. І-во от АПК Административен съд Варна, ХХХІV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№18-6507/04.09.2017г. на Началника на Службата по геодезия, картография и
кадастър /СГКК / - Варна за поправка на явна фактическа грешка, допусната в
Заповед № 18-5484/28.07.2017г.
ОСЪЖДА СГКК – Варна да
заплати на С.Ж.М. с ЕГН ********** сумата от 810 /осемстотин и десет/ лв.
Решението може да бъде оспорено с касационна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: