Р
Е Ш Е Н И Е
№
681
гр.Бургас,
11.05.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС - ХIX наказателен състав в публично заседание на петнадесети април,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Димитров
Членове: Х. Христов
Марина
Николова
при секретаря: В. С.
с участието на прокурора : Андрей
Червеняков
като разгледа КАНД
№ 694/2021г. по описа на Административен съд Бургас, ХIX състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на ОД на МВР – Бургас против Решение № 260143 от 19.02.2021г.,
постановено по АНД № 5046/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е
отменено наказателно постановление № 251а-722/29.10.2020 г., издадено от
Директора на ОДМВР – Бургас с наложено на ответника по касация административно
наказание "глоба" в размер на 300 лв. за извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето.
Оспорва се извода на въззивния съд за маловажност на случая, който иначе е бил
възприет като надлежно доказан от формална страна, но предвид обстоятелството,
че от субективна страна ответникът е допуснал административното нарушение при
липса на умисъл, съдът е възприел случаят като маловажен. Обяснява се, че
нарушения от вида на санкционираното винаги са с висока степен на обществена
опсност, като наред с това се подчертава формалния им характер, който с оглед
вида на простото си извършване не държат сметка за други, различни от състава
на нарушението обстоятелства, вкл. за настъпилите или не вредни последици.
Касаторът,
редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Ответникът
по касационната жалба – Х.С.П., редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, се явява лично. По делото е постъпило и писмено становище с подробни
съображения за неоснователност на подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна и
предлага решението на районния съд да бъде отменено, като бъде потвърдено
оспореното НП.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
Производството
пред Районен съд Бургас се е развило по жалба на Х.С.П. против наказателно
постановление № 251а-722 от 29.10.2020 г. на Директора на Областна дирекция на
МВР-Бургас, издадено въз основа АУАН № 3388а-377/04.05.2020 г., с което на Х.П.
е било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лева на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, за нарушение на същата законова разпоредба. От фактическа страна
административното обвинение се основава на това, че на 30.04.2020 г. около
10.15 часа П. се намирал на открито обществено място - на ул. Карлово в гр. Бургас до адм. номер
20Б, като се придвижвал без поставена защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата, с което е нарушил въведената противоепидемична мярка по
чл. 63, ал.1 от ЗЗ, установена по т.I,
под.т.
9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г. на Министъра на здравеопазването, според която "Всички лица, които се
намират на закрити или на открити обществени места ( в т.ч. транспортни
средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастируи,
храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата ( в т.ч. кърпа, шал и др.)".
С
обжалваното съдебно решение Районен съд – Бургас е отменил обжалваното
наказателно постановление. За да постанови решението си въззивният съд е приел,
че макар деянието да е надлежно доказано от страна на АНО както от обективна ,
така и от субективна страна, поради липсата на умисъл в действията на ответника
в касационноото производство, случаят следва да бъде разгледан като маловажен.
На
осн. чл.218 АПК съдебният състав обсъжда само посочените в жалбата или протеста
пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон съдът следи и служебно.
При
такаустановените факти и обстоятелства, съдът достига до следните правни
изводи:
Решението
на Районен съд Бургас касационната инстанция намира за правилно, но по мотиви,
различни от изложените
Административнонаказателната
отговорност на ответника по касация е ангажирана на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който
в редакцията му, действала към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 34
от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. / предвижда административно наказание -
глоба от 300 до 1000 лв., за нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на
министъра на здравеопазването или на директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ /в
относимата редакция - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. / при
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
В
случая описаното в НП деяние е квалифицирано от правна страна като
административно нарушение по чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето /ред. ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.
/, която административнонаказателна разпоредба свързва налагането на санкция в
случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени на
основание чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗ с акт на министъра на здравеопазването
или директор на РЗИ. Адресати на мерките са всички граждани, обект на контрол,
посочени в изричния писмен акт, въвеждащ противоепидемични мерки, задължителни
за спазване под страх от административно или углавно наказание.
В
процесните АУАН и НП е посочена Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., с които
са били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, като с т.
9 от последната заповед, в сила от 12.04.2020г., изменена със заповед №РД
01-236/24.04.2020г. е въведено и задължение за всички лица, които се намират в
закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата /в т. ч. кърпа, шал и др. /.
От
формална страна, фактическото обвинение за местонахождение на Х.П. на
посочените дата и час, на открито обществено място - ул. Карлово №20б, без
поставена маска или защитно средство, покриващо носа и устата, сочи на
неизпълнение на задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведено
с акт по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ (в редакцията към датата на нарушението), правилно
квалифицирано като административно нарушение по
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и основание за налагане на предвиденото в същата
законова разпоредба административно наказание. От друга страна още при
съставяне на АУАН нарушителят е посочил, че е разговарял с доктор по телефона,
като е премахнал маската, за да бъде чуван от отсрещната страна. Това
обстоятелство е можело и е следвало да бъде оборено от страна на
актосъставителя и АНО, които най-малко е следвало да вземат отношение по
верността му, което не са сторили. Преценката в комбинация с обстановката, в
която е допуснато нарушението сочат безспорно по-ниска степен на обществена
вредност спрямо обичайните случаи на нарушение от вида на разглежданото. В тази
връзка припомнено следва да бъде, че налаганите противоепидемични мерки не се
приемат самоцелно, а в конкретният случай целят ограничаване разпространението
на вирусна инфекция от типа на Ковид - 19. Т.е. целта на въведените мерки и
смисълът от спазването им е недопускане предаването на вируса между всички лица
на територията на съответната държава. В тази връзка при преценка хипотезата на
маловажност на всеки санкциониран случай следва да се подхожда строго
индивидуално, като се вземат предвид както описаните от актосъставителя и АНО
обстоятелства, така и всички останали, които могат по задоволителен и обективен
начин да обосноват липсата на риск от хипотетично предаване на вирусна инфекция
на трети лица в конкретната ситуация.
В
тази връзка , в настоящият случай съдът взема предвид необорената защитна теза
на нарушителя, според която същият не оспорва формалното осъществяване на
нарушението, но още при съставяне на АУАН, обяснява, че причината е била
разговор по телефона ( с доктор), като маската била свалена, тъй като П. не бил
чуван от отсрещната страна. Същият твърди и това, че маската е била в ръцете му
в готовност да бъде поставена отново. Към тази защитна теза, следва да бъдат
добавени и събраните в хода на съдебното разследване доказателства, сочещи на
това, че П. се е движел сам по улицата, т.е. не е създавал непосредствен риск
за негови спътници или трети лица, тъй като такива са липсвали. Мястото на
което е било допуснато нарушението - наоткрито място без струпване на лица,
също има отношение към маловажността на случая.
Според
настоящия съдебен състав, субективната страна на деянието не би могла да
определя сама по себе си характерът на случая като маловажен, доколкото същата
е елемент на самото деяние. В комбинация с останалите относими към
маловажността на случая обстоятелства обаче, би могла да допринесе за
отхвърляне на претенцията за маловажност, когато нарушението е извършено
умишлено, а не по непредпазливост.
Всичко
изложено мотивира отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК,
Бургаският административен съд, ХIХ
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение 260143 от 19.12.2021 г., постановено по АНД № 5046/2020 г. по описа
на Районен Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.