Р E Ш Е Н И Е
№ 576
гр.Плевен, 30.09.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна
прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 623 описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 255
от 16.06.2020 г.,
постановено по нахд № 444/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен
фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №
1870771 на ОД на МВР – Плевен, с който на И.Е.М. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева затова, че на 18.10.2017
г. в 09,35 часа на Първокласен път І-3 /Бяла-Ботевград/ с.Обнова, км.56 с
посока на движение с.Българене, МПС „Киа Спортидж“ с рег.№ *****, собственост на И.Е.М., е било управлявано
със скорост 85 км/час при разрешена скорост 50 км/час – превишение на
разрешената скорост – 35 км/час, като нарушението е установено и заснето с АТСС
TFR1-М № 0522.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от И.Е.М., чрез адвокат А.И. ***
с доводи за неговата неправилност. Сочи, че
още с възивната жалба е направено възражение, че липсват доказателства за
наличен пътен знак "В-26" за друго ограничение на скоростта и
съответно друга правна квалификация на извършеното нарушения и съответно е било
налице искане за събиране на доказателства от сектор "Пътна полиция"
или ОПУ - Плевен, че в конкретния пътен участък ПП 1-3, Бяла - Ботевград, с.
Обнова, км. 56 с посока на движение с. Българене е нямало въведено временно
ограничение на скоростта. По което няма произнасяне от съда, нито доказателства
се съдържат по преписката. От разпечатката от техническото средство твърди, че не се установяват категорични данни за
обозначението на максималната скорост и не е посочено, че е засечена скоростта
на лек автомобил, а отделно в електронния фиш не е посочено това обстоятелство.
Съдът е допуснал и нарушение, като не е изискал от сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР - Плевен,
представяне на разписката, с която е връчен процесния електронен фиш. Обстоятелствата
по-горе са останали неизяснени в хода на съдебното производство, като съдът е
проявил процесуална активност само да приеме приложените по делото писмени
доказателства, по съществото на спорните обстоятелства и възражения, в това
число относно мястото, на което е било поставено техническото средство на
датата на нарушението, дали не е имало въведено ограничение на скоростта по чл.
21, ал. 2 ЗДвП, за противоречието на отразените обстоятелства в ел. фиш и
разпечатките, както и липсата на представяне на документи при положение, че АНО
е бил задължен, за обозначаване на ограничените на скоростта с пътен знак, не
са давани или не са изпълнени указания за събиране на доказателства. На тези
основания счита, че е допуснато неправилно приложение на разпоредбата на чл.
107 НПК. Според касатора съдът е следвало да установи всички относими факти и
обстоятелства чрез допустимите доказателствени средства, в това число чрез
събиране на доказателствени средства по инициатива на съда и без да е направено искане от страните, в изпълнение
на задълженията му по чл. 107, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 НПК, което в случая не е
направено, като сочи, че такива възражения в подадената жалба са били направени
и съдът е бил длъжен да се съобрази с тях. Районният съд не е провел всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по чл. 14 НПК, във връзка
с чл. 105 , чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 114 НПК, приложими съгласно разпоредбата
на чл. 84 ЗАНН. Съдът, като инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1, изр.
1 ЗАНН, не е анализирал цялата доказателствена съвкупност и не е посочил, кои
обстоятелства счита за установени и въз основа на кои доказателствени
материали. Изложеното обосновава извод за допуснато съществено нарушение на закона,
нарушило правото на защита на наказаното лице, касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК, което предвид забраната за фактически установявания
от касационната инстанция по чл. 220 АПК и изложените правни съображения за
необходимост от събиране на доказателства по възраженията на наказаното лице,
обуславя извод за отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Касаторът счита, че обвинението не е доказано от
обективна и от субективна страна по несъмнен и категоричен начин, тъй като
събраните доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че е извършил
описаното в ел. фиш административно нарушение, и че законосъобразно е привлечен
към административно- наказателна отговорност. Сочи, че от страна на наказващия
орган не са представени надлежни доказателства за това, че е била спазена
процедурата по установяване на действителния извършител на административното
нарушение. В случая липсват доказателства за това, че в съответствие с чл. 189,
ал. 5 ЗДвП електронният фиш е бил връчен на М., като собственик на МПС, като
липсва приложена обратна разписка за надлежно връчване на ел. фиш, както
предписва законодателя. Следвало е да се направи връчване с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им, респ. да му бъде дадена
възможност да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението. От представената
административно-наказателната преписка такава разписка не е установена и не
може да се направи извод кой и как е
връчил фиша и съответно е имал представителна власт. Счита, че липсата на данни
за момента и начина на връчване на електронния фиш препятстват съда да стигне
до извода за надлежно изпълнена процедура по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП ,
която предоставя редица възможности за
защита. Наказаният може да посочи лицето, извършило нарушението, като при това
положение първоначалният фиш се анулира, може също така да направи писмени
възражения пред директора на съответната структура на МВР /СДВР или ОД на МВР/
по местоизвършване на нарушението. Може също така, да се ползва от разпоредбата
на чл. 189, ал. 9, изр.1-во ЗДвП, като заплати в намален размер наложената
глоба. Твърди, че на основание чл. 189, ал. 6 ЗДвП, жалбоподателят на 20.02.2020 г. е изпратил до директора на ОД
на МВР - Плевен възражение с "Български пощи", с което е оспорил
извършването на деянието. В хипотезата на чл. 189, ал. 6 и ал. 7 ЗДвП АНО дължи
произнасяне с решение, за анулиране на електронния фиш или отказва да го
анулира. Такова решение на М. не е било връчено.
Твърди още, че при установяването на административното
нарушение с гореописаното АТТС не са били изпълнени императивните изисквания на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обн. в ДВ, бр.
36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. с бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018
година /Наредбата/. Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал. 3 от Наредбата
"При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за
всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на
уреда", което изискване в случая не е изпълнено. Към материалите на делото
е наличен протокол по смисъла на чл. 10 ал. 1 от Наредбата, но липсва приложена
към същия протокол снимка на разположението на уреда, т. е. на мобилното АТСС.
Такава снимка според касатора е неразделна част от протокола, а при положение,
че има спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа с временно
разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство, респ.
система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде
визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени
дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено
мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на
автоматизираните технически средства и системи. Сочи, че липсата на достоверна
снимка на разположението на АТСС не позволява в случая да се установи
категорично дали наистина мобилната система за видеоконтрол е била разположена
на мястото, което е отразено в протокола и кое точно е това място, както и дали
разположението е било такова, че да удовлетворява техническите изисквания
съобразно инструкцията за експлоатация на процесното АТСС, респ. дали с него
радарният лъч е бил насочен под такъв ъгъл и направление, че да засича
единствено и само автомобила на жалбоподателя. Счита, че след като наказващият
орган не е установил по делото категоричното спазване на всички изрично
предвидени изисквания за удостоверяване съблюдаването на условията и реда за
използване на АТСС в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., липсват гаранции за
законосъобразно ангажиране на отговорността на нарушителите, респ. налице е основание
за отмяна на акта, с който е наложено административното наказание.
Счита, че административното нарушение е описано
фактически изключително лаконично и това не позволява на съда да направи
еднозначен извод относно нарушителя (автора му), точния вид на
административното нарушение, съответно дали то е правилно квалифицирано по чл.
21, ал. 1 ЗДвП и наказано по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което
електронният фиш се явява незаконосъобразен и подлежи на цялостна отмяна. Според
касатора в разглеждания случай е било наложително във връзка с установяване на
автора на деянието, доколкото автомобилът не е бил спрян от контролните органи
непосредствено след като средството за измерване на скоростта е отчело движение
със скорост над тази, респ. над максимално допустимата за населено или извън
населено място, да бъде установена на място самоличността на водача, тъй като
фактът на заснемане на лекия автомобил сам по себе си се явява недостатъчен за
установяването на автора (извършителя) на процесното "нарушение за
скорост", без да се предприемат от страна на контролните органи
по-нататъшни действия в тази насока.
Сочи още, че в ЕФ липсва предвиден конкретен негов
издател, извън изискването за посочване на съответното териториално поделение
на МВР, а всеки "документ" представлява писмено волеизявление на
конкретно лице, с определени правни последици, а в частност административният
акт е волеизявление на конкретен орган, натоварен изрично с властнически
правомощия и функции, с което волеизявление се засяга благоприятно или не
правната сфера на трети лица. Процесният фиш носи наименованието
"електронен", като утвърденият му
образец не съответства на Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и в частност - на разпоредбите на чл. 2 - чл. 4
от същия, поради което не съставлява "електронен документ" или
"електронен фиш". В допълнение, електронен документ е всяко
съхранявано в електронна форма съдържание, и по-специално текстови или звуков,
визуален или аудио-визуален запис, както гласи разпоредбата на чл. 3 ЗЕДЕУУ,
вр. чл. 3, т. 35 от Регламент № 910/2014 г. на ЕС, което изключва "хартиен
носител" на електронното изявление. В дефинитивната разпоредба на § 6, т.
63 от ДР на ЗДвП е записано, че електронният фиш е електронно изявление, но всяко
електронно изявление следва да има свой автор - лицето, което в изявлението се
сочи като извършител (чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ), и титуляр - лицето, от името на
което се извършва електронното изявление (чл. 4, изр. 2 ЗЕДЕУУ), което прави
образеца на ЕФ, утвърден с министерска заповед, в пълна дисхармония с
посочените нормативни текстове. В настоящия случай в ЕФ липсва отбелязване от
кого точно е наложена санкцията и въз основа какво овластяване - по силата на
закон или по силата на делегирани права с надлежна заповед. Ето защо счита,
че процесният ЕФ е издаден в нарушение
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП вр. с пар. 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Твърди, че в
съставения ЕФ липсват основни реквизити, които накърняват правото на защита и
възможността на жалбоподателят да разбере конкретно в какво се изразява и как
се описва фактически вмененото му нарушение, което е в пряко противоречие и с чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България, защото липсващите реквизити в бланката -
образец за издател и компетентност на издателя на електронния фиш, за датата на
издаване на този документ и липсата на пълно описание на твърдяното нарушение
по ЗДвП, нарушава правото на защита на всеки жалбоподател, който дори и да
възразява срещу тези непълноти, на практика не може да се защити пълноценно и
адекватно.
Според касатора липсва и "дата на съставяне"
на ЕФ като реквизит на неговото съдържание, като наличието на този реквизит е
задължително, тъй като предпоставя решаване на редица и със съществено значение
правни въпроси като приложим към датата на издаване на ЕФ материален и
процесуален закон, наличие на компетентност на издаващото го длъжностно лице,
изчисляване на релевантни срокове, в т. ч. и давностните срокове по ИК и ЗАНН,
и други. Влезлият в сила ЕФ има силата на влязло в сила НП (чл. 189, ал. 11 ЗДвП) и би следвало да съдържа и съответните реквизити, които ЗАНН въвежда като
изискуеми за НП (вж. чл. 57, ал. 1 ЗАНН), независимо от "опростената
форма", заложена от законодателя в чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
В заключение моли съда да отмени
решението и ЕФ.
Допълнително
касаторът е доразвил своите съображения за незаконосъобразност на ЕФ и
неправилност на оспореното решение в писмени бележки. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за производствата пред РС и пред АС. Прави възражение
за прекомерност на поисканите от ответника разноски.
В съдебно заседание касаторът не се явява е не се
представлява. Депозирал е писмена молба, в която сочи, че поддържа касационната
жалба.
Ответникът Областна дирекция на МВР – Плевен, в
съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.
Депозирана е писмена молба, в която ответникът е поискал касационната жалба да
се остави без уважение, счита, че вмененото му нарушение е безспорно доказано.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че с Електронен фиш за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1870771 на
ОД на МВР-Плевен на И.Е.М. с ЕГН ********** *** е наложено административно
наказание на осн. чл. 189, ал. ІV във вр. с чл. 182, ал. І, т.4 от ЗДвП – глоба
в размер на 400,00 лева за това, че на 18.10.2017 година в 09:35 часа на
Първокласен път I – 3 /Бяла-Ботевград/ с. Обнова, км. 56 с посока на движение
с. Българене, МПС „КИА СПОРТИДЖ”, с рег. № ****** – собственост на И.Е.М. е било
управлявано със скорост – 85 км/ч при разрешена - 50 км/ч (превишение на
разрешената скорост от 35км/ч), като нарушението е установено и заснето с АТСС
TFR1 – М №0552.
Съдът приел, че изложената в
електронния фиш фактическа обстановка се подкрепя от вещественото доказателство
по делото – приложение към електронен фиш, Снимка, клип 17073, Радар №552, в
който е отразено, че действително измерената скорост на процесното МПС е
88км/ч, ограничението на скоростта – 50 км/час и съответно накузаевата скорост
– 38км/час /без отчетен толеранс от -3%/ и приобщените към доказателствената
съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства . Съдът
изложил съображения, че процесният ЕФ се явява издаден в съответствие с
установените от чл.189, ал.4 от ЗДП изисквания за форма, тъй като съдържа всички
задължителни реквизити. Приел за установено, че няма данни М. писмено да е
декларирал, че установеното на 18.10.2017г. движение на моторното превозно
средство – негова собственост с превишена скорост в нарушение на правилата по
ЗДвП е осъществено при управление на автомобила от друго лице, каквато
възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 189, ал. V от закона. Направил
извод, че с оглед въведената от закона
презумпция, при неподаване на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител на
нарушението, санкционирано с електронния фиш.
Съдът констатирал, че по делото е
представено заверено копие на Докладна записка на мл. ПИ, че при посещение на
адреса на нарушителя, последният не е бил установен, а също така не са били
установени и съседи, които да дадат информация за него, както и че въпреки
оставеното съобщение с телефон за контакт, връзка с адресата не е била
осъществена. Съдът направил извод, че порок
в процедурата по връчване на ЕФ не опорочава цялото производство по издаването
му, а има за последица единствено невлизане в сила на електронния фиш и
допустимост на подадената жалба срещу него, защото срокът за обжалването му по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН не е започнал да тече.
Съдът приел, че скоростта на движение на
автомобила на М. е установена с помощта на “средство за измерване” по смисъла
на §1, т. 27 от ДР Закон за измерванията (ЗИ), каквото средство представлява мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR-М. Според приобщеното към доказателствената
съвкупност по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с №
10.02.4835 на БИМ, процесното средство за измерване е годно за експлоатация до
24.02.2020г. и съответно към датата на установяване на процесното нарушение
(18.10.2017г.) резултатите от направеното с посоченото средство за измерване се
явяват необорени.
При определяне вида и размера на
наложеното административно наказание, съдът приел, че наказващият орган
правилно е издирил и приложил относимата в случая санкционна разпоредба и е
наложил на жалбоподателя – глоба в размер на 400,00 лева, каквото по вид и
размер наказание е предвидил законодателят.
На тези основания съдът потвърдил
оспорения ЕФ.
Касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Въззивният
съд не е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с изясняване на
спорните факти , както и относно събирането на относимите доказателства. Видно
от поставената резолюция на съдията –докладчик по въззивното дело, той е изиска
цялата административнонаказателна преписка, вкл.данни за връчване на ЕФ, като в
своето решение е направил дължимият анализ на събраните доказателства и е
постановил правилни изводи въз основа на тези доказателства и закона.
Нарушението е извършено на 18.10.2017 год. С изменението на разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,
бр. 54 от 2017 г.) е предвидено при
констатиране на нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. С това изменение законодателят е променил заложеното в разпоредбата условие –
в смисъл издаването на електронен фиш да
става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, а не установяването и
заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява в
отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №1/2014 год.
на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване, за да се
издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Легалната дефиниция
на АТСС се съдържа в § 1, т. 65 от ДР на ЗДвП, и според нея те
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват
и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган
и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Не се спори и се установява от
доказателствата, приобщени по делото на РС, че превишението на скоростта на
процесния автомобил е установено с ATCC TFR1-M 0552 и това изрично е записано в електронния фиш.
Последното, видно от отбелязването в самия ЕФ, от Удостоверение №10.02.4835 на
л.25 от въззивното дело и от Протокол №2-31-17 на л.33, съставлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, със срок на валидност от 24.02.2010 год. до 24.02.2020 год., която
е преминала последваща проверка, при която е установено от заключението в
протокола, че съответства на изискванията, като това съответствие е установено
както от проверка в лабораторни условия, така и посредством мобилен полеви
тест. В настоящия казус от доказателствата
по делото се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на
чл.4 от Наредбата в приложимата към датата на извършване на нарушението
редакция-ДВ, бр. 36 от 2015 г - контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по
реда на Закона за измерванията и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен по административната преписка Протокол
от проверка №2-31-17 на л.33. По делото на л.32 е приложен и Протокол рег.№316р-32852/19.10.2017 год. за използване
на автоматизираното техническо средство или система на дата 18.10.2017 год.,
като изрично е отбелязано в протокола мястото за контрол-Първокласен път I-3 Бяла –Ботевкград, с.Обнова, ул.“9-ти септември“,
км.56, път I-3, посоката на движение-в двете
посоки, номер на служебния автомобил, начало и край на работа- от 9,00 до 12,00,
номерата на първото и последното статично изображение/видеозапи-17063 до 17102,
брой установени нарушения с АТСС-0040. Следователно, протоколът за деня на
работа на АТСС е съставен съобразно изискванията на приложението към чл.10 от
Наредбата. Вярно е, че протоколът не е съпроводен със снимка на разположението
на самото АТСС съобразно чл.10, ал.3 от Наредбата, но съдът преценява това
допуснато процесуално нарушение за несъществено, защото в протокола по чл.10 са
вписани всички съществени реквизити,
даващи информация за разположението на конкретното АТСС на съответния участък
от пътя, както и поради наличното на гърба на л.24 от въззивното дело
приложение към преписката-клип №17073,
радар №552, даващ ясна представя както
за участъка от пътя в рамките на населеното място, така и за конкретното място
на заснемане на автомобила. В самото статично изображение-отпечатаната снимка,
приложена на л.24, са отбелязани и всички конкретни параметри във връзка с
констатираното превишение на скоростта-дата, час, измерена скорост, въведено
ограничение на скоростта, размер на
превишението, посока, трафик, режим на работа, географски координати, рег.№ на
заснетия автомобил., номер на клипа, номер на радара, наказуемото превишение. С
оглед на това, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, съдът намира, че
АТСС, заснела процесното нарушение на 18.10.2017 год. в 09:35 часа часа е правилно експлоатирана, поради което
и производството по ангажиране на административно-наказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила.
Електронният
фиш съдържа всички изискуеми от нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Посочено е в ЕФ мястото
на извършване на нарушението. Изрично е описано, че нарушението е извършено на първокласен път I-3 Бяла –Ботевград, както и конкретния
пътен участък-в населеното място село Обнова, км.56 с посока на движение
с.Българене. Посочването в ЕФ, че нарушението е извършено в конкретното
населено място, отразено в ЕФ и посочването на конкретния километър, на който е
извършено, е достатъчно, за да се счете, че е налице реквизитът „място на извършване на нарушението“ Защото
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП
разграничава наказуемата скорост на движение на съответната категория МПС в
зависимост от това дали нарушението е извършено в населено място, извън
населено място, на автомагистрала или скоростен път. Поради което наличието на
достатъчно данни, че нарушението е извършено в очертанията на населено място,
(каквито в случая са налице), е достатъчно за наличието на този реквизит. Освен
това конкретната локация в населеното място е обозначена и посредством
посочване на конкретния километър в самото населено място – 56. Изрично е
описана в ЕФ и в заснетия клип и посоката на движение-към село Българене,
поради което не е налице неяснота относно тези основни данни, свързани с нарушението.
Изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП за обозначаване чрез поставяне на пътни знаци на
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за
движение чрез автоматизирани технически средства или системи, отпадна с
изменението на Закона с ДВ, бр.54/2017
год., т.е. преди извършване на нарушението.
Не съставлява отменително основание и
обстоятелството, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен административно
наказващ орган и не е посочена датата на
съставянето му. Единствените изисквания на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН е електронният фиш да съдържа данни за :
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. По
отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно
длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху
електронния фиш, съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху
технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са
запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато
се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и
целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на
чл.189 от ЗДвП - да се елиминира субективният човешки фактор при установяване
на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите
посредством техническо средство. В този смисъл по въззивното дело на л.26 е
приобщена Заповед №316з-2095/29.07.2015 год.на Директора на ОД на МВР-Плевен,
по силата на която е определено мястото на записване и архивиране на
информацията със запаметените от АТСС данни, служителите от системата на МВР,
на които е осигурен достъп за четене, обработване и въвеждане в системата АИС. Самото
нарушение е вписано в дневник за обработка и въвеждане на фишове от процесното
АТСС на дата 18.10.2017 год., приложен на л.27-28 от делото на РС. В случая с
конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и
лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира изискване за
посочване на конкретен административно наказващ орган и дата на съставянето му. Непрецизната според
касатора законодателна техника при приемане на разпоредбата, указваща
реквизитите на този вид санкционни актове, не може да бъде предмет на обсъждане
и тълкуване в настоящото производство.
Понятието за „електронен фиш“ не следва само поради
наименованието си „електронен“ да се приравнява и/или да се разглежда като вид
електронен документ по смисъла на чл.3 от ЗЕДЕУУ и чл.3, т.35 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 910/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТА
от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните
услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива
1999/93/ЕО. Понятието „електронен фиш“ е въпрос на законодателна техника, като значението
на този вид документ, който се издава по реда и за целите на ЗДП, е определено
в специалната разпоредба на §6, т.63 от ДР на ЗДП и означава електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Според настоящия състав на съда
използването на определението „електронен“ в конкретната пояснителна разпоредба
от ЗДП няма за цел да определи фишовете, издавани по реда на чл.189 от ЗДП като
съдържание, съхранявано в електронна форма, видео или аудио запис, а за да
отграничи електронните фишове от НП и от фишовете за маловажни нарушения, като
им придаде значението на актове, издавани от административно-информационна
система, която автоматично, без намесата на човешки фактор обработва
постъпилите от АТСС данни, без да се осъществява преценка от
административнонаказавщ орган. Затова в случая не може да се говори за несъответствие
на издавания по реда на ЗДП документ с
изискванията на нормативните актове, регулиращи отношенията във връзка с
издаване на електронните документи и електронните изявления.
Не съществува изискване в
ЗДП електронният фиш да съдържа датата, на която е издаден. Вярно е твърдението
в касационната жалба, че по силата на чл. 189, ал.
11 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ ЕФ е приравнен на
влязло в сила НП, но само относно правното му действие, като относно неговите
реквизити следва да се съблюдава единствено разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП. Датата на издаване на един санкционен акт има значение с
оглед съблюдаване спазването на давностните срокове, в случая от значение за
продължителността на административнонаказателното преследване. Тъй като ЕФ не
може да се генерира от съответната система преди датата на констатиране на
самото нарушение, а винаги е последваща извършването на нарушението, следва да
се има предвид, че считано от датата на извършване на нарушението -18.10.2017
год. до датата на връчване на ЕФ на касатора – на 13.02.2020 год. не е изтекъл
срокът за административнонаказателно преследване по смисъла на чл.11 от ЗАНН
във връзка с чл.80, ал.3 и чл.80, ал.1, т.5 от НК. Не
е изтекла и абсолютната погасителна давност за извършеното деяние по чл. 80, ал 1, т. 5
от НК, вр. с чл. 81, ал 3 от НК.
Според Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на I и ІІ колегия на ВАС, задължително за съдилищата в
Република България, сроковете по чл. 34 от ЗАНН
са давностни и в чл. 34 от ЗАНН
няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява
с приложението на чл. 81, ал. 3,
вр. с чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН.
Независимо от спирането и прекъсването на давността административно наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК, който е 3 години за всички други наказания, неизброени в
предходните точки, т. е. отнася се и за наказанието "глоба". С оглед
на така изложеното, абсолютната давност е четири години и шест месеца, която не
е изтекла към датата на постановяване на решението на въззивната инстанция, нито към настоящия момент.
В
ЕФ е налице и точно и ясно
описание на нарушението по начин, позволяващ са де разбере ясно и недвусмислено
вмененото нарушение. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които
очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В
случая съставът на посочената като
нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на
вида на пътното превозно средство,
конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената
скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено,
автомагистрала), където е установено. Вида на превозното средство изрично е
описан в издадения ЕФ- МПС-лек автомобил, като са посочени марката, модела и
регистрационния номер. Леките автомобили
са от категория В по смисъла на чл.21, т.3 от ППЗДП и за тях
ограничението на скоростта в населено място съобразно чл.21, ал.1 от ЗДП е 50
км./час, поради което не може да се прави аналогия или да стане объркване с
ограниченията от 45 и 40 км/час, които са важими съответно за мотопеди и
самоходни машини, каквото безспорно не е процесното МПС, изрично и
недвусмислено описано като лек автомобил. От друга страна, превишението на
скоростта представлява зависимост между
въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на
движение. Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са
достатъчни, за да се счете, че е налице съставомерно деяние. Описана е и
конкретната нарушена разпоредба на правилата за движение по пътищата-чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДП, наред с посочената
разпоредба на чл.189, ал.4 от ЗДП. Първата от тези разпоредби
регламентира конкретното нарушение и предвиденото наказание с оглед конкретния
размер на констатираното превишение на допустимата скорост.
Неоснователно е
и възражението за несъответствие между
отразеното в описателната част на ЕФ относно конкретната скорост на движение на
МПС и отразеното в приложения снимков материал. Действително, установява се от
отразеното върху снимката, отпечатана от заснетия клип, че установената скорост
на движение е 88 км./час, а в ЕФ е посочена скорост от 85км./час, но в ЕФ е
посочена и причината затова-отчетеният толеранс на измерената скорост. При това
положение е ясно получаването на стойността на превишението на скоростта,
отразено в ЕФ, а именно 35км/ч. Съпоставянето на данните, отразени в ЕФ и в
разпечатката на снимката, заснета с АТСС, сочат на пълно съответствие. При това
, дори след приспадане на толеранса, не се променя правната квалификация на
деянието и съответно-предвиденото наказание
и санкционната норма. Приспадането на този
т.на.“толеранс“ , който при това е в полза на касатора, вече е нормативно
закрепен в разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в редакцията на нормата ,
публикувана в ДВ, бр. 6 от 2018
г. , в сила от 16.01.2018 г. Вярно е, че ал.5 е приета впоследствие, след
извършване и констатиране на нарушението на 18.10.2017 год., но последната се
явява по-благоприятна за дееца от гл.т. на един от елементите на деянието -
съставомерното наказуемо превишение. Съгласно последната, при съставяне на акт
за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост, от измерената от АТСС скорост се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.). И именно защото в разпоредбата е посочено, че от
измерената скорост „се приспада“, нормата не може да се тълкува в смисъл, че
към измерената скорост може да се извади или прибави 3 км/процента, в какъвто
смисъл е възражението на касатора.
Касационната
инстанция намира, че от приобщените по делото доказателства е доказано и авторството на вмененото на М. нарушение, което е и основният спорен по
делото въпрос. Установява се от клип 17073, удостоверяващ автомобила, с който е
извършено нарушението-превишение на скоростта, че това е МПС с рег.№*****, който автомобил по данни от справката на л.36 от делото на РС е
собственост на И.Е.М.. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗАНН, в 14-дневен срок от
получаването на ел.фиш, собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира. Касационната инстанция намира, че касаторът не е
изпълнил разписаната в чл.189, ал.5 от ЗДР процедура, поради което не е възникнало
задължение за АНО да анулира издадения на М. ЕФ. За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното: ЕФ не е връчен редовно на М. на дата 5.07.2018 год.,
както е отбелязано в него, по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, тъй като в
приложената по делото докладна записка на л.35 не е отбелязана датата на
посещението на адреса на касатора за връчване на ЕФ. Освен това, за да е
редовно връчването по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, е необходимо освен лицето да
е търсено, но да не е намерено на конкретно посочена дата на адреса, каквато дата
не е посочена, новият му адрес да е неизвестен. В самата докладна записка
липсва такова удостоверяване, респ. към нея не е приложена справка за
известните адреси на М.. При липса на доказателства по делото за датата на
връчване на ЕФ на М., касационната инстанция приема в полза на касатора, че ЕФ
му е връчен на дата 13.02.2020 год., съобщена от самия касатор в
жалбата против ЕФ като дата на връчване на фиша. Считано от тази дата е
започнал да тече 14-дневения срок за представяне в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. Действително, М. е депозирал в този срок
възражение до Директора на ОД на
МВР-Плевен с вх.№316000-7948/25.02.2020 год., но в това възражение единствено е
посочил , че поради липса на изпратена ведно с ЕФ на снимка от твърдяното
нарушение, е възпрепятстван да подаде
такава декларация. Възражението обаче е неоснователно, защото видно от самата
приложена по делото снимка-клип №17073, в заснетия автомобил не се разпознава
лицето, което управлява автомобила, налице са данни за заснет единствено
регистрационен номер на заснетия като марка и модел автомобил. И няма как да
има данни под формата на снимка на водача с оглед конституционно закрепеното му
право да не бъде фотографиран без негово знание и съгласие. Затова е предвидена
и разписаната в чл.189, ал.5 от ЗДП процедура. Посочването в ЕФ на
датата и мястото на нарушението, вида и данните на управлявания автомобил,
са достатъчни за преценката дали на тази дата и място привлеченото лице е
извършило вмененото му деяние. А и обективно снимката, клипа не са в
състояние да породят някакви спомени у
лицето с оглед липсата на визуализация на водача. След като с възражението до
Директора на ОД на МВР-Плевен М. не е представил декларация с данните за друго
лице, което да е управлявало МПС и копие на свидетелството му за управление, ЕФ
не е могъл да бъде анулиран, защото не са били налице законовите предпоставки
затова. Ето защо и непроизнасянето на АНО с изричен акт по възражението не съставлява съществено процесуално
нарушение, обосноваващо отмяна на ЕФ. В този случай ЕФ законосъобразно е
издаден на името на собственика на МПС, засечено с превишение на скоростта, по
аргумент от разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДП. Ето защо, чрез наличните
приложени по делото доказателства не е оборено установеното авторство на
деянието от страна на касатора, поради което решението, с което въззивният съд
е достигнал до същия извод, както и до извод
за законосъобразност и правилност на оспорения пред него ЕФ, като
валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.
При този изход
на делото и с оглед направеното искане с молба вх.№4008/3.08.2020 год., на
ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждениев
размер, определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН, чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност,
поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер по 80
лева за настоящата инстанция.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255 от 16.06.2020 г., постановено по нахд №
444/2020 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА И.Е.М. ***, с ЕГН ********** да
заплати в полза на ОД на МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2.
/п/