Решение по дело №395/2019 на Районен съд - Кюстендил

                                                     Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                           № ...............

гр. Кюстендил, 17.07.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на десети юли, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 395 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 310 и сл. от Граждански процесуален кодекс (ГПК) – Бързо производство и е образувано по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ).

Съдът е сезиран с искова молба подадена от И.С. против Потребителна кооперация „Напредък“ с. Ваксево.

В исковата молба се сочи, че страните са били в трудовоправни отношения, като ищцата изпълнявала длъжността „продавач“. Със Заповед № 3/28.11.2018 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. Ищецът смята, че предприетото уволнение е незаконно, доколкото били две основания за прекратяването на правоотношението, не бил извършван подбор, като била нарушена и нормата на чл. 333 от КТ, доколкото тя се ползвала със закрила, поради заболяването си – диабет. Смята също, че нямало намаляване в обема на работа.

Ето защо поддържа искане за постановяване на решение, с което съдът да признае извършеното уволнение за незаконно и отмени № 3/28.11.2018 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 и3  КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните, както и на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ да възстанови ищцата на заеманата при уволнението длъжност „Продавач“. въпреки законовата възможност не е предявен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.З във вр.с чл.225, ал.1 от КТ.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове. Смята, че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна. Прилага писмени доказателства.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и заедно с ангажиран процесуален представител, като поддържа исковата молба.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

В случая между страните не е спорно, че са били в трудово-правни отношения, като ищцата е заемала длъжността „продавач“ при ответника. В т.см. са ангажирани и писмени доказателства – Заповед № 224/1981 г. и последвалите трудови договори и допълнителни споразумения към тях, съдържащи се в приложеното лично трудово досие на ищцата.

С оспорената заповед № 3/28.11.2018 г. трудовото правоотношение е прекратено в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т.2 и 3 от КТ. Заповедта е била връчена на ищцата лично на 28.11.2018 г., видно от извършеното отбелязване, а срокът на посоченото двумесечно предизвестие е изтекъл на 28.12.2018 г. В този аспект също лисва спор между страните.

Приложеното от работодателя основание за уволнение е това, предвидено в чл. 328, ал. 1, т. 2, както и т. 3 КТ, според посоченото в атакуваната заповед. Тя обаче, не съдържа указание на коя от двете хипотези всъщност се извършва уволнението, нито конкретните обстоятелства, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, което води до невъзможност за съда да прецени законността на уволнението, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране. В т.см. безспорно и последователно съдебната практика приема, че работникът или служителят трябва да знае обстоятелствата, на които се основава безвиновното му уволнение, за да има възможност да ги обори при оспорването на законността му пред съда. Немотивирането на заповедта, какъвто е и този случай, е достатъчно основание за отмяната й като незаконосъобразна (в този смисъл Решение № 346/2010 г., ІV г.о.; Решение № 314/2014 г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 512/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.).

Отделно от това, в заповедта за уволнение липсва препращане към друг документ, от който евентуално да се извлекат и обосноват причините за уволнението, за да може служителят да организира защитата си.

Действително в практиката си ВКС допуска мотивите в заповедта да се изчерпват дори само с цитиране на правната норма, но само когато тя не предполага различни фактически основания, или ако от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение. Тук, вкл. и за съда, е напълно неясно, кои са фактите, наложили прекратяването на трудовото правоотношение, като правното основание за това също може само да се гадае. Така, както вече се посочи, не може да се провери дали те са се осъществили, както и коя е правната норма, под която следва да се подведат, поради което се налага извод за незаконосъобразност на атакуваната заповед (така и Решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/ 2014 г., ІV г.о., ВКС).

Не се налага проверка на другите основания за незаконосъобразност на заповедта, но само за пълнота ще се посочи и че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата се е ползвала от закрилата чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ, но няма данни за поискано предварително разрешение на инспекцията по труда. Следва да се поясни, че закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Заради това за нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5 от 1987 г. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване, за което се предвижда закрила, а в случая подобни доводи, а и доказателства, не са били навеждани. И доколкото, както вече се посочи, закрилата по чл. 333 от КТ се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него, заповедта е незаконосъобразна и на това основание – в този смисъл изрично Решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр.д. №477/2010 г. на IV Г.О. на ВКС. Не следва да бъдат споделени съжденията в писмената защита на ответната кооперация, че ищцата отказала да даде информация за заболяванията си, доколкото в хода на производството подобни доводи не са били навеждани – спр. отговора на исковата молба на стр.7 от делото, в който се е поддържала единствено тезата, че подобна информация не е била предоставена. Следва да се вземе предвид, че в чл. 2 от Наредбата е прието, че работниците, които страдат от болестите, посочени в чл. 1, ал. 1, са длъжни при поискване да представят в предприятието медицински документи (епикриза, медицинско удостоверение и др.) от лечебно-профилактичните заведения, където се лекуват или се водят на диспансерен учет. В случая няма данни за надлежно отправено искане, доколкото според данните в писмо до нея – на л. 10 от делото е вписано, че е отказала да получи писмото с подобно искане, но не може да се установи датата на този отказ, т.к. липсва отбелязана дата. Въпреки това, дои и да се приеме, че е отказала да получи писмото, неясно е дали е била запозната с неговото съдържание, като твърденията за това не се подкрепят от данните по делото, за де изведе умисъл за непредоставяне на поисканата информация. Заради което може да се приеме, че незнанието на работодателя е резултат на липса на отправено питане до работника/служителя за наличието на закрила, и в т.случай работникът се ползва от закрилата и от последиците на неприлагането й (спр. решение № 66 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 5417/2013 г., ІV г.о., ГК).

Допълнително следва да се поясни също, че фактическият състав на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.3 КТ изисква проследяване на процеса на намаляване обема на работа, който следва да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител. Така Решения от 08.02.2011г. по гр.д.№№265/2010г., ІV г.о. на ВКС и от 09.07.2012г. по гр.д.№ 1251/ 2010г., ІV г.о. на ВКС. В случая не се установява със средствата на ГПК намаляването на работа да е свързано с изпълняваните от работника трудови функции, респ. премахването на съответната щатна длъжност да е обусловено от намаления обем на работата на предприятието.

Досежно основанието за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ - от приложените щатни разписания към 29.11.2018 г. се установява, че са запазени са трите длъжности продавач, колкото са били по щатното разписание към 01.01.2018 г. Това сочи, че трудовата функция е запазена и реално съкращаване на щата не е налице. Ето защо уволнението е незаконно и на това основание, а предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - основателен и доказан, заради което следва да бъде уважен.

Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предпоставя и разглеждането акцесорния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Досежно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

  

 

 

Доколкото тук съдът прие, че главният иск е основателен, предявеният от ищцата иск за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „продавач“, в ответната кооперация се явява основателен и следва да бъде уважен.

Липсва отправено искане с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал.1 от КТ и поради диспозитивното начало в гражданския процес съдът не дължи произнасяне в т.см.

 

 

 

 

По разноските: Предвид изхода на спора ищцата има право на присъждане на разноските в производството в размер на 560 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото на ответника не се следват разноски.

Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК. Предвид изхода на делото обаче, дължимата такава за производството, следва да бъде заплатена от ответника по сметка на КРС, на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, за всеки от предявените искове – в общ размер на 100 лв. - (чл. 1 от ТДТССГПК), която сума следва да бъде внесена по сметка на съда.

В тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице, заплатено от бюджета на съда, а именно сумата от 110 лева.

Така мотивиран, съдът

                                      Р  Е  Ш  И :

ПРИЗНАВА уволнението на И.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, извършено със Заповед № 3/28.11.2018 г. на председателя на Потребителна кооперация „Напредък“ с. Ваксево, с ЕИК *********,  ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И.Д.С., с ЕГН **********, с адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност „продавач“ в Потребителна кооперация „Напредък“ с. Ваксево, с ЕИК *********, представлявана от председателя Л. Б.

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Напредък“ с. Ваксево, с ЕИК *********, представлявана от председателя Л. Б., ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.С., с ЕГН **********, с адрес ***, сторените деловодни разноски в размер на 560,00 лв. (петстотин и шестдесет лева и нула стотинки).

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Напредък“ с. Ваксево, с ЕИК *********, представлявана от председателя Л. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Държавата чрез сметката на Кюстендилски районен съд, следващата се държавна такса в размер на 100,00 лв. (сто лева и нула стотинки), както и сумата в размер на 110,00 лв. (сто и десет лева), заплатено от Бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

Решението в частта за допуснатото предварително изпълнение има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил съд в едноседмичен срок от обявяването му, а в останалата част - с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му, доколкото е постановено и обявено преди посочената в съдебно заседание дата.

Препис от решението да се връчи на страните, съгл. указанията на чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: