Р Е Ш Е Н И Е
№ 419
28.09.2023г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Бранимира Монова и в присъствието на прокурора
......................., като разгледа докладваното от съдия Христова адм.д. № 365/2023г. по описа
на АдмС Плевен, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.171, ал.1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ).
Административното
дело е образувано по жалба на И.К.П. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против Заповед № ЗЛС-26/18.04.2023г. на Командир на военно формирование 42800-Плевен.
С оспорения акт на основание чл.146, т.3, чл.161, т.3, чл.162, т.1а от ЗОВСРБ
(с изтичане на уговорения срок), в съответствие с чл.72, т.3, чл.73 и чл.75 от
Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (ППЗОВСРБ), т.9 от Заповед № ОХ-669/05.08.2021г. на Министъра на
отбраната на РБ, във връзка с резолюция от командира на ВФ 42800 на рапорт с
вх.№ 2Н-262/01.03.2023г. и на основание чл.55, ал.4 от ЗОВСРБ, е прекратен
договора на жалбоподателката за военна служба, освободена е от длъжност, от
военна служба и е зачислена в запаса, считано от 23.04.2023г.
Оспорващата излага твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на заповедта поради нарушение на
материалноправни и процесуални норми при издаването й и несъответствие с целта
на закона. Доводите за това са, че заповедта е издадена при липса на
компетентност, при неспазване на установената форма и реквизити поради липсата
на мотиви, при съществено нарушение на процедурата и при противоречие с
материалноправни норми. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят
лично и чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и иска да се отмени заповедта като незаконосъобразна, като релевира
доводи за спазване на срока за подаване на рапорта за удължаване срока на
договора за военна служба. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът лично и чрез упълномощен
юрисконсулт в съдебно заседание ангажира становище за неоснователност и
недоказаност на жалбата.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
И.К.П. по силата на сключен договор за
военна служба № 18-243/17.05.2010г. (л.63) към
датата на издаване на оспорената заповед е била назначена за военнослужещ с
военно звание редник. С няколко допълнителни споразумения към договора срокът
на договора за военна служба е бил удължаван, като последното споразумение е №
51-15 от 09.04.2021г. (л.73) и с него срокът на договор № 18-243/17.05.2010г. е
бил удължен до 22.04.2023г.
В съответствие с разпоредбата на чл.66,
ал.1, т.2 от ППЗОВСРБ редник П. е подала до командира на ВФ 42800 рапорт за
удължаване на срока на договора до пределна възраст със съответното звание (л.30). Рапортът е с дата 15.02.2023г. и е бил входиран
във ВФ с № 2Н-262/01.03.2023г., като към него е бил приложен и образец на
допълнителното споразумение, подписан от военнослужещия.
На гърба на рапорта преките началници на
оспорващата ст. сержант Н.Д. и л-т Х.Д. са отразили писмени становища „Не съм
съгласен!“ на 15.02.2023г. В горния ляв ъгъл на лицевата страна на рапорта на
02.03.2023г. становището си е отразил и командира на ВФ (към онзи момент ВрИД
командир майор Чепанов съгласно заповед на л.134). П. е била запозната със
становището на командира, като е отказала да го удостовери писмено, за което е
направен на гърба запис от НО „S-1“ капитан К.Д.
на 06.03.2023г.
На 27.03.2023г. П. е подала нов рапорт
до командира на ВФ 42800 (л.31), с който е
поискала да бъде разгледан рапорта й за удължаване срока на договора и да й
бъдат посочени причините, поради които срокът няма да бъде удължен. В отговор
до жалбоподателката е било изпратено писмо рег.№ 3Н-546/06.04.2023г. (л.32), с което е била уведомена, че на подадения от нея
рапорт е изготвено мотивирано становище изразено писмено и са спазени всички
нормативни изисквания на ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ.
На 18.04.2023г. командирът на ВФ
42800-Плевен е издал оспорената в настоящото производство Заповед №
ЗЛС-26/18.04.2023г. (л.25), с която
поради изтичане на срока е бил прекратен договора за военна служба с П., тя е
била освободена от длъжност, от военна служба и е била зачислена в запаса,
считано от 23.04.2023г. Заповедта е била връчена на оспорващата на същата дата,
което тя саморъчно е отразила на гърба й и се е подписала. Във връзка с горната
заповед е била издадена и Заповед № ЗЛС-27/21.04.2023г. на командира на ВФ
42800-Плевен (л.27), с която
жалбоподателката е била отчислена от списъчния състав на ВФ, считано от
23.04.2023г. и са били определени полагащите й се обезщетения.
По делото към административната преписка
освен изброените по-горе доказателства са представени от ответника кадровото
досие на П., заповедите, оправомощаващи командира на ВФ 42800-Плевен да издаде
процесната заповед и два болнични листа за временна неработоспособност на П.,
съответно от 06.02. до 15.02.2023г. вкл. и от 20.04. до 01.05.2023г. вкл.
По искане на оспорващата по делото е
назначена съдебно-графологична експертиза. В заключението си вещото лице е
установило, че датата „15.02.“ на лицевата страна на рапорт вх.№ 2Н-262/01.03.2023г.
не е изписана от И.П., датите на лицевата и страна и гърба на рапорта не са
изписани от едно и също лице, а основният текст на лицевата страна на рапорта е
изписан с различна химикална паста от датите „15.02.“ и „22.04.2023“.
Също по искане на оспорващата, по делото
са разпитани трима военнослужещи във ВФ 42800-Плевен. От показанията им се
установява редът, по който се подават и се придвижват рапортите за удължаване
на срока на договорите за военна служба. Свидетелите не са категорични за
конкретните дати, на които оспорващата е говорила с тях и съответно е подала
рапорта си, като капитан К. – ст. помощник-началник на отделение „Личен състав“
в 4-ти механизиран батальон при ВФ 42800-Плевен излага, че изобщо не е
разговарял с оспорващата и е видял рапорта й след депозирането му в
регистратурата с входящ номер.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК. С оглед на датата на връчване на заповедта – 18.04.2023г.
(отразено върху нея собственоръчно от оспорващата), съдът приема, че постъпилата
и заведена при АО жалба на 02.05.2023г. с вх.№ 2Н-653, е депозирана в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана по
същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на
страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Съгласно
изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол
за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Не е спорно
между страните, че редник 3-ти клас И.К.П. към датата на издаване на
обжалваната заповед е заемала длъжността автоматчик във 2 механизирано
отделение на 2 механизиран взвод в 1 механизирана рота на ВФ 42800-Плевен
(кадрова справка на л.39). В това си качество същата е военнослужещ по смисъла
на чл.135, ал.1 от ЗОВСРБ и чл.15, т.1 от ППЗОВСРБ.
Предвид
разпоредбата на чл.161, т.3 от ЗОВСРБ и чл.73, ал.1 във вр. с чл.75, т.2 от
ППЗОРСРБ правомощието да прекрати договора за военна служба е на министъра на
отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице. С т.9, подточка 9.2 от
Заповед № 0Х-669/05.08.2021г. на министъра на отбраната (л.33),
командирите на самостоятелни батальони и приравнени на тях командири
(началници) на самостоятелни военни формирования на длъжности, изискващи военно
звание „подполковник“, се явяват компетентните длъжностни лица, на които са
предоставени правомощията да приемат на военна служба, да сключват договори за
военна служба и допълнителни споразумения към тях, да назначават, преназначават
и освобождават от длъжност, да повишават и понижават във военно звание, както и
да освобождават от военна служба и да прекратяват договорите за военна служба
на войниците (матросите) на длъжности в подчинените им военни формирования.
Процесната заповед е издадена от подполковник Калоян Стоянов – назначен на
длъжност „командир на военно формирование 42800-Плевен“ със Заповед №
ЗЛС-69/15.03.2023г. на командира на сухопътните войски (л.145), считано от
06.03.2023г., на когото е делегирано правомощието да освобождава от военна
служба и да прекратява договорите за военна служба на войниците на длъжности в
подчиненото му военно формирование. Поради изложеното съдът намира, че
заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и
оплакването в жалбата за липса на компетентност на издателя й е неоснователно.
Заповедта е
издадена в предписаната от закона (чл.73, ал.2 от ППЗОВСРБ) форма, вкл.
съответства на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК – противно на твърденията в
жалбата. Фактическото и правно основание за издаване на заповедта е посоченото
в чл.162, т.1а от ЗОВСРБ – изтичане на срока, за който е сключен договорът за
кадрова военна служба. Горното основание изрично е посочено и в оспорената
заповед. Настъпването на този юридически факт има за последица прекратяване на
договора. Срещу оспорената заповед защитата може да се изрази в представяне на
доказателства за продължаване срока на неговото действие, а именно сключено
допълнително споразумение, което отлага във времето настъпването на основанието
по чл.162, т.1а от ЗОВСРБ – каквото в случая липсва. В тази връзка е необходимо
и да се съобрази целта на изискването по чл.66, ал.2, т.1 от ППЗОВСРБ, а именно
становището на ръководителя на структурата да бъде мотивирано. Мотивираното
становище за професионалната дейност на военнослужещия е с оглед вземане на
решение от компетентния орган за продължаване или не на срока на сключения
между страните договор и в този контекст има подготвителен характер. Поради
това отсъствието на мотиви в становищата по рапорта на военнослужещия не лишава
органа от правомощието да извърши собствена преценка и приеме самостоятелно решение
да сключи ли допълнително споразумение за продължаване на срока на договора с
военнослужещия, съответно не обуславя извод за незаконосъобразност на
оспорената заповед. Съдът няма правомощие да проверява целесъобразността на
решението на оправомощеното длъжностно лице, с което не се е съгласил да
продължи срока на договора, защото никоя от страните не дължи съгласие, а има
правото да приеме или не отправеното предложение. В случая прекратяването на
договора за военна служба е последица от договорените между страните условия, в
обхвата на които и последицата от изтичане на установения срок. Срокът е
съществен елемент от съдържанието на всеки договор и касае прекратяване на
правните му последици в зависимост от бъдещо, но сигурно събитие. Изтичането на
срока е юридическо събитие, обуславящо правомощието на административния орган
да прекрати договора за военна служба на визираното в заповедта основание. Аргумент
в тази насока е нормата на чл.170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ – в хипотезата на
чл.162, т.1а от закона, съгласно която договорът се счита прекратен от датата
на изтичане на срока, а не от връчването за заповедта за освобождаване от
военна служба. Изтичането на срока на договора е фактическо основание за
издаване на оспорената заповед, поради което не е поставено и нормативно
изискване пред компетентното длъжностно лице да излага допълнителни мотиви в
тази насока. В същия смисъл е и константната практика на ВАС – така Решение №
8628/15.07.2021г. на ВАС по адм. д. № 2461/2021г., V о.
Настоящият
състав не установи при издаване на заповедта да са допуснати съществени
нарушения на процедурата и на материалноправните разпоредби, регламентиращи
процесната материя. Съгласно чл.162, т.1а от ЗОВСРБ договорът за военна служба
се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, без която и да
е от страните да дължи предизвестие, с изтичане на уговорения срок. Процедурата
по прекратяване на договора в хипотезата по чл.162, т.1а от ЗОВСРБ е детайлно
разписана в чл.75 от ППЗОВСРБ. Съгласно последната разпоредба, прекратяване на
договора за военна служба и освобождаване от военна служба поради изтичане на
уговорения срок се извършва при спазване на следната процедура: 1. по реда на
чл.66 се взема решение за прекратяване на договора; 2. министърът на отбраната или
оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се
прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба от датата на
изтичането на уговорения срок; 3. екземпляри от заповедта по т.2 се изпращат до
всички командни инстанции по низходящ команден ред; 4. към момента на изтичане
срока на договора военнослужещият следва да е сдал длъжността.
От своя страна
разпоредбата на чл.66, ал.1 от ППЗОВСРБ, към която препраща чл.75 от
правилника, гласи, че не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора
всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за
удължаването му с не по-малко от две години или до датата на навършване на
пределна възраст за съответното военно звание, като 1. министърът на отбраната,
съответно оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна
служба и допълнителни споразумения към тях, отправя предложение до
военнослужещия; или 2. военнослужещият подава рапорт чрез командира (началника)
на военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която
служи, до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице
да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях,
съответно да удължава срока на договора.
Според ал.2 на чл.66,
в случаите по ал.1, т.2, командирът (началникът) на военното формирование или
ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в
3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и проект на допълнително
споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден ред до
длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна
служба. Според ал.3 и ал.4 всяка от страните по договора може да оттегли
направеното предложение до другата страна до един месец преди изтичане срока на
договора. Ако другата страна е получила предложението, оттеглянето се извършва
с нейно съгласие. Ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал.1
до другата за удължаване на срока, договорът се прекратява с изтичането на
уговорения срок.
В случая от
доказателствата по делото се установява категорично, че тази процедура е
изпълнена – жалбоподателката е подала рапорт за удължаване на срока на договора
до ВрИД командира на военното формирование (към онзи момент – майор Ангел
Чепанов съгласно Заповед
№ ЗЛС-224/13.10.2022г. на командира на сухопътните войски – л.134 по делото), към
рапорта е приложен проект на допълнително споразумение, подписано от нея. Длъжностното
лице, което има право да удължи срока на договора – ВрИД командира на военното
формирование, обаче е изразил несъгласие за продължаване на договора за военна
служба на жалбоподателката. В съдебната практика трайно е застъпено
становището, че подаденият от военнослужещия рапорт за удължаване на срока на
договора за военна служба не обвързва компетентния орган и не го задължава за
това – в този смисъл Решение № 2444/16.03.2022г. на ВАС по адм. д. №
12456/2021г., Решение № 5953/18.05.2021г. на ВАС по адм. д. № 10483/2020г., Решение
№ 8628/15.07.2021г. на ВАС по адм. д. № 2461/2021г., Решение № 4857/15.04.2021г.
на ВАС по адм. д. № 902/2021г., Решение № 7014/10.06.2021г. на ВАС по адм. д. №
11932/2020г. и др.
Това виждане категорично
се споделя и от настоящия състав. Отправеното предложение от военнослужещия за
продължаване на срока на договора му за военна служба не задължава органа по
назначаването да го продължи. Възприемането на обратната теза не намира опора в
нормативната уредба, тъй като би довело до извод, че подаването на предложение
от едната страна може да доведе до едностранно изменение на договорното
правоотношение, без оглед волята на другата страна, тоест би означавало, че
продължаването на действието на договора зависи единствено от волята на
военнослужещия. За да бъде сключен договор, е необходимо съгласието и на двете
страни по него. Липсата на съгласие на която и да е от тях е пречка за
продължаването му. Волеизявлението на военнослужещия, че желае да бъде
продължен срокът на договора за кадрова военна служба, не обвързва императивно
другата страна да приеме същото. Органът по назначаване разполага с
правомощието да реши да приеме или не отправеното предложение от
военнослужещия.
Въпросът за
мотивите, поради които командирът на ВФ 42800 е изразил несъгласие за
продължаване договора на жалбоподателката, не е предмет на съдебен контрол за
законосъобразност, тъй като за да се установи законосъобразността на оспорената
заповед, следва да се установи дали съществува посоченото правно и фактическо
основание за издаване на акта – изтичане срока на договора за военна служба.
Съдът няма задължение да проверява мотивите, поради които органът не се е
съгласил да продължи срока на договора, защото никоя от страните не дължи
съгласие, а вместо това има правото да приеме или да не приеме отправено
предложение. По приложимите ЗОВСРБ и правилника за прилагането му органът няма
задължение да информира военнослужещия за мотивите си, поради които не приема
предложението за удължаване на срока. Задължението му е да уведоми подателя на
рапорта за становището си, и това е направено в случая – П. е била запозната
със същото, но е отказала да го удостовери писмено (надлежно отразено на гърба
на рапорта от НО „S-1“ капитан
Даков). Доказателство за горното е и подаденият на 27.03.2023г. от П. рапорт до
командира на ВФ 42800, от който се установява, че тя е била запозната със
становището на преките си началници за несъгласие за удължаване на договора. В
преценката на работодателя е дали лицето отговаря на изискванията за заемане на
длъжността към момента на възникване на предпоставки за удължаване на срока на
договора, което включва и субективна преценка за годност на военнослужещия.
Съдебен контрол за законосъобразност по отношение на тази преценка е
недопустим.
По отношение
съдържащото се в текста на чл.66, ал.2, т.1 от ППЗОВСРБ „мотивирано становище“
следва да бъде отбелязано, че изискването касае командира (началника) на
военното формирование или ръководителя на съответната структура, в която служи
военнослужещия – в хипотеза, когато тези органи нямат правомощието да прекратят
договора или да сключат допълнително споразумение. Становищата на тези
длъжностни лица по предназначение са предложение до компетентния орган за
продължаване срока на договора или прекратяването му, поради което е предвидена
необходимост от излагането на мотиви. Действително, в случая е изразено
несъгласие от преките й началници без отразени конкретни факти и обстоятелства,
обосноваващи двете несъгласия, но от значение е, че компетентният орган за
продължаване срока на договора или прекратяването му – командира на ВФ
42800-Плевен, не е обвързан от предложенията, а самостоятелно преценява.
Отсъствието на мотиви в становищата – несъгласия не е нарушение на конкретна
норма от закона или правилника за прилагането му, а изискването за излагане на
мотивирано становище от командира на ВФ касае случаите, когато той не е
оправомощен да прекратява договори за военна служба. В случая обаче именно
командира на ВФ 42800-Плевен има съответните правомощия (съгласно заповедта на
министъра на отбраната), разполага със самостоятелна преценка и не е необходимо
да излага пред себе си мотивирано становище. Същият би могъл да изрази
положително отношение, но в случая е потвърдил двете несъгласия със своето
несъгласие. Изразено е самостоятелно отношение, което не е предпоставено от
излагане на мотиви.
Налице е и
посоченото материалноправно основание за издаване на заповедта – изтичане на
срока на договора за военна служба. Същият е сключен на 17.05.2010г. и
последователно е продължаван с допълнителни споразумения, като съгласно
последното подписано между страните от 09.04.2021г., срокът му изтича на
22.04.2023г. Именно това е релевантният юридически факт, който дава право на
органа да прекрати договора на основание чл.162, т.1а от ЗОВСРБ. Договорът е
прекратен, считано от 23.04.2023г., в съответствие с разпоредбата на чл.75, т.2
от ППЗОВСРБ.
Във връзка с
горното неоснователни са възраженията на оспорващата, свързани с датата на
подаване на рапорта по чл.66, ал.1, т.2 от ППЗОВСРБ. Върху рапорта е поставена
дата 15.02.2023г., с което не е спазен тримесечния срок по чл.66, ал.1 от
правилника. От заключението на вещото лице обаче се установява, че датата на
рапорта не е била поставена от И.П., поради което не е установена категорично
датата на депозиране на рапорта от нейна страна (още повече че същата е била в
отпуск по болест на 15.02.2023г.). Последното обаче не се отразява на
законосъобразността на оспорената заповед, защото дори рапортът да е бил
подаден в срок, командирът на ВФ 42800 е дал отрицателно становище (несъгласие)
с предложението за удължаване на срока, и договорът е прекратен поради изтичане
на уговорения срок. Нещо повече – в заповедта за прекратяването му не е
посочено като фактическо или правно основание пропускането на срока за подаване
на рапорт, респективно чл.66, ал.1 и ал.4 от ППЗОВСРБ, поради което
възраженията на оспорващата в тази връзка не са относими към
законосъобразността на заповедта и към основанията за издаването й.
Неоснователни са
и възраженията на оспорващата за противоречие на т.3 от заповедта с
разпоредбите на чл.73, ал.2 и ал.6 от ППЗОВСРБ и чл.170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ. С
т.3 от Заповед № ЗЛС-26/18.04.2023г. е разпоредено след сдаване на длъжността,
началникът на отделение „Личен състав“ на ВФ 42800 да връчи заверено копие от
настоящата заповед на редник 3-ти клас П. срещу подпис, с отбелязване на датата
на връчване. От доказателствата по делото се установява, че заповедта е връчена
на оспорващата на 18.04.2023г., т.е. на датата на издаването й, което от една
страна съдът не преценява като съществено нарушение, нарушило правото на защита
на адресата, а от друга лицето е удостоверило писмено и с подпис факта, че
заповедта й е била връчена, с което е спазено изискването на чл.170, ал.2 от
ЗОВСРБ. Не е налице и твърдяното противоречие с посочените в жалбата
разпоредби. Съгласно чл.170, ал.1, т.3 от ЗОВСРБ договорът за военна служба се
прекратява от датата на изтичане на уговорения срок, в случая договорът изтича
на 22.04.2023г. и със заповедта е разпоредено прекратяването му от
23.04.2023г., т.е. налице е пълно съответствие с нормата. В чл.73, ал.2 от
ППЗОВСРБ са изброени задължителните реквизити на заповедта и те са спазени, за
което съдът е изложил мотиви по-горе. В ал.6 на чл.73 от правилника е
регламентирано от кога започва да тече срока за сдаване на длъжността – от
първия работен ден, следващ запознаването на военнослужещия със заповедта, като
в случая военнослужещият е бил запознат на 18.04.2023г. и от следващия ден
19.04.2023г. е започнал да тече този срок. Обстоятелството, че оспорващата е
излязла в отпуск по болест от 20.04.2023г. не рефлектира върху срока, тъй като
последният е в работни, а не в календарни дни. Обстоятелството дали т.3 от
заповедта е изпълнена към момента също не влияе на нейната законосъобразност,
тъй като касае изпълнението на административния акт.
Доводите на
процесуалния представител на оспорващата в с.з., касаещи неизготвянето на
кадрова справка към рапорта за удължаване на срока, също са неоснователни.
Кадрова справка следва да се изготви в случаите, когато командирът на военното
формирование трябва да изпрати по команден ред рапорта на военнослужещия до
длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба.
В случая това длъжностно лице е самият командир на военното формирование
(редовно оправомощен със заповед на министъра на отбраната), рапортът не е
следвало да се изпраща по команден ред, поради което не е имало и необходимост
да изготвя за пред себе си кадрова справка, както и да дава сам на себе си
мотивирано становище.
Не се установява
и нарушение на принципа за съразмерност по смисъла на чл.6 от АПК, тъй като със
заповедта не се цели засягане права на адресата в степен, по-голяма от
необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на
административния орган.
По изложените
съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а оспорената заповед за валиден
административен акт, постановен в установената от закона форма, при спазване на
административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и
неговата цел, поради което жалбата следва да се отхвърли.
При този изход
на делото разноски на оспорващата не се дължат, а ответникът не е поискал
присъждане на такива.
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен,
седми административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.П. с ЕГН **********
и адрес ***, подадена против Заповед № ЗЛС-26/18.04.2023г. на Командир на Военно
формирование 42800-Плевен.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд, подадена чрез Административен
съд Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: