№ 39
гр. Пловдив, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502678 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника му по делото юрк.Н.П. А.а,
против Решение №3300 от 14.07.2023г., постановено по гр.д. № 17131/2022г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХХII гр. с., в частта му , с която са
отхвърлени предявените от дружеството против П. А. Т., ЕГН **********,
искове за признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца главница за разликата над уважения размер от
69.81 лева до пълния предявен размер от 2588,04 лева, дължима по договор за
потребителски кредит № CARU - 14729695 от 05.04.2017 г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕAД с Приложение № 1 от 12.12.2019 г.
към Рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2022 г. до
окончателното плащане, за договорна лихва в размер на 209.05 лева за
периода 20.02.2019 г. до 20.04.2020 г. и иска за обезщетение за забава в
размер от 766.18 лева за периода 21.02.2019 г. до 04.08.2022г., ,за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
11480/2022 г. по описа на РС-Пловдив.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в
1
обжалваната му част, като се иска неговата отмяна и постановяване на
ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемия П. А.
Т., ЕГН **********.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с
правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с
чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните , че ответникът П. А. Т., ЕГН **********,
дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********,
сумата в размер на 2588.04 лева – главница, дължима по договор за
потребителски кредит № CARU - 14729695 от 05.04.2017 г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕAД с Приложение № 1 от 12.12.2019 г.
към Рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., сумата от 209.05 лева –
договорна лихва за периода 20.02.2019 г. до 14.07.2020 г. и сумата от 766.18
лева- обезщетение за забава върху непогасената главница за периода
21.02.2019 г. до 0 4.08.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2022 г. до окончателното
плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 11480/2022 г. по описа на ПРС.
С решението си въз основа на събраните писмени доказателства и
доводите на страните районният съд е приел за установено, че по силата на
договор за потребителски паричен кредит № CARU - 14729695 от
05.04.2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставило на П. А.
Т., ЕГН ********** кредит за потребителски цели в размер на 6000 лв., при
еднократна такса ангажимент в размер на 120 лв., застрахователна премия в
размер на 810 лв., при годишен лихвен процент от 18,44 % и ГПР в размер на
21,78 %, за срок до 20.04.2020 г., който кредит подлежи на изплащане на 36
броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 242,43 лв. и
общата стойност на плащанията в размер от 8727,48 лева. Уговорената дата
на падеж на всяка вноска е 20-то число на месеца. С Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. „БНИ Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е прехвърлило на 10.11.2021 г. на Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - купувач свои вземания, по предоставени заеми, в т.ч. и
вземането си от П. А. Т., ЕГН ********** по процесния договор за кредит.
Тези фактически констатации и правни изводи не са спорни пред
настоящата инстанция.
2
Първоинстанционният съд е приел, че така сключения между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П. А. Т., ЕГН **********, договор за
кредит е недействителен, като противоречащ на императивната разпоредба на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като застрахователната премия не е включена в
размера на ГПР.
Предвид така формирания извод, ПРС с решението си е присъдил в
полза на ищцовото дружество сумата от 69,81 лева- главница, преставляваща
чистата стойност по договора за кредит, като е отхвърлил останалите искови
претенции, с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК, според която при
недействителност на договора за потребителски кредит потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Първоинстанционното решение, като необжалвано , е влязло в сила в
частта, с която е уважен предявения от ищеца иск.
Жалбоподателят оспорва изводите на първоинстанционния съд за
недействителност на договора за кредит, като твърди, че неправилно е прието
с обжалваното решение, че застрахователната премия представлява разход
пряко свързан с кредита, поради което следва да бъде включен в ГПР.
Така изложените оплаквания в жалбата не могат да бъдат споделени.
Според чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета,
„общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи,
включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които
са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия/т.2 от условията по
договора/ включва заплащането на застрахователна премия за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“. Следователно застрахователната
премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо
до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК, в който смисъл
е и Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022г., III ГО на
ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при недействителност на
договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид горното ищецът има право да претендира от ответника връщане само
на предоставената главница по кредита възлизащата в размер на сумата от
3
69,81 лева, след приспадане на извършените от кредитополучателя плащания
по договора , а претенциите му за заплащане на главница за разликата до
пълния предявен размер от 2588,04 лева, за договорна лихва в размер от
209,05 лева и на обезщетение за забава в размер от 766,18 лева, са
неоснователни и правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.
Предвид горното обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3300 от 14.07.2023г., постановено по
гр.д. № 17131/2022г., по описа на Районен съд- Пловдив, ХХII гр. с., в частта
му , с която са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, против П. А. Т., ЕГН **********, искове
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца главница за разликата над уважения размер от 69.81 лева до
пълния предявен размер от 2588,04 лева, дължима по договор за
потребителски кредит № CARU - 14729695 от 05.04.2017 г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕAД с Приложение № 1 от 12.12.2019 г.
към Рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2022 г. до
окончателното плащане, за договорна лихва в размер на 209.05 лева за
периода 20.02.2019 г. до 20.04.2020 г. и иска за обезщетение за забава в
размер от 766.18 лева за периода 21.02.2019 г. до 04.08.2022г., ,за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
11480/2022 г. по описа на РС-Пловдив.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4