№ 198
гр. Плевен , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Красимир Ив. Петракиев
при участието на секретаря М. СЛ. Й.
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно гражданско
дело № 20214400500393 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд,VІІІ-ми гр.с.№260153 от 18.02.
2021г.,постановено по гр.д.№3681/2020г.по описа на същия съд на основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.415 ал.1 ГПК ,вр.чл.51 ал.1 вр.чл.10а от ЗУЕС е
прието за установено, че П. В. Г.,ЕГН ********** от гр.П., ул.“В.“*** дължи
на Етажна собственост ,находяща се в гр.П.,ул.“В.“ ***представлявана от П.
В. обща сума в размер на 81,06лв.,представляваща дължима сума за ремонт
на покрив /водосъбиращи корита на покрива на сградата ЕС и поставяне на
нагреватели във водосъбиращи корита на покрива на сградата ЕС/,ведно със
законна лихва върху главницата ,считано от датата на подаване на
заявлението 23.06.2020г.до окончателното изплащане на вземането.Със
същото решение на ПРС на осн.чл.78 ал.1 ГПК П. В. Г.,ЕГН ********** от
гр.П., ул.“В.“*** е осъден да заплати на Етажна собственост ,находяща се в
гр.П.,ул.“В.“ *** представлявана от П. В. сумата 225 лв.,представляваща
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№2530/2020г.по описа на
ПРС.С решението на ПРС П. В. Г. ,гор.а.е осъден да заплати на Етажната
1
собственост на основание чл.78 ал.1 ГПК деловодни разноски за исковото
производство в размер на 445 лв.
Недоволен от така постановеното решение е останал П. В. Г.- ответник
пред ПРС,който чрез своя пълномощник адвокат СЮЗ. Ч. от САК го обжалва
пред Плевенски Окръжен съд като неправилно,поради нарушение на
материалния закон , постановено при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано.Излагат се доводи за
допуснати нарушения и несъответствия от ВЛ по изготвената графологическа
експертиза,че неправилно ПРС е оставил без уважение искането на П.Г. за
отлагане на проведеното съд.заседание на 21.01.2021г.,като по този начин
въззивникът е бил възпрепятстван да формулира искане за назначаване на
допълнителна или повторна графологическа експертиза и е нарушено правото
му на защита.Във въззивната жалба са изложени подробни съображения във
вр.с твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения от страна
на ПРС,както и за нарушение на материалния закон, цитирана е съдебна
практика.В заключение въззивникът моли съда да отмени изцяло
обжалваното решение на ПРС и вместо него постанови друго,с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.Претендират се и
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна –Етажна собственост на собствениците на обекти
във вход ***,в сграда,находяща се в гр.П. ,ул.“В.“*** , представлявана от
управителя П. В. чрез своя пълномощник адвокат Н. ЯК. от ПАК е
депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 ГПК,в който взема
становище ,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Изложени са
доводи,че твърденията в жалбата за допуснати от ПРС съществени
процесуални нарушения не отговарят на обективната истина.Посочено е,че
въззивникът не е лишен от право на защита ,а ПРС е действал съгласно
разпоредбите на закона.Относно направеното възражение във вр.с изготвения
по делото доклад е взето становище,че съдът е изготвил проекто-
доклад,чието съдържание отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, като този
проекто-доклад е връчен на страните и въззивникът е имал възможност да
направи своите възражения и доказателствени искания. Изложени са
доводи,че представените по делото писмени доказателства не са оспорени от
2
ответника и правилно са ценени от съда при формиране на мотивите на
решението. В заключение въззиваемата страна моли съда да отхвърли
жалбата и да потвърди обжалваното решение на ПРС като допустимо,валидно
и правилно,със законните последици ,като се претендират и направените по
делото разноски .В съдебното заседание на 07.07.2021г.пред ПОС
въззиваемата етажна собственост чрез пълномощника си адвокат Н. ЯК. от
ПАК поддържа становището си в писмения отговор и моли съда да потвърди
обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно.Претендират
се и направените по делото разноски ,съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
Окръжният съд, като прецени посочените в жалбата оплаквания и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Безспорно между страните е с оглед приложеното ч.гр.д. №2530/2020г.
по описа на ПРС ,че преди предявяване на иска, ищецът Етажна собственост
на собствениците на обекти във вход ***,в сграда,находяща се в гр.П. ,
ул.“В.“*** , представлявана от управителя П. В. чрез своя пълномощник
адвокат Н. ЯК. от ПАК е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу П. В. Г. ,въз основа на което пред
ПРС е образувано посоченото ч.гр.д.Заявлението е уважено,като ПРС е издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№1307/26.06.2020г.С цитираната заповед е разпоредено длъжникът П. В.
Г.,ЕГН ********** от гр.П.,ул.“В.“****** да заплати на кредитора етажна
собственост на собствениците на обекти във вход ***,в сграда,находяща се в
гр.П., ул.“В.“*** , представлявана от управителя П. В. сумата 81,06 лв.-
главница,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на
заявлението 23.06.2020г.до окончателното й изплащане както и направените
деловодни разноски 25 лв.внесена ДТ и 200 лв. адвокатско възнаграждение.В
самата заповед е отразено,че вземането произтича от следните
обстоятелства:неплатени суми към етажната собственост за ремонт на покрив
/водосъбиращи корита на покрива на сградата/ ,поставяне на нагреватели във
3
водосъбиращи корита на покрива на сградата.
В срока по чл.414 ал.2 ГПК от страна на длъжника П. В. Г. е
постъпило възражение срещу така издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. С определение на ПРС №2200 от 06.07.2020г. на осн.чл.415
ГПК , съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок,като довнесе дължимата ДТ.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от
кредитора етажната собственост установителен иск по чл.422 ал.1 ГПК във
вр.с чл.415 ГПК срещу длъжника П.Г. за установяване съществуването на
вземането в горепосочения размер –главница 81,06лв.
За да уважи изцяло предявения иск, Плевенски Районен съд е приел за
безспорно доказано ,че е налице етажна собственост по смисъла на чл.39
ЗС,че ответникът/въззивник/ П.Г. е собственик на апартамент в сградата
етажна собственост.Изложени са съображения,че решението на Общото
събрание на етажната собственост от 08.07.2018г.на което е взето решение за
ремонт на покрива на сградата,не е обжалвано от страната и е влязло в
сила,поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на
претендираните със заявлението суми.Съдът е обсъдил представените
писмени доказателства относно стойността на извършения ремонт ,счел е за
неоснователно възражението на ответника относно това кой е извършил
плащането по фактура от 30.11.2018г,като е приел,че сумата е платена от Д.Д.
именно във връзка с извършения ремонт в ЕС.Съдът е приел,че след като
ответникът не е представил доказателства за заплащане на процесната сума
,искът се явява основателен.Тези правни доводи на ПРС са
правилни,кореспондират с представените по делото доказателства и се
възприемат изцяло от въззивната инстанция.
Безспорно между страните е ,че въззивникът П.Г. е собственик на
апартамент *** във *** на сграда на ЕС, находяща се в гр. П., ул. В. ***.
Няма спор,че на 08.07.2018г.е проведено Общо събрание на
собствениците на обекти във *** на жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул.
„В.“ *** при посочен в протокола дневен ред.Видно от протокола ОС е било
насрочено за 20.00часа,но поради липса на необходимия кворум е отложено с
4
1 час и е проведено от 21.00ч.,като са присъствали собственици
,притежаващи 52,34% ид.части от общите части на сградата. По т.1 ОС е
взело решение да се съберат необходимите пари за ремонт на покрива от
собствениците на идеалните части като се пресметне необходимата сума по
формула, съобразно собствеността на живущите в момента за ремонт на
водосъбиращите корита на покрива и да се поставят нагреватели в тях.На
същото ОС на ЕС са взети и други решения,а именно да се изготви жалба до
съдебните власти за неспазена гаранция на строителството от страна на ЗС
Инвест гр. Плевен, да се избере за касиер на ЕС Е. Р., да се назначи за
чистачка на входа М. Г. срещу седмично заплащане в размер на 10 лв.Видно
от протокола от ОС ,преди да вземе решение за ремонт на покрива ОС е
запознато с отказа на строителя на сградата ЗС Инвест гр. Плевен да извърши
ремонта, както и за представените две оферти – на фирма „Маркела“ на
стойност 1 260 лв. за ремонтиране на дефекта с покриване на коритата с
хидроизолация и оферта на фирма „АВ проект“ на стойност 1 666 лв. за
поставяне на нагреватели на 3 водосточни системи от покрива на сградата.
Няма спор,че това решение на ОС на ЕС от 08.07.2018г. е обжалвано от
З. П. Г.а ,собственик на *** в сградата ,въз основа на което е образувано гр.д.
№7809/2018г.по описа на ПРС.С решение на ПРС №244 от
08.02.2019г.постановено по гр.д.№7809/2018г.искът на З. Г.а с правно
основание чл.40 ал.1 ЗУЕС за отмяна на решенията на ОС на ЕС от
08.07.2018г.е отхвърлен като неоснователен.Решението на ПРС е потвърдено
с решение на ПОС от 13.05.2019г.,постановено по въззивно гр.д.
№218/2019г.по описа на ПОС.В мотивите си ПОС е приел,че и трите взети
решения от проведеното на 08.07.2018 г. ОС не изискват квалифицирано
мнозинство съгласно чл. 17 ал. 2 от ЗУЕС и тъй като са взети с мнозинство
над 33 % и.ч. от общите части на ЕС са законосъобразни. По отношение на
решението на ОС за ремонт на водосъбиращите корита на покрива и
поставяне на нагреватели ,съдът е приел, че се касае за вземане решение за
извършване на разходи за т.н. „необходим ремонт„ по смисъла на § 1 т. 8 от
ДР на ЗУЕС , който случай не се обхваща от хипотезите на чл. 17 ал. 2 от
ЗУЕС,за които е необходимо квалифицирано мнозинство за вземане на
решение. Решението е влязло в сила на 13.05.2019г.
Съгласно приложената по делото регистрационна карта за процесната
5
сграда,етажна собственост ,на 06.03.2018г.П. В. В. е избран за управител на
ЕС за срок от две години.
От представените с исковата молба и неоспорени от въззивника писмени
доказателства – фактура № 1544 /03.11.2018г. и фискален бон от 03.11.2018 г.
към нея се установява,че въззиваемата ЕС е заплатила сумата от 1 260 лв. с
ДДС на ЕТ „М.К.Н.“гр. П. за неотложен ремонт на покрив.Към фактурата е
изготвен протокол от 02.11.2018 г.,в който са описани по пера и стойност
отделните СМР за направа и цялостен ремонт на седящи улуци за
отстраняване на течовете в участъците, в които се съединяват.
От представения протокол- образец 19/30.11.2018 г.от “ АВ Проект „
ЕООД се установява ,че във вр.с монтаж на нагреватели против обледеняване
на водостоци и улици в жил.блок на ул.“В.“,фирмата изпълнител е извършила
СМР описани по пера и стойност общо в размер на 2345,74лв.с вкл.ДДС.За
тези СМР е издадена и фактура № 1 *********/30.11.2018 г.,с получател Д. Д.
и падеж на плащане 03.12.2018 г.Правилни и обосновани са изводите на ПРС
в тази насока,че сумите по фактурата,платени от Д.Д. касаят именно
извършения ремонт на покрива в сградата на ЕС.
От представените протокол от 18.02.2020г.и покана за доброволно
изпълнение от управителя на ЕС се установява,че същата е връчена на
въззивника/собственик на ***/ на 18.02.2020 г. при отказ да я получи,
удостоверен с подпис на лицето Н. П..С поканата за доброволно изпълнение
въззиваемата етажна собственост е поканила въззивника П.Г. да заплати
доброволно при касиера сумата от 81,06лв., представляваща разходи за
ремонт на покрива ,съобразно притежаваните идеални части от общите части
на сградата и съгласно решение на ОС от 08.07.2018 г.
Въззивникът,ответник пред ПРС е оспорил подписите за управител в
поканата и протокола от 18.02.2020г.,въз основа на което пред ПРС е
назначена графологическа експертиза.От заключението на ВЛ М. М. ,което не
е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема
изцяло се установява,че подписите и в двата документа –покана за
доброволно изпълнение и протокол от 18.02.2020г.,в графата присъствали са
положени от П. В. В..
6
В производството пред ПРС са събрани и гласни доказателства.От
показанията на свидетелите П. В. и Н. П. се установява,че преди години са
взели решение за ремонт на покрива,че това решение на ЕС е влязло в сила,че
парите за ремонта са платени само от четири апартамента,а останалите
собственици са отказали да дадат пари. Свидетелите посочват,че след като
решението на ОС на ЕС е влязло в сила двамата са минали по апартаментите
да уведомят собствениците ,че дължат пари за ремонт и са им връчени
поканите за доброволно изпълнение,като преди това са сложили фактурите за
извършените плащания на видно място на таблото на входа ,че са посетили и
ответника,но съпругата му затворила вратата,след което поканите на
собствениците,отказали да ги получат са били изпратени по пощата.
Съгласно чл.48 ал.3 от ЗУЕС разходите за ремонт, основно обновяване,
реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието
решение на ОС на собствениците, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата.Нормата чл. 38 ал. 2 от ЗУЕС предвижда,че когато
собственик, ползвател или обитател не изпълни решение на Общото събрание
/ОС/ на Етажната собственост /ЕС/ в определения срок, председателят на
управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, като към заявлението се прилага препис от решението на
общото събрание.
В конкретната хипотеза по делото е установено,че въз основа на
влязлото в сила решение на ОС на ЕС от 08.07.2018г.е извършен ремонт на
покрива на сградата,за което ЕС е заплатила на фирми изпълнители общо
сумата в размер на 3 605,74 лв.с вкл.ДДС.Няма спор,че въззивникът П.Г. като
собственик на апартамент *** в сградата притежава 2,248 % ид.части от
общите части на сградата,поради което дължи заплащане на сумата
81,06лв.разходи за ремонт на покрива,представляващ обща част на
сградата.Не са ангажирани доказателства последният да е заплатил
процесната сума.
Неоснователни са направените от въззивника възражения за допуснати
от ПРС съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото.
7
Изготвеният от съда проекто-доклад е в съответствие с чл.146 ГПК,в него е
дадена правна квалификация на спора ,разпределена е доказателствената
тежест,съдът се е произнесъл по направените от страните доказателствени
искания. В съдебното заседание на 21.01.2021г.съдът е дал ход на делото,като
е изложил съображения,че не са налице процесуални пречки и не е уважил
депозираната от адвокат Д. М. ,пълномощник на ответника молба за отлагане
на делото,поради служебната му ангажираност пред друг съд.Не са допуснати
процесуални нарушения.Съгласно чл.142 ал.2 ГПК съдът отлага делото само,
ако съществуват едновременно пречки за явяване в заседанието на страната и
на нейния пълномощник, които те не могат да отстранят.В случая такова
препятствие не е съществувало за въззивника ,който е присъствал в съдебното
заседание.Представените с ИМ писмени доказателства –фактури относно
вида и стойността на извършените СМР по ремонт на покрива , не са
оспорени с писмения отговор на ответника и се ползват с доказателствена
сила.Неотносими към предмета на спора са възраженията на
въззивника,свързани с гаранционната отговорност на трето неучастващо в
процеса лице „ЗС Инвест“ ООД,представлявано от управителя Б.
Д..Отношенията между етажната собственост и посочената фирма не касаят
нито допустимостта,нито преценката за основателност на предявения иск с
правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане,за
което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.В разпоредбата на
чл.266 ал.1 ГПК е предвидена забрана за посочване на нови факти и
доказателства във въззивното производство,които страната е могла да посочи
и да представи в срок пред първата инстанция.В този смисъл не следва да се
обсъждат възраженията, направени за първи път с въззивната жалба за неясна
процедура по избиране на изпълнители на ремонта, неизвършен или
некачествено извършен ремонт.
По изложените съображения съдът приема,че вземането на етажната
собственост за сумата 81,06лв.,за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК е ликвидно и изискуемо , установено е по размер.Искът с
правно основание чл.422 ГПК е основателен,доказан и следва да бъде уважен
изцяло.Върху сумата се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението –23.06.2020г. до окончателното й изплащане.
След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно
8
валидно,а по същество правилно и законосъобразно решение,което на
основание чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемата страна направените деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 300лв.за адвокатско възнаграждение.
Цената на иска е под 5 000лв.и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски
Районен съд,VІІІ-ми гр.с.№260153 от 18.02.2021г.,постановено по гр.д.
№3681/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК П. В. Г.,ЕГН ********** от
гр.П., ул.“В.“*** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост ,находяща се в
гр.П.,ул.“В.“ *** представлявана от управителя П. В., със съдебен адрес за
призоваване :адвокат Н. ЯК. от ПАК,гр.П., *** деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 300лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3,т.1,предл.второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9