№ 682
гр. София , 10.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Силвия Тачева
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602926 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 341 – 345 от НПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от М. АНГ. Б., чрез упълномощения
му процесуален представител адв. К.Ч. – от САК, срещу определение № 363 от 28.06.2021 г.
на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 12-ти състав, постановено
по ЧНД № 9113/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставена без разглеждане, като
процесуално недопустима, молба с вх. № 10399 от 04.06.2021 г. по описа на СРС,
депозирана от М. АНГ. Б., чрез пълномощника си адв. К.Ч. – от САК, с която се иска
постановяване на съдебна реабилитация по отношение на осъждането на Б. по НОХД №
1957/1994 г. по описа на СРС, и производството по ЧНД № 9113/2021 г. по описа на СРС,
НО, 12-ти състав, е прекратено.
В така подадения сезиращ съда документ се твърди, че постановеното определение е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните в хода на
съдебното производство и приложените с молбата до съда писмени доказателства, както и
произнесено в нарушение на процесуалните правила. Посочва се, че Б. желае спрямо него да
бъде постановена съдебна реабилитация по реда на чл. 88а, ал. 1 и ал. 3 от НК. Излага се, че
от момента на осъждане на Б. и от момента на изтърпяване на наказанието, е изтекъл
максимално предвиденият, съгласно чл. 82 от НК, реабилитационен срок, но при поискване
на свидетелство за съдимост за определени институции, това осъждане фигурира, като се
указва, че лицето е реабилитирано на основание чл. 86 от НК, а не на основание чл. 88а от
НК. Желае се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който Б. да бъде
реабилитиран за осъждането му по НОХД № 1957/1994 г. по описа на СРС, или,
алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Софийският градски съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията
1
на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 НПК, намира за установено следното:
Наказателно – съдебното производство по ЧНД № 9113/2021 г. по описа на СРС, НО,
12-ти състав, е образувано за разглеждане на молба от М. АНГ. Б., чрез процесуалния му
представител – адв. К.Ч. – от САК, вх. № 10399 от 04.06.2021 г. по входящия регистър на
СРС, с която се прави искане да бъде постановена съдебна реабилитация спрямо М. АНГ. Б.,
на основание чл. 88а, ал. 1 и ал. 3 от НК, вр. чл. 433 от НПК, за осъждането му с влязла в
сила присъда по НОХД № 1957/1994 г. по описа на СРС. Сочи се, че са налице
предпоставките по чл. 88а от НК, а именно – от изтърпяване на наказанието и определения
изпитателен срок, са изтекли повече от 20 години; Б. не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което да се предвижда наказание „лишаване от свобода“;
имал е добро поведение; с деянието, за което е признат за виновен, не са били причинени
имуществени вреди.
Към молбата са приложени заверени преписи на удостоверение, изх. № И – 15544 от
31.05.2021 г., издадено от НСлС; удостоверение изх. № 3663 от 02.06.2021 г., издадено от
СГП и адвокатско пълномощно. Сезираният първоинстанционен съд служебно е изискал и
справка за съдимост на молителя Б..
Върху така постъпилата молба, на 08.06.2021 г. е поставена резолюция от съдия с
указания да се уведоми адв. Ч., че лицето е реабилитирано, на основание чл. 86, ал. 1, т. 4 от
НК и реабилитацията е отбелязана.
На 17.06.2021 г. в СРС е депозирана уточняваща молба от М. АНГ. Б., чрез
процесуалния му представител – адв. К.Ч. – от САК, вх. № 14973 от 17.06.2021 г. по
входящия регистър на СРС, в която се заявява знание, че молителят е реабилитиран по право
по реда на чл. 86, ал. 1, т. 4 от НК, но се сочи, че за същия съществува правен интерес да
получи реабилитация на основание чл. 88а, ал. 1 и ал. 3 от НК.
Със свое определение № 363 от 28.06.2021 г., постановено по ЧНД № 9113/2021 г.,
СРС, НО, 12-ти състав е оставил без разглеждане молбата, вх. № 10399 от 04.06.2021 г. по
описа на СРС, депозирана от М. АНГ. Б., чрез пълномощника си адв. К.Ч. – от САК, с която
се иска постановяване на съдебна реабилитация по отношение на осъждането на Б. по
НОХД № 1957/1994 г. по описа на СРС, и е прекратил производството по ЧНД № 9113/2021
г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав.
За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, решаващият първоинстанционен съд
е приел, че молбата е недопустима. Приел е, че осъденото лице може да иска съдебна
реабилитация само при условията на чл. 87 от НК, която може да бъде постановена при
определени условия, но вън от случаите по чл. 86 от НК. Посочил е, че съдебна
реабилитация е недопустима при настъпване на такава по силата на чл. 86 от НК, както и е
недопустимо искането да бъде постановена съдебна реабилитация на основание чл. 88а от
НК. Приел е, че реабилитацията по чл. 88а от НК, подобно на тази по чл. 86 от НК, настъпва
по силата на закона и не може да бъде постановена по реда на чл. 433 от НПК, още повече,
че Б. вече е реабилитиран.
Срещу така постановения съдебен акт е депозиран и сезиращият настоящата
инстанция документ – частна жалба от М. АНГ. Б., чрез упълномощения му процесуален
представител адв. К.Ч. – от САК, която съдът намери за допустима, като подадена от лице с
надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, но по съществото й
неоснователна, по следните съображения.
2
Производството пред СРС е образувано на основание чл. 433 от НПК, по искане на
осъдено лице за съдебна реабилитация, на основание чл. 87, ал. 1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 87 от НК, вън от случаите по предходния член всеки
осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция,
ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с
работа или помилване наказание, не е извършил друго престъпление, наказуемо с „лишаване
от свобода“ или с по-тежко наказание: 1. ако е имал добро поведение и 2. ако при умишлено
престъпление е възстановил причинените вреди (ал. 1). Съдът може да реабилитира
осъдения и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителни причини
(ал. 2). Когато наред с наказанието „лишаване от свобода“ е наложено и наказание
„лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7, или „пробация“, за да се постанови
реабилитация, трябва да е изтекъл срокът на това наказание. Когато е наложена „глоба“, тя
трябва да е изплатена (ал. 3).
Съдебната реабилитация, постановявана по реда на чл. 87 от НК, също както и
реабилитацията по право, която настъпва при изпълнение на условията по чл. 86 от НК, е
непълна. Безспорно, приложението и на двата института води до отпадане на правото на
държавата да упражнява третото от правомощията си по наказателното правоотношение – да
третира лицето като осъждано. С изпълнението на условията осъденият да бъде
реабилитиран по право, обаче, това правомощие на държавата се погасява, докато с
уважаването на молбата за съдебна реабилитация, държавата се отказва от по-нататъшно
упражняване на споменатото правомощие, без то да е било погасено. В първия случай
реабилитацията настъпва по силата на закона, без да е необходимо произнасяне от
компетентен орган, докато във втория се изисква нарочна съдебна санкция. И в двата случая
държавата губи правото си да третира занапред лицето като осъждано, с всички
произтичащи от това правни последици освен в случаите, изрично предвидени в закон или
указ. В този смисъл, правните последици за осъдения от приложението на двата института,
са идентични.
Оттук и два извода: първо, съдебна реабилитация може да се иска само в случай,
че не е настъпила непълната реабилитация на осъдения по право, по реда на чл. 86, ал. 1
или 2 от НК, и второ, по реда на съдебната реабилитация не би могъл да бъде постигнат
правния ефект на пълната реабилитация по право, по смисъла на чл. 88а от НК.
В този смисъл е и т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. д. №
2/2017 г., ОСНК на ВКС, в което се приема, че „…реабилитация по съдебен ред може да
иска само осъждано лице, а осъждането на реабилитираните лица е вече заличено по
силата на закона. Липсата на процесуална легитимация е основание за недопустимост.
От значение е дали съществува правен интерес у молителя да иска съдебна реабилитация,
след като е реабилитиран по право. Правните последици от реабилитацията по съдебен
ред са идентични с тези от реабилитацията по чл. 86 от НК, а съпоставени с
последиците от абсолютната реабилитация по чл. 88а от НК, са по-малко благоприятни с
оглед на това, че тя заличава осъждането и последиците му „независимо от предвиденото
в друг закон или указ“. Правният интерес не би могъл да се изведе и от обстоятелството, че
постановяването на съдебна реабилитация предполага извод, че осъденият е имал добро
поведение и, че при умишлено престъпление е възстановил причинените вреди, или поне е
имал уважителни причини да не го стори. Констатациите относно предпоставките по чл. 87
от НК се съдържат само в мотивите към съдебния акт и сами по себе си, без решение за
допускане на реабилитация, не предизвикват желания от молителя резултат за заличаване на
осъждането и отменяне за в бъдеще последиците, които законите свързват с него. Те не
3
стават достояние на заинтересованите от съдебния статус на лицето, тъй като той се
установява със свидетелство или справка за съдимост. Оставянето на молбата без
разглеждане следва да стане в разпоредително заседание от съдията-докладчик, но не
съществува пречка това да бъде сторено и от съда с определение.“.
В конкретния по делото случай, молителят Б. е бил осъден с влязла в сила на
05.12.1994 г. присъда, постановена по НОХД № 1957/1994 г. по описа на СРС, за извършено
от него на 15.08.1993 г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 3 от
НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година,
изтърпяването на което е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от
три години. Предвид приложението на института на условното осъждане спрямо Б. и това,
че в изпитателния срок същият не е извършил друго престъпление, което да налага да
изтърпи отложеното наказание, следва да се приеме, че молителят е реабилитиран по право,
при условията на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, с изтичане на изпитателния срок, или на 05.12.1997
г. Непълната реабилитация на молителя е настъпила по силата на закона и за същия
не съществува правен интерес да иска непълна реабилитация по съдебен ред.
Предвид изложеното следва да се приеме, че правилно, в съответствие със закона и
тълкувателната практика на ВКС по приложението му, първият съд е оставил без
разглеждане, като процесуално недопустимо, искането на молителя Б. за съдебна
реабилитация по отношение на осъждането на същия по НОХД № 1957/2004 г. по описа на
СРС.
Както вече се посочи, съдебната реабилитация е само непълна и не би могла да
замести настъпването на пълната реабилитация по право по отношение на осъдения, по
реда на чл. 88а от НК. Молителят не би имал и правен интерес да иска пълна реабилитация
по съдебен ред, доколкото пълната му реабилитация е настъпила по силата на закона –
чл. 88а, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, доколкото от деня, в който е изтекъл изпитателния срок –
05.12.1997 г., е изтекъл и срок, равен по продължителност на този по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК,
а именно – петгодишен и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ
характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“. Иначе казано, на
05.12.2002 г. е настъпила и пълната реабилитация на осъдения Б. по право.
Чрез иницииране на производство по съдебна реабилитация молителят не би могъл
да постигне целения от него ефект, а именно – в0 справката за съдимост, издавана за
определени институции, да не бъде отразявано осъждането на Б. с горепосочената присъда,
тъй като отбелязването й се извършва на основание императивна правна норма – чл. 40, ал.
1, вр. чл. 39, ал. 3 от Наредба № 8 от 26 февруари 2008 г. за функциите и организацията на
дейността на бюрата за съдимост.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че определението на СРС, НО,
12-ти състав, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молба с вх.
№ 10399 от 04.06.2021 г. по описа на СРС, депозирана от М. АНГ. Б., чрез пълномощника си
адв. К.Ч. – от САК, с която се иска постановяване на съдебна реабилитация по отношение на
осъждането на Б. по НОХД № 1957/2004 г. по описа на СРС, и производството по ЧНД №
9113/2021 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, е прекратено, следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 363 от 28.06.2021 г. на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 12-ти състав, постановено по НЧД № 9113/2021 г. по описа на
същия съд, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молба с вх.
№ 10399 от 04.06.2021 г. по описа на СРС, депозирана от М. АНГ. Б., чрез пълномощника му
адв. К.Ч. – от САК, с която се иска постановяване на съдебна реабилитация по отношение
на осъждането на Б. по НОХД № 1957/2004 г. по описа на СРС, и производството по ЧНД
№ 9113/2021 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5