Р
Е Ш Е
Н И Е № 260113
гр.Хасково, 06.10.2020
год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на двадесет и четвърти септември
през две хиляди
и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 394 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от И.Н.П.,***
против „МАКС КОЛЕКТ“ ООД – гр.София, иск с правно основание чл.439 от ГПК –
отрицателен установителен.
В исковата молба ищецът твърди,
че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на РС-Хасково и Изпълнителен лист от
28.03.2017г. било разпоредено и длъжникът бил осъден да заплати на ответника по
делото сумата 26.32 лева за главница, 89.90 лева – неустойка за невърнато
устройство за достъп до интернет и 6.58 лева – лихва за забава за периода от
17.02.2014г. до 04.01.2017г., дължими по Договор № ВС050007111012012 от
11.10.2012г., сключен между „Макс Телеком“ ООД и ищеца и издадената във връзка
със същия Фактура № **********/01.02.2014г., които вземания били прехвърлени по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.05.2015г.
в полза на „Макс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от
06.01.2017г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски в
размер на 25 лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Било образувано изп. дело № 2268/2018г. по описа на ЧСИ Н.К., с рег. № 929, с
район на действие – Окръжен съд-Хасково. Разноските по принудителното събиране
били в размер на 500 лева в полза на „Макс Колект“ ООД, както и такси и
разноски в размер на 259.20 лева, съгласно Тарифата за такси и разноски към
ЗЧСИ. Ищецът счита, че не дължи посочените суми на ответника, поради погасяване
по давност на вземанията. Посочва, че давността не била прекъсвана, защото
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение от ответника не
прекъсвало давността. Това било така, защото съгласно т.14 от ТР №2/2013г. от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС молбата за издаване на изпълнителен лист възоснова
на несъдебно изпълнително основание, на което се приравнява и заявление за
издаване на заповед за изпълнение, съгласно мотивната част на ТР, не води до
прекъсване на давността. Ищецът не подал възражение по Ч.гр.д. № 40/2017г. по
описа на Районен съд-Хасково, защото не бил узнал за това производство. По
същото било залепено Уведомление по чл.47 от ГПК, като през този период от
време същият не живеел на този адрес и поради тази причина заповедта за
изпълнение била влязла в сила. С настъпването на това обстоятелство се
преклудирала възможността той да оспорва задълженията с възражения, които е могъл
да релевира преди изтичане на срока за подаване на възражение по чл.414, ал.2
от ГПК. В случая важни били единствено факти, настъпили след 11.10.2012г. –
датата на сключване на договора между „Макс Телеком“ и ищеца. Следвало да се
прецени дали от тази дата до датата на подаване на заявлението по заповедното
производство с вх. № 463/09.01.2017г. са изминали три години, в които,
вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист да е
погасено по давност. Съгласно ТР № 3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС,
процесните вземания по посочения Договор представлявали по своя характер
периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от
време с определяем размер на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане
на кратката тригодишна давност. Нямало съмнение, че с кратката давност се
погасяват вземанията за обезщетение за забава – чл.111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД.
Доколкото издаденият изпълнителен лист бил възоснова на несъдебно изпълнително
основание, то не се прилагала разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и давността
оставала тригодишна, като в този смисъл посочва съдебна практика. Твърди се
също, че от доказателствата било видно, че след 11.10.2012г. до 09.01.2017г. не
били предприети действия, които да са довели до прекъсване и/или спиране на
давността по отношение на вземанията, предмет на изпълнителния лист. Освен
посоченото, ищецът не бил уведомяван за извършеното прехвърляне на вземания от
„Макс Колект“ ООД, видно от известие за доставяне. Счита също, че не би могло
да представлява действие, водещо до прекъсване на давността, и издаването на
изпълнителен лист, нито депозираната от ответника молба за образуване на
изпълнително производство. В този смисъл била и т.10 от ТР № 2/2013г. от
26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС. След образуване на изп. дело № 2268/2018г. били
извършени редица справки за имуществото на ищеца, като искането за тях и самото
им осъществяване не представлявали действия по изпълнението и не прекъсвали
давността, доколкото не били част от динамичния фактически състав на нито един,
предвиден в ГПК, изпълнителен способ. /съобразно задължителните разяснения,
дадени в т.10 на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС/. Това се
отнасяло и за изпратената покана за доброволно изпълнение. В т.10 било прието,
че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, като
посочва съдебна практика. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищецът не му дължи сумата 26.32 лева за главница, 89.90 лева – неустойка за невърнато устройство за
достъп до интернет и 6.58 лева – лихва за забава за периода от 17.02.2014г. до
04.01.2017г., дължими по Договор № ВС050007111012012 от 11.10.2012г., сключен
между „Макс Телеком“ ООД и ищеца и издадената във връзка със същия Фактура №
**********/01.02.2014г., които вземания били прехвърлени по силата на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.05.2015г. в полза на „Макс
Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 06.01.2017г. до
изплащане на вземането и направените по делото разноски в размер на 25 лева –
държавна такса и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение по Заповед №
16/10.01.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на РС-Хасково и Изпълнителен лист от
28.03.2017г., както и разноските по Изпълнително дело 2268/2018г. по описа на
ЧСИ Н.К., рег. № 929, в размер на 759.20 лева, поради погасяване на вземанията
по давност. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва иска. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От копие на на изпълнително дело №
20189290402268 по описа на ЧСИ
Н.К.,
рег. № 929 и от Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на Районен съд-Хасково е
видно, че в полза на „Макс Колект“ООД е бил издаден Изпълнителен лист от 28.03.2017г. възоснова на Заповед за изпълнение № 16/10.01.2017г. по Ч.гр.д. № 40/2017г. по
описа на Районен съд-Хасково, за следните суми: 26.32 лева
– главница; 89 лева – неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет и
6.58 лева – лихва за забава за периода от 17.02.2014г. до 04.01.2017г., дължими
по договор № ВС050007111012012 от 11.10.2012г., сключен между „Макс Телеком“
ООД и длъжника, и издадената във връзка със същия фактура №
**********/01.02.2014г., които вземания са прехвърлени по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.05.2015г. в полза на „Макс
Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 06.01.2017г. до окончателното изплащане и направените по
делото разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. На 28.03.2017г. е бил издаден изпълнителен лист, възоснова
на който по молба на „Макс Колект“ ООД, вх. № 36151/28.11.2018г. е било образувано изп. дело № 20189290402268 на ЧСИ Н.К.,
рег. № 929. На 29.11.2018г. е бил наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, а на 07.12.2018г. е наложен запор и
върху трудовото му възнаграждение, както и върху всяко друго възнаграждение,
получавано от него в „Дина 86“ ЕООД – гр.Хасково. На 06.12.2018г. на длъжника е
било връчено Съобщение за образувано изпълнително дело. На 08.01.2019г. е бил
наложен запор върху притежаваните от длъжника два леки автомобила. С
разпореждане от 14.12.2018г. на ЧСИ, на основание чл.458 от ГПК, е присъединена
държавата като взискател по изпълнителното дело и длъжникът е уведомен за
размера на задълженията му /към 19.12.2018г. – 1 893.31 лева/. С
Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение
съгласно чл.225 от ДОПК е прекратено производството по принудително изпълнение
на публични вземания по изпълнително дело № 26150001299/215г. в размер на 550
лева. На 10.01.2019г. и 02.09.2019г. са били насрочени описи на движими вещи на
длъжника, които не са били извършени.
Основният
спор между страните по делото е дали е изтекла погасителната давност за
вземанията, обективирани в изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 40/2017г. по
описа на Районен съд-Хасково.
Съобразно
разпоредбата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се
основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се
домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното
дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти,
е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По
изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ
изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно
основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по
чл.439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението. Искът е основан на твърдения,
че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Предявеният иск е
неоснователен по следните съображения:
Съгласно ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т.14, новият
ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова
самото заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно
чл. 422, ал. 1 от ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако
е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК.
Освен в тази хипотеза,
давността следва да се счита прекъсната и със стабилизиране на заповедта за
изпълнение. Това е така, тъй като съгласно актуалната практика на ВКС, влязлата
в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение. Следователно, по действащия ГПК няма основание
да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗЗД. В подобен смисъл са и
Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК).
В случая ищецът
обосновава претенцията си с изтичане на кратката погасителна давност, уредена с
нормата на чл.111, б.„в” от ЗЗД.
Безспорно процесното вземане е периодично и за него е
приложима уредената с чл.111, б. „в” от ЗЗД давност, вкл., когато е присъдено с
издаден изпълнителен лист възоснова на несъдебно изпълнително основание, т.е.
по реда на чл.237 от ГПК /отм./. При наличието на влязла в сила
заповед за изпълнение обаче, както вече бе отбелязано, приложима е нормата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, според която новата погасителна давност, започваща от
влизането й в сила – в случая 23.03.2017г., е „всякога пет
години”. Действително, използваният термин в тази норма е „решение“,
но той следва, съобразно чл.5 от ГПК, да се тълкува разширително, доколкото
към датата на последната й редакция /ДВ бр.12/1993г./ заповедно производство
изобщо не е съществувало. Следва да се има предвид, че както решенията, така и
заповедите по чл.410 или чл.417 от ГПК установяват вземания чрез съдебна
санкция, като след влизането им в сила е
недопустимо искане за присъждане на същото вземане между същите страни да бъде
въвеждано като предмет в друго производство по реда на ГПК /исково или
заповедно/ – т.е., досежно своите субективни и обективни
предели те са тъждествени. Така установените вземания подлежат на
преразглеждане по съдебен ред единствено при наличието на определени
предпоставки и по изрично нормативно предвидените извънредни способи, които
отчитат спецификите на отделните видове съдебни актове – чл.424 от ГПК за
заповедите за изпълнение, чл.303 и сл. от ГПК за решенията, чл.240 от ГПК за неприсъствените решения.
Или, необходимо
в случая
е да е изтекла петгодишна давност от 23.03.2017г. /датата на влизане в сила
на заповедта за изпълнение, от който момент същата се стабилизира/ до предприемане
на действия, които я спират или прекъсват по смисъла на чл.115 и
чл.116 от
ЗЗД. Видно от приложеното копие на изпълнителното дело е, че за събиране на
процесното вземане, същото е било образувано на 28.11.2018г., което
безспорно представлява действие по принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. ”в”
от ЗЗД,
като към тази дата не е била изтекла петгодишна давност.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че на 23.03.2017г. е започнал
нов давностен срок, който е петгодишен, който срок е прекъснат с
молбата за образуване на изпълнителното дело от 28.11.2018г., която съдържа искане
за изпълнително действие запор, а после и с изпращане
на запорните съобщения от 29.11.2018г. /до банката/ и от 07.12.2018г.
/до работодателя/ и който срок не е изтекъл и към датата на исковата молба.
По отношение на
разноските, посочени в изпълнителния лист от 28.03.2017г., издаден по Ч.гр.д. №
40/2017г. по описа на Районен съд-Хасково в размер общо на 325 лева, от които
държавна такса 25 лева и юрисконсултско възнаграждение – 300 лева, следва да се
отбележи, че за погасяването на вземането за разноски по давност винаги се
прилага разпоредбата на чл.110 от ЗЗД. В случая изпълнителният лист за
присъдените по Ч.гр.д. № 40/2017г. по описа на Районен съд-Хасково разноски в
общ размер от 325 лева е издаден на 28.03.2017г. и към датата на предприемане
на действия по принудително изпълнение от ответното дружество – 28.11.2018г.,
предвиденият в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД петгодишен срок за посоченото
вземане не е изтекъл. Ето защо и посочената сума в размер на 325 лева, като
разноски в заповедното производство, се дължи от ищеца.
Относно разноските,
направени в изпълнителното производство, следва да се отбележи, че на основание
чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, което ще
рече, че предмет на установяване в настоящия процес е изтекла ли е или не погасителната
давност за вземанията, обективирани в изпълнителния лист, издаден по Ч.гр.д. № 40/2017г.
по описа на Районен съд-Хасково, но не и за разноските, направени в изпълнителното
производство.
По изложените
съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът бъде осъден да заплати на ответника направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Н.П., ЕГН **********,***, против „МАКС
КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
бул.“Христо Ботев“ № 17, ет.1, офис 208, иск с правно основание
чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „МАКС КОЛЕКТ“
ООД, че И.Н.П. не дължи изпълнение по изп. дело № 20189290402268 на
ЧСИ Н.К., рег. № 929, с район на действие Окръжен съд-Хасково, относно
вземането, посочено в издадени по Ч.гр.д. № 40/2017г. на Районен
съд-Хасково Заповед за изпълнение № 16/10.01.2015г. и Изпълнителен
лист от 28.03.2017г. за суми в размер на 26.32 лева за главница, 89.90 лева – неустойка за
невърнато устройство за достъп до интернет и 6.58 лева – лихва за забава за
периода от 17.02.2014г. до 04.01.2017г., дължими по Договор № ВС050007111012012
от 11.10.2012г., сключен между „Макс Телеком“ ООД и ищеца и издадената във
връзка със същия Фактура № **********/01.02.2014г., които вземания били
прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 25.05.2015г. в полза на „Макс Колект“ ООД, ведно със законната лихва върху
главницата от 06.01.2017г. до изплащане на вземането и направените по делото
разноски в размер на 25 лева – държавна такса и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски по
Изпълнително дело 20189290402268 по описа на ЧСИ Н.К., рег. № 929, в размер на
759.20 лева, като – неоснователен.
ОСЪЖДА И.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.“Христо Ботев“ №
17, ет.1, офис 208, направените по делото разноски в размер на 360 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.