№ 2691
гр. Варна, 10.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Б.а
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501097 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. №
17138/24.02.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от С. С. Д., чрез процесуалния си
представител срещу Решение № 66/07.01.2025г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение № 625/24.02.2025г. и двете постановени по гр.д. № 12125/2022г. по описа на
ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът на жалбоподателя за осъждане на
ответника „Д...“ ЕООД, ЕИК ... да му заплати обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на политравматични увреждания:
счупване 1/3 проксимално на десния хемурус; отворено счупване тип III 43 B G-A дясна
подбедрица; счупване на повече от три места (коминутивно) на двете кости на лява
подбедрица; напречно счупване на апофизата на L 4 и L 5, множество ребрени счупвания;
счупвания, обхващащи няколко области на двата долни крайника и засегнат нерв на дясна
ръка, вследствие на претърпяна трудова злополука на 06.10.2020г. на пътя към КПП
Гюргево, Румъния при условията на чл. 201, ал.2, т.1 ТК, за разликата над присъдената сума
от 22335,19 лева до 104335,19 лева, както и В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН иска на
жалбоподателя за осъждане на ответника „Д...“ ЕООД, ЕИК ... да му заплати обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди вследствие на претърпяна при условията на
чл.201, ал.2, т.1 КТ трудова злополука на 06.10.2020г. на пътя към КПП - Гюргево, Румъния
за разликата над присъдената сума от 1320 лева до 4620 лева, както И В ЧАСТТА, с която
жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер
на 10754,86 лева.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника –„Д... з...“
АД.
Въззивникът С. Д., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност, необоснованост и постановяване на обжалваното решение в нарушение на
1
материалния и процесуалния закон. Счита, че правилно първоинстанционният съд е
установил, че ищецът е пострадал от трудова злополука, докато е изпълнявал задълженията
си към работодателя „Д...“ ЕООД, както и множеството последвали от нея телесни
увреждания съпроводени с операции, сериозни болки и тежки психични последици за
душевното му здраве. Не оспорва и приетият от съда за справедлив размер на
обезщетението от 150 000 лева за всички претърпени от ищеца неимуществени вреди, но
оспорва като прекомерно завишен процентът на приетото съпричиняване от негова страна –
80%. Счита, че пряката връзка на извършителството и настъпилият краен резултат обуславя
принос на главния причинител над 50%. Позовава се на това, че ПТП настъпва на прав
участък, при много добра видимост, в светлата част на денонощието благоприятстващи
възможността на водача да види пешеходеца ищец много преди точката на удара и да намали
скоростта своевременно, а не да спира аварийно. Счита, че изводът за процентът на
съпричиняването е неправилен и необоснован предвид липсата на доказателства за
механизма на ПТП, както и скоростта, с която се е движил автомобилът, който е блъснал
ищеца. Възразява се и срещу изводи на първоинстанционния съд обосновани със събрани по
друго дело в друга държава доказателства. Отделно от това се възразява срещу липсата на
изследване на поведението на работодателя преди ПТП – не е установено доколко и как е
провеждан инструктаж на служителите за работа извън границите на страната с цел
превенция на катастрофи, което е довело до постановяване на несправедлив съдебен акт.
Възразява и срещу липсата на проведен цялостен анализ на събраните по делото
доказателства при постановяване на обжалваното решение, което е довело до неправилно
приложение на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД при обезщетяване на
настъпилите вреди. Счита, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 22335,19 лева не кореспондира на действително претърпените от ищеца морални
вреди, което се приравнява на практическа липса на обезщетение. Посочва, че дори да се
приеме, че ищецът е демонстрирал поведение на „груба небрежност“ по време на
настъпване на ПТП, което може да се възприеме като съпричиняване на вредата, то същото
следва да се оцени като 30% съпричиняване и следователно след приспадане на получените
обезщетения от общественото осигуряване както и по застраховката „Трудова злополука“,
да бъде определено за получаване от ищеца на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 104335,19 лева, до който размер се обжалва отхвърлянето на предявения иск.
Аналогично и касателно иска за имуществени вреди, при намаляване на претендирания
размер на обезщетението от 6600,50 лева с 30% съпричиняване се получава обезщетение от
4620,35 лева, до който се обжалва отхвърлянето на иска. Моли обжалваното решение да
бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат уважени до посочените размери от
104335,19 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди и за 4620,35 лева –
обезщетение за претърпените имуществени вреди. Претендира и за присъждане на сторените
по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – „Д...“ ЕООД, чрез процесуалния му представител. Счита решението в
обжалваните му части за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Оспорва
2
изложените във въззивната жалба твърдения, че ПТП е настъпило в светлата част на деня,
предвид доказания по делото момент на произшествието – 06.10.2020г. в 19:50 часа, което се
излага от ищеца в исковата молба, не е спорно между страните и се установява от
представен видеозапис. Оспорва и възраженията на въззивника за липса на указания към
него от съда за необходимостта от изследване на механизма на ПТП, като посочва че такива
са включени в доклада по делото. Счита, че съдът на база събраните доказателства правилно
е установил поведението на водача на автомобила, с който е причинено ПТП и обосновано
от тях е приел, че ищецът е допринесъл за настъпването му с 80%, за сметка на
допринасянето от другият участник– 20%. Посочва, че приетият от съда процент на
съпричиняване е правилен и обоснован от доказателствата по делото. Отделно от това
възраженията срещу поведението на водача на автомобила причинил ПТП, а именно, че той
е виновен за ПТП се навеждат за първи път с въззивната жалба и не са били въведени като
допустим предмет на първоинстанционното производство. Изразява становище за
неоснователност на твърденията на въззивника, че съдът е следвало да назначи служебно
САвТЕ, която да изследва механизма на ПТП предвид състезателния характер на
производството и указаната на ищеца доказателствена тежест за установяване на този факт.
Излага, че във въззивната жалба въззивникът въвежда противоречие в твърденията си за
справедливият размер на обезщетението, като признава, че определеният от съда такъв от
150 000 лева е законосъобразен, след което претендира за преизчисляване на
съпричиняването при база на обезщетението за неимуществени вреди от 160 000 лева.
Посочва, че с въззивната жалба, претендирайки за правилен 30% размер на
съпричиняването, признава че е допуснал „груба небрежност“, т.е че с поведението си е
допринесъл за процесния инцидент. Въззиваемата страна посочва, че в
първоинстанционното производство е поддържал, че степента на съпричиняване на вредата
от ищеца е 95%, но заявява, че приема определеният от съда такъв в размер на 80%. Счита,
че поведението на ищеца изразяващо се в претендиране на увеличен размер на присъденото
му с обжалваното решение обезщетение граничи с недобросъвестност и преследвана от него
користна цел, незачитайки оказваната му от работодателя помощ и съдействие. Моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в
обжалваните му части да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Прави доказателствено искане, на основание чл.266, ал.3 от ГПК за изискване по ред
на Регламент /ЕС/2020/1783 на ЕП и на Съвета от 25.11.2020г. от прокуратурата в
гр.Гюргево, Република Румъния на постановлението от 17.04.2024г., с което е прекратено
производството по досие № 3473/173/Р/2020.
Подадена е и ЧАСТНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх.№ 37774/28.04.2025г. по
регистратурата на ВРС - от С. С. Д. срещу Определение № 4453/02.04.2025г. постановено по
гр.д.№ 12125/2022г. по описа на ВРС, по реда на чл.248 от ГПК, с което съдът е оставил без
уважение молба на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото съдебно
решение чрез присъждане на дължимо адвокатско възнаграждение на процесуалния
3
представител на ищеца в размер на 2322 лева вместо присъдените 1585,12 лева, както и за
присъждане на намален размер на съдебно-деловодните разноски в полза на ответника от
10754,86 лева на 5205 лева съобразно отхвърлената част на исковете.
В частната жалба се поддържат изложените и в молбата по чл.248 от ГПК аргументи
за неправилно определяне на следващите се на страните разноски съобразно уважената,
респективно отхвърлената част на исковете. Моли за отмяна на обжалваното определение и
за присъждане на посочените в молбата по чл.248 от ГПК размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната въззивна жалба от „Д...“
ЕООД. Заявеното становище е за неоснователността й обосновано с твърдения, че
присъденото на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, а съответства на фактическата и правна сложност на спора, продължителността
на делото и на многобройните извършени процесуални действия по него. Моли обжалваното
определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Третото лице помагач на ответника –„Д... з...“ АД не е изразило становище по
депозираната въззивна и въззивна частна жалби на С. Д..
По допустимостта на обжалването: Въззивната и частната въззивна жалби са
депозирани в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на
обжалваемото решение/определение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Жалбите съдържат изискуемите реквизити и приложенията, с оглед на което са редовни.
Страните се представляват от процесуални представители с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Доказателственото искане на въззиваемата страна за събиране на писмено
доказателство, а именно акт на прокуратурата в гр.Гюргево, Румъния от 17.04.2024г. за
прекратяване на водено досъдебно производство срещу водача на МПС, с което е
причинено ПТП на 06.10.2020г., следва да бъде оставено без уважение. Актът не касае
страните по настоящото съдебно производство, нито установява релевантен за спора факт,
доколкото не се твърди да е присъда, не се ползва със СПН досежно вината на пострадалия,
което означава, че гражданският съд е в правото си да извърши самостоятелна преценка за
всички правно релевантни факти обуславящи произнасянето му по иск по чл.200 от КТ, в
това число и наличието на съпричиняване на вредата от страна на пострадалия. Не е налице
извършено процесуално нарушение от първоинстанционния съд с отказа му да събере
посоченото писмено доказателство, поради което не е налице и основанието на чл.266, ал.3
от ГПК за събирането му във въззивната инстанция.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 17138/24.02.2025г. по
регистратурата на ВРС подадена срещу Решение № 66/07.01.2025г., поправено по реда на
чл.247 от ГПК с решение № 625/24.02.2025г. и двете постановени по гр.д. № 12125/2022г. по
описа на ВРС и частна въззивна жалба с вх.№ 37774/28.04.2025г. по регистратурата на
ВРС срещу Определение № 4453/02.04.2025г. постановено по гр.д.№ 12125/2022г. по описа
на ВРС и двете подадени от С. С. Д., чрез процесуалния му представител.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1097/2025г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 02.07.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците им и третото лице - помагач, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника и третото лице-помагач да се връчи и препис от постъпилия
писмен отговор на въззивните жалби.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за изискване по ред
на Регламент /ЕС/2020/1783 на ЕП и на Съвета от 25.11.2020г. от прокуратурата в
гр.Гюргево, Република Румъния на постановлението от 17.04.2024г., с което е прекратено
производството по досие № 3473/173/Р/2020.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5