Определение по дело №550/2023 на Административен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…….

 

Град Пловдив, 07.04.2023 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 550 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Съдът констатира, че с уточняваща молба по делото от страна на жалбоподателя Е.А. са направени две искания: да бъде освободен от заплащане на държавни такси и съдебни разноски в производството на основание чл.83 ал.2 от ГПК, както и на същия да бъде предоставена правна помощ, като му бъде назначен “служебен защитник” по настоящото дело, доколкото понастоящем се намира в Затвора – гр.Пловдив, където изтърпява наказание “лишаване от свобода” и не разполага с финансови средства.

Дадена е допълнителна възможност на жалбоподателя да посочи доходите си, иму­щественото и семейното му положение, за здравословното му състояние, въз­растта и трудовата му заетост.

По делото е постъпила декларация от жалбоподателя от 23.03.2023 г., в която посочва, че няма никакви доходи, а семейството му преживява от социални помощи, имущество няма, не е семеен, не работи никъде, образование – основно, майка му е болна от диабет, а баща му е с три инсулта, общо са 5 деца.

Изискана е служебна справка от Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, постъпила на 07.04.2023 г., от която е видно, че действително за жалбоподателя няма данни за декларирани недвижими имоти и МПС.

По така направените искания съдът намира за установено следното.

На първо място въз основа на така представената декларация съдът счита, че са на лице основанията на чл.83 ал.2 от ГПК – страната не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държав­на такса, поради което и следва да бъде освободен от заплащането на такава до приключването на производството във всички съдебни инстанции. Така видно от представените доказателства жалбоподателят не разпо­лага с финансови възможности, същият изтърпява и наказание “лишаване от сво­бода” в Затвора – гр.Пловдив.

На второ място по същество от страна на жалбоподателя се иска предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.

В тази връзка следва да се посочи, че безплатна правна помощ за процесуално представителство по Закона за правната помощ се предоставя в два случая: когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. По преценка на съда безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл.21 т.3 ЗПП, се предоставя когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, същата желае това и интересите на правосъдието го налагат.

В случая характера на производството пред съда е такова, че по закон не предвижда задължителна адвокатска защита. При разглеждане на искането се съобрази, че съгласно чл. 23 ал. 2, вр. с чл. 21 т. 3 ЗПП, правната помощ за процесуално представителство обхваща и случаите, когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл.23 ал.3 ЗПП съдът извършва преценка въз основа на изчерпателно посочени от същата разпоредба, в т. 1 до т. 7 критерии, касаещи доходите на страната и семейството му/й; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейно положение; здравословно състояние; трудова заетост; възраст и други обстоятелства. В случая се съобрази, че характера на производството по закон не предвижда задължителна адвокатска защита - производство е по реда на чл.276 ЗИНЗС и не е приложим НПК /в частност нормата на чл.94 ал.1 НПК/. Освен посоченото, дори при наличието на доказателства за липса на парични средства у молителя, съдът има право да откаже правната помощ по чл. 21 т. 3 ЗПП, когато констатира, че предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на молителя или когато претенцията му е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Това разрешение следва от разпоредбите на чл. 24 т. 1 и т. 2 ЗПП.

В случая не е налице изискване на закона за задължително процесуално представителство. Отчита се установеният в АПК принцип за служебното начало /чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК/ и  чл. Чл. 168, ал.1 АПК Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 и ал. 2 - Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

В хипотеза на чл. 23 ал. 2 ЗПП – „Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв …“,  за конкретното дело не е налице дадената кумулативно в цитираната разпоредба предпоставка – „…и интересите на правосъдието изискват това.“. В декларацията си жалбоподателят поддържа искането, но при преценката за основателност на искането се съобрази, че интересите на правосъдието не изискват участие на адвокат, което е кумулативна предпоставка за предоставяне на правна помощ по чл.23 ал.2 ЗПП и същевременно е налице и отрицателна предпоставка по чл.24 ал.1 т.1 ЗПП. В тази насока съдебният състав съобрази трайната съдебна практика на ВКС и ВАС, обективирана напр. в Определения №№ 69/2020г. по ч.т.д. № 204/2020г., ВКС; 374/2019г. по ч.гр.д.№ 2282/2019г. ВКС; 212/2019г. по гр.д.№ 314/2019г. ВКС; 12607/2017г. по адм.д.№ 1164/2017г. ВАС; 8168/2022г. по адм.д.№ 8473/2022г. ВАС; 7958/2022г. по адм.д.№ 8074/2022г. ВАС; 8174/2022г. по адм.д.№ 8478/2022г. ВАС; 8055/2022г. по адм.д.№ 8079/2022г. ВАС и др. В цитираните съдебни актове е възприето, че предоставянето на правна помощ ще е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето само когато е реално необходима за осигуряване на равен достъп до правосъдие с оглед характера на производството и правната грамотност и адекватното ориентиране на искателя в конкретното производство. В случая според съдържанието на молбата на лицето и уточняващата такава може да бъде прието, че А. има достатъчно познания относно характера и хода на процеса, като процесуалното му поведение обосновава извод за разбиране правилата и възможностите за защита на правата му. Преценено по посочените критерии следва да бъде прието, че предоставянето на правна помощ на Е.А. по конкретното дело не може да се оправдае от гледна точка на ползата, която би донесла за лицето и на правосъдието, независимо от данните за имущественото му състояние.

Настоящото дело следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните за разглеждане на постъпилата жалба.

Мотивиран с изложеното , съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

            ПРИЗНАВА за установено, че жалбоподателят Е.Н.А., понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса по делото пред настоящата инстанция, поради което и го ОС­ВОБОЖДАВА от заплащане на държавна такса за настоящото производство до приключването му във всички съдебни инстанции.

            ОТКАЗВА ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА ПРАВНА ПОМОЩ, под формата на процесуално представителство на жалбоподателя Е.Н.А., понастоящем в Затвора – гр. Пловдив, по адм.д. № 550  по описа за 2023г. на Ад­министративен съд – Пловдив, ХІV състав.     

            НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 20.04.2023г. от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните и Окръжна Прокуратура – гр.Пловдив.

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

1.         Жалбоподател - Е.Н.А., лишен от свобода понастоящем в затвор гр. Пловдив;

2.         Ответник – началник на Затвора- Пловдив;

3.         Окръжна прокуратура Пловдив, която да се уведоми за възможността да встъпи в процеса.

 

ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя в срок до 17.00ч  на 11.04.2022 г. да посочи дали ще присъства на насроченото съдебно заседание в условията на провеждане на видеоконферентна връзка.

УКАЗВА на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест да установи твърденията си в жалбата относно незаконосъобразността на акта, като може да стори това с всички допустими по АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства.

УКАЗВА на ответника, че на основание чл.170, ал.1 АПК носи доказателствена тежест да докаже законосъобразността на издадената заповед.

Съобщенията до страните по делото да се изпратят по факс.

ОПРЕДЕЛЯ краен срок за ангажиране на доказателства и за доказателствени искания до края на първото по делото заседание, като УКАЗВА на страните, че при неизпълнение и в този смисъл ставବ¬щи причина за  отлагане на делото ще понесат санкцията по чл.92а ГПК.

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е отказано предоставянето на правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд - Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му с препис за жалбоподателя. В останалата му част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: