№ 6821
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110128207 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба на Н. А. А., ЕГН **********, срещу Е. Е.
Б., ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Предявен е
иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК.
В молбата се твърди, че страните са сключили граждански брак на
10.09.1994 г. От брака си страните имат родени две деца – Мария Е. Бабикир,
родена на 28.05.1994г. и Мохамед Алмугтаба Е. Бабикир, роден на
09.03.2001г. Файтическата раздяла на страните настъпила преди много
години, като към настоящия момент ищцата не знае къде се намира съпруга й.
Нямат контакт помежду си, дори по телефона. Моли бракът да бъде
прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен без съдът да се произнася
по въпроса за вината. Претендира разноски.
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор на исковата
молба от ответника чрез назначения му особен представител.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа страна следното:
Страните са съпрузи от 10.09.1994 г., което се установява от
представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, като
при сключване на брака съпругата не е променяла фамилното си име.
Страните имат родени от брака две деца, които към настоящия момент са
пълнолетни.
От показанията на св. Бойка Желязкова Петкова се установява, че през
1994г. страните сключили граждански брак в гр. София. От брака си имат две
деца – момиче и момче. Страните живели в гр. София, ж.к. Младост около 10
1
години. Страните не живеят заедно от 10 години. Ответникът казал, че ще си
вземе втора жена по неговите религиозни обичаи. Децата са пълнолетни.
Откакто са се разделили, страните не поддържат никаква връзка помежду си.
Ответникът поддържа връзка с децата си, но не и със съпругата си.
Съдът кредитира показанията на св. Петкова като обективни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/
и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл. 49, ал. 1 СК.
Като взе предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав, намира,
че в конкретния случай е налице дълбоко и непоправимо брачно
разстройство. Установи се, че страните са във фактическа раздяла от 10
години. Съпрузите не поддържат никакви отношения помежду си. С оглед
изложеното, бракът съществува формално, същият не е в интерес на
съпрузите, обществено е неоправдан, поради което съдът счита, че следва да
бъде прекратен на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е
направена от никоя от страните. От доказателствата по делото се установява,
че страните имат родени по време на брака две деца, които към настоящия
момент са пълнолетни. Небрачните искове, какъвто е и този по чл. 56 СК, са
обусловени искове и тяхното предявяване е задължително при предявен иск
за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, когато от
брака има ненавършили пълнолетие деца. В случай, че същите не бъдат
предявени, съдът се произнася служебно. Когато от брака няма ненавършили
пълнолетие деца, какъвто е и настоящият случай, процесът относно
небрачните искове изцяло се подчинява на правилата на общия исков процес,
на диспозитивното начало. С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че
не е предявена претенция за ползване на семейното жилище от никоя от
страните, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съгласно чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът
разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за
в бъдеще. В настоящия случай съпругата не е променяла фамилното си име
при сключване на брака. Същата не е предявила и иск по чл. 53 СК, поради
което след прекратяване на брака ищцата ще носи фамилното име - А..
Относно разноските за делото
Претенция за заплащане на направените по делото разноски е заявена от
ищцата. Предвид липсата на искане за произнасяне по въпроса за вината,
разноските, съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, остават за страните така, както са ги
направили. Окончателната държавна такса, дължима за развода, е в размер на
50.00 лева, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, като на основание чл. 329, ал. 1 ГПК, следва
да бъде заплатена по равно от двете страни, т.е по 25.00 лева.
2
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен с Акт
за граждански брак № 0213 от 10.09.1994 г. на Столична община – район
Средец, на Е. Е. Б., ЕГН ********** и Н. А. А., ЕГН **********, като
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание, чл. 49, ал. 1,
вр. чл. 44, т. 3 СК.
ФАМИЛНО ИМЕ – след прекратяване на брака Н. А. А., ЕГН
**********, ще носи фамилното име А., на основание чл. 326 ГПК, вр. чл. 53
СК.
ОСЪЖДА Е. Е. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийския районен съд сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1
ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н. А. А., ЕГН ********** за
присъждане на разноски като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3