Р Е Ш Е Н И
Е
№ 268
гр.Плевен, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, II-ри състав,
в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 981 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 162, ал.2, т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалба от С.В.Т. ***, против Акт
за установяване на публично държавно вземане № 15/06/1/0/0195/3/01/04/01 от
21.10.2020 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен, /АУПДВ/, издаден във връзка с Договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ № 15/06/1/01195/ 25.01.2016 год. по подмярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони, за периода 2014 – 2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони.
В жалбата се излагат доводи, че АУПДВ е
неправилен и незаконосъобразен, тъй като изложените в него мотиви не съответстват
на обективно съществуващите обстоятелства. Излагат се подробни доводи, че са
спазени нормативно установените изисквания, както и тези на договора, свързани
с реда за уведомяване за настъпилия подмор на пчелните семейства, причината за
който се установява от събраните в административната преписка писмени
доказателства. Оспорват се мотивите за наличие на допуснати нарушения на
нормативните изисквания от страна на
бенефициента и на ветеринарния лекар д-р М.К. и се твърди, че същите са
предприели именно действията, разписани в Наредба № 13 от 26.08.2016 г., касаещи
подобни случаи. Излагат се съображения за допуснати нарушения от страна на ОДБХ,
изразяващи се в това, че при проверката на обекта не са иззели проби от
третираната растителност. Оспорва се посоченото в АУПДВ, че по време на
проверката няма подадени сигнали от други собственици на пчелини в района за
натравяне на пчелни семейства и се твърди, че всъщност на километри разстояние
в района на с. Рибен, обл. Плевенска няма други пчелини. Сочи се, че
интоксикацията с препарат е надлежно установена с лабораторно изследване,
поради което издаденият АУПДВ е неправилен и незаконосъобразен, във връзка с
което се иска неговата отмяна.
От ответника е постъпил писмен отговор на жалбата
/л.639, том 2/, с който се изразява становище, че същата е допустима за
разглеждане, но неоснователна. Описва се хода на административното
производство, приключило с оспорения АУДВП и се твърди, че не са допуснати
процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, даващи основание за
неговата отмяна. Сочи се, че с Констативен протокол № 000718/09.06.2020 г. е
установено наличието при бенефициента на 19 бр. живи кошери и 252 бр. празни
такива от общо регистрираните в ИИС ВетИС на БАБХ 271 бр. пчелни семейства,
като към момента на проверката пред празните кошери не е имало умрели пчели,
поради което комисията не е могла да изземе проби, за да установи причината за
отпадането на 252 бр. пчелни семейства. В същото време не е било представено от
регистрирания ветеринарен лекар уведомление за заболявания или случай на
отравяне и подмор, от което да се направи извод за причината за твърдяната
масова смъртност. Твърди се, че към момента на проверката са били налични
протокол от 08.06.2020 г. за извършен профилактичен преглед на пчелина от д-р
М. К. и писмо от същата дата до ОДБХ - Враца за изпращане на 4 бр. взети проби
от пчелни рамки, с молба да бъдат изследвани за американски гнилец, но от писмо
вх. № 3776/12.06.2020 год. на директора на ОДБХ – Враца е видно, че в
Изпитателна лаборатория по ветеринарно - санитарна експертиза и диагностика на
заболявания по животните при ОДБХ – Враца не са постъпвали за изследване проби
от пчелни семейства от пчелин № 5847 – 0211. В административната преписка е
приложено и становище от 10.06.2020 год. на Б.М.– пчелар проверител /обстоятелство,
което се установява от представените от него 4 бр. удостоверения/, участвал в
комисията, извършила проверката, от което е видно, че според него не е възможно
за период от 15 дни, считано от извършване на пролетния преглед до момента на
проверката, да загинат 252 пчелни семейства от което и да е заболяване по
пчелите. Посочено е, че пред празните кошери и във вътрешността им не е имало
признаци на живот и наличие на пчелни семейства през последните 30 дни, както и
следи от прополис и восък по част от тях. На 19.06.2020 год. при извършено посещение на
място от служители на отдел РРА при ОД на ДФ „Земеделие“ за установяване на
фактическото съответствие с бизнес плана и заложените в него показатели също е
установено обстоятелството, че от наличните 271 бр. кошери само 19 бр. са с
пчелни семейства, а останалите 252 са празни. В хода на тази проверка са дадени
обяснения от собственика на пчелина, в които той е изразил съмненията си, че
пчелните семейства са погинали поради третиране с препарат на находящата се в
съседство нива. Същият е заявил, че са изпратени проби за анализ в лаборатории
в Пловдив и Враца, а пълномощникът на собственика е заявил горното да се счита
за уведомление по чл.20, ал.1 от Договора. Представени са и писмени
доказателства, за част от които се твърди, че не са били предоставени на ОДБХ
при осъществената от тях проверка, респективно същите не са били изпратени на
ответника с писмото на ОДБХ от 12.06.2020 год.
Във връзка с така изложеното от фактическа страна се
изразява становище, че очевидно ветеринарният лекар е имал съмнения за наличие
на заразните заболявания американски гнилец и нозематоза, тъй като е изпратил
такива проби за изследване, а по отношение съмненията за натравяне на пчелите
се сочи, че за горното ответникът е бил уведомен едва при извършване на
посещението от страна на служителите на ДФ „Земеделие“, т.е. на 19.06.2020
год., с оглед което се твърди, че писмо № 003/08.06.2020 г., с което е
изпратена проба за изследване на интоксикация с препарат за растителна защита е
с недостоверна дата, още повече, че същото не е било представено при проверката
на ОДБХ – Плевен на 09.06.2020 г. Сочи се, че комисията, извършила проверката
на 09.06.2020 год. не е имала възможност да вземе проби, тъй като по
твърденията на пълномощника на бенефициента Д.П. засегнатите кошери и пчели са
били изгорени, за което е издаден протокол от 08.06.2020 год., а и освен това
към датата на проверката комисията не е била уведомявана за съмненията за
интоксикация, поради което се изразява съмнение за достоверността на протокола
за изгаряне и загробване на пчелни рамки и умрели пчели.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. В.М. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В
представената писмена защита прави искане да бъде отменен обжалваният акт за
установяване на публично държавно вземане. Оспорва изложените в него доводи за
допуснати от страна на бенефициента нарушения на чл.42 и чл.45 от Наредба № 14
от 28.05.2015 год. и твърди, че доверителят му „де юре“ е санкциониран за това,
че не поддържа икономическия размер на стопанството си, както и че е налице
визираното в чл.38, ал.6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 год. възникване на
непреодолима сила, в която връзка са дадените от бенефициента обяснения в хода
на административното производство и подаденото възражение, които кореспондират
с приложения по делото Сертификат за анализ лаб. № 20/002739 от 24.07.2020 год.
на „Приморис България“ АД.
Оспорва мотивите на обжалвания административен акт,
свързани с неспазване на изискванията на чл.39, ал.2 от ЗВД, чл.12, ал.1, ал.2
и чл.14, ал.1, и ал.2 от Наредба № 13 от 26.08.2016 г. Излага доводи, че
доверителят му не е имал задължение да изказва пред проверяващите съмненията
си, че погиването е резултат от препарат за растителна защита, а установяването
на горното обстоятелство е задължение на инспектора по растителна защита при ОДБХ,
който е член на комисията по чл.12, ал.2 от Наредба № 13 от 26.08.2016 год.,
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.2 от същата наредба, във връзка с което
твърди допуснато нарушение на чл.14, ал.1, ал.2 и ал.3 от наредбата. Позовава
се на разпоредбата на чл.36, ал.2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 год., съобразно
която в случай на нередовност на документите или непълнота и неяснота на
заявените данни и посочените факти РА, уведомява с мотивирано писмо ползвателя,
който в срок от 10 работни дни от уведомяването му може да отстрани
констатираните нередовности, чрез представяне на допълнителни и/или нови
документи. Твърди, че административният орган е бил длъжен да укаже на
ползвателя представянето на надлежни писмени доказателства, установяващи
обективната му невъзможност да поддържа
икономическия размер на стопанството, което съставлява нарушение на
закона, опорочаващо издадения АА. Излага доводи, че задълженията на собственика
на пчелина са регламентирани в разпоредбата на чл.132, ал.1, т.5 от ЗВД и тези
изисквания са спазени от жалбоподателя, по отношение на когото не са налице
доказателства за наличие на виновно поведение. Същият е уведомил ветеринарния
лекар и кмета за настъпилото обстоятелство и ако е налице вина, то тя е на
ветеринарния лекар, обслужващ пчелина, както и на инспектора по растителна
защита при ОДБХ, член на комисията, който не е взел проба от третираната
растителност и не е проверил за наличие на умрели пчели в нея. В заключение
сочи, че ответникът не е изяснил напълно фактическата обстановка преди да
издаде оспорения АА в нарушение на чл.35 от АПК, което представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3
от АПК. Също така твърди, че оспореният административен акт е постановен в
противоречие със закона, недоказан и
несъобразен с фактическите обстоятелства, поради което следва да бъде
отменен.
Ответникът се представлява от ст. юрк. Л.Х., която
изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Излага доводи, че оспореният акт е издаден правилно
и от компетентен за това орган, при спазване на процедурата по издаване и целта
на закона, поради което моли същият да бъде потвърден. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Представя
писмена защита, в която повтаря доводите, изложени в писмения отговор на
подадената жалба /наименуван становище/, обсъдени по- горе в настоящето
решение. Оспорва доводите за наличие на непреодолима сила/извънредно
обстоятелство по смисъла на чл.2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013
год., към която препраща разпоредбата на параграф 1, т.15 от ДР на Наредба № 14
от 28.05.2015 год.
Допълнително
излага доводи, че осъществената проверка от ОДБХ е по инициатива на директора,
а не във връзка с уведомлението на пълномощника на бенефициента, което се
установява от Заповед № 1045/03.06.2020 год., с която е разпоредена проверка на
всички пчелини, собствениците на които са сключили договори с д-р М. К.. Сочи,
че от самото уведомление на пълномощника Д.П. се установява отказ да бъде
осъществена проверка на 08.06.2020 год. и искане тя да се осъществи на
следващия ден, тъй като му предстояло неотложно пътуване, а в същото време
твърдението на същия е, че е установил именно на 08.06.2020 год. погиването на
пчелите, във връзка с което се е обадил на д-р К. и после са изгорили пчелните
рамки и умрелите пчели. На следващия ден при извършване на проверката П. не е
уведомил проверяващите за интоксикацията като възможна причина за погиването
им, нито пък че са налице данни от други собственици в землището на селото за
такъв проблем. Писмо № 003/08.06.2020 год. за изпратена проба за изследване не
е представян пред служителите на ОДБХ и същото не е с достоверна дата.
Процесуалният представител на ответника твърди нарушение от страна на
жалбоподателя на разпоредбите на чл.12, ал.1, чл.14, ал.2, ал.6 и ал.7 от
Наредба № 13 от 26.08.2016 год., във връзка с което кмета на населеното място е
уведомен за предполагаемата интоксикация едва на 10.06.2020 год., а ОД
„Земеделие“ и ОДБХ не са били изобщо уведомявани в указаните срокове и при
осъществената от последната проверка. Във връзка с горното се изразяват
съмнения, свързани с причините да бъдат унищожени и загробени отпадналите
кошери само ден преди предстоящата проверка, за която бенефициентът е бил
уведомен и се твърди, че изготвеният в тази връзка протокол не отговаря на
утвърдения със Заповед № 11-961/07.05.2020 год. образец.
В заключение се
изразява становище, че след като не са спазени разпоредбите за уведомяване и
вземане на проби при подмор, няма как да се установи дали изпратените за
изследване проби са от същия пчелин, поради което се оспорва достоверността на
представените от жалбоподателя писмени доказателства и твърденията на
разпитания като свидетел д-р К.. В заключение е направено искане да бъде
отхвърлена като неоснователна подадената жалба.
Административен съд - Плевен, втори
състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите
на страните и представените доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателят С.В.Т. е регистриран земеделски производител,
видно от регистрационно удостоверение, приложено на л.145, том.1 от делото. В
това си качество същият е подал заявление за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ до ДФ „Земеделие“ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 год.,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Заявлението е регистрирано с идентификационен номер 15/06/1/0/01195
и въз основа на него е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № 15/06/1/01195/ 25.01.2016 год., приложен на л.52 и сл. от
първи том на преписката. По силата на същия Фондът е предоставил на ползвателя
безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895, 00 лв., подлежаща на изплащане
на два етапа, за изпълнение на одобрен проект № 15/06/1/0/01195.
Във връзка с подадена от бенефициента заявка
от 20.06.2018 год. за второ плащане е осъществена проверка на основание чл.8,
ал.2 вр. ал.3 от договора и чл.36, ал.1, т.2 от Наредбата № 14 от 28.05.2015
год. Същата е извършена чрез посещение на място от служители на отдел РРА при
ОД „Земеделие“ – гр.Плевен и при нея е установено изпълнение на заложеното по
бизнес план, с оглед на което е извършено второто плащане по договора (видно от
Решение № 15/06/1/0/01195/3/01/03/01, л.309, том 1).
На 09.06.2020 год. е извършена физическа
проверка на пчелин с рег. № 5847 – 0211, разпоредена със Заповед № 1045/03.06.2020
год., допълнена със Заповед № 1084/09.06.2020 год. на директора на ОДБХ –
Плевен /л.314 и 315 от том 2/. От
приложеното в преписката уведомително писмо /л.316, том 2/ се установява, че Д.Н.П.,
пълномощник на жалбоподателя /съгласно пълномощно с нотариална заверка на
подписите, л.317, том 2./, е заявил невъзможност да осигури присъствие за извършване
на проверката на дата 08.06.2020 год. и е посочил като възможна дата за същата
09.06.2020 год. Проверката е извършена на 09.06.2020 год. и резултатите от
същата са отразени в Констативен протокол № 000718/09.06.2020 год. /л.313, том
2/. От същия е видно, че при проверката на обекта, осъществена в присъствие на
пълномощника на собственика Д.Н.П., са установени налични 19 бр. живи пчелни
кошери и 252 бр. празни такива от общо регистрираните в обекта 271 пчелни
семейства, като пред празните кошери и във вътрешността им не е имало умрели
пчели. От приложеното в преписката становище от 10.06.2020 год. на члена на
комисията Б.М., пчелар – проверител /л.320, том 2/, назначен с посочената по-
горе Заповед № 1084/09.06.2020 год. на директора на ОДБХ, е видно, че същият
твърди невъзможност да загинат 252 бр. пчелни семейства от извършените последни
профилактични прегледи за времето от 15 – 17.05.2020 год. до датата на
проверката от нито едно заболяване, както и обстоятелството, че пред и в
празните кошери няма признаци за живот на пчели и наличие на пчелни семейства в
тях през последните 30 дни, а в част от кошерите не е имало следи от прополис и
восък върху вътрешната им част. Квалификацията на г-н М.се установява от
представените с придружително писмо /л.319, том 2/ 4 бр. удостоверения
/л.326-333 от том 2/.
Във връзка с горното е изготвено и
изпратено до ответника писмо вх. № 02-150-0400/492 от 12.06.2020 год. от
Директора на ОДБХ – Плевен, с което ДФ „Земеделие“ – РА е уведомен за
констатациите при описаната по- горе проверка /л.311, том 1/. На 19.06.2020
год. е извършено посещение на място от служители на отдел РРА при ОД на ДФ
„Земеделие“, на основание чл.8, ал.2, т.1 и ал.3 вр. чл.14, ал.1, т.8 от договора, резултатите от която са
обективирани в контролен лист с приложения /л.346 – 380, том 2/. Констатациите
съвпадат с тези от проверката на ОДБХ – Плевен, а именно, че на обекта са
налице 271 бр. кошери, от които 19 бр. с пчелни семейства и 252 празни. Пълномощникът на жалбоподателя Д.П. е депозирал обяснения
/л.384 – 386 и л.432 от том 2/, в които
твърди, че масовия подмор на пчелите от пчелина е установен от него на
08.06.2020 го., за което е уведомил ветеринарният лекар, обслужващ пчелина д-р
М. К., за което последният е изготвил протокол и взел проби за анализ. Твърди,
че на 10.06.2020 г. е подал и писмено уведомление до кмета на с.Рибен, а
пробите са дадени за изследване в съответните оторизирани лаборатории към ОДБХ-
Враца и Приморис – България. Посочил е,
че горното обяснение следва да се счита за уведомление по чл.20, ал.1 от
договора за настъпване на извънредни обстоятелства, довели до трайна обективна
невъзможност на ползвателя да спазва поетите договорни и/или нормативни задължения.
В преписката е приложено уведомление от Д.П. до Кмета на с. Рибен на основание
чл.12, т.5 от ЗВД /л.390/, протоколи за извършени масови профилактични
мероприятия от 15, 16 и 17.05.2020 год. /л.391 и сл., том 2/, писмо №
002/08.06.2020 год. за изпращане на 4 бр. проби от умрели пчели до ОДБХ - Враца
с искане да бъдат изследвани за нозематоза /л.398, том 2/, писмо №
003/08.06.2020 год. за изпращане на 1 бр. взета проба от умрели пчели с молба
да бъдат изследвани за интоксикация с препарати за растителна защита до
специализирана лаборатория „Приморис България“ АД /л.399 и 400, том 2/, както и
Протокол от 08.06.2020 год. за изгаряне и загробване на пчелни рамки и умрели
пчели /л.401 и л.450, том 2/. Жалбоподателят С.В.Т. също е депозирал обяснения,
постъпили при ответника на 22.06.2020 год. /л.430 и сл. от том 2/, в които се
повтарят твърденията на г-н П. и сочи, че д-р К. е иззел произволно 4 проби за
изследване за нозематоза и натравяне от препарати за растителна защита или
инсектациди, при което е написал само един екземпляр образец за писмо и е поел
ангажимент в амбулаторията си да напише останалите, които ще донесе за подпис
на следващия ден. Жалбоподателят и пълномощникът П. събрали умрелите пчели и
пити с такива, които изгорили и заровили с пръст на сметището на гр. Д.
Митрополия, за което е съставен протокол. Ветеринарният лекар заявил, че на
базата на съставения протокол ще отрази в Информационната система на ВЕТИС
смъртта на пчелните семейства.
От приложените в преписката Протоколи за
изпитване ДЗЖ № 1488-1-4 Д от 17.06.2020 г. и № 1489-1-4 Д от 15.06.2020 г. /
л.451 - 454, том 2/ е видно, че изпратените с писмо № 001/08.06.2020 г. проби
от д-р К. са с отрицателен резултат за американски гнилец и отрицателен за
нозематоза при проби 1,2 и 3, и положителен при проба № 4. С оглед това, че
едната от пробите за нозематоза е положителна, ответникът е направил запитване
до ОДБХ- Плевен, във връзка с което по преписката е постъпило Писмо изх. №
01-153-0400/157#1 от 17.07.2020 г., в
което е посочено, че нозематозата не може да доведе до масовото погиване на 252
пчелни семейства за такъв кратък период от време, а именно 17.05.2020 г. –
08.06.2020 год. и е налице препратка към становището на лицензирания пчелар-
проверител, взел участие при проверката, осъществена на обекта от представители
на ОДМХ на 09.06.2020 год.
Д-р К. е депозирал сигнал, постъпил при
ответника на 03.07.2020 год. /л.458, том 2/, в който е описал предприетите от
него действия след уведомяването му за умрелите пчели в животновъдния обект и е приложил изготвените
от него протоколи и писма, с които е изпратил проби за изследване, както и
извлечение от 08.06.2020 год. от регистъра на обекта, в който е отразил смъртта
на 252 пчелни семейства. Представен е и Сертификат за анализ лаб. № 20/002793
от 29.06.2020 год. от „Приморис България“ АД /л.473 – 480 том 2/ на английски
език, представен впоследствие по искане на АО от жалбоподателя в превод на
български /л.504-515,том 2/, установяващ наличие на интоксикация с препарат за
растителна защита.
Във връзка с така установените
обстоятелства ответникът е открил производство по издаване на АУПДВ с писмо изх. № 01-153-6500/453 от 27.08.2020 год. /л.586,
том 2/. В същото се описани събраните до момента писмени доказателства по
преписката и направените от АО констатации във връзка с тях и е прието за
недоказано наличие на установена по надлежния ред епизоотия, която е засегнала
част или всички пчелни семейства, имаща характера на непреодолима сила. Ето
защо е прието наличие на несъответствие с изискванията на чл.42, т.9 от Наредба № 14 от 28.05.2015 год
и чл.14, ал.1, т.8 от Договора между
страните, във връзка с което следва да се издаде АУПДВ за сумата от
48 895,00 лв., представляваща първо и второ плащане по договора. На жалбоподателя е предоставена възможност да
направи възражение по основателността и размера на публичното задължение, както
и да представи нови писмени доказателства. Същият е получил препис от писмото, с което е започналото
производство/ известие за доставяне на л.591, том 2/. С писмо вх. №
01-153-6500/423 от 16.09.2020 г. /л.597, том 2/ г-н Т. е възразил, че представените от него преди
откриване на производството по издаване на АУПДВ документи установяват
наличието на обстоятелства, имащи характера на непреодолима сила/извънредно
обстоятелство по смисъла на чл.2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 год.
и не е представил нови писмени доказателства, касаещи производството.
Постановен е оспореният в настоящото
производство АУПДВ № 15/06/1/0/0195/3/01/04/01 от 21.10.2020 г. /л.л.46-50, том
1/. Като правно основание за издаването му са посочени чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7
от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК.
В същия подробно са изложени обстоятелствата,
свързани със сключения договор и получените плащания от бенефициента,
установените фактически обстоятелства при проверката от страна на ОДБХ от
09.06.2020 год., както и тези, установени при проверката на 19.06.2020 год. от
РРА при ОД на ДФ „Земеделие“. Обсъдени са събраните в хода на развилото се
административно производство доказателства и е прието, че представените от
ползвателя документи за предприетите от него и регистрирания ветеринарен лекар
действия не са достатъчни да удостоверят, че действителната причина за
погиването на пчелните семейства се дължи на заразно заболяване по пчелите, или
на осъществено третиране на съседна нива с препарат. На базата на посещението
на място на 19.06.2020 год. от РРА при ОД на ДФ „Земеделие“, икономическият
размер, измерен в стандартен производствен обем на стопанството е определен на
1 214, 32 евро, поради което е прието несъответствие с изискванията на чл.42,
т.9 от Наредба № 14 от 28.05.2015 год. и чл.14, ал.1, т.8 от Договора между
страните, във връзка с което по отношение на жалбоподателя е определено
задължение в размер на 48 895,00 лв.
АУПДВ е получен на 23.10.2020 г, видно от
обратната разписка на л.51 от том първи на преписката,
а жалбата е подадена чрез АО на 29.10.2020 г., видно от печата
с входящ номер на ДФ „Земеделие“ ОД - Плевен /л.8 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, същата е
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и при наличие на правен
интерес.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При проверката за законосъобразност на
оспорения АУПДВ, предмет на настоящото производство, касаеща компетентността на
неговия издател, съдът констатира следното:
При извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че процесният
АУПДВ е издаден от компетентен административен орган, а именно областния
директор на ДФ „Земеделие“ – гр. Плевен, оправомощен със Заповед № 03 – РД/2700
от 24.07.2019 г на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА. Съобразно чл. 20а, ал. 5 /изм. ДВ бр. 51/2019 г./ от ЗПЗП изпълнителният директор издава
актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, съгласно която дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съобразно
разпоредбата на чл.20а, ал.3 от ЗПЗП
изпълнителният директор може да делегира тези си правомощия на
директорите на областните дирекции, какъвто е процесният случай, както е видно
от цитираната по- горе заповед /л.6 от том1/.
Оспореният
административен акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа всички
реквизити, които са необходими за неговата валидност, съгласно указаното
в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително
всички фактически и правни основания за постановяването му. Посочено е правното
основание за неговото издаване - нормативните разпоредби, регламентиращи
материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган
правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици.
При издаването на оспорения акт не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се има предвид, че
нарушението на административно производствените правила е съществено само в
случаите, когато недопускането му е довело, или би могло да доведе
административния орган до различен от постановения правен резултат, каквито
съдът не констатира при издаване на АУПДВ.
Производството по издаване на акта е образувано след
извършена проверка за изпълнение условията по договора за отпускане на
финансова помощ, както и на документите, свързани с подпомаганата дейност от
компетентните длъжностни лица при РРА
при ОД на ДФ „Земеделие“. Актът за установяване на публично държавно
вземане е издаден при спазване на изискванията за уведомяване на адресата за започване
на административното производство и предоставяне на възможност за участие /чл. 26, чл. 28 и чл. 34 АПК/. Преди да издаде оспорения акт, административният
орган с писмо е уведомил жалбоподателя, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, че се
открива производство по издаване на административен акт за установяване на
публично държавно вземане, поради установеното с извършената проверка
неспазване на договорни и нормативни задължения, описани в писмото. определен е
и размер на задължението, за което ще се издаде АУПДВ. Ответникът е осигурил
възможност на жалбоподателя да участва в развилото се административно производство
и да подаде възражения, от която възможност същият се е възползвал като е подал
възражение. В хода на производството по издаване на оспорения акт са изпълнени
задълженията на административния орган служебно да установи всички факти и
обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях /чл. 35 и чл. 36 от АПК/.
Между страните по делото не е налице спор,
а и от Констативен протокол № 000718/09.06.2020 год. се установява
обстоятелството, че при осъществена проверка от ОДБХ – Плевен на 09.06.2020
год. в животновъдния обект на жалбоподателя (пчелин № 5847 – 0211) са били
налични 19 бр. живи пчелни кошера и 252 бр. празни от общо регистрираните в ИИС
ВетИС на БАБХ 271 бр. пчелни семейства. Безспорно е също така, че при
проведената на 19.06.2020 год. проверка от страна на служители в отдел РРА при
ОД на ДФ „Земеделие“ – гр. Плевен по отношение на същия обект са направени
същите констатации. Не се спори и за обстоятелството, че и при двете проверки в
пчелина не са открити мъртви пчели в кошерите и около тях. Основният спорен
въпрос, касаещ обосноваността и доказаността на обжалвания АУПДВ е причината,
поради която посочените по - горе кошери са празни, респективно дали това се
дължи на непреодолима сила/извънредно обстоятелство по смисъла на чл.2,
параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 год., в който случай и съобразно
правилата на чл.38, ал.6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 год. бенефициентът няма
задължение да възстанови получената по договора финансова помощ, или се касае
за нарушение от страна на жалбоподателя на чл.49, т.9 от Наредбата и чл.14,
ал.1, т.8 от сключения договор, а именно на задължението му да поддържа
икономическия размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил
второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване от договора,
като отглежда видовете животни, посочени в подаденото от него заявление за
подпомагане.
|
Съдът намира, че
твърдението на жалбоподателя за настъпил подмор на пчелните семейства
вследствие на отравяне с препарат за растителна защита не е надлежно
доказано. От събраните по делото доказателства е видно, че физическата
проверка на пчелин с рег. № 5847 – 0211 от страна на ОДБХ – Плевен е
осъществена на 09.06.2020 год., а не на предходната дата, т.е. 08.06.2020
год., тъй като пълномощника на собственика на пчелина Д.Н.П. с уведомително
писмо /л.316, том 2/ е заявил невъзможност да присъства на по - ранната дата
и е посочил като възможна дата за същата 09.06.2020 год. В същото време по
преписката са налице депозирани от П. обяснения /л.384 – 386 и л.432 от том 2/, в които излага твърдение,
че масовият подмор на пчелите от пчелина е установен от него на 08.06.2020
год., т.е. датата, за която в уведомителното писмо е посочил, че не може да
присъства на обекта. С датата от деня преди проверката, т.е. 08.06.2020 год.,
са и изготвените от ветеринарният лекар, обслужващ пчелина д-р М. К. писмо №
002/08.06.2020 год. за изпращане на 4 бр. проби от умрели пчели до ОДБХ -
Враца с искане да бъдат изследвани за нозематоза /л.398, том 2/, писмо №
003/08.06.2020 год. за изпращане на 1 бр. взета проба от умрели пчели с молба
да бъдат изследвани за интоксикация с препарати за растителна защита до
специализирана лаборатория „Приморис България“ АД /л.399 и 400, том 2/ и Протокол
от 08.06.2020 год. за изгаряне и загробване на пчелни рамки и умрели пчели
/л.401 и л.450, том 2/. Съдът намира, че посоченият протокол е издаден в
нарушение на административнопроизводствените правила, както и че същият,
както и писма № № 002 и 003 от 08.06.2020 год. нямат достоверна дата. На
първо място същите не са представени на следващия ден 09.06.2020 год. при
осъществяване на проверката от страна на ОДБХ, която е констатирала, че 252
кошера в пчелина са празни, което създава съмнение за съществуването им към
тази дата. От показанията на г-н К. се установява, че пробите не са били
изпратени за изследване към датата на проверката, а около седмица по - късно,
като прави впечатление, че тази за интоксикация е била изпратена чрез ЕКОНТ
Враца, а не от най – близкия офис на дружеството. В констативния протокол на
ОДБХ, документиращ проверката е отразено заявлението на г-н П., че д-р К. е
взел проби и е разпоредил изгаряне на пчелите и пчелните рамки, но на
комисията не са били представени твърдените за налични към тази дата
документи. Същите са били предоставени едва след проверката, осъществена на
19.06.2020 год., осъществена от служителите на отдел РРА при ОД на ДФ
„Земеделие“ Плевен. Освен това, съобразно правилата на чл.12, ал.1 от Наредба
№ 13 от 26.08.2016 г. за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства
от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и
дезинсекционни дейности, при масов подмор на пчели „собственикът на пчелина: 1. уведомява незабавно ветеринарния
лекар, обслужващ пчелина и кмета на населеното място на основание чл. 132,
ал. 1, т. 5 от Закона за ветеринарномедицинската дейност; 2. подава жалба до
директора на Областната дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) с копие до кмета на
населеното място не по-късно от първия работен ден след констатираната
смъртност на пчели“. В конкретния случай кметът на населеното място не е
уведомен незабавно, а на 10.06.2020 г., т.е. едва след проверката на ОДБХ,
видно от уведомление на л.390 от делото. Жалба до директора на ОД „Земеделие“
изобщо не е подавана, което пък е довело до невъзможност да се извърши
надлежна проверка за твърдяното обстоятелство по реда на чл.14, ал.2 вр с
чл.12, ал.2 от Наредба № 13 от 26.08.2016 г., при която с надлежен протокол
по смисъла на чл.14, ал.6 и заключение по чл.14, ал.7 от Наредбата да се
установят спорните по делото обстоятелства. От Писмо изх. № 02 – 150 –
0400/492#4 от 29.07.2020 год. на ОДБХ пък се
установява, че д-р К. е представил пред дирекцията копие от Писмо №
003/08.06.2020 год., с което е изпратена проба от пчели за изследване за
интоксикация едва на 08.07.2020 год., т.е. един месец след твърдяната дата на
изготвянето му. От същото писмо е видно, че представеният от д-р К. Протокол от 08.06.2020 год. за
изгаряне и загробване на пчелни рамки и умрели пчели не е официален образец
на БАБХ, следвало е да бъдат изготвени два протокола от комисия, в състава на
която е следвало да бъдат представители на ОДБХ и общината и то след
потвърждаване на пробата. Освен това съдът
намира, че горният протокол и описаната процедурата по изгаряне са в
нарушение на чл.7, ал.4 и чл.16, ал.1 от Наредба № 11 от 02.04.2015 год., тъй
като са осъществени без присъствието и контрола на официалния ветеринарен
лекар на съответната община /ОВЛ/. Това е така, защото към момента на вземане
на пробите не е била ясна причината за твърдения подмор и са били взети проби
за американски гнилец, както и за нозематоза. |
Действията на д-р К. са и в нарушение на
чл.39, ал.2, т.1 от ЗВД, която разпоредба касае задължението му при съмнение
или възникнали епизоотии и/или прояви на масова смъртност при животните, да
уведоми незабавно ОДБХ, БВС и кмета на общината.
Предвид обстоятелството, че не са спазени
разпоредбите за уведомяване и вземане на проби при подмор и се твърди, че
засегнатите кошери и пчелни семейства са унищожени чрез изгаряне и загробени,
обективно не е налице възможност да бъде установено и доказано твърдението на
жалбоподателя за подмор на пчелите, както и причините за същия. С оглед
становището на от 10.06.2020 год. на члена на комисията при ОДБХ Б.М., пчелар –
проверител, участвал при осъществената на 08.06.2020 год. проверка /л.320, том
2/, не се установява и възможност за
загиване на процесните 252 бр. пчелни семейства от нито едно заболяване за
времето от последните профилактични прегледи, проведени на 15 – 17.05.2020 год.
до датата на проверката. В същото е налице и констатация, че пред и в празните
кошери няма признаци за живот на пчели и наличие на пчелни семейства в тях през
последните 30 дни, а в част от кошерите не е имало следи от прополис и восък
върху вътрешната им част.
Събраните по делото гласни доказателства,
а именно показанията на Д.Н.П. и М.Ц.К. не са от съществено значение за
установяване на релевантни към правния спор обстоятелства и не променят
изложените до момента съображения на настоящия съд, които се основават на
представените по делото писмени доказателства. Между показанията на двамата
свидетели са налице противоречия, касаещи периода, в който иззетите проби са
изпратени за изследване в съответните лаборатории. П. твърди, че това е станало
на следващия или по - следващия ден, а г-н К. твърди, че това се е случило една
седмица по - късно. От така изложеното възниква въпросът, защо на проверяващите
от ОДБХ не са били предоставени документите, установяващи вземането на проби
към датата на проверката, респективно протоколът, от който е видно унищожаването
и загробването на пчелите и пчелните рамки, които очевидно би следвало да са
налични и да са се намирали у д-р К. или в собственика на пчелина. Съдът не
кредитира твърденията на г-н К., че е налице подмор при пчелите, дължащ се на
отравяне, макар и кореспондиращи с представения като писмено доказателство
Сертификат за анализ лаб. № 20/002793 от 29.06.2020 год. от „Приморис България“
АД. Това е така, защото по изложени по- горе съображения съдът приема, че писмото,
с което пробата е изпратена за изследване не е с достоверна дата, респ. не е в
състояние да удостовери, че са взети проби по нормативно установения ред именно
от процесния пчелин. Недостоверно е и твърдението на този свидетел, че за подмора
е уведомил ОДБХ, във връзка с което е и извършената на 09.06.2020 год. проверка
на обекта. По делото безспорно е установено, че проверката е разпоредена със
Заповед № 1045/03.06.2020 год. на директора на ОДБХ, т.е. преди датата на
твърдения подмор.
Ето защо правилно ответникът е приел, че
не са налице препоставките на чл.38, ал.6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 год.,
т.е. жалбоподателя дължи връщане на получената по договора финансова помощ
заедно със законната лихва, тъй като обективно е налице несъответствие с изискванията
на чл.42, т.9 от Наредба № 14 от
28.05.2015 год. и чл.14, ал.1, т.8 от
Договора, доколкото бенефициентът не е изпълнил свое задължение по сключения
договор, в който смисъл са налице предпоставките на чл.45 от Наредбата.
По изложените съображения, съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен
орган, в установената форма и при спазване на процесуалните и материално правни
норми по издаването му, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспорването следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно
искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно
поискано, като юрисконсултът се е явявал в о.с.з. С оглед на това жалбоподателят
ще следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ на осн. чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ, поисканото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, което е рамките на размера, посочен в чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, и е обоснован с оглед на фактическата и правна
сложност на делото.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.Т., ЕГН**********,***,
против Акт за установяване на публично държавно вземане №
15/06/1/0/0195/3/01/04/01 от 21.10.2020 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“
гр. Плевен, /АУПДВ/, издаден във връзка с Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ № 15/06/1/01195/ 25.01.2016 год. по подмярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони, за
периода 2014 – 2020 год., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони.
ОСЪЖДА С.В.Т. ***,
да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, сумата 100,00 лв. /сто/ лева за
разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва пред ВАС в 14
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /п/