Решение по дело №734/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Цанка Георгиева Неделчева
Дело: 20192230200734
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 438

 

гр. Сливен, 23.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 734 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от М.С.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез процесуален представител, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 2505900 на ОД на МВР – Сливен, с който е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.01.2019 год. в 11,24 часа по път І-6 км. 363+500 в района на Община Твърдица с посока от гр. София за гр. Бургас, при въведено ограничение на скоростта от 60 км./ч., с пътен знак В-26 за движение извън населено място, с автоматизирано техническо средство TFR1-M 584, било заснето движение на товарен автомобил „Порше Кайен Дизел”, с рег. № *****, със скорост от 150 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч.

След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР –  Сливен установили чия собственост е автомобила, чрез справка в Централна база – КАТ, а именно „Т.К. - 2000” ЕООД – гр. Велико Търново.

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2505900, в който като нарушител бил вписан управителя на дружество – М.С.М.. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева.

От приложената по делото служебна справка от ОПУ – Сливен се установява, че на Републикански път І-6 (София – Бургас) при км. 363+310 ляво (посока гр. София), има съществуващ пътен знак „В26” за ограничение на скоростта до 60 км./ч., като на същия обхвата на действие е 500 м., като км. 363+500 е в обхвата на действие на пътен знак „В26”; както и че за периода от 2014 год. до 21.01.2019 год. няма сведения за установяване на липсата му (кражба), както и извършвани ремонтни дейности (л. 32 – 34 от делото).

От приложената по делото служебна справка от Търговския регистър се установява, че управител на „Т.К. - 2000” ЕООД – гр. Велико Търново е М.С.М. (л. 54 – 55 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира твърденията за нарушаване на процедурата по издаване на електронния фиш за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 год.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 год.), издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.

В настоящия случай видно от представените по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство TFR1-M 584, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред (л. 11 от делото) и е бил попълнен протокол за използването на мобилно АТСС за контрол (л. 9 от делото). Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 7 от цитираната наредба, съгласно която мястото за контрол с мобилни автоматизирани технически средства и системи трябва да е обозначено с пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол и документирано със снимка, е отменена с ДВ, бр. 6/2018 год., в сила от 16.01.2018 год. Поради което към датата на извършване на нарушението – 21.01.2019 год., разпоредбата на чл. 7 от цитираната Наредба не е приложима.

Възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в обжалвания електронен фиш не е вписано точното място на поставяне на ограничителния пътен знак е неоснователно. Обжалвания електронен фиш съдържа всички данни посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Освен това видно от попълненият Протокол за използване на АТСС разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС е било 250 метра.

От приложения към преписката клип № 8689, безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по - висока скорост от разрешената, а именно 155 км./ч., като с електронния фиш е приспаднат толеранс от 3 % от измерената стойност на скоростта. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената административнонаказателна отговорност. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В настоящия случай законен представител на дружеството е именно управителят на същото - М.С.М., който не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, поради което правилно административнонаказващият орган е издал процесния електронен фиш на негово име.

Съдът не констатира нарушения на процедурата при издаване на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, който съдържа всички необходими реквизити по ЗДвП.

Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговарят в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакувания Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като законосъобразен.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2505900 на ОД на МВР – Сливен, с който на М.С.М. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6  от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: