№ 18575
гр. София, 11.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110123007 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ТС” ЕАД, ЕИК .........,
представлявано от ........, със седалище и адрес на управление – град С против В. Р. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С и против И. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С.
Ищцовото дружество твърди, че на 11.08.2021 година е било депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 39208 срещу В. Р. М. и И. Д.
М. за сумата от 6418,27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до 04.2020г., мораторна лихва за забава в размер
на 791,22 лв. за периода 15.10.2019г. до 02.08.2021г., ведно със законните лихви върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите, както и 40,10 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.07.2018 до
м.04.2020 г,, ведно с мораторна лихва за забава - 8,14 лв. за периода от 30.08.2018 г. до
02.08.2021 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че било образувано ч.гр.дело № 46907/2021г. по описа на Софийски
районен съд и е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, като се твърди, че
същите са били депозирали възражение.
Твърди се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че продажбата
на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при
публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “ТС на клиенти
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “ТС” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. Твърди се, че за процесния период са били в силя и за
ответниците са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от “ТС” ЕАД
на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР,
публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.
1
Твърди се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”,
в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. Сочи се, че клиентите са били длъжни в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят да заплащат задълженията.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК ........., представлявано от ........, със седалище и
адрес на управление – град С и В. Р. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С и И. Д. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С, че съществува вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК ........., представлявано
от ........, със седалище и адрес на управление – град С и В. Р. М. с ЕГН **********, с адрес:
гр. С и И. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С дължат на „ТС” ЕАД, ЕИК .........,
представлявано от ........, със седалище и адрес на управление – град С разделно сумите, за
които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
8792/18.8.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 46907/2021 година по описа на Софийски
районен съд, а именно, че дължат разделно следните суми: сумата от 6418,27 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
05.2018г. до 04.2020г., мораторна лихва за забава в размер на 791,22 лв. за периода
15.10.2019г. до 02.08.2021г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 11.8.2021 година до окончателното изплащане на сумите,
както и 40,10 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.07.2018 до м.04.2020 г.,
ведно с мораторна лихва за забава - 8,14 лв. за периода от 30.08.2018 г. до 02.08.2021 г. ведно
със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
11.8.2021 година до окончателното изплащане на сумите, като:
- В. Р. М. дължи 1/2/една втора/, а именно: сумата 3209,14 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до
04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.8.2021 година до
окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 395.61 лв. за периода
15.10.2019г. до 02.08.2021г., 20,05 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
м.07.2018 до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово
разпределение, считано от 11.8.2021 година до окончателното изплащане, ведно с мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение - 4,07 лв., дължима за периода от
30.08.2018 г. до 02.08.2021 г.;
- И. Д. М. дължи 1/2/една втора/, а именно:/ сумата 3209,13 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до
04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.8.2021 година до
окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 395.61 лв. за периода
15.10.2019г. до 02.08.2021г., 20,05 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
м.07.2018 до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово
разпределение, считано от 11.8.2021 година до окончателното изплащане, ведно с мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение - 4,07 лв., дължима за периода от
30.08.2018 г. до 02.08.2021 г.
С отговора на исковата молба ответникът И. М. оспорва основателността на
исковата претенция.
Заявява се възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, като се
оспорва ответницата да се е намирала в облигационни отношения с ищеца за процесния
имот и процесния период.
Оспорва се претенцията за лихва, като се твърди, че ищецът не е издавал фактури на
името на ответницата И. М. и тя не е изпаднала в забава. Оспорва се до ответницата да е
била изпращане покана за плащане.
Оспорва се дължимостта на претендираната сума за дялово разпределение.
2
С отговора на исковата молба ответникът В. М. оспорва основателността на
исковата претенция.
Заявява се възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, като се
оспорва ответникът да се е намирала в облигационни отношения с ищеца за процесния имот
и процесния период.
Оспорва се претенцията за лихва, като се твърди, че ищецът не е издавал фактури на
името на ответника и той не е изпаднала в забава. Оспорва се до ответника да е била
изпращане покана за плащане.
Оспорва се дължимостта на претендираната сума за дялово разпределение.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице – помагач на ищеца
– „Б“ ООД.
Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в
съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да
приеме за доказано следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество доказа, че на 11.08.2021 година е било депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 39208 срещу В. Р. М. и И. Д.
М. за сумата от 6418,27 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до 04.2020г., мораторна лихва за забава в размер
на 791,22 лв. за периода 15.10.2019г. до 02.08.2021г., ведно със законните лихви върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите, както и 40,10 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.07.2018 до
м.04.2020 г,, ведно с мораторна лихва за забава - 8,14 лв. за периода от 30.08.2018 г. до
02.08.2021 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Доказа се, че е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, като и че
същите са били депозирали възражение.
Доказа се, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, в качеството им на вещни
ползватели на топлоснабднеия имот – така видно от Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 165, том втори, рег.№ 10287, дело № 322/2020 година на помощник нотариус
Гергана Буюклиева при Нотариус Петя Димова с рег.№ 711 в Нотариалната камара.
Доказа се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на
топлинна енергия от “ТС на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “ТС”
ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите.
Доказа се, че за процесния период са били в сила и за ответниците са действали
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор” в сила от 10.07.2016 г.
Доказа се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”,
в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ. Сочи се, че клиентите са били длъжни в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят да заплащат задълженията, след който период
е начислявана законна лихва за забава.
От приетите по делото като писмени доказателства – индивидуални справки за имот с
абонатен № 117537 за имот с административен адрес – град София, ж.к.“Славия“, бл.26А,
3
вх.Б, ап.18, отчети за процесния период на реално консумирана топлинна енергия,
съобщения към фактури, и общи фактури за процесния период, съдът прави извода от
фактическа страна, че в имота на ответниците е доставяна топлинна енергия за отопление и
подгряване на топла вода и такава отдадена от сградна инсталация в претендираните
размери.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствата, събрани в
хода на съдебното дирене.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- иск за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за процесния периода - с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за лихва - законна лихва за забава с правна квалификация е чл.422 от ГПК във
връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за заплащане на суми за дялово разпределение с правна квалификация чл.422 от
ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- иск за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
По същество
Продажбата на електрическа енергия от ищцовото дружество се осъществява при
Общи условия /ОУ/ за продажба на ел. енергия от “ТС” ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор” в сила от 10.07.2016 г.
Правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански
материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия
не е заплатена, тя се дължи, без оглед наличието или липсата на специални процедурни
правила за извършване на корекции. Когато е установено точното количество на
потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде
отречено по формални съображения. Основание за дължимостта на цената по сключения
между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество
топлинна енергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими
по ГПК доказателствени средства.
С оглед на факта, че консумираната топлинна енергия и услуга за дялово
разпределение е надлежно изчислена, като за последните ползвани услуги са налице и
издадени фактури, то процесните вземания се явяват дължими в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който са издадени. По делото са налице писмени доказателства за
издадени фактури от ищовото дружество за доставената и начислена топлинна енергия и
доколкото не се събраха доказателства за тяхното изплащане, съдът приема, че
задължението на ответниците за главница за потребена топлинна енергия и дялово
разпределение, както и акцесорните им вземания, спрямо ищеца не са надлежно изпълнени.
Задължението на ответниците е парично и за периода на своята забава същите дължат
обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, когато
има определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава с изтичането на срока, а не
4
след като бъде поканен от кредитора. В казуса се установи, че с Общите условия е
определен срок за плащане на доставяната топлинна енергия, в който срок ответниците не са
платили и съответно са изпаднали в забава, поради което дължат и притендираната лихва за
забава в търсения от ищеца размер.
По възражението за настъпила погасителна давност
Процесното вземане в настоящия случай представлява периодично плащане.
Възприема се от съда и факта, че за приложението на специалната погасителна давност, не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. В този смисъл РЕШЕНИЕ № 168 ОТ
22.12.2009 Г. ПО Т. Д. № 408/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС.
Доколкото изискуемостта на задълженията е настъпила на 15.10.2019г., то
погасителната давност на задълженията ще настъпи на 15.10.2021г., без да се съобразят дори
правилата на ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО
ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ОТ 13 МАРТ 2020
Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 44 ОТ 2020 Г., В
СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.). Възражението на ответниците, че общата фактура не новира
задължения, дължими в по-ранен период е вярно, но доколкото общите условия дори в този
случай обвързват потребителите на топлинна енергия, то ответниците безспорно ще знаят
как се заплащат дължимите вземания в полза на топлоснабдителното дружество.
По делото стана ясно, че процесните вземания не са погасени по давност, тъй като
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение е с дата 11.08.2021г., то последното предшества настъпване на
претендираните задължения по делото.
По отношение на сумите, начислени за дялово разпределение от третото лице-помагач
в настоящото производство и въз основа на представените по делото доказателства за
изпращане на известие до ответниците за дължимост на сумите, то с оглед и на факта че
поканата за плащане е достигнала до знанието на задължените лица на 09.10.2019г., съдът
счита че погасителната давност е щяла да настъпи на 09.10.2021г., като отново дори не се
съобразява действието на ЗАКОН ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА
ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
ОТ 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР.
44 ОТ 2020 Г., В СИЛА ОТ 14.05.2020 Г.). С оглед на изложеното и въз основа на факта, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано преди визираната дата,
съдът счита, че същото не е погасено по давност към настоящия момент.
По разноските
С оглед изхода на спора съдът следва да присъдят сторените от ответника разноски в
тежест на ищеца. Въз основа на депозирания списък по чл. 80 от ГПК от ищеца и доколкото
по делото има представени доказателства за реално заплащане на разноските в
производството съдът следва да присъди сумата от 411,58 лева, представляваща заплатена
държавна такса в исковото производство; сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство; сумата от 145,15 лева,
представляваща държавна такса в заповедното производство, както и сумата от 50 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и
на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите, и на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „ТС” ЕАД, ЕИК .........,
представлявано от ........, със седалище и адрес на управление – град С и В. Р. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С и И. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, че съществува
вземане на „ТС” ЕАД, ЕИК ........., представлявано от ........, със седалище и адрес на
управление – град С и В. Р. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С и И. Д. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С дължат на „ТС” ЕАД, ЕИК ........., представлявано от ........, със
седалище и адрес на управление – град С разделно сумите, за които е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8792/18.8.2021 година, издадена
по ч.гр.дело № 46907/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно, че дължат
разделно следните суми: сумата от 6418,27 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до 04.2020г., мораторна лихва за
забава в размер на 791,22 лв. за периода 15.10.2019г. до 02.08.2021г., ведно със законните
лихви върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 11.8.2021 година до
окончателното изплащане на сумите, както и 40,10 лв. - главница за дялово разпределение за
периода от м.07.2018 до м.04.2020 г., ведно с мораторна лихва за забава - 8,14 лв. за периода
от 30.08.2018 г. до 02.08.2021 г. ведно със законните лихви върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението -11.8.2021 година до окончателното изплащане на
сумите, като:
- В. Р. М. дължи 1/2/една втора/, а именно: сумата 3209,14 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до
04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.8.2021 година до
окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 395.61 лв. за периода
15.10.2019г. до 02.08.2021г., 20,05 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
м.07.2018 до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово
разпределение, считано от 11.8.2021 година до окончателното изплащане, ведно с мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение - 4,07 лв., дължима за периода от
30.08.2018 г. до 02.08.2021 г.;
- И. Д. М. дължи 1/2/една втора/, а именно:/ сумата 3209,13 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2018г. до
04.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.8.2021 година до
окончателното изплащане, мораторна лихва за забава в размер на 395.61 лв. за периода
15.10.2019г. до 02.08.2021г., 20,05 лв. - главница за дялово разпределение за периода от
м.07.2018 до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата за дялово
разпределение, считано от 11.8.2021 година до окончателното изплащане, ведно с мораторна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение - 4,07 лв., дължима за периода от
30.08.2018 г. до 02.08.2021 г.
ОСЪЖДА В. Р. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С и И. Д. М. с ЕГН **********, с
адрес: гр. С да заплатят разделно на „ТС” ЕАД, ЕИК ........., представлявано от ........, със
седалище и адрес на управление – град С сумата от 411,58 лева, представляваща заплатена
държавна такса в исковото производство; сумата от 100,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство; сумата от 145,15 лева,
представляваща държавна такса в заповедното производство, както и сумата от 50,00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, като
В. Р. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С заплати общо 353,37 лева и И. Д. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. С заплати 353,36 лева.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца – „Б“
6
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила – препис от решението да се изпрати на заповедния съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7