Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 233
29.03.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно
заседание на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 744 по описа на
съда за 2022 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 215 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на Е.И.Г., ЕГН : **********, адрес: ***, действаща чрез пълномощник
адв.Е.М., против Виза за проектиране на „Пристройка и надстройка на
съществуваща жилищна сграда“ в УПИ ІІ, кв. 179 по ПРЗ на гр. Свиленград, ПИ с
идентификатор 65677.701.6320 по КК на гр. Свиленград, обл. Хасково, издадена от
Главния архитект на Община Свиленград.
В жалбата се твърди, че така
издадената виза за проектиране е незаконосъобразна, неправилна и необоснована.
Оспорващата сочи, че е собственик на основание отстъпено право на строеж и
законно извършено строителство на следния недвижим имот: Жилищна сграда -
еднофамилна с идентификатор № 65677.701.6320.1, със застроена площ от 54 кв.
метра, находяща се в ***, която
сграда е разположена в общински поземлен имот с идентификатор № 65677.701.6320,
с площ от 272 кв.м. по КК и КР, одобрени със Заповед на ИД на АГКК. За притежаваната
от нея жилищна сграда имало издаден Нотариален акт за собственост на недвижим
имот (констативен) № 57, том 1, peг. 891, дело № 46/2019 г. на нотариус В. В. с peг. № 354,
с район PC - Свиленград. Твърди, че в същия общински поземлен имот имало
построена и друга жилищна сграда, която била собственост на молителите на
визата за проектиране. Сочи, че в този общински поземлен имот били учредени
вещни права за строеж на две жилищни сгради на различни лица, като ЗУТ изисквал
за всяко едно от двете жилища да съответстват на определени правила за
застрояване - застроените жилища да имат равни части от територията на този
общински поземлен имот, включително да отговарят и на плътност и други законови
изисквания. Твърди, че за застрояването на такава пристройка и надстройка на
съществуваща жилищна сграда било необходимо
специално учредяване на право на строеж, но съобразено с вече учредените
две жилищни сгради. Сочи, че с издаването на обжалваната виза за проектиране се
нарушавало това нейно право, още повече, че от нейно име имало подадена молба
за учредяване право на ползване върху общински поземлен имот под № В-256 от
17.01.2022 г. на Община Свиленград и била в процедура по възлагане на геодезист
да изготви схема - проект за право на ползване в посочения общински поземлен
имот, съгласно писмо от Общинска администрация - Свиленград под №
И-1331/21.03.2022 г. Твърди, че на комбинираната скица за проектиране № 344 от
16.05.2022 г. на УПИ ІІ, кв. 179 по ПУП - ПРЗ, ПИ с идентификатор № 65677.701.6320
по КК на град Свиленград било посочено, че в процесния общински имот има две
жилищни сгради, като неправилно било посочено, че жилищна сграда - еднофамилна
с идентификатор 65677.701.6320.2 е на един етаж. Това била сградата на
молителите за виза за проектиране, която била на два етажа. Намира обжалваната
виза за проектиране за незаконосъобразна, тъй като била издадена при
несъобразяване с изискванията за форма и съдържание и в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон. Навежда доводи, че
административното производство е опорочено, което ограничавало съществено
правото ѝ на защита. Моли да бъде отменена оспорената виза за
проектиране, като незаконосъобразна, неправилна и необоснована, постановена в
противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител, поддържа оспорването. Моли за присъждане на
направените в производството разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД, в
представени по делото чрез процесуален представител писмени молби, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на направените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно
навежда възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако
надвишава минималния размер, определен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованата страна – З.Я.И., не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на
жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим
имот (констативен) № 57, том I, рег.№ 891, дело № 46/2019 г. (л. 7) е, че
жалбоподателката Е.И.Г. е призната за собственик на основание отстъпено право на строеж и
законно завършено строителство на следния недвижим имот, находящ се в гр.
Свиленград, Хасковска област, а именно: жилищна сграда – еднофамилна, находяща
се в ***,
представляваща съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на*, Хасковска
област, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. от Изпълнителния
Директор на АГКК и съгласно скица на сграда № 15-842356-14.11.2018 г., издадена
от СГКК – гр. Хасково, имот с идентификатор 65677.701.6320.1, със застроена
площ от 54 кв. м., брой етажи – два, стар идентификатор – няма, номер по
предходен план – няма, която сграда е построена на основание отстъпено право на
строеж и е разположена в общински поземлен имот с идентификатор № 65677.701.6320
и общински имот с идентификатор 65677.701.6321, но принадлежи към общински
поземлен имот с идентификатор: 65677.701.6320 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени с горепосочената заповед на Изпълнителния
Директор на АГКК и съгласно скица на поземлен имот № 15-842359-14.11.2018 г.,
издадена от СГКК – гр.Хасково, с площ 272 кв. м., с трайно предназначение –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план: пл. № 6320, квартал 179, парцел
II, при посочени съседи.
На 06.06.2022 г. в Община Свиленград под рег.индекс:
В-3067/06.06.2022 г. е входирано заявление за издаване на виза за проектиране
от З.Я.И. (л. 19), с което същата моли да бъде издадена виза за проектиране на
строеж: „Пристройка и надстройка на съществуваща жилищна сграда“, находяща се в
ПИ № 65677.701.6320, УПИ II-6320, кв.179 по плана на *. Посочено
е, че се прилагат документи за собственост – Договори – 2 бр.
От представен по делото Договор за учредяване на право
на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост, сключен на
04.12.2013 г., е видно, че Община Свиленград е учредила в полза на З.Я.И.,
възмездно и безсрочно вещно право на строеж в недвижим имот – частна общинска
собственост с АОС 2773/19.09.2013 г., представляващ УПИ II-6320 – за социални
жилища в кв. 179 по плана на *, одобрен
със Заповед № 602/22.11.1993 г., изменен със Заповед № 1761/11.07.2013 г. на
Кмета на Община Свиленград, целият с площ от 272 кв. м., при посочени граници,
за изграждане на едноетажна жилищна сграда – социално жилище със застроена площ
от 88.00 кв. м.
Съгласно Договор № Р-81 за учредяване право на
пристрояване и надстрояване върху недвижим имот – частна общинска собственост,
сключен на 14.10.2020 г., Община Свиленград е учредила в полза на З.Я.И., в
качеството ѝ на собственик на едноетажна жилищна сграда – социално
жилище, съгласно Договор за учредяване
право на строеж върху недвижим имот – ЧОС от 04.12.2013 г., възмездно и
безсрочно право на пристрояване и надстрояване, по силата на което да изгради
пристройка със ЗП=8.40 кв. м. на източна фасада, пристройка със ЗП=8.40 кв. м.
на западната фасада и надстройка със ЗП=100 кв. м. към съществуваща жилищна
сграда с идентификатор 65677.701.6320.2, построена върху общински терен –
Поземлен имот с идентификатор 65677.701.6320 (УПИ II-6320, кв. 179 по предходен
план) по КК и КР на гр. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016
г. на Изпълнителния Директор на АГКК, целият с площ от 272 кв. м., при посочени
граници на имота, съгласно Виза за проектиране № 319 от 24.06.2020 г. на Главния
архитект на Община Свиленград.
Според Договор № Р-103 за учредяване право на
пристрояване и надстрояване върху недвижим имот – частна общинска собственост,
сключен на 10.05.2021 г., Община Свиленград е учредила в полза на З.Я.И., в
качеството ѝ на собственик на
едноетажна жилищна сграда – социално
жилище, съгласно Договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот –
ЧОС от 04.12.2013 г., възмездно и безсрочно
право на пристрояване, по силата на което да изгради пристройка със
ЗП=26.40 кв. м. и РЗП=47.00 кв.м. към съществуваща жилищна сграда с идентификатор 65677.701.6320.2, построена върху общински
терен – Поземлен имот с идентификатор 65677.701.6320 (УПИ II-6320, кв. 179 по
предходен план) по КК и КР на *, одобрени
със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, целият с площ от 272 кв. м., при посочени
граници на имота, съгласно Виза за проектиране № 136 от 09.03.2021 г. на Главния
архитект на Община Свиленград.
Върху Комбинирана скица за проектиране №
344/16.05.2022 г. на урегулиран поземлен имот II, кв. 179 по ПУП-ПРЗ, ПИ с
идентификатор № 65677.701.6320 по КК на * на
15.06.2022 г. Главният архитект на Община Свиленград (арх. И. Б.), е отразил
виза с графична част и текст: „Виза за проектиране на пристройка и надстройка
на жилищна сграда Пл.≤60% Кинт≤1,20 Оз≥40%. Визата влиза в
сила след процедурата по чл. 131 от ЗУТ“.
С писмо рег.индекс: И-3796 от 13.07.2022 г. (л. 17)
жалбоподателката Е.И.Г. е уведомена, че на основание чл. 140, ал. 3 и чл. 131
от ЗУТ е издадена виза за проектиране на „Пристройка и надстройка на
съществуваща жилищна сграда“ в УПИ II, кв. 179 по ПРЗ на гр. Свиленград, ПИ с
идент. 65677.701.6320 по КК на *. Писмото е
получено от Е.Г. на 15.07.2022 г., видно от представеното по делото известие за
доставяне (л. 18).
Жалбата срещу визата за проектиране, във връзка с
която е образувано настоящото производство, е подадена по пощата на 25.07.2022
г. (л. 10) до Административен съд – Хасково.
По искане на жалбоподателката по делото бе назначена
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. Във връзка с поставен му въпрос за това
спазени ли са изискванията относно допустимостта, минималните отстояния,
предвижданията на действащите планове и тези на нормативните актове, по
отношение на предвидената с процесната виза за проектиране на пристройка и
надстройка на жилищна сграда в процесния недвижим имот, вещото лице прави
следните изводи и заключения: В текстовата част на оспорената Виза за
проектиране от 15.06.2022 г. за проектиране на пристройка и надстройка в УПИ
ІІ-6320, кв.179 по плана на гр.Свиленград (ПИ с ИД № 67677.701.6320),
изработена върху Комбинирана скица за проектиране № 344 от 16.05.2022 г., не било
посочено основанието за издаването й: нито по ЗУТ и наредбите към него, нито
двата Договора за учредяване право на пристрояване и надстрояване - № Р-81 от
14.10.2020 г. и № Р-103 от 10.05.2021 г. Като копие от действащ ПУП, визата в
конкретния случай съдържала грешката от плана, където вместо свързано по
характер застрояване („с”) било обозначено в матрицата свободно по характер
застрояване („е”). Към графичната част на визата нямало приложена легенда, от
която да са видно: съществуващи сгради (по ПЗ), предвиждане за застрояване по
ПЗ, допуснато с визата застрояване, допуснато с визата надстрояване, етажност.
Нямало размери и нямало етажност на защрихованите площи (очевидно -
пристрояване): не била посочена сградата, предмет на надстрояването. Макар да
се казвало, че „Скицата се издава по молба Вх.№ В-2492/09.05.2022 г.”, от
текста на визата не ставало ясно към коя от съществуващите сгради какво
пристрояване и надстрояване ще се извършва, още повече, че вече имало издадена
по-рано виза за проектиране на пристройка към сграда с ИД № 65677.701.6320.1 -
от дата 09.03.2021 г. Не били посочени отстояния към съседни УПИ/УПИ през улица
и до регулационни граници, предвид задължителните линии на застрояване,
използвани за обозначаване местоположението на допуснатото пристрояване. Следователно,
при липса на котировка за размери на допуснатото пристрояване и отстояния към
граници и през улица, не било възможно да се определи има ли налични намалени
отстояния или такива не се предвиждат. Посочването, че се допуска „пристройка и
надстройка на жилищна сграда“ било неправилно. Следвало да бъде „пристройка и
надстройка на съществуваща жилищна сграда - социално жилище за социално жилище”
- така, както в двата договора (№ Р-81 от 14.10.2020 г. и № Р-103 от 10.05.2021
г.) бил посочен видът на жилищната сграда. При издаване на оспорваната виза за
проектиране не били отчетени и други обстоятелства от досието на УПИ ІІ-6320,
кв. 179 по плана на *, от
съществено значение за точността на визата, като например: 1. виза за
проектиране от 09.03.2021 г., издадена върху комбинирана скица за проектиране №
136/09.03.2021 г. за проектиране на пристройка към сграда с ИД № 65677.701.6320.1;
2. постъпила молба с peг. индекс В-256 за учредяване право на ползване на ПИ с
ИД № 65677.701.6320 по ККР на *. Вещото
лице сочи, че за изясняване на възможностите за застрояване в УПИ ІІ-6320,
съобразно извършеното до момента строителство и направените заявления за
допускане на допълнителни възможности за застрояване и заявлението с искане за
разпределяне ползването на двора, следвало, при проявен инвестиционен интерес
едновременно и от двамата собственици на сгради в УПИ, да се използват
най-напред възможностите на чл. 138 от ЗУТ.
По искане на жалбоподателката по делото бяха събрани и
гласни доказателства чрез разпит на свид. Ж.Р.И.- дъщеря на жалбоподателката. В
показанията си пред съда същата заяви, че в момента майка ѝ живее на *** в град *. Свидетелката
също живяла там допреди няколко години. На въпрос за квадратурата на къщата на Е.,
свидетелката отговоря, че е около 50-60 кв.м. В същия парцел имало и друга
жилищна сграда - на З., с квадратура около 80-100 кв.м. На въпрос дали майка
ѝ има достъп до дворното място на север, свидетелката отговоря, че няма
никакъв достъп - З. изградила всичко. Майка ѝ имала подадена молба до
общината за учредяване право на ползване на парцела, по която до момента нямало
резултат. На въпрос има ли изграждане на площадка или друго застрояване в
остатъка от двора, свидетелката отговаря, че където била къщата на З., имало
застрояване. Изградена била една къща, имало построена още една, а в момента
имало и бетонирана площадка за паркиране на коли. Дворът бил общински. Самите
те нищо не ползвали, нямали достъп, заради изграденото от З..
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
издадена по реда на чл. 140 от ЗУТ виза за проектиране. Характеристиката и
предназначението на визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ я определят като
индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 214,
т. 1 от ЗУТ. Като индивидуален административен акт, тя подлежи на съдебно
оспорване по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
В хипотезата на издадена виза, кръгът на
непосредствено засегнатите лица, явяващи се заинтересовани да оспорват
издадения акт, е очертан от разпоредбите на чл. 131, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 131 от ЗУТ, заинтересовани лица в производството по
одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са
собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според
данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния
регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от
предвижданията на плана. В чл. 131, ал. 2 от ЗУТ е предвидено, че
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти,
когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и
имот или имоти, включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително
имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти,
когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за
които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване
и ползване. В тази връзка и с оглед представените по делото писмени
доказателства, установяващи, че жалбоподателката е собственик на изградена в
процесния недвижим имот сграда, съдът приема, че жалбата е допустима, като
подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт и от заинтересована
страна. Оспорването е извършено при спазване на предвидения в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен срок от съобщаването на акта.
Преценявайки доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, настоящата
инстанция счита жалбата за основателна.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съдът не е
ограничен от наведените от жалбоподателя пороци на акта, а е задължен по силата
на чл. 168, ал. 1 от АПК да провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
Визата за проектиране по чл. 140 от ЗУТ е акт, свързан
с устройство на територията. Тя има статут на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, в случаите, при които с нея се допуска ново
строителство (чл. 41, ал. 2 и чл. 13, ал. 6 от ЗУТ), което е различно от
предвиденото по устройствения план или не е предвидено в същия, без да се
изменя самия план.
По силата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за
проектиране представлява копие (извадка) от действащия подробен устройствен
план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти и с нанесени линии
на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и
други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 от ЗУТ. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на
подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от
кадастралната карта и подробния устройствен план. Визата за проектиране
определя параметрите на допустимото застрояване на конкретния поземлен имот. Тя
е предпоставка за одобряване на инвестиционни проекти и разрешения за строеж -
чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и за учредяване на право на строеж - чл. 180 от ЗУТ.
Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, за строежите по чл.
12, ал. 3, чл. 41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 13. ал. 6 и
7, както и за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е
задължително. Визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл.
131 с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им
с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по
чиято инициатива се издава визата.
Изхождайки от легалното определение, се налага извода,
че визата представлява разрешително за проектиране, в което са посочени
параметрите на разрешеното застрояване, като в случай, че за поземления имот
има влязъл в сила устройствен план с визата се допълва същия (чл. 133, ал. 6,
чл. 134, ал. 6 от ЗУТ), без да се променят заложените показатели. В случаите,
когато няма влязъл в сила подробен устройствен план (чл. 12, ал. 3, чл. 140,
ал. 4 и ал. 5 от ЗУТ), самата виза изпълнява ролята на устройствен план със
съдържание по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ.
Съдът намира, че
оспореният в случая административен акт е издаден от компетентен
административен орган – Главен архитект на Община Свиленград, с оглед
разпоредбата на чл. 140, ал. 7 от ЗУТ, но в нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон.
В настоящия случай, видно от процесната виза, е, че същата
е издадена, без в текстовата й част да е посочено конкретното правно основание,
на което същата се издава, което обуславя извода, че визата е издадена в
нарушение на предписаната от закона форма.
От заключението на вещото лице се установява, че към
графичната част на визата няма приложена легенда, от която да могат да бъдат
установени съществуващи сгради (по ПЗ), предвиждане за застрояване по ПЗ,
допуснато с визата застрояване, допуснато с визата надстрояване, етажност. Липсват
размери и етажност. Нещо повече - не е посочена дори сградата, предмет на
надстрояването. Ето защо от визата не може да бъде установено към коя от
съществуващите сгради какво пристрояване и надстрояване ще се извършва, още
повече, че видно от представените по делото писмени доказателства - има
издадена предходна виза за проектиране на пристройка към сграда с ИД №
65677.701.6320.1 - от дата 09.03.2021 г. Във визата липсват посочени отстояния до
съседните имоти, при което, видно и от заключението на вещото лице, е невъзможно
да се определи има ли налични намалени отстояния или такива не се предвиждат.
С оглед изложеното, предвид приетите по делото
доказателства, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза,
съдът намира, че допуснатите от административния орган при издаване на
процесната виза нарушения са съществени – не са изпълнени императивни изисквания
на закона по отношение на реда и начина на издаване на процесната виза и на
съдържащите се в същата реквизити, които са изискуеми съгласно разпоредбата на
чл. 140, ал. 2 от ЗУТ и следва да бъдат задължителна част от нейното съдържание.
Тези пропуски при издаването на акта съдът намира за съществени такива,
доколкото съставляват неспазване на изискванията за нормативно предвидено
съдържание на тази категория актове, последица от което е, че на практика
скицата с виза не може да изпълни своето предназначение. Посочените пропуски
сами по себе си са достатъчно основание за отмяна на акта като
незаконосъобразен.
С оглед на това и съобразно разпоредбата на чл. 172,
ал. 2 от АПК оспорената виза за проектиране, издадена на 15.06.2022 г. от
Главния архитект на Община Свиленград за проектиране на пристройка и надстройка
на жилищна сграда, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващата за присъждане на направените по делото
разноски е основателна. По повод наведеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност, съдът намира, че платеният адвокатски
хонорар от 3 000 лв. действително е прекомерен, с оглед ниската фактическа и
правна сложност на делото. В тази връзка съдът взе предвид, че съгласно чл. 8,
ал. 2, т. 1, предл. първо от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес – по ЗУТ,
възнаграждението е 1 250 лв., до който размер следва да бъде намалено
процесното възнаграждение. На оспорващата следва да се присъдят разноски в общ
размер на 1 560.00 лева, от които 1 250 лв. - адвокатско възнаграждение, 10
лева - внесена ДТ и 300 лева - внесен към момента на постановяване на решението
депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Виза за
проектиране на „Пристройка и надстройка на жилищна сграда“ в УПИ II, кв. 179 по
ПУП-ПРЗ, ПИ с идентификатор № 65677.701.6320 по КК на гр. Свиленград, издадена
от Главен архитект на Община Свиленград на 15.06.2022 г.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
СВИЛЕНГРАД да заплати на Е.И.Г., ЕГН : **********, адрес: ***, сумата
в размер на 1 560.00 (хиляда петстотин и шестдесет) лева - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в
14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: