Решение по дело №376/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260043
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Георги Николов Грънчев
Дело: 20203000000376
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

  260043                                    12.04.2021 година                    гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският   апелативен съд                                             наказателна колегия

На единадесети февруари                          две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

                                 СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

                                 

                                               Секретар: Петранка Паскалева

Прокурор: Светла Курновска

като разгледа докладваното от съдия Грънчев НДВ № 376 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения за престъпление от общ характер С.С.Ш., чрез адвокат А.К.Н. ***/ за възобновяване на НОХД № 154/2019 г. по описа на Районен съд - Разград.

Първоначалното искане за възобновяване на осъдения е било депозирано пред ВКС с твърдения за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебния акт и оправдаване на осъдения Ш., алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. С разпореждане от 9.10.2020г. на зам. председател на ВКС и председател на наказателната колегия е било отказано образуването на производство по чл.422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК. Със същото разпореждане било указано, да се изпрати искането, ведно с делото, на РС-Разград, който да връчи препис на прокуратурата и изпрати материалите на Апелативен съд-Варна за произнасяне по основанието за възобновяване по чл. 422, ал.1, т.5 НПК, по компетентност. 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на осъдения Ш. поддържа искането за възобновяване, като развива подробни съображения за допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения, тъй като доказателственият масив не е достатъчен, а събраният е бил изтълкуван погрешно. Според защитата, тези процесуални нарушения са довели до установяване на фактическа обстановка, която не кореспондира с действителната, респективно са изградени  необосновани правни изводи от съда. Поради това се иска отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане.

Осъденият Ш. в своя защита заявява, че иска оправдателна присъда.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване на наказателното дело за неоснователно, счита, че събраният доказателствен материал - основа за  правните изводи на съда е безспорен и непротиворечив.

Варненският Апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок. Искането има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и  чл.422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1, т.2 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред, по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то се явява неоснователно.

Районен съд - Кубрат с присъда № 607/16.12.2019г. по н.о.х.д. № 154/19г.  е признал подсъдимия С.С.Ш. за виновен в това, че:

-    на 01.10.2018 г. в местността „Обзор“, находяща се в землището на гр. Разград е извършил действия на полово удовлетворение с лице от същия пол - К. Р. А., на 17 години, от гр. Разград, като е употребил за това сила и заплашване и деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.157, ал.1, пр.2 във вр. с чл.18,ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

-    на 01.10.2018 г. в гр.Разград, в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител със С.Р.М. от с.Дянково, обл.Разград е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - проявил буйство, невъзпитаност, отправил обиди с думите:   “Долни кучета!“/‘Кучета мръсни!“, “Кои сте вие, че да ни бутате?“ и псувни с думите: „Майка ви ще еба!“, към полицейските служители С.Я.Д. и С.М.Н.. двамата служители на ОД МВР - Разград и Н.И.И.и Г.В.Г., двамата служители на РУ-Разград при ОД МВР-Разград, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, многократно отказал да изпълни техните разпореждания да преустанови нанасянето на удари по тялото на С.Р.М.и отправянето на псувни и закани към него, оказал физическа съпротива срещу тях, чрез дърпане и блъскане, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл. 325, ал.5 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НКи чл.54 от НК го е осъдил на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

Осъденият С.С.Ш. е бил признат за  невинен и оправдан по обвинението по чл.157, ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК да е извършил в съучастие като съизвършител със С.Р.М.от гр. Разград опит за полово сношение с лице от същия пол - К. Р. А., на 17 години, от гр. Разград, като е употребил за това сила и заплашване и опитът е останал недовършен по независещи от дееца причини.

На основание чл.23, ал.1 от НК за двете извършени деяния от осъдения  С.С.Ш. е било определено едно общо наказание в размер на по-тежкото - четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

На основание чл.59 от НК е било зачетено времето, през което осъденият С.С.Ш. е бил задържан под стража. Съдът се произнесъл и по въпроса с веществените доказателства и сторените разноски по делото.

  С решение № 28/3.7.2020г. на ОС-Разград, по в.н.о.х.д. № 40/20г., присъдата е потвърдена изцяло.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване:

Претендираните в голямата си част в настоящото производство допуснати съществени процесуални нарушения, на практика касаят обосноваността на съдебния акт на Разградския районен съд. С оглед спецификата на производството по възобновяване, оплакването за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно основание по чл. 348, ал.1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на проверка и в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК, доколкото в него не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му.  В този смисъл е и трайната практика на ВКС на РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о., Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др. Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Искането за възобновяване се основава на доводи, които вече са били изтъквани пред двете редовни съдебни инстанции и в мотивите към постановените съдебни актове те са получили пространен отговор. Внимателният прочит на материалите по делото показва, че не са налице твърдените от защитата пороци при формиране на волята от страна на двете съдебни инстанции. Съдът е анализирал всички доказателствени източници в съответствие с правилата на логиката, като доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение.

 Внимателно е била проверена и обсъдена събраната по делото и относима към предмета на доказване доказателствена съвкупност, относно двете деяния, осъществени в условията на разнородна реална съвкупност.

По отношение на първото деяние по чл. 157, ал.1, пр.2 от НК, което е останало недовършено по независещи от осъдения Ш. причини, с оглед показанията на пострадалия А. и обективно посочените от него действия от страна на осъд. Ш. спрямо него, съдът е констатирал, че от обективна страна става дума именно за действия по полово удовлетворяване. Обективно действията на Ш. са били реализирани едва след излизането на двамата навън, когато именно същият се е възбудил и се е опитал да получи оргазъм. Действията в стаята са целели сплашване и са предхождали последващите такива - галене по бедрото, насилствено целуване, заплахи. Излизайки навън, осъд. Ш. е събул панталоните си и е показал половия си член на св. А., когото накарал да го пипа и да движи ръката си, целейки по този начин да се възбуди и впоследствие да получи оргазъм, като с тези свои действия осъдения Ш. е осъществил опита за удовлетворяване на половото си желание. Установен по делото е и вторият съставомерен акт  на деянието по чл.157 от НК – принудата - спрямо пострадалия А.: осъд. Ш., заедно с осъд. М., са влезли в дома на пострадалия без да са били поканени, събудили са го, впоследствие Ш. го е държал и притискал, стискал го е по лицето, за да успее да го целуне. Пострадалият А. се опитал да окаже съпротива, дърпайки се и казвайки на осъд. Ш. да се махне, но въпреки това не е могъл да спре действията му. Оказана е реална съпротива, съответстваща на неговите физически данни и психическата му годност. Деянието останало недовършено, именно поради бягството на пострадалия А., който се възползвал от обръщането на Ш..

По отношение на второто деяние, извършено на 01.10.2018г., в гр.Разград, съизвършителите Ш. и М. са осъществили от обективна страна и изпълнителното деяние на престъплението „хулиганство“ по чл.325, ал.5 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК, като са извършили непристойни действия, изразяващи явно неуважение към обществото и към личността на гражданите, изразяващи се в буйство, невъзпитаност, отправяне на обидни думи /“Долни кучета!“/‘Кучета мръсни!“, “Кои сте вие, че да ни бутате?“/ и псувни /„Майка ви ще еба!“/, към полицейските служители С.Я.Д. и С.М.Н., двамата служители на ОД МВР - Разград и Н.И.И.и Г.В.Г., двамата служители на РУ-Разград при ОД МВР-Разград, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, многократно отказали да изпълнят техните разпореждания да преустановят нанасянето на удари помежду си и отправянето на псувни и закани един към друг, оказали физическа съпротива срещу тях, чрез дърпане и блъскане, като деянието им е съпроводено със съпротива срещу орган на властта- посочените четирима полицейски служители и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм. Според установеното в тълкувателната практика на върховната съдебна инстанция, съпротива срещу органите на властта или представители на обществеността, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, има, когато извършителите не прекратяват действията въпреки намесата на тези органи (П№2 от 1974 г. на Пленума на ВС). Деянието им е извършено на публично място - близо до Автогара Разград, в тъмната част от денонощието, около 21:00 часа, било е възприето от преминаващи лица, както и от живеещите наблизо /по думите и на двамата подсъдими, че са им направили забележки от живеещи в блоковете лица/, като е предизвикало страх и възмущение, с демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото и е довело до грубо нарушаване на обществения ред и общоприетите правила за поведение, с пренебрежение към честта и достойнството спрямо полицейски органи, изпълняващи служебните си задължения. Извършеното от двамата деяние по чл.325, ал.5 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК се характеризира с изключителен цинизъм и дързост, съответно поради обстоятелството, от една страна, че отправените към полицейските органи обидни думи и псувни са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите, а от друга страна, поради обстоятелството, че с деянието в много груба степен се засягат интересите на обществото и личността на полицейските служители и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред, скандализира се обществото, изразява се грубо нахалство и тежко оскърбление не само към свидетелите С.Д., С.Н., Н.И. и Г.Г., но и към полицейските служители като цялост. Така установената фактическа обстановка съдът е възприел като дал вяра на показанията на свидетелите к.а., В. А., А.Д., С.П., С.Н., С. Ш., А. А.а, Г.Г., Н.И., С.Д., протоколите за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбуми, протокол за доброволно предаване, техническа експертиза, съдебномедицински експертизи от ДП ведно с приложени към тях фотоалбуми, СД за проведени разговори на ЕЕНСП 112 от 01.10.2018г., длъжностни характеристики, ежедневна ведомост за назначаване на наряда на 01.10.2018г. и 02.10.2018г., копие от месечен график, справки за съдимост, характеристични справки, комплекси съдебнопсихиатрични и психологически експертизи, съдебномедицински експертизи установяващи здравословното състояние на Ш. и М., веществените доказателства и др. писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът правилно ги е кредитирал изцяло. В противоречие с цитираните доказателства са единствено обясненията на двамата осъдени - Ш. и М., които обаче не могат да бъдат възприети по друг начин, освен като тяхна защитна теза, с цел оневиняване и оправдаване за извършеното. Обясненията на Ш. относно и двете обвинения са вътрешно противоречиви, нелогични, със взаимно изключващи се твърдения - същият твърди, че е разполагал с пари, с които подпомагал племенника си св.Ш. и семейството му, както и семейството на св.Кр.А., а в същото време, видно от приложената справка за съдимост, е изтърпявал наказания лишаване от свобода /от 30.12.2011г. до 13.02.2017г., от 30.05.2017г. до 29.12.2017г., от 09.01.2018г. до 28.09.2018г./ предимно за извършени кражби. Същият твърди, че преди 01.10.2018г. в продължение на четири дни след излизането си от затвора на 28.09.2018г. е бил интимен със жена на име Д., но последната нито е установена, нито се посочват и други нейни имена. Освен това, подс.М. опровергава твърденията му, заявявайки, че след излизането си от Затвора подс.Ш. е заживял във вилата при него и действително е бил на дело на 01.10.2018г., след което отново се е върнал във вилата. Обясненията на Ш. и М. относно престъплението по чл.325 от НК противоречат на всички други писмени, гласни и веществени доказателства.

Въззивната инстанция е направила свой анализ на доказателствата и е споделила изводите на районния съд относно съставомерността на деянията и виновността на осъдения, като е дала задълбочен отговор на всички изложени от защитата възражения. Разградският окръжен съд е извършил собствена преценка на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, като е изложил подробни и обосновани съображения по отношение на тяхната достоверност. Мотивите на въззивно решение дават напълно възможност да се провери правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, като сочат, че тази инстанция е осъществила дължимата дейност като втора инстанция по съществото на делото.

Не са допуснати заявените от защитата в искането, респективно в съдебното заседание пред настоящата инстанция, нарушения на процесуалните правила, свързани с оценка на доказателствения материал.

Поради всичко изложено по-горе, настоящият състав на Апелативен съд-Варна не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и оправдаване на осъденото лице, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави, с оглед на което искането за възобновяване на наказателното дело като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съставът на Апелативен съд –Варна,

 

                                 Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № № 154/19г. по описа на Районен съд- Разград, направено от осъдения С.С.Ш..

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

  

 

                                                                                      2.