РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Кюстендил, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мая Анд. Миленкова
при участието на секретаря Даниела Й. К.а
като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно
наказателно дело № 20221520200872 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
В. В. В., с ЕГН – ********** от гр.С. е обжалвал наказателно
постановление № 21-1139-001012/12.07.2021г. , издадено от началник Сектор
“Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182,
ал.1 т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер
800 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, както и са наложени административни
наказания за нарушения по чл. 100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП. С решение на КРС
по АНД 1302/2021 г. състав на КРС се е произнесъл по жалбата, като е
потвърдил НП в частта за нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е отменил
същото в останалата му част.
Настоящият състав на съда е сезиран да се произнесе по нарушението
по чл. 21 , ал.1 от ЗДвП, след връщане на делото от Кюстендилски
административен съд за произнасяне от друг състав на съда.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не се явява и не
изпраща процесуален представител. Във въззивната жалба не са посочени
1
конкретни нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
НП на това основание.
Наказващият орган, чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваната част.
След като подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото
доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка,
настоящият съдебен състав намери за установено следното
от фактическа страна:
На 15.04.2021г. в 09:48ч., в с. Каменичка Скакавица, общ.
Кюстендил, обл. Кюстендил, на път № I-6, км.4+900, с техническо средство -
трафик радар TFR 1M № 523 e заснето движение на МПС марка „Пежо“
модел „Партнер“ с рег. номер *********, собственост на Лизинова къща
„София лизинг“ЕАД., със скорост на движение от от 116 км/ч., при
максимално разрешена такава за населено място - 50 км/ч., респ. превишената
стойност на скоростта е 66 км/ч.
След установяване собственика на превозното средство на същият е
предоставена възможност да посочи лицето, което е управлявало собственото
му МПС на посочената дата. С Декларация по чл. 188 от ЗДвП , на
16.04.2021 г. А. З., в качеството му на законен представител на дружеството,
чиято собственост е автомобила, е декларирал , че на 15.04.2021 г. описаното
МПС е било във владение на В. В. В.. С Декларация от 28.06.2021 г. В. В. е
декларирал, че действително на 15.04.2021 г. в09:48 ч. именно той е
управлявал описаното МПС.
В деня на попълване на декларацията - 28.06.2021г. бил съставен и връчен
АУАН № 106903, в който като нарушител е било вписано името на В. В.. В
АУАН е описано установеното нарушение и е дадена правна квалификация
на същото – чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Приложен е и видеоклип , в който се сочи и
точния час на установяване на превишаване на скоростта – 09:48 ч.
Измерената скорост на движение на превозното средство е 116 км/ч. , като
2
същата е редуцирана на 113 км/ч. с приспаднат толеранс в полза на
нарушителя, при ограничение на скоростта за движение в населено място- 50
км/ч.
В обстоятелствената част на акта длъжностното лице изложило ясно и
точно описание на фактическите обстоятелства, относими към
инкриминираното нарушение, което е квалифицирано като съставомерно по
текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Изрично в акта са конкретизирани датата и
мястото, където е констатирано нарушението, техническото средство, с което
същото е било заснето и превишената скорост на движение на автомобила.
АУАН е връчен на нарушителя на 20.08.2018 г. срещу подпис, като
липсват възражения, както в самия АУАН, така и депозирани в законовия 3-
дневен срок, предвиден в ЗАНН.
Въз основа на акта, на 12.07.2021 г. началникът на сектор ПП при ОД
на МВР Кюстендил издал атакуваното НП№21-1139-001012/2021г.
Недоволен от санкционирането му с това наказателно постановление
останал жалбоподателя В. В., който го обжалва, в рамките на дадения му от
ЗАНН срок.
В хода на съдебното следствие АНО, проведено от настоящия съдебен
състав, чрез процесуалния си представител жалбоподателят представи по
делото като писмено доказателствено средство копие от Протокол по чл.10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/ Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./
Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безсъмнен начин, от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства-показанията на актосъставителя К. и свидетеля по акта – Б. И. ,
както и от другите приобщени по делото писмени доказателствени средства.
Следва да се подчертае, че гласните доказателствени средства кореспондират
и се подкрепят изцяло и от другите събрани по делото писмени доказателства,
което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно.
Съдът счита, че при съставянето на акта не са допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като същият е съобразен с изискванията на чл.
40 и следващите от ЗАНН. При това, актът съдържа необходимите
задължителни реквизити изброени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
3
излага конкретно и ясно описание на обстоятелствата, при които е
осъществено процесното нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че
не се наблюдават съществени отклонения от материалноправно и
процесуалноправно естество, които да рефлектират върху
законосъобразността на акта.
Възведената в акта за административно нарушение фактическа
обстановка, относима към разглежданото административно нарушение е
обективирана изцяло и в наказателното постановление. Нарушението е
квалифицирано като сътавомерно по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП от ЗДвП .
В законоустановеният 7-дневен преклузивен срок, съгласно чл. 59,
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят, в качеството си на легитимирана страна с
правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна.
Законосъобразно и правилно административнонаказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед
на виновно осъщественото от него административно нарушение,
съставомерно по този текст. Същото се изразява в това, че като водач на
ППС, деецът е допуснал движение на управляваното от него превозно
средство с превишена скорост, надвишаваща значително въведеното
ограничение от 50 км/ч. за населено място. Правната квалификация на
описаното нарушение съдът споделя изцяло, като я намира за правилна и
законосъобразна.
От легалния прочит на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която е с
императивен характер е видно, че на водачите на ППС се забранява при
избиране на скоростта на движение да превишават максимално допустимата
за населено място скорост от 50 км/ч. Вън от съмнение е, че възвизникът не
се е съобразил с посоченото ограничение в населеното място и е управлявал
автомобила със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. В хода на
съдебното следствие бяха събрани достатъчно и убедителни доказателства, от
които черпим информация, че скоростта е измерена прецизно и точно от
длъжностното лице, като към момента на преминаване на управлявания от
жалбоподателя автомобил през пътния участък на селото, тя е била 111км/ч.
Годността на техническото средство, с което е извършено заснемането на
4
нарушението е удостоверена по делото с представен Протокол от проверка
№1-20-20/26.11.2020 г.
Релевантните факти за съставомерността на нарушението / място на
контрол, време и режим на работа на техническото средство/ са доказани с
представения по делото Протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г.
За правнорелевантния факт, доказващ наличието на виновно
осъществен състав на административно нарушение от страна на
жалбоподателя, съдим най-вече от представеното писмено доказателство -
"извлечение от паметта" на техническото средство на приложения клип от
15.04.2021г . Всъщност, от това писмено доказателство черпим информация
и не само за конкретното нарушение, изразяващо се в движение с превишена
скорост на движение на управлявания от дееца автомобил, но така също и за
времето, през което е извършено измерването /отразено с точност до секунда/,
посоката на движение на превозното средство, режима на работа, на който е
било настроено да работи техническото средство и мястото, където е
установено нарушението. По отношение на последното обстоятелство
/мястото на нарушението/ добиваме нагледна представа от приложените по
делото снимки,извлечение от видеоклипа. Съдът счита, че обсъдени в своята
доказателствена съвкупност, данните от клипа предоставят обективна
възможност на нарушителя да може да се ориентира и разбере, къде точно е
била измерена превишената скорост на управлявания от него автомобил. Още
повече, че в АУАН и НП е описано подробно и самото място, където е
констатирано нарушението. И тук следва да се поясни, че за пълнота на
описанието на мястото на нарушението съдим така също от GPS
координатите, посочени в снимката на видео-клипа. Същите, съобразени с
направеното описание на мястото на нарушението в НП и АУАН, безспорно
ориентират безпогрешно въззивника за това, къде е измерена превишената
скорост на движение на автомобила.
От друга страна, следва да се отбележи, че в хода на съдебното
следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират и
разколебават изложената от наказващия орган обвинителна теза. Ето защо,
съдът счита, че при изложените обстоятелства, законосъобразно и правилно
административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 189,
5
ал.2 от ЗДвП, като е приел, че редовно съставения АУАН от актосъставителя
К. се ползва с презумптивна доказателствена сила, до доказване на
противното. Отделно от изложеното може да се изтъкне, че обвинителната
теза наказващият орган е изградил не само на изложените в акта констатации,
от страна на длъжностното лице, но така също и от другите писмени
доказателства по преписката. Безспорно, наказващият орган се е позовал на
данните от видеоклипа, извлечен от паметта на техническото средство, който
се явява показателен в насока - датата и времето на измерването; измерената
превишена скорост и посоката на движение на превозното средство. Само по
себе си, извлечението на видеоклип от паметта на техническото средство по
смисъла на 189, ал.15 от ЗДвП съставлява доказателствено средство. При
изложените съждения съдът приема, че правилно и законосъобразно
административното нарушение е подведено под хипотезиса на нормата на чл.
21, ал.1 от ЗДвП, която се явява относима към настоящия правен казус.
Наличието на разминаване между посочената в приложения по
делото видеоклип скорост и тази в АУАН и НП се основава на
приспаднатия толеранс , от 3% в полза на нарушителя, което изрично е
упоменато в НП.
Встъпвайки на общата доказателствена плоскост и на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства, съдът прие, че наказващият орган
законосъобразно е ангажирал административнонаказателната отговорност на
нарушителя по текста на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, основавайки се както на
съществуващите безспорни доказателствени факти, доказващи наличието на
виновно осъществен състав на административно нарушение от страна на
водача.
При изложените съждения вън от съмнение е, че описаната в
обстоятелствената част на наказателното постановление обвинителна теза се
явява доказана по безсъмнен и категоричен начин. Оттук следва и правният
извод, че атакуваното наказателно постановление се явява законосъобразно и
обосновано, поради което същото следва да се потвърди изцяло .
По отношение на размера на наложеното с НП наказание за това
нарушение, съдът намира следното :
За нарушението по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се движение със скорост
над разрешената максимална скорост в населено място, на основание чл. 182,
6
ал.1, т.6 от ЗДвП по отношение на дееца са постановени две кумулативно
дадени административни наказания - за превишаване над 50 km/h - с глоба
700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лв.“ В нашия случай скоростта, приета за наказуема от АНО
/ след приспадане на толеранс от 3 %/ е 113 км/ч , в този случай глобата ще
бъде в размер от 800 лв._Отделно от посоченото наказание глоба,
законодателят в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 е фиксирал и конкретен
размер на кумулативно предвиденото наказание "лишаване от правото да
управлява МПС", като е посочил срок от три месеца. От изложеното следва,
че наложените административни наказания на жалбоподателя се явяват
законосъобразни и съобразени със степента на обществена опасност на дееца
и извършеното от него нарушение.
Що се отнася до размера на отнетите 12 броя контролни точки на
жалбоподателя, на основание Наредба № Із-2539 на МВР може да се посочи
следното:
На основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, наред с визираните по-горе
административните наказания на провинилия се водач са отнети и 12 броя
контролни точки. Основание за налагане на това кумулативно предвидено
административно наказание е Наредба № Із - 2539/17.12.2012 година на МВР.
С нея в чл. 6, ал.1, т.6 е посочено, че за извършено нарушение по ЗДвП, по
текста на чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, по който текст е привлечен да отговаря и
жалбоподателят, на водачите се отнемат 12 броя контролни точки водачите.
От това следва, че в тази част наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода на делото и предвид изрично направеното искане, на
основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в полза на
административно-наказващия орган следва да бъде присъдено
юристконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, чийто размер бе
определен от съда съобразявайки правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 21-1139-
001012/12.07.2021г. , издадено от началник Сектор “Пътна полиция” при ОД
на МВР Кюстендил, с което на основание чл. 182, ал.1 т.6 от ЗДвП на В. В.
В., с ЕГН – ********** от гр.С. е наложено административно наказание
“глоба” в размер 800 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В останалата част / по т.т. 2,3
и4/ НП е отменено с влязло в законна сила Решение на КРС по АНД
1302/2021 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА В. В. В., с ЕГН – ********** от гр.С. да заплати на ОД на
МВР гр.Кюстендил юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 80 /осемдесет/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частта, с която на
водача на основание Наредба №Із-2539/17.12.2012 година на МВР във връзка
с наложено наказание по чл. 182, ал.1, т.6 от Закона за движението по
пътищата са отнети 12/дванадесет/ броя контролни точки.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8