Решение по дело №1040/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 август 2023 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20237180701040
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№1487/9.8.2023г.

гр. Пловдив, 09 август 2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, V-ти състав, в открито заседание на 21,06,2023 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря    Журналова , като разгледа административно дело № 1040 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Жалбоподателят - В.И.И. , с постоянен адрес ***,  чрез адв. Х.Б. оспорва Заповед № ЛС-6/27.02.2023 год., издадена от командира на Военно формирование 22320, гр. Божурище, с която в качеството му на началник на отделение „Логистика“ във Военно формирование 22320 гр. Божурище, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.

В жалбата, както и в  писмена защита се изразява становище / л. 26-30/  за  незаконосъобразност, липса на мотиви, несъответствие с целта на закона и „налагане на неаргументирано тежко наказание“ с оспорената заповед, като се претендират и съдебни разноски.

Ответникът – КОМАНДИР НА ВОЕННО ФОРМИРОВАНИЕ 22320 БОЖУРИЩЕ, чрез майор С.Д., в писмени бележки  и защита  изразява становище /л. 2-8, ад. 371/23 на АССО и л. 30-34/ за неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на оспорената заповед и присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изразява становище по жалбата.

Доколкото в процесната заповед / л. 8 по ад 371/23 на АССО/  липсва щемпел , както и дата на изготвяне , предвид отразеното  в писмен отговор и в дневник на регистратурата на поделението/ л. 35-41/    следва да се приеме,  че заповедта е получена на 27,02,23г. , а жалбата като подадена от лице с правен интерес на 13,03,23г., в законоустановения срок е процесуално допустима , а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира за установено от фактическа страна , че жалбоподателят В.И.И. е военнослужещ от около 22 години и към момента работи във  Военно формирование 22320, гр. Божурище, на длъжност началник на отделение „Логистика“ .

По делото няма приложена кадрова справка на жалбоподателя , но от обяснението на л. 29 следва да се приеме , че от  месец септември 2022г. до 03,01,23г. и от 16,01, до 20,01,23г.  е изпълнявал  длъжност „ Заместник-командир по логистиката в зенитно-ракетната база“, поради отсъствие на титуляра на длъжността.

В процесната заповед на И. са вменени две нарушения , първо да изготви докладна записка за осигуряване на финансови средства за закупуване на осветителни тела за осветяване на войсковия район и второ   да изготви схема за разполагане на полевия лагер на територията на военно формирование 36780-Шабла, във връзка с предстоящото международно учение с участието на военни формирования от състава на военно формирование 22320.

В заповедта се твърди , че със заповед № РД-114/25.01.2023 г. на командира е извършена служебна проверка с цел изясняване на обстоятелствата и причините за неизпълнението на задълженията от страна на  подп. И., за което е съставен протокол с рег. ,№ 3-407/23.02.2023 г., от съдържанието на  който се установява,  че през 2022 г. командирът полковник Д. И. е поставил персонална задача на подполковник В.И. да изготви докладна записка за осигуряване на финансови средства за закупуване на осветителни тела за осветяване на войскови район. По делото няма доказателства кога е поставена задачата  и какви срокове за изпълнение са определени.

Относно изготвянето на схема за разполагане на полеви лагер край Шабла , също по делото няма доказателства кога точно е поставена задачата,  по какъв начин устно , писмено , секретна или явна,   и какви срокове за изпълнение са определени. За горните обстоятелства следва да се доверим на свидет. показания на Благовест Николов и на другите косвени писм. Доказателства по делото.

За съда не става ясно  дали командирът на формированието е поставил задача на подполковник И. само да направи схема на лагерен сбор на участващите формирования в тактическо учение с бой на стрелби, което се проведе в началото на юни 2023 г. край Шабла или следва да  бъдат определени  и количествата палатки за настаняване. В четвърти абзац на заповедта се твърди  само , че на И. месец ноември 2022 г. е поставена задача да изготви схема за разполагане на полевия лагер на територията на военно формирование 36780-Шабла, а в свидет. си показания началник щаба на поделението  Николов  твърди, че жалб. е следвало да  определи и „количествата палатки за настаняване“. По делото няма доказателства за мащаба на учението и за броя на участващите военнослужещи.

Съдът счита,  че схемата на лагера ще бъде една при 100 участващи военнослужещи и различна при 1000 или 10000 военнослужещи и  при такова важно /според съда/ мероприятие процесната задача не е следвало да се поставя по такъв неясен /вероятно устен/ начин, а е следвало да се постави в писмена форма с посочване на  броя на участниците , вкл. и на  техн. Средства и въоръжение.

Както се каза по-горе , по делото няма доказателства кога точно е поставена задачата  и какви точно срокове за изпълнение са определени, поради което съдът  следва да кредитира  представените по делото доказателства, твърденията на жалбоподателя и свидетелските показания на нач-к щаба , като се вземе предвид , че само той дава данни за неизпълнение на задачата и че той работи  при ответника и  при разпита му в осз. е присъствал командира на поделението полк. И..

Съдът напълно ще кредитира показанията  в частта им в която дават данни , че свидетеля в качеството си на изпълняващ длъжност командир на ВФ 22320 го е наградил с писмена заповед, за изпълнена  задача, която не му е влизала в длъжностната характеристика

Съдът ще кредитира и представените от жалб. и неоспорени от страните три броя грамоти от 2019г. и  от 2020 г. и благодарствени адреси , във връзка с изпълнение на служебните задълженията.

Относно  твърдяното в заповедта неизпълнение за изготвянето на  докладна записка за осигуряване на финансови средства за закупуване на осветителни тела за осветяване на войсковия район съдът счита , че по делото няма доказателства кога е поставена задачата и какъв е бил срокът й на изпълнение.  В заповедта е посочено , че  командирът е поставил задача през 2022г. / без месец и дата/ и че в указания срок докладната записка не е изготвена. В обясненията на Х. И. и на М. И. / л. 23-24/  отново не се сочи дата на поставяне на задачата , както и срок до който е следвало да се изготви докладната. И двамата сочат „ в началото на 2022г.“

От представените обяснения / л. 29-34/ доклад , ДЗ , нареждане и информация следва да се  приеме, че през месец октомври 2022 г. И. и провел  маркетингово проучване на пазара за стойността и доставката на LED осветителни тела на уличното осветление във войскови район 1044/1,  изготвил е  доклад и количествено - стойностна сметка, въз основа на които командирът на военното формирование - полковник Д. И., на 28.10.2022 г. подписва и адресира докладна записка до командира на военновъздушните сили Генерал - майор Д.П.. В докладната записка на командира, са  включени предоставените от жалбоподателя  данни  отразени в посочените документи  на л. 29-34.

Горните писмени доказателства /обяснения, доклад, ДЗ, нареждане и информация/  са  представени от жалбоподателя по делото, приети са , не са оспорени от страните и няма пречка да бъдат кредитирани напълно от съда.

В процесната заповед няма  изложени мотиви  относно обсъждането на  дадените обяснения и възражения/ л. 29 и 22/  от И. и  факта , че посочените от него количествено-стойностни сметки са  ползвани от командира в докладната му  записка до командира на военновъздушните сили Генерал - майор Д.П.. Възраженията в проведената с него беседа са от 27,02,23г. , т.е. в деня на издаване на оспорената заповед, поради което същите не са обсъдени в мотивната й част.

В заключение командирът на поделението приемайки , че са налице две неизпълнения на служебни задължения,    на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказания „строго мъмрене“ ,  считано от датата на връчване на заповедта, като правно основание за налагане на наказанието са посочени разпоредбите на чл. 55 , ал. 4 , чл. 242, т. 1, чл. 244, т. 3 от ЗОВСРБ.

В хода на съдебното производство,  от  жалб. са представени и съдът е приел количествено-стойностна сметка и  докладна на командира полк. И. до командира на военновъздушните сили Генерал - майор Д.П.. Ответника е представил схема на лагера край Шабла и съдът е допуснал на страните по един свидетел за следващото осз.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Съобразно правилата на чл. 168, вр. чл. 142 от АПК, съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146, без да се ограничава само с посочените от оспорващия.

За да е законосъобразен един административен акт, следва да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона.

В настоящия казус оспорената заповед, макар и издадена в писмена форма, от надлежен орган в кръга на неговата компетентност и при спазване на установената процедура, е незаконосъобразна поради противоречието й с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Видно от съдържанието на оспорения акт, дисциплинарното наказание е наложено според командира за извършени две изпълнителни деяния, които нарушения  обосноват наложеното дисциплинарно наказание.

На следващо място, следва да се посочи , че дисциплинарната отговорност е лична и това обстоятелство  задължава наказващия орган преди да наложи наказанието да извърши задълбочена преценка на събраните доказателства съобразно разписаните в чл. 145 от ППЗОВСРБ правила.

 При горната преценка не е достатъчно само да бъде вписано в акта, че е взета предвид тежестта на нарушението, а следва да е видно, че такава преценка действително е извършена, което в конкретния случай не е сторено.

В конкретния случай в процесната заповед дори не е  декларативно  посочено, че са взети предвид тежестта на дисциплинарното нарушение, обстоятелствата, при които е реализирано и степента на извършеното дисциплинарно нарушение, както и че е взета предвид личността на нарушителя , неговите награди и наказания или липсата на такива в процесното поделение.

Липсва  конкретно изложение на обстоятелствата, въз основа на които по посочените критерии е формирана преценката на дисциплинарно-наказващият орган, доколкото той разполага с правомощието да реши необхоД. ли е да се наложи дисциплинарно наказание в случая, както и да определи същото по вид и размер. Отделно от това в нарушение на чл. 145, ал. 3 от ППЗОВСРБ в заповедта липсва посочване на последиците от твърдяното дисциплинарно нарушение; липсва посочване и на обстоятелството дали нарушението е умишлено или непредпазливо, което е в разрез с разписаното в чл. 145, ал. 5 от Правилника.

От анализа на фактическата обстановка и на събраните по делото доказателства   съдът счита , че няма безспорни доказателства за двете твърдяни нарушения, поради което  като  постановена в противоречие с материалния закон и с неговата цел процесната заповед се явява незаконосъобразна.

Отделно от горното съдът счита,  че процесната заповед не е мотивирана, и е издадена  при неспазване на установената от закона форма и същата  не е подкрепена от каквито и да било правни или фактически изводи . Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК издаденият в писмена форма административен акт, следва да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Съгласно непротиворечивата съдебна практика , излагането от страна на командира  на фактическите основания, с които свързва упражняването на правомощията си да издаде административен акт, позволяват на съда да извърши надзор за неговата законосъобразност, като прецени дали приетите за установени факти отговарят на хипотезата на посочената за нарушена правна норма, както и дали органът не е упражнил превратно , предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона.

Процесната заповед е постановена при явно несъответствие с целта на закона, както и при нарушение на принципа за съразмерност в чл. 6 АПК, съгласно който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необхоД.то за целта, за която актът се издава. В случая липсват изложени мотиви  защо се налага третото по степен и тежест наказание , при положение , че жалбоподателя не е наказван от 26,03,2013г. /л.21-служебен картон / и в този смисъл  наложеното дисциплинарно наказание  ,,строго мъмрене” се  явява несъразмерно тежко , съобразно твърдяните нарушения.

Установената незаконосъобразност  и допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяната на оспорената Заповед № ЛС-6 от 27.02.2023 г. на командира на военно формирание 22320, гр. Божурище, като на жалбоподателя следва да се присъдят и претендираните разноски.

Съдът обсъди направеното възражение за прекомерност на адв. Хонорар, но счита същото за неоснователно,  като се установи , че хонорара е договорен и изплатен на осн. чл. 1 и  чл. 8 , ал. 3  от Наредба  № 1 от 9,7,2004г. за миним. Размери на адв. Възнаграждения  в размер на 1461 , съобразно списък за разноски и заплатена ДТ по  ад. на АССО.

Водим от горното,  АС Пловдив, пети административен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ  по жалба на В.И.И. , с постоянен адрес *** Заповед № ЛС-6/27.02.2023 год., издадена от командира на Военно формирование 22320, гр. Божурище, с която в качеството му на началник на отделение „Логистика“ във Военно формирование 22320 гр. Божурище, е наложено дисциплинарно наказание „строго мъмрене“.

ОСЪЖДА ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ на Р.  България  да заплати на  В.И.И., с постоянен адрес *** сумата от 1461 (хиляда четиристотин шейсет и един) лева, съставляваща направени по делото съдебни  разноски.

Решението, на основание чл. 251 от ЗОВСРБ е  окончателно.

СЪДИЯ: