№ 174
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100505819 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.02.2022 г. по гр.д. № 24821/18 г., СРС, І ГО, 44 с-в е
признал за нищожни по предявени от Т. Т. Ш., ЕГН **********, С. А. А.,
ЕГН ********** и Т. Ш. А., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес:
гр. София, ул. ****, адв. В. В. срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „****, искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, като неравноправни клаузите на
чл. 1, ал. 1 - в частта „в размер на равностойността в швейцарски франкове “ и „ по курс „
купува “ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита “, чл. 1, ал. 3 - в
частта „конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове “, чл.
2, ал. 1, чл. 3, ал. 1 - в частта „валиден за съответния период на начисляване на лихвата “
относно базовия лихвен процент, чл. 3, ал. 3 - в частта „договорена за съответния
период на издължаване на кредита“ относно размера на лихвата за редовна главница,
чл. 3, ал. 5, изр. 1 и изр. 2, чл. 6, ал. 2, чл. 8. ал. 2, чл. 12, ал. 1 и чл. 22, ал.
1 и ал. 2 от сключен между страните Договор за кредит за покупка на
4
недвижим имот № HL32743/31.01.2008г. Осъдил е „Ю.Б.' АД, ЕИК ****,
1
44
със седалище и адрес на управление: гр. София. ул. „Околовръстен път №
260, да заплати на Т. Т. Ш., ЕГН **********, С. А. А., ЕГН ********** и Т.
Ш. А., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. София, ул.****, адв.
В. В., по искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от
7297,62 евро - платена без основание разлика в повече на месечните
анюитетни вноски в сравнение с уговорения размер на същите по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL32743/31.01.2008r., поради
валутната разлика между швейцарския франк и еврото, за периода от
17.04.2013г. до 18.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното плащане, като е
отхвърлил иска за разликата над 7297,62 евро до пълния претендиран размер
от 7481,80 евро. Осъдил е ,.Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ,.****, да заплати на Т. Т. Ш., ЕГН **********, С.
А. А., ЕГН ********** и Т. Ш. А., ЕГН ********** и тримата със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, адв. В. В., по искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 212,05 евро - платена без основание разлика в
повече на годишната такса за управление на кредита в сравнение с
уговорения размер на същата по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL32743/31.01.2008r., поради валутната разлика между швейцарския
франк и еврото, за периода от 17.04.2013г. до 18.04.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до
окончателното плащане. Осъдил е „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „****, да заплати на Т. Т. Ш., ЕГН **********,
С. А. А., ЕГН **********, и Т. Ш. А., ЕГН **********, и тримата със съдебен
адрес: гр. София, ул. ****, адв. В. В., по искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 3743,10 евро - платена без основание разлика в
повече от предварително договорените месечни анюитетни вноски и
заплатените от ищците такива в едностранно увеличен от банката размер по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL32743/31.01.2008r., за
периода от 17.04.201 Зг. до 18.04.2018г„ ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното плащане, като
е отхвърлил иска за разликата над 3743,10 евро до пълния претендиран
размер от 3860,42 евро. Осъдил е „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „****, да заплати на Т. Т. Ш., ЕГН **********,
С. А. А., ЕГН **********, и Т. Ш. А., ЕГН **********. и тримата със съдебен
2
адрес: гр. София, ул. ****, адв. В. В., по искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 223,70 евро - платена без основание разлика в повече
от предварително договорената годишна такса за управление на кредита и
заплатената от ищците такава вследствие едностранно увеличение от банката
на лихвения процент по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL32743/31.01.2008r., за периода от 201 Зг. до 2018г„ ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до
окончателното плащане. Осъдил е „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, да заплати на Т. Т.
Ш., ЕГН **********, С. А. А., ЕГН ********** и Т. Ш. А., ЕГН ********** и
тримата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 50, вх. А, ет. 4, адв. В.
В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5225,78 лв. - деловодни разноски.
Осъдил е Т. Т. Ш., ЕГН **********, С. А. А., ЕГН ********** и Т. Ш. А., ЕГН
**********, и тримата със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 50, вх. А,
ет. 4, адв. В. В., да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, сумата от 144,48 лв. - деловодни разноски.
Решението в частта, прогласяваща за нищожни оспорените от ищеца
клаузи и в частта, в която банката се осъжда да заплати посочените в
решението суми е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25025873/25.03.2022 г.
от ответника „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „****, чрез пълномощника по делото адвокат М. Е. К. от САК, със
съдебен адрес: гр.София, бул. ****, АД „Б. и Ко“, с мотиви, изложени в нея.
Твърди се, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като
компетентен да разгледа делото като първа инстанция е окръжния съд.
Предявените искове за установяване нищожност на клаузите на чл.1, ал.1,
чл.6, ал.2, изр. 1-во и чл.3, ал.1 от Договора за кредит са оценяеми. С
договора за банков кредит на заемателя се отпуска парична сума, която е в
определен размер, а заемателят дължи връщане на тази сума и за плащане на
договорната лихва по кредита, която също е в определен размер. Моли
решението да бъде обезсилено и делото да бъде изпратено за разглеждане
като първа инстанция на компетентния СГС.
Ако съдът приеме, че решението не е недопустимо, то се моли същото
да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон,
3
като бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Съдът неправилно е
приел, че са налице хипотезите на чл.143, т.5, т.10 и т.12 ЗЗП, като счита, че
обявените за нищожни клаузи на договора за жилищен кредит не били
неравноправни по смисъла на цитираните разпоредби на ЗЗП, както и че са
съставени по ясен и недвусмислен начин. Съдът неправилно не е приложил
изключенията на чл.144, ал.2, т.1 във вр. чл.143, т.10 и по чл.144, ал.3, т.1 и
т.2 във вр. чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП. Допуснати са и съществени процесуални
нарушения, като съдът не е обсъдил доводите и твърденията на страните, че
сочените клаузи са индивидуално уговорени, като липсват мотиви в тази
насока. Твърди се, че изменението на базовия лихвен процент (БЛП) не
съставлявало едностранно изменение на договора от банката на непредвидено
в него основание, тъй като било резултат на обективни фактори, които влияят
на банковата дейност, и следователно не било свързано с конкретен договор
за кредит. Заявява, че при изменение на размера на лихвата
кредитополучателят имал възможност във всеки един момент да се откаже от
договора, като върне непогасения остатък от главницата съобразно
уговорените условия за предсрочно плащане. Твърди се още, че осъдителните
искове са неоснователни и на самостоятелно основание, защото страните не
са уговаряли изплащане на кредита в евро, а в швейцарски франкове и
всякакви изчисления и съпоставки в евро на месечните анюитетни вноски по
кредита не може да обоснове отговорност на Банката за възстановяване на
тези суми.
Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемите Т. Т. Ш., ЕГН **********, С. А. А., ЕГН ********** и Т.
Ш. А., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****,
чрез пълномощника адвокат В. В. от САК оспорват въззивната жалба, като
неоснователна. Претендират присъждане на разноски във вид на адвокатски
хонорар в размер на 2 000 лв.
Съдът приема че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
4
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са субективно активно и обективно кумулативно съединени
искове, а именно: 1/ установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и 3 и ал. 2, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за признаване за
установено в отношенията между страните, че разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и
ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 2, чл. 8. ал. 2, чл. 12, ал. 1 и
чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL32743/31.01.2008r. в конкретно посочени техни части са нищожни, тъй
като съставляват неравноправни клаузи и 2/ осъдителни искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сума в размер от 7 481,80 евро/ след
изменението/ - платена без основание разлика в повече на месечните
анюитетни вноски в сравнение с уговорения размер на същите по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL32743/31.01.2008г., поради
валутната разлика между швейцарския франк и еврото, за периода от
17.04.2013г. до 18.04.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното плащане; 3/ осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сума в размер от
212,05 евро/след изменението/ - платена без основание разлика в повече на
годишната такса за управление на кредита в сравнение с уговорения
размер на същата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL32743/31.01.2008r., поради валутната разлика между швейцарския франк и
еврото, за периода от 17.04.2013г. до 18.04.2018г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното
плащане; 4/ осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за сума в размер от 3860,42 евро /след изменението/-платена без основание
разлика в повече от предварително договорените месечни анюитетни вноски
и заплатените от ищците такива в едностранно увеличен от банката размер по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL32743/31.01.2008г., за
периода от 17.04.2013 г. до 18.04.2018г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до окончателното плащане, с
които искове са предявени в условия на евентуалност осъдителни искове с
правно основание чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за същата сума, претендирана
като недължимо платена от ищците поради неправилно изчисляване на
лихвата от банката за периода от 11.03.2013г. до 18.04.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2018г. до
окончателното плащане; 5/ осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за сума в размер от 223,70 евро /след увеличението/-платена
5
без основание разлика в повече от предварително договорената годишна
такса за управление на кредита и заплатената от ищците такава вследствие
едностранно увеличение от банката на лихвения процент по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL32743/31.01.2008г., за периода от
2013г. до 2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 18.04.2018г. до окончателното плащане
Ищците Т. Т. Ш., С. А. А. и Т. Ш. А. твърдят, че на 31.01.2008г. са
сключили с ответната банка Договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL32743, по силата на който им е бил отпуснат банков кредит в размер на
42 000 евро. Въпреки че кредитът е бил разрешен и усвоен в евро, банката ги
е задължила да заплащат месечните анюитетни вноски и годишната такса за
управление на кредита в друга валута-швейцарски франкове. Вследствие на
повишаване курса на швейцарския франк в периода на действие на договора
се е стигнало до увеличение на дължимите месечни вноски и на таксата за
управление на кредита. Твърдят, че платените от тях в повече суми в резултат
на валутната разлика са били недължими поради начална липса на основание
за плащането, тъй като клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 2,
чл. 20, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора, касаещи преизчислението на
месечните вноски по курса на швейцарския франк, са неравноправни по
смисъла на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и затова нищожни, за което излагат
подробни доводи. Отделно от това, след подписване на процесния договор
банката е променила едностранно месечната вноска, увеличавайки
лихвения процент въз основа на неравноправни клаузи от договора - чл. 3,
ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, поради което считат, че платената
от тях разлика в повече в сравнение с договорения размер на вноските и на
таксата за управление също се явява недължимо платена. По тези
съображения молят съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на оспорените договорни клаузи и да осъди ответника да им
заплати солидарно претендираните суми.
Ответникът „Ю.Б.“ АД в предоставения му срок по чл.131 ГПК е
оспорил исковете по основание и размер с твърденията, че оспорените клаузи
не са нищожни, поради което не се дължи връщане на получените въз основа
на тях суми.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно че между страните бил сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL32743/31.01.2008г. Видно от
договора, съгласно чл. 1, ал. 1 от същия ответната банка се е задължила да
предостави на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 42 000 евро по курс „ купува за швейцарския франк към евро на банката в деня
на усвояване на кредита, срещу задължението на кредитополучателите да върнат
получената сума в срокове и при условия съобразно постигнатите
6
договорености. В същата клауза е предвидено, че отпуснатият кредит е
целеви, като сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на
17000 евро ще бъде използвана от ищците за покупката на недвижим имот,
съставляващ Апартамент № 5, находящ се в гр. Бургас, ж.к. ****, заедно с
прилежащото му избено помещение № 96, и съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху застроения имот, а
остатъкът в размер на равностойността в швейцарски франкове на 25000 евро
- за други разплащания. В чл. 1, ал. 3 е уговорено, че в деня на усвояване на кредита
страните следва да подпишат приложение, неразделна част от договора, в което да посочат приложимия
към тази дата курс „ купува “ за швейцарския франк на ответната банка, както и конкретно определения
съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. В чл. 1, ал. 4 е договорена
солидарна отговорност на кредитополучателите за връщане на кредита.
Съгласно чл. 2, ал. 1 страните по договора са постигнали съгласие разрешеният
кредит да бъде усвоен по блокирана сметка на кредитополучателя Т. Т. Ш. в швейцарски франкове ,
открита при ответната банка, след подаване на писмено искане от клиента за
усвояване на сумите по кредита и представяне пред кредитодателя на
посочени в ал. 2 документи, удостоверяващи сключването на сделката за
покупко-продажба на процесния имот и учредяването на първа по ред
ипотека върху имота в полза на банката. В чл. 2, ал. 3 е предвидено, че
усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ за швейцарския франк
към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по сметка на
кредитополучателя Т. Т. Ш. в евро. В тази връзка в същата клауза е указано,
че с подписване на договора кредитополучателите дават своето безусловно и
неотменимо съгласие и оправомощават банката за служебно извършване на
посочените действия. Съгласно чл. 3, ал. 1 от процесния договор за усвоения кредит
кредитополучателите са поели задължение да заплатят на банката възнаградителна
лихва, която се формира на годишна база в размер на сбора от базовия лихвен
процент /БЛП/ на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове,
валиден за съответния период, и надбавка от 1.15 пункта. Посочено е, че към
момента на сключване на договора БЛП е в размер от 4.50 %. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателите дължат лихва в
размер на сбора от лихвата за редовна главница за съответния период на
издължаване на кредита по ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В
чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП не подлежи на договаряне и
7
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката
уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП и датата, от която е в
сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони. Промяната на
БЛП по време на действие на договора, съгласно чл. 6, ал. 3 води до автоматична промяна в
размера на погасителните вноски, за което с подписването на договора кредитополучателите
дават своето неотменимо и безусловно съгласие. В тази връзка в чл. 12, ал. 1 изрично е
указано също, че банката си запазва правото да променя приложимите лихви по
кредита, като промените влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В
чл. 4 е договорено и задължение на кредитополучателите за заплащане на
такси по кредита, както следва: 1/ такса за управление на кредита от 1.5%
върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо
усвояване на кредита; и 2/ годишна такса за управление от 0,3% върху
размера на непогасената главница, платима в началото на всяка следваща
година считано от датата на усвояване на кредита. В разпоредбите на чл. 5 и чл. 6,
ал. 1 срокът за погасяване на кредита е определен на 360 месеца считано от датата на
неговото усвояване, като е уговорено погасяването му на месечни анюитетни вноски,
включващи главница и лихва, с размери и падежи съгласно приложен към договора
погасителен план. Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в
случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или
лихвата кредитополучателите не са осигурили дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но имат средства в лева или евро по
своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от
банката освен във валутата на кредита и в евро или лева, след служебно
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „ продава “ на
банката за швейцарския франк към евро, за което кредитополучателите с
подписването на договора дават своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощават банката. В чл. 8, ал. 1 от процесния договор е уредена
възможност за предсрочно - изцяло или частично, погасяване на кредита от
страна на кредитополучателите въз основа на писмена молба до банката, като
съгласно ал. 2 на чл. 8 в този случай кредитополучателите дължат такса в размер на 4% от
предсрочно погасената главница. В чл. 20, ал. 1 от договора е предвидено право на
кредитополучателите да поискат от банката да превалутира предоставения им
кредит в швейцарски франкове съответно в евро като заплатят дължима за
услугата комисиона, като съгласно ал. 2 на чл. 20 превалутирането в евро се
8
извършва по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за
датата на превалутирането, а по отношение на превалутирания кредит банката
прилага съответния лихвен процент, обявен от нея за новата валута на
кредита при изчисляване на лихвата за ползването му. Съгласно чл. 22, ал. 1 при
подписването на процесния договор кредитополучателите декларират, че са запознати
и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс
купува и/или продава на швейцарския франк към евро, както и
превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица,
включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приемат да
носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са
съгласни да поемат всички вреди (включително и пропуснати ползи),
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит. Съгласно чл. 22, ал. 2 кредитополучателите декларират
също, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че
са съгласни с настъпването им.
С Приложение № 1/11.02.2008г. към процесния договор страните са
приели, че към датата на усвояване на кредита - 11.02.2008г. (съобразно
отбелязването в съставения погасителен план) приложимият курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на ответната банка е 1,6356427, като
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от
кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
договора е 68697 швейцарски франка.
Представени са първоначално съставен към процесния договор
погасителен план с действащия към датата на сключването му лихвен процент
- 5,65 %, и актуализирани погасителни планове съобразно последващите
изменения на БЛП. Представена е и Методология за определяне на БЛП,
приета от ответната банка. В чл. 3.1 от Методологията е прието БЛП да се
определя като сбор от два компонента - трансферна цена на ресурса и
буферна надбавка. Съгласно чл. 3.2 трансферната цена на ресурса се формира
от разходите, които банката прави при привличане на паричен ресурс, в т.ч.
пазарните лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор, рисковата премия,
приложима за банката при привличане на финансов ресурс и директните
9
нелихвени разходи на банката по привлечения паричен ресурс - минимални
задължителни резерви, фонд за гарантиране на влоговете в банките и др.
Съгласно чл. 3.3 буферната надбавка включва оценката под формата на
лихвена премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и
абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50
% на годишна база. В чл. 4.1 е предвидено, че всяка промяна в някой от
посочените компоненти съставлява основание за актуализация на
приложимия по кредитите БЛП, като компетентен орган за приемане на
решения в този смисъл е Комитетът по управление на активите и пасивите на
банката /КУАП/. Видно от представени извлечения от протоколи от
заседания на КУАП, размерът на БЛП по жилищни кредити в швейцарски
франкове е бил променян от банката, както следва: считано от 7.07.2008г. -
увеличен до 5.00 %, считано от 10.10.2008г. - увеличен до 7.20 %, считано от
10.09.2012г. - намален до 6.95 %. Представени са два договора за цесия
съответно от 11.03.2008г. и от 21.12.2017г., сключени между ответната банка
и „Б.Р.С.“ АД, като по силата на първия договор банката е прехвърлила на
посоченото дружество вземанията си по договори за потребителски и
жилищни кредити, а съгласно втория договор цесионерът е прехвърлил
обратно на банката част от тези вземания. В предмета на двете цесии са и
вземанията по процесния договор за кредит, като за същите е изпратено
уведомление до ищците, получено от тях на 25.05.2018г. Не са ангажирани
доказателства за извършено уведомяване на ищците за цесията преди
25.05.2018г., за да се приеме, че прехвърлителният й ефект има действие
спрямо тях в рамките на исковия период. От друга страна, видно от
вписванията в ТРРЮЛНЦ, банката е универсален правоприемник на „И
А.Б.Л.Б.*' ЕАД, а последното е универсален правоприемник на „Б.Р.С.“ АД,
т.е. банката, като универсален правоприемник на „И А.Б.Л.Б.“ ЕАД, е и
универсален правоприемник на „Б.Р.С.“ АД и като такъв отговаря за
задълженията на „Б.Р.С.“ АД към трети лица, породени от обстоятелства
преди правоприемството.
Приета е водена между страните писмена кореспонденция в периода
2014г. - 2018г. по повод искания от ищеца Т. Т. Ш. за предоговаряне на
условията за изплащане на кредита. Видно от представен Анекс от
25.07.2014г., страните са се споразумели единствено за промяна на падежната
дата на месечните анюитетни вноски, която считано от сключване на анекса е
10
договорена на 25-то число на съответния месец вместо падежа на 11-то число
по първоначално съгласувания погасителен план.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.К.С.,
която заявява, че от м.02.2006г. и понастоящем работи в ответната банка. Към
2008г. е работила като експерт по жилищно кредитиране в банков клон в гр.
София, на която длъжност е консултирала клиенти при отпускане на кредити.
Не е била ангажирана с обслужването на ищците във връзка със сключения от
тях договор за кредит през 2008г., съответно не е присъствала при сключване
на договора, нито е участвала в предварително проведените с тях срещи, на
които са били разисквани условията по кредита. Водила е единствено
кореспонденция по електронна поща и по телефон с ищеца Т. Ш. през 2017г.
във връзка е предоговаряне на параметрите по вече отпуснатия му кредит.
През 2008г. банката е предлагала жилищни кредити в лева, евро и
швейцарски франкове, като лихвените проценти по кредитите в швейцарски
франкове са били по-ниски в сравнение с тези по кредитите в другите
предлагани валути. Дава сведения относно обичайното протичане на
процедурата по сключване на договори за кредит с клиенти на банката.
Твърди, че практиката е първоначално клиентът да подаде заявка за кредит в
посетен от него клон на банката, избирайки измежду различните предлагани
кредити. След одобрение на постъпило искане за отпускане на кредит и след
уточняване на конкретните параметри на кредита, на клиента се предоставя
изготвен договор, с който може да се запознае преди подписването му. В
случай, че клиентът поиска изменения по договора, следва да подаде искане в
писмена форма, което се преценява от служители в правния отдел на банката.
Свидетелката твърди, че при заявен кредит в швейцарски франкове или евро е
разяснявала на клиентите възможността за изменение на валутния курс и че
повишаването му ще доведе до увеличаване размера на вноските по
погасителния план към договора. Заради по-ниските лихвени проценти
предпочитани от голяма част от клиентите са били кредитите в швейцарски
франкове. Впоследствие с повишаване на курса на швейцарския франк
лихвените проценти са нараснали, като свидетелката заявява, че такава
промяна на валутния курс не била очаквана, нито можело да бъде предвидена
сред служителите, ангажирани с кредитното консултиране на клиентите.
Свидетелката не е запозната с това дали в банката е имало служители, които
да следят тенденциите в нивата на валутните курсове и да изготвят прогнозни
11
очаквания за техните стойности. Сочи, че кредитите в швейцарски франкове
са предлагани с клауза за превалутиране, като в практиката й не е имало
случай тази клауза да отпадне по искане на клиент. След усвояване на кредит,
отпуснат в швейцарски франкове, същият се превалутира в лева или евро, за
да се извърши разплащането с продавача, като до превеждането й за целите
на кредита сумата се блокира.
По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-
счетоводна експертиза/ССЕ/. От констатациите на вещото лице по
основното заключение се установява, че съобразно предвиденото в чл. 1, ал. 1
и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от процесния договор, на 11.02.2008г. банката е превела
по блокирана сметка на Т. Т. Ш. (от която кредитополучателят не може да се
разпорежда с наличните по нея парични средства) сумата от 68697
швейцарски франка, след което е превалутирала сумата във валута евро по
своя курс „купува“ за швейцарския франк към евро за този ден - 1,6356427.
Превалутираната сума в размер от 42 000 евро е преведена по лична
разплащателна сметка на кредитополучателя, като от сметката в евро е
направено разплащането за целта на кредита - по договора за покупко-
продажба на процесния имот. Откритата на кредитополучателя банкова
сметка за усвояване на кредита в швейцарски франкове е блокирана на
11.02.2008г., като след извършеното превалутиране сметката е отблокирана.
Не се установява дали по блокираната сметка реално са постъпили
швейцарски франкове. Погашенията по кредита са извършвани от ищците
само в швейцарски франкове, каквито те са внасяли директно на каса (без
валутна сделка за покупка на валута) или са купували от банката, за да
изплащат с тях месечните анюитетни вноски. Съпоставяйки валутния курс на
швейцарския франк и еврото спрямо лева експертизата установява повишение
в курса на франка в периода на действие на договора. Като съобразява
настъпилите изменения в курса на швейцарския франк към евро по време на
действие на договора вещото лице дава заключение, че погасявайки
месечните анюитетни вноски в швейцарски франкове ищците са заплатили в
повече за главница и лихва под формата на курсови разлики сумата от
7481,80 евро - изчислена от ескпертизата за периода от 10.03.2013г. до
18.04.2018г., а за исковия период от 17.04.2013г. до 18.04.2018г. сумата по
това перо е 7297,62 евро (изчислена от съда след приспадане на платените на
11.03.2013г. и 11.04.2013г. разлики по месечните вноски, които са извън
релевирания от ищците период). Установява се и надплатена от ищците сума
за такса управление на кредита поради валутната разлика, която за исковия
период възлиза на 212,05 евро. По отношение на БЛП на банката по жилищни
кредити в швейцарски франкове вещото лице констатира, че съгласно
12
приетата от банката методология промяната му се извършва по решение на
КУАП при трайни изменения в съставните му компоненти на съвкупна база -
трансферна цена на ресурса и буферна надбавка, като липсва определена
формула (алгоритъм) за изчисляване на БЛП. Посочва, че БЛП е различен за
кредити в различна валута, т.е. БЛП за кредити в швейцарски франкове не е
приложим по отношение на кредити в евро, тъй като лихвеният процент
включва цената на банковия ресурс за съответната валута. Експертизата
проследява движението на стойностите на формиращите БЛП компоненти в
периода 2008г.- 2012г., като установява изменения, на база които банката е
променяла БЛП, като при липса на ясна формула за това не може да се отчете
дали промените в БЛП съответстват на движението на тези компоненти.
Вещото лице уточнява, че при определяне на БЛП банката е прилагала
пазарния индекс Либор в неговата тримесечна срочност и 5-годишния cyan на
кредитен риск, като в методологията й не е предвидено приложението именно
на тази срочност на мерителите. По данни на експертизата, отчитайки
изменените стойности на БЛП по жилищни кредити в швейцарски франкове,
с оглед на които е бил увеличен лихвеният процент по кредита, за периода от
10.03.2013г. до 18.04.2018г. разликата над първоначално уговорените месечни
анюитетни вноски и погасените от ищците такива в по-високи размери
възлиза на сумата от 3860,42 евро. За исковия период от 17.04.2013 г. до
18.04.2018г. надвзетата от банката сума под формата на лихви е в размер от
3743,10 евро (изчислена от съда след приспадане на платените на 11.03.2013г.
и 11.04.2013г. разлики по месечните вноски, които са извън релевирания от
ищците период). В резултат от увеличението на лихвения процент ищците са
платили и сума в размер от 223,70 евро в повече от договорената годишна
такса за управление на кредита за периода 2013 г. - 2018г. Допълнителната
ССЕ проследява движението на курса на швейцарския франк спрямо еврото и
лева в периода от 2005г. до м.01.2008г., като дава сведения, че за 2006г. и
2007г. се наблюдава поевтиняване, а за м.01.2008г. - поскъпване на франка.
По данни на експертизата динамиката на курса на швейцарския франк се
влияе комплексно от пазарни и непазарни фактори, като с оглед
разнопосочните изменения за визирания период вещото лице не се ангажира с
категорично становище доколко е възможно да се прогнозира повишение на
курса след м.01.2008г., нито дали са съществували официални прогнози в
тази насока от Европейската централна банка, от БНБ и от ответната банка.
Допълнителното заключение на експерта констатира също, че през процесния
период от 17.04.2013г. до 18.04.2018г. ответната банка е прехвърляла сумите,
постъпвали по разплащателната сметка на ищеца Т. Т. Ш., в полза на „Б.Р.С.“
АД, съгласно предвиденото в чл. 27 от договора за кредит, че в случай на
прехвърляне на вземанията й по договора кредитополучателите ще
продължат да осигуряват средства в погашение на кредита по откритата за
целта сметка, които банката ще превежда по сметка на цесионера. Това е
фактическата обстановка подробно описана от СРС и възпроизведена от
настоящата инстанция.
13
От правна страна:
Настоящият въззивен състав намира за неоснователно възражението на
въззивника/ответник за недопустимост на решението на районния съд . По
въпроса дали искът за нищожност на клаузи от договора за кредит е оценяем
е налице формирана задължителна практика на ВКС. В старата практика на
ВКС е прието, че тези искове са оценяеми, но тя следва да се счита
преодоляна с постановяване по реда на чл.274, ал.3 ГПК на определение №
449/29.07.2015 г. по т.д. № 1567/2015 г. на I ТО на ВКС и по реда на чл.290
ГПК на решение № 76/15.07.2016 г. по т.д. № 888/2015 г. на I ТО на ВКС.
Настоящият състав напълно споделя изложените в посоченото определение
съображения, че когато съдържанието на договорната клауза, чиято
нищожност се претендира, не касае основанието на вземането /престацията и
не се отрича наличието на действително правно основание на престацията, а
единствено реда и начина на определяне на вземането, или други уреждащи
правоотношението елементи, искът за прогласяване на нищожността на
клаузата е неоценяем. В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение също
е дадено разрешение, че обявяването на нищожност на отделни клаузи от
договор за банков кредит като неравноправни, в които е установено право на
банката едностранно да променя договорната лихва по кредите, е неоценяем.
Мотивирано е, че при липсата на критерии за изчисляване на парична оценка
на предмета на делото по правилата на чл.69, ал.1 ГПК, както и за определяне
на приблизителната цена по чл.70, ал.3 ГПК, искът се явява неоценяем.
Съгласно решение № 72 от 02.08.2016 г. по т.д. № 686/2015 г., на ВКС, ТК, II
ТО, при оспорване на отделни клаузи, когато договорът би могъл да се
прилага между страните и без обявените за нищожни клаузи /и искане за
обявяване на нищожността на целия договор не е предявено/, паричната
оценка на предмета на делото не съвпада със стойността на договора, а
същият ще е приложим между страните без нищожните си части /чл. 26, ал. 4
от ЗЗД/, поради което и стойността му не следва да е определяща за цената на
иска, а единствено в случай на предявен осъдителен иск за връщане на
недължимо платени лихви по договор за кредит с въведено възражение /а не
на самостоятелен иск/ за неравноправен характер на договорната клауза
относно определянето на тези лихви, цената на иска е в размер на търсената
сума по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. В разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК
липсва изрично правило за определяне цената на иск за оспорване на
14
съществуването само на отделна клауза от договор, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ГПК и съдът да определи
първоначалната цена на иска - при липса на критерии за изчисляване на
парична оценка на предмета на делото по правилата на чл. 69, ал. 1 от ГПК,
както и за определяне на приблизителната цена по чл. 70, ал. 3 от ГПК искът е
неоценяем и при предявяването му съдът събира държавна такса по чл.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В настоящата хипотеза не се претендира нищожност на целия договор,
а само на отделни клаузи, като цената на иска следва да се определи с оглед
конкретния имуществен интерес на ищците, заявен с исковата молба. Касае се
за ясен и точен петитум на исковата молба-обявяване на нищожност само на
клаузи от процесния договор. Извън осъдителния иск, искът за обявяване на
нищожност на клаузите е неоценяем. С оглед изложените от ищците
твърдения, вкл. посочената цена на иска по реда на чл.70, ал.1 вр. чл.127, ал.1,
т.3 ГПК, съдът намира, че решението е постановено от родово компетентния
съд-Софийски районен съд, съгласно разпоредбите на чл.103 ГПК и чл.104
ГПК, поради това същото е допустимо.
При това положение въззивният съд ще следва да се произнесе относно
правилността на решението във връзка с поддържаните в жалбата на
въззивника/ответник доводи.
Договорът за потребителски кредит е търговска сделка от категорията
банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга,
свързана с дейността на кредитни институции по смисъла на пар.13, т.12 от
ДР на ЗЗП, обн. В ДВ, бр.99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. Като
такъв вид търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, той попада
в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл.143-чл.146 ЗЗП/ по арг. от
чл.144 от ЗЗП/, уреждащ изключенията, при които е приложимо правилото за
приемане на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. Ищците
са ФЛ и като такива имат качество на потребители по смисъла на пар.13, т.1
от ДР на ЗЗП и се ползват от защитата на потребителите, предвидена в
специалния закон.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 31.01.2008
г., по време на действието на ЗЗП в редакцията към процесния период, като
15
чл.143 от него е инкорпорирал нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.01993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Към
този момент е действал и Законът за потребителския кредит/ЗПК/, обн. В ДВ
бр.53 от 30.06.2006г., в сила от 01.10.2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи.
Законодателят е посочил, че клауза, която е индивидуално уговорена, дори и
да е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, то същата не е нищожна.
Останалите неравноправни клаузи, обаче, са нищожни съобразно
разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като,
съгласно чл. 146, ал. 4 ЗЗП, когато търговецът твърди, че определено условие
от договора е индивидуално уговорено, тежестта на доказването пада върху
него. Настоящата инстанция също приема, че клаузите в договора за кредит,
предмет на делото, не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 от
ЗЗП. Съобразно дефиницията на ал. 2 от чл.146 не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия. Съгласно константната
практика на ВКС по приложението на посочените законови норми (Решение
№ 51/4.04.2016г. по т.д.№ 504/2015г., ТК, II ТО; Решение № 77/22.04.2015г.
по гр.д.№ 4452/2014г., ГК, III ГО и др.) подписването на договор за банков
кредит от потребителя не освобождава банката от задължението да докаже, че
оспорените от него като неравноправни договорни клаузи са били
индивидуално уговорени при сключване на договора. В конкретния казус,
ответникът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства, че сочените правни норми са били предмет на индивидуално
договаряне между страните при сключване на договора. Свидетелката Г.С.
установява общо начина, по който банката процедира при отпускане на
кредити, като обичайна практика е била след одобрение на заявката за кредит,
на клиента да се предлага предварително изготвен от банковите служители
договор. Свидетелката потвърждава възможността за предоговаряне на
16
клаузи от договора по искане на клиента, но от показанията й не се
установява такава възможност да е била предоставена конкретно на ищците
при сключване на процесния договор. Самата свидетелка заявява, че не е
участвала в никоя от проведените с ищците срещи по повод сключване на
договора, то дадените от нея сведения относно стандартни практики на
банката при обслужване на клиенти не биха могли да се отнесат към
процесния случай, за да се приеме, че обичайната процедура при договаряне е
била приложена изцяло по начина, за който тя свидетелства и спрямо ищците.
Не се установява дали ищците са имали възможност да се запознаят подробно
със съдържанието на договорните клаузи, за да изразят информирано
становище, респ. да повлияят върху същите. Следва да се отбележи, че
подписаното между страните Приложение № 1/11.02.2008г. към процесния
договор също не установява индивидуално договаряне на условията по
договора за кредит към момента на неговото сключване, доколкото освен, че
следва подписването на договора, по никакъв начин не променя
съдържанието на клаузите в него, касаещи валутата на кредита и условията за
превалутиране, както и условията за олихвяване на кредита. Изводът е, че
съгласно необорената от ответника презумпция на чл. 146, ал. 2 ЗЗП спорните
клаузи от процесния договор не са били предмет на индивидуално договаряне
при подписване на договора от страните. При липса на индивидуално
уговаряне на атакуваните договорни клаузи сочените от ищците пороци биха
могли да влекат нищожност на клаузите, в случай че се подведат под
хипотезите на чл. 143 ЗЗП за неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143, ал. 1, т.
3, т. 10, т. 11, т. 13 и т. 14 ЗЗП, неравноправни са клаузите в договора, които
поставят изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата
воля; позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, както и
да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата; дават право на търговеца или доставчика да определи дали стоката
или услугата отговаря на посочените в договора условия; и които налагат на
потребителя да изпълни поетите от него задължения, дори и ако търговецът
или доставчикът не изпълни своите. Съгласно чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП
неравноправни са и всички клаузи, които отговаряйки на общите критерии,
поставят други подобни на визираните условия. Разпоредбата на чл. 145, ал. 1
17
ЗЗП предвижда, че при преценка за наличието на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребителя, следва да се вземат предвид видът на стоката
или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали
клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
Първата група от оспорените клаузи касаят валутата, в която кредитът е
отпуснат, усвоен и следва да бъде погасяван, както и риска от повишаване на
погасителните вноски при промяната на курса на валутата, в която е отпуснат
кредита. Съобразно изискването на чл. 145, ал. 1 ЗЗП, от оспорените клаузи в
процесния договор, тълкувани във връзка една с друга, както и
систематически с клаузите на чл. 20-22, се установява, че страните са
договорили кредитът да бъде предоставен в швейцарски франкове, в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 42 000 евро (чл. 1, ал. 1), като
в договора не е посочено каква сума в швейцарски франкове се равнява на 42
000 евро към момента на сключването му (съгласно чл. 1, ал. 3 тази сума се
определя в последващ момент - в деня на усвояване на кредита, при това по
обявен от банката курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото, който
за потребителя отново не е известен при сключване на договора). Уговорено е
кредитът да бъде отпуснат в швейцарски франкове, но по блокирана сметка
на кредитополучателя, до която достъп последният няма (чл. 2, ал. 1), а
швейцарските франкове от тази сметка служебно се превалутират от банката
в евро по нейния курс „купува“ за швейцарския франк към еврото в деня на
усвояването и се превеждат по открита в евро сметка на кредитополучателя,
от която той се разплаща за целите на кредита (чл. 2, ал. 3). Така, в
действителност кредитополучателят усвоява паричните средства от сметката
си в евро, по която банката е превела превалутираната сума по кредита.
Именно по така договорения начин кредитираното експертно заключение
констатира, че и на практика е бил усвоен отпуснатия на ищците кредит.
Същевременно, въпреки че реално кредитополучателят не получава
отпуснатия му кредит в швейцарски франкове, е уговорено погасяването на
кредита да се извършва на погасителни вноски в швейцарски франкове, като е
предвидено когато на падежа на съответната погасителна вноска
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове
по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите
сметки в банката, погасяването на кредита да се извършва с тези средства
18
след изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове, в който
случай курсът, по който се изчислява левовата/еврова равностойност на
дължимата във франкове погасителна вноска, се определя от банката към
деня на съответното плащане (чл. 6, ал. 2). Съгласно чл. 20 от договора при
превалутиране на предоставения кредит в швейцарски франкове съответно в
евро стойността на задължението на кредитополучателя в новата валута се
определя по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за
датата на превалутирането, като за превалутираната вноска банката прилага
лихвения процент за кредити в евро, който е неизвестен за
кредитополучателя. При това рискът от повишаване размера на дължимите
погасителни вноски по кредита, изразени в евро, вследствие промяна на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, се
поема изцяло от кредитополучателя, който декларира, че е запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици от така договорените условия
(чл. 22). Следователно съгласно постигнатите договорености банката отпуска
кредит в размер на равностойността на 42 000 евро в швейцарски франкове,
като ищците-кредитополучатели, макар реално да усвояват кредита в евро, се
задължават да погасяват задължението си в швейцарски франкове, при което
изменението на курса на швейцарския франк спрямо еврото в периода на
действие на договора води до това, че за една и съща като размер вноска в
швейцарски франкове те следва да внасят различна като равностойност в евро
сума. Така, при повишаване курса на швейцарския франк, каквото вещото
лице по ССЕ констатира, че е настъпило в хода на изпълнение на договора, за
да погасяват анюитетните вноски в швейцарски франкове
кредитополучателите заплащат на банката сума, чиято стойност в евро е по-
висока от дължимата към момента на отпускане на кредита. Разликата в курса
на швейцарския франк спрямо еврото към момента на отпускане на кредита и
към момента на погасяване на вноските по него представлява положителна
величина, формирана след превалутиране от банката по неин търговски курс,
която се явява печалба за банката, получавана успоредно с договорената
възнаградителна лихва. Тази разлика не е част от основния предмет на
договора за кредит, нито представлява цена на финансова услуга - в този
смисъл т. 59 от решение по дело С-26/13 на СЕС, т.е. налице е печалба за
банката за сметка на потребителя, защото именно той я заплаща като част от
превалутираната анюитетна вноска, като това се отнася до клаузите от
19
процесния договор, касаещи превалутирането. Действително, с клаузата на
чл. 22 от процесния договор кредитополучателят декларира, че е запознат и
съгласен с възможността промяната в курса на швейцарския франк към
еврото и превалутирането да доведат до повишаване размера на
погасителните вноски в евро.
Настоящата инстанция приема задължителната практика на ВКС в
решение № 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г., II т.о., съгласно която
неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
С оспорените клаузи от договора за кредит, кредитополучателят е поел
за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро, които могат да
имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита,
като в ал. 2 на чл. 22 декларира, че разбира икономическия смисъл и правните
последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им.
Кредитополучателят се е задължил единствено той да носи риска от
повишаване на месечната вноска при промяна на курса на швейцарския франк
към евро, както и че е запознат и разбира икономическия смисъл на
посочените разпоредби.
В конкретния казус, банката не е предоставила на потребителите към
момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата
относима информация, която би им позволила да преценят икономическите
последици от клаузата за валутния риск за финансовите им задължения, за
които ще им бъде икономически трудно да понесат при значимо обезценяване
на валутата, в която получават доходите си. Предоставената от банката
информация, че е възможна промяна на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк и че това ще рефлектира върху размера
на дълга в посока на повишаването му, не води до извод, че е налице
„достатъчна информираност” на потребителя. Кредитополучателите
физически лица са сключили потребителски кредит в швейцарски франкове
при клауза в договора, възпрепятстваща реалното предоставяне на
потребителя на паричен ресурс в швейцарски франкове, тъй като сметката, по
която е усвоен кредитът, е блокирана. Това сочи, че към момента на
сключването на договора потребителите са възприели предлагания им
20
кредитен продукт за по-изгоден е оглед по-нисък лихвен процент,
доверявайки се на стабилността на швейцарския франк, като една от
основните световни валути. На потребителите обаче като по-слабата страна в
правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е
предоставена информация при сключването на договора за кредит какви са
очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо
който националната валута няма фиксиран курс, е каквато информация
банката следва да разполага, тъй като е неизменна част от професионалната й
дейност. След като банката не е изпълнила задължението си да уведоми по-
слабата страна по договора за възможните промени в обменните курсове е
оглед валутния риск, свързан с вземането на кредит в посочената
чуждестранна валута, не може да се приеме, че кредитополучателите са
могли да преценят икономическите последици върху финансовите им
задължения от възникващия за тях още със сключването на договора валутен
риск при получаван доход в местната национална валута. Преценката на
потребителите, дали да изберат да получат по-нисък лихвен процент и да
носят валутния риск или да получат кредит при по-висока лихва, но да не
носят валутния риск, трябва да може да бъде извършена от тях на база на
предоставена им от банковата институция информация относно възможните
промени в обменните курсове, която именно позволява на потребителите да
вземат информирани решения дали и какъв договор за кредит да сключи.
Потребителят, предвид липсата на специални знания, не би могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици за него от поетия валутен
риск при изчисляването на погасителните вноски, което го принуждава да се
съгласява е установените предварително от търговеца условия, без да може да
повлияе на съдържанието им. Банката като професионалист е могла и е била
длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и
да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това
представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-
нататъшното изпълнение на договора. Следва да се има предвид, че съобразно
задължителната практика на СЕС, цитирана в решение № 295/22.02.2019 г. по
т.д. № 3539/2015 г., II т.о., договорна клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на
изпълнение на договора. Банката е оглед експертната си компетентност и
познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в
посока на значимо поскъпване, непредоставяйки тази информация на
потребителя е нарушила принципа на добросъвестност, при фиктивно
предоставен паричен поток в швейцарски франкове, тъй като ако банката
беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да
се очаква потребителят, който не притежава специални знания, да се съгласи с
клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута
и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне.
В Решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 на Съда на Европейския
съюз (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Вапса Romaneasca SA) са дадени
21
задължителни за съдилищата в държавите- членки на ЕС указания относно
тълкуването на горецитираните разпоредби от Директива 93/1 З/ЕИО,
касаещи изискването за изразяване на договорните клаузи на ясен и
разбираем език и изискването за прозрачност на договорните клаузи.
Съгласно т. 43 от цитираното решение, изискването за изразяване на
ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада в обхвата на
понятието „основен предмет на договора“ или „съответствие на цената и
възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените
услуги, от друга“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 (в тази
насока е и решение от 30 април 2014 г., Kasler и Kaslerne Rabai, С-26/13,
EU:C:2014:282, т. 68).
Що се отнася до изискването за прозрачност на договорните клаузи,
произтичащо от член 4, параграф 2 от Директива 93/13, Съдът подчертава, че
напомнено също в член 5 от посочената директива, това изискване не може да
бъде ограничено единствено до разбираемия характер на тези клаузи от
формална и граматическа гледна точка, а напротив, доколкото въведената с
тази директива система на защита се основава на идеята, че потребителят е в
положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или
доставчика, по-специално по отношение на степента му на информираност,
това изискване, въведено от същата директива, за изразяване на ясен и
разбираем език на договорните клаузи, а следователно и за прозрачност,
трябва да се тълкува разширително (т.44).
При това положение изискването договорните клаузи да са изразени на
ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и задължение в
договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася
съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и
механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него
икономически последици (т. 45 от цитираното решение от 20.09.2017г.). Този
въпрос трябва да бъде разгледан от запитващия съд от гледна точка на всички
относими фактически елементи, сред които са публичността и информацията,
предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за кредит.
Задачата на националния съд при отчитане на всички обстоятелства
във връзка със сключването на договора е да провери дали в разглежданото
дело потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства, които са могли да
дадат отражение върху обхвата на неговото задължение, като му позволят
включително и да изчисли общата цена на своя заем. Определяща роля при
тази преценка играят, от една страна, въпросът дали клаузите са изразени на
ясен и разбираем език, така че да позволят на средностатистическия
потребител, т.е. на нормално осведомения и в разумни граници наблюдателен
и съобразителен потребител, да изчисли тази цена, и от друга страна,
обстоятелството, свързано с непосочването в договора за кредит на данните,
които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този
22
договор, се считат за съществени (т.47 от цитираното решение).
Съгласно т. 49 от Решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16, що се
отнася до кредитите в чуждестранна валута като разглежданите в главното
производство, трябва да се подчертае, както напомня Европейският съвет за
системен риск в своята Препоръка ЕССР/2011/1 от 21 септември 2011 година
относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (OB С 342, 2011 г.,
стр. 1), че финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да позволява на
кредитополучателите да вземат решения, основани на добра информираност и
благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху вноските
на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата
членка, в която се намира местожителството или седалището на
кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен
процент (Препоръка А - Осведоменост на кредитополучателите за рисковете,
точка 1).
От една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със
сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на
определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде
икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която
получава доходите си. От друга страна, продавачът или доставчикът, в случая
банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните
курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите
си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се
увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните
потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят
икономическите последици от клауза като разглежданата в главното
производство за финансовите им задължения (т. 50 от цитираното решение).
Предвид изложеното, член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да
се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на
ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите
институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие. Във връзка с това, посоченото изискване
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в
същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от
потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по
отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения. Необходимата в това отношение проверка
следвада се извърши от националния съд.
23
В настоящия казус, липсват данни, че преди сключване на процесния
договор за кредит банката е предоставила на кредиополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие, каквото е изискването на член 4 параграф 2
от Директива 93/13/ЕИО.
Съгласно т.57 от Решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16 на Съда на
ЕС, за да установи дали клауза от потребителски договор за банков кредит в
разрез с принципа на добросъвестност води до значителна
неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията,
произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като
постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или
доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с
подобна клауза след индивидуално договаряне.
Следва да се вземе предвид и Определение от 22.02.2018г. по дело С-
119/17 на Съда на Европейския съюз (Liviu Petru Lupean, Оапа Andreea
Lupean срещу SC OTP BAAK Nyrt.,), в което също са дадени задължителни за
съдилищата в държавите-членки на ЕС указания относно тълкуването на
горецитираните разпоредби от Директива 93/1 З/ЕИО, касаещи изискването
за изразяване на договорните клаузи на ясен и разбираем език и
изискването за прозрачност на договорните клаузи. В цитираното
определение на Съда на ЕС от 22.02.2018г. се възприемат и се преповтарят
изцяло горепосочените указания относно тълкуването на разпоредби от
Директива 93/13/ЕИО, дадени в Решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 на
Съда на Европейския съюз (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Вапса
Romaneasca SA). В допълнение на тези съображения, по дело С-119/17 Съдът
на ЕС постановява, че може да бъде преценена от националната
юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор като този в
главното производство, последиците на която са цялостно прехвърляне
на валутния риск върху потребител и която не е съставена по прозрачен
начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора
и когато при проверката за неравноправния й характер бъде констатирано, че
въпреки изискванията за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя
значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
произтичащи от договора. Във връзка с това, националният съд трябва да
направи преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по делото,
предмет на главното производство и отчитайки по-специално експертната
компетентност и познанията на търговеца или доставчика относно
възможните промени на обменните курсове и рисковете, свързани с вземането
на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на
изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална
значителна неравнопоставеност по смисъла на чл.З, пар.1 от Директива 93/1
З/ЕИО.
В настоящия казус, клаузата на чл. 22, ал.1 и ал.2 от процесния
24
договор за кредит има за последица цялостно прехвърляне на валутния риск
върху потребителя/кредитополучател. Още повече, тази клауза не е
съставена по прозрачен начин, предвид изложените по-горе съображения. С
оглед на това, цитираната клауза безсъмнено се явява неравноправна по
смисъла на чл. 143 ЗЗП и като такава е нищожна.
В тази насока е и най-новата практика на Върховен касационен съд,
обективирана в Решение № 295 от 22.02.2019г., постановено по т.д.
3539/2015г. на Върховен касационен съд, ТК, II т.о.; Решение № 294 от
27.03.2019г., постановено по т.д. №1599/2017г. на Върховен касационен съд,
ТК, II т.о., Решение № 384/29.03.2019г., постановено по т.д. № 2520/2016г. на
Върховен касационен съд, ТК, II т.о., Решение № 67 от 12.09.2019г.,
постановено по т.д. № 1392/2018г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о.,
Определение № 374/10.07.2018г., постановено по т.д. № 60402/2016г. на ВКС,
ГК, I г.о., Определение № 363/06.07.2018г., постановено по т.д. № 2795/2017г.
на ВКС, ТК, I т.о. и Определение № 582/16.07.2018г., постановено по т.д. №
752/2018г. на ВКС, ТК, I т.о. В Решение №295 от 22.02.2019г., постановено по
т.д. № 3539/2015г. на Върховен касационен съд, ТК, II т.о; Решение № 294 от
27.03.2019г., постановено по т.д. №1599/2017г. на Върховен касационен съд,
ТК, II т.о.; Решение №384/29.03.2019г., постановено по т.д. №2520/2016г. на
Върховен касационен съд, ТК, II т.о.; Решение №67 от 12.09.2019г.,
постановено по т.д. №1392/2018г. на Върховен касационен съд, ТК, I т.о ., в
която се приема, че е неравноправна неиндивидуално договорена клауза от
кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно
прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по
прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния
характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за
валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.3 ЗЗП.
Въззивната инстанция достига до същия законосъобразен извод, че
договорените клаузи, уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит и
погасяването му в швейцарски франкове по курс към еврото, определен от
банката, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на
банката и кредитополучателя във вреда на последния и не отговарят на
изискванията за добросъвестност. Такива са клаузите, обективирани в чл. 1,
ал. 1 - в частта „в размер на равностойността в швейцарски франковеи „по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита “, чл. 1, ал. 3 - в частта „конкретно определения съобразно този
курс размер на кредита в швейцарски франкове‘, чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл.
22 от процесния договор за кредит. Неравноправен характер има и клаузата
на чл. 8, ал. 2 от договора за кредит. В разпоредбата на чл. 8 е предвидено
право на потребителя да погаси предсрочно задълженията си по договора, но
25
с ал. 2 на чл. 8 упражняването на това негово право е обвързано с
дължимостта на такса за предсрочно погасяване на кредита, която по своя
характер представлява неустойка. Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП неравноправна е
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Per
agumentum a fortiori неравноправна е и клауза, която задължава потребителят
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка при изпълнение
на задълженията му, макар и предсрочно. Когато страните са се съгласили, че
едната от тях може да изпълни предсрочно, това означава, че срокът е
уговорен в нейна полза. Подобно съглашение не може да бъде обезпечено с
неустоечно задължение, защото в този случай неустойката би излязла извън
присъщите й функции съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД да служи като обезпечение за
изпълнение на задължението и да обезщети вредите от неизпълнение, затова и
клаузата за неустойка се явява нищожна само на това основание като
сключена в противоречие със закона.
Втората група от оспорените клаузи се отнася до начина на определяне
на базовия лихвен процент по договора, като касаят начина на определяне
на размера на възнаградителната лихва по договора, както и основание, въз
основа на което банката има право да увеличава възнаградителната лихва.
Разпоредбата на чл. 143, т. 10 ЗЗП определя като неравноправни клаузите от
потребителски договор, които позволяват на търговеца или доставчика да
променят едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай съобразно договореното от страните
размерът на възнаградителната лихва по кредита е предвидено да се формира
от два компонента, един от които - фиксирана надбавка е константна
величина, а другият - БЛП на банката е променлива величина. С визираните
клаузи от договора на банката е предоставено право едностранно да променя
БЛП и по този начин лихвения процент на кредита. Така уредено, правото на
банката предполага насрещно задължение на кредитополучателя да заплаща
възнаградителна лихва в променящ се независимо от неговата воля размер.
Предпоставките, при които банката може да упражни това право, обаче не са
ясно регламентирани, следвайки конкретно определен механизъм.
Изменението на дължимата по кредита лихва не е основано на точно
разписано, отнапред уредено в самия договор основание, а предоставено на
преценката на банката. От приетата от банката Методология и констатациите
на експертното заключение се установи, че част от формиращите БЛП
компонентни величини са обективни, но не е предвидена формула как точно
оказва влияние всяка от тях и каква тежест има при определяне на БЛП. Не са
ясно определени конкретните стойности на някои мерители, залегнали в
Методиката на банката (напр. срочност на индекса Либор), както и не са
отнапред зададени конкретни величини, формиращи базисните компоненти
на БЛП. Така, макар експертизата да констатира изменение на стойностите на
формиращите БЛП компоненти в периода 2008г. - 2012г., с оглед на които
банката е променяла БЛП, при липсата на прозрачна формула, основана на
26
изцяло обективни критерии, не би могло да се установи доколко изменението
на БЛП в срока на действие на договора съответства на движението на тези
компоненти, поради което настоящата инстанция също приема приема
цитираните клаузи да изпълват критериите на чл. 143, т. 10 ЗЗП.
С оглед нищожността на оспорените клаузи от процесния договор, въз
основа на които ищците са търпяли вредите от поетия валутен риск,
събраните от ответника в повече суми по месечните анюитетни вноски и за
годишна такса управление в сравнение с уговорения размер на същите
поради валутната разлика между швейцарския франк и еврото, се явяват
недължимо получени от него, при начална липса на основание. Съгласно
приетата по делото ССЕ, надплатените от ищците суми под формата на
курсови разлики за исковия период от 17.04.2013 г. до 18.04.2018г. възлизат
съответно за главница и лихва в размер от 7297,62 евро и за такса управление
в размер от 212,05 евро. Следователно исковете по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
с предмет вземанията за платени без основание суми поради валутната
разлика са основателни до посочените размери.
При извод за нищожност и на клаузите от договора за кредит, въз
основа на които банката може едностранно да увеличава размера на БЛП и
съответно на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва,
платената от ищците сума в погашение на разликата от първоначално
уговорените анюитетни вноски и увеличените от банката такива съобразно
тези клаузи също попада в хипотезата на дадено при начална липса на
основание и подлежи на връщане. Според ССЕ, платеното от ищците в повече
по месечните вноски вследствие на увеличения лихвен процент за исковия
период от 17.04.2013г. до 18.04.2018г. възлиза на сумата от 3743,10 евро и
искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи до
посочения размер.
За исковия период от 2013 г. до 2018г. според констатациите на ССЕ
едностранно увеличеният от банката лихвен процент е довел до заплащане от
ищците и на годишна такса за управление на кредита в по-висок от
договорения размер, като разликата в повече е 223,70 евро, която сума също
подлежи на връщане от ответника като събрана без основание, т.е. искът по
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД относно това вземане е основателен.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, с оглед
направеното възражение за прекомерност въззивникът следва да заплати на
въззиваемите направените разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 1800 лв. При определяне размера на
адвокатското възнаграждение, СГС взема предвид неоценяемите и
оценяемите искове, обстоятелството, че производството е приключило в една
27
съдебна инстанция, фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложенот, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.02.2022 г. по гр.д. № 24821/2018г. на
СРС, І ГО, 44 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „****, чрез пълномощника по делото адвокат М. Е. К. от САК,
със съдебен адрес: гр.София, бул. ****, АД „Б. и Ко“ да заплати на Т. Т. Ш.,
ЕГН **********, С. А. А., ЕГН ********** и Т. Ш. А., ЕГН **********, и
тримата със съдебен адрес: гр. София, ул. ****, чрез пълномощника адвокат
В. В. от САК направените разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 1800 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28