МОТИВИ по НОХД № 141/2016г. по описа на
СтРС.
Обвинението
е против подсъдимия М.С.М. за това, че на 07.10.2015 г. в гр. Стара Загора, управлявал моторно превозно средство
– автомобил м. „Фиат Мареа” с рег. № ...., без съответното свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 14-8245-000463/20.11.2014г.
на Началник група в сектор „ПП” при ОД
на МВР гр.Ст.Загора,влязло в сила на 08.04.2015 г. за управление на моторно
превозно средство без съответното свидетелство за управление – престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа изцяло предявеното обвинение по
отношение на подсъдимия М.. Пледира на същия да бъде наложено наказание в минимален
размер.
Подсъдимият
М. дава обяснения по делото. Признава, че
не е обърнал внимание, че свидетелството му за правоуправление е с изтекъл срок
на валидност.
От
събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
На
10.11.2004г. на подсъдимият М. било издадено свидетелство за управление на МПС
№ *********, валидно до 10.11.2014г. На 31.03.2005г. гореописаното свидетелство
за управление на МПС било унищожено, със статус повече от един документ, като
подменено в кралство Испания. След тази дата на подсъдимия не е било издавано
друго българско национално свидетелство за управление на МПС.
С
НП № 14-8245-000463/20.11.2014г. на подсъдимия М. му е наложено административно
наказание за нарушение по чл.150 от ЗДвП – управляване на МПС без свидетелство
за правоуправление. НП било връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 31.03.2015г., не е било
обжалвано и е влязло в сила на 08.04.2015г.
На
07.10.2015г. полицейските служители – св. Д.С. и колегата му св. М.П. участвали
в полицейска операция на територията на кв. Лозенец в гр. Стара Загора. Около
18.15 часа свидетелите забелязали лек автомобил м. „Фиат Мареа” с ДК № ....,
който се движил по ул. Мусала в посока запад. До сградата на Медицински
факултет при Тракийски университет свидетелите С. и П. спрели за проверка
автомобила. В МПС водач бил подсъдимият М., който при извършване на проверката
не представил СУМПС, а само лична карта. След извършена справка в ОД на МВР
Стара Загора, служители установили, че подсъдимият няма валидно свидетелство за
управление на МПС.
В
обясненията си подсъдимият сочи, че в
деня на инкриминираното деяние – 07.10.2015г, действително е управлявал процесното
МПС без да има валидно свидетелство за правоуправление. Твърди, че не му е
известно за предходното нарушение по чл.150 от ЗДвП да му е издавано
наказателно постановление. Спомня си, че преди около две години за същото му е
съставен акт за административно нарушение.
При
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че
нарушителят е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл.343в ал.2
вр. ал.1 от НК. Това е така, тъй като същият не притежава правоспособност,
управлявал е моторно превозно средство на процесната дата и е сторил това в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние /НП
14-8245-000463/20.11.2014г. е влязло в законна сила на 08.04.2015г., а
проверката е извършена на 07.10.2015г./.
Съдът
счита обаче, че престъплението по чл.343в ал.2 от НК не е съставомерно от
субективна страна.
Престъплението
по чл.343в ал.2 от НК е формално, като за субективната му съставомерност е
наложително деецът да е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние и
да е целял това негативно изменение на обективната действителност. Подсъдимият
следва да е съзнавал всички елементи от обективния състав на престъплението на
чл.343в ал.2 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.14 ал.1 от НК, незнанието на
фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението,
изключва умисъл относно това престъпление.
Съдът
счита, че в настоящият случай сме изправени в хипотезата на фактическа грешка
по смисъла на чл.14 ал.1 от НК, тъй като нарушителят не е знаел, че е наказван
по административен ред за същото деяние, респективно, че не му е било известно,
че е извършил същото деяние в едногодишен срок от предходното наказване по
административен ред. Както бе посочено вече, НП 14-8245-000463/20.11.2014г е
връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 31.03.2015г. в отсъствие на
нарушителя, тъй като не е бил намерен на адреса и новият му такъв не е бил
известен на наказващия орган. Предвид обстоятелството, че процесното НП не му е
връчено лично, то подсъдимият не е знаел за съществуването на НП, съответно за
наказването му по административен ред. В тази връзка, съдът съобрази
обясненията на М., неопровергани от останалите доказателства по делото, в които
е категоричен, че не е виждал процесното НП, не му е било известно издаването
му, респективно датата на връчване и на влизане в сила. Посоченото от М. се
подкрепя от показанията на св. С.Ю., който заяви пред съда, че макар двукратно
полицейският инспектор К. да е посещавал
известния адрес на М. в гр. Бузовград същият не е уведомявал Ю., с молба да му
предаде, че го търси за връчване на НП за нарушение по чл.130 от ЗДвП. Свидетелят
К. също потвъди пред съда, че е търсил неколкократно М. на адреса по различни
поводи – за връчване на съобщения, постановления и др., но не е уведомявал
изрично св. Ю. за какво точно търси подсъдимия. Спомня си, че едва наскоро по
повод връчване на призовка, Ю. му е
предоставил телефон за връзка с М..
В
хода на съдебното следствие не се ангажираха доказателства досежно това, преди
извършване на деянието, М. да е узнал по друг начин за издаденото срещу него НП
и за датата на влизането му в сила.
Ето
защо, и с оглед задочното връчване на наказателното постановление по реда на
чл.58 ал.2 от ЗАНН, следва да се приеме, че М. действително не е знаел за
издаването и влизането в сила на НП 14-8245-000463/20.11.2014г. От събраните по
делото доказателства се установява, че нарушителят е узнал единствено за
съставения АУАН, послужил като основание за издаване на въпросното НП, доколкото
същият е съставен в негово присъствие и му е връчен лично. В тази връзка следва
да се отбележи, че не може да бъде споделена тезата, че съставянето на АУАН и
връчването му на нарушителя, обуславя знанието на дееца за наказването му по
административен ред, тъй като същата не държи сметка за останалите възможни
изходи на започналото административннаказателно производство- наред с
издаването на НП, производството да бъде прекратено на осн. чл.54 или чл.34
ал.3 от ЗАНН /В т.см. ТР№1/2016 по т.д. №1/2016г. на ОСНК на ВКС/.
По
делото е безспорно, че процесното НП не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Ето защо, извън предмета на настоящото обсъждане е законосъобразно ли е
приложена разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, доколкото в наказателния процес
инцидентния контрол за законосъобразност на проведената
административнонаказателната процедура е недопустим. По отношение на подсъдимия
следват всички онези последици, свързани с окончателността на наложената
административна санкция – наказателното постановление не може повече да бъде
оспорено и наложената глоба подлежи на изпълнение. М. следва да понесе
неблагоприятните последици от противоправното си поведение, за което му е
издадено процесното наказателно постановление - да понесе наложеното
административно наказание. Това обаче, в никакъв случай не означава презюмиране
на знание за издаване на НП за управление на МПС без правоспособност,
респективно знание, че отново върши същото деяние и то в едногодишен срок от
влизане в сила на предходното наказателно постановление. В тази връзка, съдът
следва да изрази своето несъгласие с
отделни решения в съдебната практика, където се приема, че независимо от
връчване на НП по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, деянието на дееца е съставомерно
от субективна страна, доколкото последният е съзнавал, че е неправоспособен
водач. Вярно е, че никой не може да извлича позитиви от своето
незаконосъобразно поведение /досежно връчването на НП по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН/. Този принцип
обаче не следва да се прилага разширително в наказателния процес, а единствено
в пределите и за целите на административнонаказателното производство. /В т.см.
ТР№1/2016 по т.д. №1/2016г. на ОСНК на ВКС/. Както бе посочено по- горе,
обективните признаци от престъпния състав на престъплението на чл.343в ал.2 от НК изискват наличието на точно определени обстоятелства, които следва да са
били съзнавани от нарушителя към момента на извършване на вмененото деяние. В
противен случай сме изправени пред хипотезата на фактическа грешка по смисъла
на чл.14 ал.1 от НК, която изключва наличието на вина при извършване на
престъплението. / В този смисъл Р 815/2013г. по внохд 1663/13г. на СГС, Р
356/12г. по ванд 604/12г.д на СГС и цитираното ТР/ .
Ето
защо, съдът не може да се съгласи с доводите на обвинението, което се базира на
съставения АУАН /но не и на НП/, че нарушителят е съзнавал, че е наказан по
административен ред за същото деяние с НП 14-8245-000463/20.11.2014г.
Действително същият е съзнавал, че към момента на извършване на инкриминираното
деяние не е правоспособен водач, но от това не може по пътя на разширителното
тълкуване да се извлича, че умисълът му е обхващал и наказването му по
административен ред с конкретното НП, датата на връчване по реда на чл.58, ал.2
от ЗАНН, респективно датата на влизане в сила на това НП. / вж пак цитираното
ТР/ Това автоматично води и до неосъзнаване на факта от страна на подсъдимия, доколкото
не се установи чрез способите за доказване, че М. е узнал по друг начин за
издаденото НП, че управлява МПС без свидетелство за правоуправление в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние, така
както изисква законодателят в престъпния състав на чл.343в ал.2 от НК. Съдът
намира за недопустимо да се поставя знак за идентитет между управлението на лек
автомобил, след като знаеш, че си неправоспособен и извършването на това със
съзнанието, че го осъществяваш в едногодишен срок от наказването ти по административен ред за
същото деяние. Първото от тях представлява нарушение по чл.150 от ЗДвП, а
второто осъществява престъпния състав на чл.343в ал.2 от НК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че нарушителят М. е осъществил от обективна страна
състава на вмененото му престъпление по чл.343в ал.2 от НК. Последното обаче е
несъставомерно от субективна страна.
Ето
защо и с оглед забраната, визирана в разпоредбата на чл.303 НПК, присъдата да
почива на предположения, съдът призна М.С.М. за невиновен и го оправда изцяло
по повдигнато обвинение.
Водим
от горните мотиви съдът постанови решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: