Р Е
Ш Е Н
И Е №
4
гр. Шумен 7.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито заседание на петнадесети декември две
хиляди и петнадесета година , в състав:
Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян
при секретаря П.П. , като разгледа докладваното от окръжният съдия гр. дело №449 по описа за 2015г. за да се произнесе , взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди ,че
на 10.08.1999г. в гр.Шумен при изпълнение на задълженията му като военнослужещ
претърпял трудова злополука. Предявил иск по чл.249 ал.6 от ЗОВС /отм. ДВ
бр.34/2009г. / по който с влязло в сила решение от 25.07.2006г. по
гр.д.№681/2003г. по описа на ШОС и последващи решения на горните инстанции
ответникът бил осъден и му изплатил обезщетение между не полученото, поради
трудовата злополука трудово възнаграждение
и получената пенсия за инвалидност за периода до януари 2006г.
включително. По следващ иск с влязло в сила решение №8/13.01.2010г. по
гр.д.№2712/2009г. по описа на ШРС ответникът бил осъден и заплатил същото по
вид обезщетение за последващият период до м.юни 2009г. включително. По следващ
иск с влязло в сила решение от 18.07.2013г. по в.гр.д.№333/2013г. по описа на
ШОС ответникът бил осъден и изплатил същото по вид обезщетение за последващият
период до м.март 2012г. включително. Предмет на настоящият иск било същото по
вид обезщетение за последващият период от
м.април 2012г. до м.юли 2015г. включително. С влязло в сила определение
№82/4.02.2005г. по ч.гр.д.№358/2004г. на ВКС ІІІ г.о. правото на ищеца да
предяви исковете си пред съд в гр.Шумен било решено със сила на присъдено нещо.
Въпросът относно пасивната легитимация на ответника Министерство на отбраната
също бил решен с актовете на три съдебни
инстанции по гр.д.№681/2003г. по описа на ШОС. Въпросът относно погасителната
давност на иска също бил разрешен с влязло в сила решение от 18.07.2013г. по
в.гр.д.№333/2013г. по описа на ШОС. За периода предмет на настоящият иск ищецът
бил инвалидизиран с ЕР №664/054/14.04.299г. на ТЕЛК Варна и последващи ЕР
№1613/098/6.07.2012г. и ЕР №1460/100/11.06.2015г. на ТЕЛК Шумен . За периода
предмет на иска ищецът претендирал обезщетение за имуществени вреди в размер на
разликата между брутното трудово възнаграждение по чл.212-214 ЗОВС ,което
ищецът би получил , ако не бе настъпила злополуката и получената пенсия. Ищецът декларира ,че не
е получил други възнаграждения за труд в процесният период. Размерът на
основното месечно възнаграждение за частта от процесният период до м.декември
2014г. била 646лв. месечно определено с т.12.1 от Прил.2 и т.13.1 от Прил.3 към
ПМС 86/2010г. /обн.ДВ бр.36/2010г. в сила от 1.01.2010г. / За последващият
период , считано от м.януари 2015г. основното възнаграждение било 705лв.
месечно , определено в Прил.1 към чл.1 от ПМС №184/17.07.2015г. /обн. ДВ
бр.56/2015г./ Считано от 2.04.2012г. до м.юни 2014г. включително пенсията на
ищеца била в размер на 226.80лв. .Считано от 1.07.2014г. до края на процесният
период пенсията била увеличена на 255.75лв. месечно. Касателно първият ден от
процесният период 1.04.2012г. размерът на пенсията бил 291.32лв., но ищецът
претендирал обезщетение за целият период, а именно м.април 2012г. съобразно
размера от 291.32лв. , което било по-изгодният за ответника вариант. За всеки
месец от процесният период ищецът претендирал сумите в колона 5 от таблицата от исковата молба или
брутно обезщетение в размер на 27 415.03лв. и мораторна лихва в размер на
9 091.41лв. върху главницата за периода от 1.05.2012г. до деня на
предявяване на иска и законната лихва за забава за последващият период.
Ищецът моли съдът да постанови решение по силата на което да осъди
ответникът да му заплати на осн.чл.49 от ЗЗД сумата от 27 415.03лв.
обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука претърпяна като
военнослужещ при изпълнение на служебните задължения , явяващо се разлика между
неполучено брутно месечно възнаграждение
и получена пенсия за периода от м.април 2012г. до м.юли 2015г. включително и сумата от 9 091.41лв. законна лихва за
периода от деня на изискуемост на обезщетението за м.април 2012г. -1.05.2012г.
до деня на предявяване на иска , законната лихва за забава върху главницата за
периода от деня на предявяване на иска - 1.08.2015г. до окончателното изплащане
и разноските по делото.
Ответникът в срок е
депозирал отговор с който
оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Ищецът бил освободен от военна служба на осн.чл.128 т.4 и чл.130
т.3 от ЗОВСРБ ,поради настъпила негодност за военна служба ,считано от
31.05.2001г. Същевременно обаче договорът е трябвало да бъде прекратен на
26.12.2003г. ,поради придобиване право на пенсия. С влязло в сила решение от 25.07.2006г. по
гр.д.№681/2003г. на ШОС ответникът бил
осъден да заплати на ищеца сумата от 1 352.47лв., 18 439.79лв. ведно
с лихви върху тази сума. С решението било присъдено и обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 6 000лв. Общо по съдебни решения на ищеца
били присъдени 77 080.03лв. обезщетения за имуществени вреди и мораторна лихва за периода от 2006г. до
2012г. По този начин ищецът бил получил обезщетение в пълен обем на всички
възможни вреди –имуществени и неимуществени ,вкл. пропуснати ползи от
претърпяната на 10.08.1999г. трудова злополука. По този начин спорът между
страните дължи ли се обезщетение, характера на същото , неговият размер ,включително
за размера на дължимата лихва за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД бил решен от
съдилищата със сила на присъдено нещо и
било недопустимо пререшаването му. Така настоящото дело и цитираните по-горе
дела били тъждествени по страни , основание и търсена защита , което било
пречка наново да се води иск между същите страни , за същото искане и на същото
основание. Поради това ответникът моли съдът да остави без уважение исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
Исковете са частично основателни и
доказани.
От събраните по делото доказателства и от становищата на
страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните
,като се установява и от приложените по делото писмени доказателства ,че на
10.08.1999г. при изпълнение на задълженията му като военнослужещ на кадрова
военна служба със звание старшина при ВВУАПВО ”П.Волов” –Ш. ,при изпълнение на
поставена му задача , ищецът паднал от 4-5м. височина и получил наранявания в
областта на главата ,гръбнака и гръдният кош .
На основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по гр.д.
№ 681/03г. на ШОС, на ищеца е присъдено обезщетение, за имуществени вреди, за
разликата между получаваното възнаграждение и получаваните пенсии, за
инвалидност, за период до месец януари 2006г. С влязло в сила решение по гр.д.
№ 2712/09г. по описа на ШРС, му е присъдено
обезщетение на същото основание , за периода
до месец 06.2009г. С влязло в сила решение по В.гр.д.№333/2013г. по описа на
ШОС на ищеца е присъдено обезщетение
на същото основание , за сумата от 19 618,56
лева имуществени вреди представляващи разликата между брутното месечно
възнаграждение за периода от м. 08.2009г., до м. 03.2012г. и получаваната пенсия.
Ответникът е направил възражение ,че общо по съдебни решения на ищеца били
присъдени 77 080.03лв. обезщетения за имуществени вреди и мораторна лихва за периода от 2006г. до
2012г. По този начин ищецът бил получил обезщетение в пълен обем на всички възможни
вреди –имуществени и неимуществени ,вкл. пропуснати ползи от претърпяната на
10.08.1999г. трудова злополука. По този начин спорът между страните дължи ли се
обезщетение, характера на същото , неговият размер ,включително за размера на
дължимата лихва за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД бил решен от съдилищата със
сила на присъдено нещо и било
недопустимо пререшаването му. Настоящото
дело и цитираните по-горе дела били тъждествени по страни , основание и търсена
защита , което било пречка наново да се води иск между същите страни , за
същото искане и на същото основание. Съдът счита това възражение за
неоснователно , тъй като ищецът претендира обезщетение по чл.49 от ЗЗД за нов период
от месец април 2012г. до м.юли 2015г. , който
не е бил предмет на исковете по предходните дела между страните и за
който период няма влязло в сила съдебно решение. Също така ищецът основава исковата си претенция на решение
на ТЕЛК от 14.04.2009г. и нови такива от 6.07.2012г. и 11.06.2015г. В съдебната практика е установен принципа
,че всяко ново преосвидетелстване за
определен период ,съставлява нов
правопораждащ юридически факт ,от който момент за ищеца възниква правото на иск
за вреди за същият период .В този смисъл са реш.№286/16.07.2010г. на ВКС по
гр.д.№69/2009г. ІV ГК , постановено по реда на чл.290 от ГПК , опр.
№500/18.05.2009г. на ВКС по гр.д.№425/2009г. ІІІ ГО ,опр №1060/29.10.2010г. на
ВКС по гр.д.№800/2010г. ІІІГО , за които
съдът счита ,че намират приложение и в настоящият случай, въпреки ,че са
постановени по искове по чл.200 ал.3 от КТ. Следователно настоящият искът за
обезщетение за имуществени вреди не е недопустим , поради наличието на сила на
присъдено по предходните съдебни решения между страните .
Между страните не е
спорно съществуването на служебно
правоотношение в твърденият в исковата молба период, настъпването на трудова
злополука и освобождаването на ищеца от военна служба. Тези обстоятелства се установяват и от приложените неоспорени,
писмени доказателства и от влезлите в сила съдебни решения, в които
е прието ,че са наличието всички елементи от фактическият състав на чл.
49 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените му вреди
от настъпилата трудова злополука по време на изпълнение на служебните му
задължения. Видно от ЕР № 664/14.04.09г.
на ТЕЛК при МБАЛ ...., ищецът е с 85% неработоспособност, по
причина травматични увреждания, вследствие на твърдяната трудова злополука,
като е констатирано ,че ищецът освен травматичните увреждания от трудовата
злополука описани и в предходните решения е развил и орг. тревожно-депресивно
разстройство следствие след счупване на Л2 консолидирано в клиновидна деформ
стрес инконтиненция и инконт. али при физ. С ЕР № 1613/6.07.2012г. и ЕР №1460/11.06.2015г. на ТЕЛК при МБАЛ .... е прието ,че ищецът е с 54%
неработоспособност , поради същите причини , като с последното решение срокът на намалената
работоспособност е до 1.06.2018г. От представените по делото разпореждания на ТПНОИ – Шумен се установява размера на получаваната от ищеца пенсия, която
е от 1.07.2009г. в размер на 291.32лв., от 2.04.2012г. е в размер на 226.80лв.,
от 14.08.2012г. е в размер също на 226.80лв. и от 1.07.2014г. е в размер на
255.75лв.
Възражението на ответника ,че искът е
неоснователен ,поради това, че договорът за кадрова военна служба с ищеца, щял
да бъде прекратен на 26.12.2003г., е неоснователно. Съгласно установената
съдебна практика настоящото обезщетение може да се претендира до навършване на съответната пенсионна
възраст. Съгласно чл. 160, ал. 1, т. 2 ЗОВСРБ, пределната възраст за военна
служба, за сержантите(старшините), е 52 години, а ищецът още не я е навършил.
При така
установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи :
Ищецът е предявил искове с правно основание чл. 49
от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 27 415.03лв. имуществени вреди, разлика между брутното месечно
възнаграждение за периода от м.април
2012г. до м.юли 2015г. и
получаваната пенсия, в едно със законната лихва, върху сумата от деня на
предявяване на иска до окончателното изплащане
, сумата от 9 091.41лв. – законна лихва, за периода от 1.05.2012г.-
деня в който е станало изискуемо обезщетението за м.април 2012г. до 1.08.2015г.
За ангажиране отговорност,
за вреди на възложителя на работа, е необходимо да са на лице следните
предпоставки – възлагане на работа на физическо лице, вреда, наличие на
причинна връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от
претърпяната трудова злополука. В случая наличието на тези предпоставки е
установено безспорно по делото от приетите доказателства, както и в предходните
съдебни решения между страните. Ответникът дължи на ищеца обезщетение за реално претърпените
от него вреди ,произтичащи от невъзможността същият да изпълнява служебните си
задължения по съществувалото
правоотношение на длъжността ,която е заемал , докато е бил трудоспособен ,по
причина ,че здравословното му състояние е влошено и не може да изпълнява тази
дейност , поради което определянето на размера на обезщетението следва да се
основава на онова възнаграждение ,което
би получил ,ако увреждането не беше настъпило ,като се вземе предвид възнаграждението ,което към момента на
изискуемостта на претенцията би получавало лицето, ако не е бил прекратен договорът му за тази длъжност
и той е продължил да я заема , като в
този смисъл е и актуалната практика на ВКС.
Съгласно т.12.1 от Прил.2 и
т.13.1 от Прил.3 към Постановление на МС86/2010г. /обн.ДВ бр.3682010г. в сила
от 1.01.2010г./ размерът на основното месечно възнаграждение за длъжността
старшина І степен , за частта от процесният период до м.декември 2014г. е
646лв. месечно , а съгласно т.V прил.1 към
чл.1 от Постановление на МС №184/17.07.2015г. обн. ДВ бр.56/2015г.
основното възнаграждение е в размер на 705лв., считано от 1.01.2015г. Следователно разликата между брутното месечно
възнаграждение , което би получил ищеца по чл.212-чл.214 от ЗОВС ,ако не би
настъпила трудовата злополука и получените пенсии за длъжност с военно звание старшина І степен и
съобразно исковата претенция в таблицата от
исковата молба е в размер на 27 241.33лв. Размерът на обезщетението е изчислен
съобразно възнаграждението за длъжността старшина І степен , както е определено
обезщетението на ищеца и за предходният период
за който има влязло в сила решение.
Предвид
гореизложеното искът за присъждане на обезщетение по чл.49 от ЗЗД е основателен
за сумата от 27 241.33лв. , а в останалата си част за разликата над
27 241.33лв. до претендираните 27 415.03лв. е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
На
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от
1.05.2012г. - когато е станало изискуемо обезщетението за м.април 2012г. до
1.08.2015г. Лихвата
следва да му се присъди глобално
върху сумата от 27 241.33лв. за
периода от 1.05.2012г. ,когато е станало изискуемо обезщетението за м.април
2012г. до 1.08.2015г. , а не върху всяка една сума месечно В този смисъл е и съдебната практика
–реш.№1387/9.11.2000г. на ВКС по гр.д.№781/2000г. V ГО ,реш.№605/6.06.1995г. по
гр.д.№2462/94г. ІV ГО, реш.№5 от 2.02.1995г. по гр.д.№565/94г. ІV ГО и др. Размерът на тази лихва съдът определя по реда на чл.161 от ГПК с
помоща на компютърна програма на 9034.03лв.
Предвид гореизложеното искът по чл.86 от ЗЗД е основателен за сумата от 9 034.03лв., а за разликата над 9 034.03лв. до
претендираните 9 091.41лв. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Съобразно изхода от спора на ищеца следва да
се присъдят разноските му по делото в размер на 1 619.68лв. за адвокатско възнаграждение.
На осн.чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да
заплати държавна такса върху уважената
част от исковете в размер на
1 451.01лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на РБ, представлявано от Министъра на отбраната,
гр. С., ул. “..., да заплати на П.В.П., ЕГН : **********, с адрес *** ,чрез адв.С.С. от ШАК, на основание чл. 49 от ЗЗД , във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 27 241.33лв. имуществени вреди представляващи разликата между брутното месечно
възнаграждение
и получаваната пенсия за периода от м. април 2012г. до м.юли 2015г.
вкл.,
на осн.чл.86 от ЗЗД сумата от
9 034.03лв. законна лихва върху главницата от 27 241.33лв. за периода
от 1.05.2012г. до 1.08.2015г., в едно със
законната лихва, върху сумата от 27 241.33лв. считано от датата
на предявяване на иска 3.08.2015г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата им част като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА
Министерство на отбраната на РБ, представлявано от Министъра на
отбраната, гр. С., ул. “..., да
заплати на П.В.П., ЕГН : **********,
с адрес ***, разноски по делото в размер на 1 619.68лв.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на РБ, представлявано от Министъра на
отбраната, гр. С., ул. “..., да
заплати държавна такса по делото по сметка на ШОС в размер на 1 451.01лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Апелативен съд гр.В. .
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: