Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26008 31.08.2020г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет
и девети юли две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№422 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд
№245 от 21.02.2020г. постановено по гр.д.№3840/2018г. по описа на същия съд, по
иска на Г.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.М.И. - ПАК, служебен
адрес: ***, кант.21 против А.Ц.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.А., с
ЕГН **********, с адрес: *** и Д.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно
основание чл.32 ал.2 от Закона за собствеността: Е ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН НА РЕАЛНО ПОЛЗВАНЕ на недвижим имот,
представляващ дворно място от 721 кв.м., съставляващо поземлен имот с
идентификатор 03592.502.1224 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Б., общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-34/20.05.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр.Б., общ.Б., ул.„О." №123, с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), номер по предходен план 1224, квартал 9, при съседи на
имота: 03592.502.1222, 03592.502.1221, 03592.502.1225, 03592.502.9611,
03592.502.1223, съгласно вариант
четвърти от първото допълнително заключение на съдебно-техническата
експертиза, отразен на Скица 4 към заключението на вещото лице с
вх.№25841/04.11.2019г., съгласно който вариант ищецът Г.А.П., с ЕГН **********
ще ползва източната лицева част от имота в размер на 125,4 кв.м., защрихована с
черни линии/, ведно с частта в дъното на имота от 184,1 кв.м. /защрихована със
сини линии/ - общо 309,5 кв.м., а ответниците А.Ц.А., с ЕГН **********, И.А.А.,
с ЕГН ********** и Д.А.А., с ЕГН ********** ще ползват западната лицева част от
имота в размер на 63,5 кв.м. /защрихована с розови линии/, ведно с частта в
дъното на имота от 246 кв.м. /защрихована с червени линии/ - общо 309,5 кв.м.,
като разграничаването на
ползването е по линии между точки 1-2, 3-4 и 5-6-7, всяка от които е определена
с посочени в скицата разстояния по отношение на трайни отправни точки и скица 4 е неразделна част от
настоящото решение.
Решението се
обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция
Г.А.П. *** от 09.03.2020г. чрез пълномощника си адв. М.И. *** относно
определения начин на реално ползване по вариант четвърти от първото
допълнително заключение от СТЕ. Поддържа, че този начин на реално ползване не е
най-подходящ и целесъобразен за ползване на процесното дворно място, защото според
него прозорците на ищеца, разположени от северната страна на къщата, към
улицата, ще останат в зоната на ползване
от ответниците, като по този начин според жалбоподателя му се създават
пречки да ползва своя реален дял от къщата и да има достъп от всички нейни
страни. Счита, че съгласно съдебната практика на ВКС при разпределянето на дворното място следва
да се избере най-добрият вариант между страните и че този избор трябва да не
води до наличието на прозорци, които са на жилище на един от съсобствениците, а
гледат към дела, определен за ползване от друг. Предвид на което жалбоподателят
поддържа, че най-целесъобразен се явява вариант №3 предложен от вещото лице, при
който най-пълно се съблюдава принципа
всеки съсобственик, съгласно дела си да
ползва собствения имот според неговото предназначение, без да пречи на
останалите съсобственици да си служат с имота според правата им.Неправилно било
пренебрегнато от съда становището на
вещото лице, изразено в съдебно заседание от 12.11.2019г. при който е съобразено
разположението на прозорците на жилищната сграда на страните при вариант трети; че при четвърти вариант прозорците на ищеца остават в зоната на
ползване от ответника с разстояние от метър, с което е ощетен ищеца предвид на
по-голямата зона за ползване към улицата
и че при четвърти вариант ищецът би се облагодетелствал с метър разстояние, че
при това разстояние би създало много поводи за конфликти във връзка с достъпа
до къщата; че според установеното от свидетелите сестрата на ищеца и съпруга й струпват голям брой вещи, боклуци
и камъни пречещи на ищеца да санира
къщата си; че при четвърти вариант това струпване на вещи под прозорците на
ищеца ще бъде узаконено. С това жалбоподателят обосновава извода си за
допуснато нарушение на закона от съда и несъобразяване със съдебната
практика.Не било съобразено с възприетия от съда вариант, че около сградите
индивидуална собственост на страните, включително и около северната фасада на
жилищната сграда, където ищецът притежава прозорци също следвало да има площ за
лично ползване с оглед нуждите от ремонти и поддържане на сградата. Предвид
изложеното жалбоподателят счита, че обжалваното решение следва да се отмени.
Коментира се съдебна практика според която разпределението на съсобственото
дворно място няма за цел единствено да бъде предоставена възможност на всеки
съсобственик да ползва незастроената част от него съобразно притежаваните права
в съсобствеността и че следва да бъде взето в предвид и предназначението на
дворното място, начинът по който по волята на съсобствениците то се използва,
включително дали е застроено и да бъде осигурена възможност на всеки съсобственик да ползва
построените и притежавани в индивидуална собственост самостоятелни обекти в него без
да се създават пречки и затруднения за ползването на притежавани в индивидуална
собственост постройки в съсобственото дворно място. Коментира се двойното
предназначение на застроеното дворно място като възможност за ползване на част
от него със стопанска цел, и да обслужва постройките, като разпределението
следвало да се извърши по начин, че в еднаква степен да бъдат зачитани правата
на всички съсобственици, включително и за достъп до притежаваните в индивидуална
собственост постройки и самостоятелни обекти в тях. Неправилно било прието, че при
възприетия вариант лицето на имота се разделя почти по равно между страните
доколкото нямало изрични законови
изисквания за дължината му към улицата на определен за ползване дял или законово изискване дяловете на всички съсобственици да имат
равни лица. Посочва се императивна съдебна практика, според която в производството
по чл.32 ал.2 от ЗС съдът не може да предписва каквото и да било преустройство
с цел обособяване на отделни дялове за ползване и че при възприет четвърти
вариант следвало да бъде премахната оградата, на разстояние от 4.4м. считано от
южната фасада срещу прозореца на ищеца.Неправилно бил възприет като основен
критерий подпорната стена, разделяща двора на жилищна и стопанска част и че
същата би се запазила при избран трети вариант, доколкото същата не е била нанесена в кадастъра, нейната
функция не е да разделя, а да се запази
целостта на имота /укрепителна функция/,
като трети вариант не предписвал разрушаването й, само се взимало в
предвид съществуващата мрежа,
разграничаваща зоните на ползване между страните. Твърди се, че подпорната
страна не е строеж, не е нанесена в кадастъра и никой не желае нейното
отстраняване и не може да бъде критерий
при разпределяне на ползването, защото с нея изкуствено се разделя двора на две
половини и че в бъдеще при необходимост от нейното укрепване ищецът няма да
може да извърши това поради липса на достъп. Анализират се свидетелските
показания във връзка с ограничената видимост на ищеца към задната част на имота. Моли да се отмени обжалваното решение
и се разпредели реалното ползване по вариант трети и скица №3 от заключението
на вещото лице.
С въззивната
жалба са направени доказателствени искания, които са оставени без уважение с
нарочно определение на съда,постановено по реда на чл.267 ал.1 от ГПК.
Няма постъпил
отговор на въззивната жалба от
насрещната по спора страна.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание в чл.32 ал.2 от Закона за собствеността.
В исковата си
молба първоначално против И.А.А., с ЕГН-********** *** А, а в последствие и
против новоконституираните наред с първоначалния ответник ответници необходими
другари-А. Ц. А., с ЕГН-********** *** и
Д.А.А., с ЕГН-********** ***, ищецът Г.А.П. твърди, че по силата на нотариален акт за дарение на
недвижим имот №191,том IV,дело №1429/1994г., издаден
от Пазарджишки районен съд, той заедно с първата ответница са съсобственици в
равни части-по ½ ид.ч. на
поземлен имот с идентификатор
№03592.502.1224 по скица №15-412402-22.06. 2018г. на АГКК, находящ се в
гр.Б., ул.“О.“ №123,целия с площ от 721кв.м., урбанизирана територия, с начин
на трайно ползване-ниско застрояване до 10м.,ведно с построената в същия масивна жилищна сграда на площ от 105 кв.м., състояща
се от приземен етаж и един редовен
жилищен етаж. Твърди се, че на 15.04.1994г. страните са разпределили доброволно
ползването на своя съсобствен имот чрез договор, като И.А. трябвало да ползва
западната част на дворното място,западната страна на жилищната сграда,състояща
се от стая, хола от етажа, една стая от прземния етаж и входа от към запад, а
ищецът Г.П. трябвало да ползва източната част на дворното място, източната
страна на жилищната сграда,състояща се от стая и кухня на етажа, една стая от
приземния етаж и входа откъм изток. Твърди се във фаза по допускане на делба, с
решение от 04.06.2004г. постановено по
гр.д.№400/2004г. Пазарджишкият районен съд допуснал до делба дворно място от
715кв.м. представляващо поземлен имот №1224 в кв.9 по плана на гр.Б., ведно с
построената в имота масивна жилищна сграда с един жилищен и приземен етаж
при права от по ½ ид.част за
всеки един от двамата съделители Г.П. и И.А.,
поради неподеляемост на делбения имот, били образувани два дяла от къщата, като
дял
Първи включвал
жилище със застроена площ от 47.47кв.м., находящо с в северозападната част на
масивната жилищна сграда с един жилищен един приземен етаж и изба със светла
площ от 27.82кв.м. ведно с ½ ид.ч. от дворното място от 715кв.м./ПИ
№1224 в кв.9 по плана на гр.Б., собственост на И.А. и дял Втори-жилище със застроена площ от 46.93кв.м., находящо
се в югоизточната част на масивната жилищна сграда с един жилищен и един
приземен етаж и изба със светла площ от 29.49кв.м., ведно с ½ ид.ч. от
същото дворно място,собственост на ищеца
Г.П.. Твърди ищецът, че понастоящем страните по делото са във влошени взаимоотношения от години и спазването на споразумението
за разпределение на дворното място от 15.04.1994г. е изключително затруднено,
доколкото споразумението не съдържа конкретни уговорки при какви граници и
съседи ще се ползва дворното място от страните и в какъв обем и че с договора
от 1994г. страните не са индивидуализирали границите на реалното ползване, което
в момента създава трудности поради липса как и до къде съсобствениците могат да
упражнят правото си на собственост в
обема в който те го притежават. Твърди се, че в хипотеза на реално ползване на
съсобствена вещ, съдебното решение по чл.32 ал.2 от ЗС следва да конкретизира
кой от съсобствениците коя част от имота ще ползва, как се индивидуализира
и отграничава тази част, тоест решението
следва да съдържа необходимата определеност, като в противен случай същото би
било неизпълняемо и равнозначно на липса на решение. Предвид неяснота на волята
на страните относно ползването на дворното място в договора от 1994г. , ищецът
счита че липсва решение за начина на ползване на общата вещ.Моли да се разпредели
ползването на процесния имот- дворното
място от 721кв.м. представляващо ПИ с
идентификатор 03592.502.1224 по КККР на гр.Б., находящ се на ул.“О.“ №123,
обл.Пазарджик.
Във връзка с
оставяне на исковата молба без движение за посочване на надлежните ответници по
иска, ищецът с допълнителна молба вх.№28477 от 21.12.2018г. е допълнил обстоятелствената
част на исковата молба, че от страна на ответницата е извършено дарение на
притежавания от нея недвижим имот заедно с 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор
03592.502.1224 по КККР на гр.Б., на А.Ц.А., при запазено за дарителката и за нейния
съпруг Д.А.А., право на пожизнено и
безвъзмездно ползване, поради което е направено искане да бъдат конституирани
като необходими другари всички лица имащи право на собственост и право на
ползване върху процесния поземлен имот и да бъде извършено разпределение на ползването
между ищеца П., собственик на ½ ид.ч. от ПИ и А.Ц.А. собственик по дарение на
другата ½ ид.част заедно с ползвателите на 1/2 ид.ч. представляващи дарителители
И.А. и Д.А..
В срока по
чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори и от тримата ответници по иска.
Ответниците със запазено право на ползване върху ½ ид.част от процесния
имот, а именно И.А. и Д.А. поддържат, че искът е допустим, но е неоснователен
по същество. Считат, че с договор с нотариална заверка на подписите от
15.04.1994г., сключен между ищеца и първата ответница И.А./тогавашна
съсобственица/ е разпределено ползването на съсобствения недвижим имот-дворно
място и построената в него жилищна сграда, като ищецът ползва източната част на
жилищната сграда и дворното място, а И.А. -западната част на жилищната сграда и
дворното място, като в последствие е извършена делба на жилищната сграда, като
двамата са останали съсобственици на дворното място, като неподеляемо.Поддържат,
че ползването на съсобствена вещ установено с договор може да бъде изменено или
по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината съсобственост
или по решение на съда, тогава когато настъпят
нови обстоятелства, поставящи в несъответствие ползването с правата на
собственост.Считат,че е допустимо съдът при промяна на обстоятелствата, при
които е постигнато съгласие за реалното разпределение на ползването и че такава
промяна на обстоятелствата представляват промяна на границите и площта на
съсобствения имот или промяна на дяловете в съсобствеността, пречещи на
уговореното реално ползване да се произнесе. Считат, че не са такива обстоятелства действията на някои от
съсобствениците,които нарушават постигнатото между съсобствениците
споразумение, още повече, че съгласно уговореното с договора за разпределение
на реалното ползване на дворното място в задната му част границата между двата дяла е материализирана с
изградена мрежа, следваща правата в посока
от сградата към ПИ с идентификатор 03592.502.1224.
В отговора на Д.А.
е допълнено, че страните никога не са
имали спор относно ползването на дворното място, че съгласно постигнатото между
страните и този ответник съгласие, е прието за общо ползване дял, разположен
около жилищната сграда с цел удобство при обслужването й и осигурява достъп до входовете на двете
жилища и два самостоятелни дяла, границата между които е материализирана с
мрежа, следваща правата в посока от сградата към ПИ.
Настоящият съсобственик
А.Ц.А. излага в отговора си същите факти и обстоятелства както и другите двама
ответника, че не са налице обстоятелства поставящи в несъответствие ползването на
имота с правата на собственост.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Ищецът Г.А.П. и ответницата И.А.А. са брат и сестра,
които на 15.04.1994г. по силата на извършено в тяхна полза дарение от
родителите им А. и А. П., са станал
съсобственици при равни права /по 1/2 ид.ч./ на дворно място, цялото от 715кв.м. застроено и незастроено
,съставляващо имот пл.№1224 в кв.9 по плана на гр.Б., обл.Пазарджик за което е
съставен нотариален акт №191, том IV ,дело №1429/1994г. На
същата дата между надарените собственици е сключен договор за разпределение
използването на дарения им съсобствен недвижим имот, с нотариална заверка на
подписите според който И.А.А. ще ползва западната част на дворното място,
западната страна на жилищната сграда, състояща се от стая, хола от етажа,една стая от приземния
етаж и входа откъм запад, а А. Г. П. ще ползва източната част на дворното място, източната страна на жилищната сграда,състояща
се от стая и кухня от етажа, една стая от
приземния етаж и входа откъм изток, при общо ползване от двамата съсобственици
на избеното помещение и тоалетната. С решение на Пазарджишки районен съд №539
от 19.05.2008г., влязло в законна сила на 19.06.2008г., по гр.д.№400/2004г. във
фаза по извършване на делбата, е извършено по реда на чл.292 от ГПК/отм/
разпределение на делбените имоти, като дял I-ви включващ жилище
със застроена площ от 47.47кв.м., находящо се в северозападната част на масивна жилищна
сграда с един жилищен и приземен етаж и изба със светла площ от 27.82кв.м.,
ведно с ½ идеална част от дворното място от 715кв.м., съставляващо поземлен
имот №1224 в кв.9 по плана на гр.Б. с
пазарна стойност от 35500лв става
собственост на съделителката И.А.А. съобразно приложен по делото архитектурен
проект одобрен на 16.06.2006г., изработен от арх. П.,който да се счита за
неразделна част от съдебното решение.А дял II -ри включващ жилище със засторена
площ от 46.93кв.м.,находящо се в югоизточната част на масивна жилищна сграда с
един жилищен и приземен етаж и изба със светла площ от 29.49кв.м.,заедно с ½
ид.ч. от дворното място от 715кв.м., съставляващо поземлен имот №1224 в кв.9 по
плана на гр.Б. с пазарна стойност от 35300лв става собствност на съделителя Г.А.П.
по същия архитектурен проект.
С констативен
нотариален акт за собственост №110, том II, рег.№3552, нотариално дело
№251 от 10.07.2018г. на нотариус Т.Д., с район на действие -Пазарджишки районен
съд, ищецът Г.А.П., е признат за собственик на основание дарение и съдебна
делба на самостоятелен обект в сграда-жилище
със застроена площ от 46.93кв.м., с идентификатор на обекта-03592.502.1224.1.2,
с административен адрес на имота в гр.Б., п.к.4470, ул.“О.“ №123, ет.2
разположен съгласно схема №15-412419-22.06.2018г. на СГКК-Пазарджик, на едно
ниво в сграда №1,находящ се в ПИ с идентификатор 03592.502.1224, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент и припадащите се на този обект идеални части от общте части на
сградата и от правото на строеж върху мястото,при съседни самостоятелни обекти
в сградата, на същия етаж-03592.502.1224.1.1.; под обекта :03592.502.1224. 1.4;
03592.502.1224 1.3; над обекта-няма;ведно със самостоятелен обект в
сграда-склад на площ от 29.49кв.м., с идентификатор 03592.502.1224.1.4, на същия административен адрес , и на първия
етаж, разположен на едно ниво в сграда №1, находяща се в ПИ с идентификатор
03592.502.1224, с предназначение на обекта-за склад и припадащите се идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото при съседи на сградата на същия
етаж-03592.502.1224.1.3., над обекта-03592.1224.1.2., ведно с ½ ид.част
от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от
721кв.м./по скица №15-412402 от 22.06.2018г. на СГКК -Пазарджик, съставляващо
ПИ с идентификатор 03592.502.1224 по КККР за гр.Б., одобрени със заповед
№РД-18-34 от 20.05.2011г. на ИД на АГКК, със същия административен адрес, с
трайно предназначение на територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване -ниско
застрояване, при съседи подробно описани в нотариалния акт и който имот със съответната
идентификация към 19.05.2008г. е описан в делбеното възлагателно решение на
делбения съд, посочено по-горе. Установява се, че към момента на подаване на
исковата молба за разпределяне на ползването на процесния имот между съсобствениците
/26.09.2018г./, с нотариален акт №156,
том I, рег.№2090, дело №142 от 31.08.2018г. на нотариус Ю.В., действаща в
района на Пазарджишки районен съд, ответницата И.А.А. със съгласието на съпруга си Д.А.А., е дарила на внука си А.Ц.А.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №03592.502.1224.1.1 по КККР на гр.Б.,
одобрени със заповед № РД-18-34 от 20.05.2011г. от ИД на АГКК, с административен
адрес гр.Б., п.к.4470, ул.“О.“ №123-А, ет.2, с предназначение на самостоятелния
обект-жилище, апартамент на едно ниво, с площ по документ от 47.47кв.м. при съседи
на същия етаж- 03592.502.1224.1.2.,под обекта 03592.502.1224.1.3 ведно с припадащите
се идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №03592.502.1224.1.3. по същата КККР и на същия административен
адрес, с предназначение на самостоятелния
обект за склад на едно ниво, с площ по
документ от 27.82кв.м., при съседи на същия етаж-03592.502.1224.1.4,над
обекта-03592.502.1224.1.2 и 03592.502.1224.1.1 ведно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, ведно с ½ идеална
част от имота върху който е разположена
сграда №1,съставляващ ПИ с идентификатор №03592.502.1224 по същите КККР на гр.Б.,
одобрени със същата заповед на ИД на АГКК и на същия административен адрес, с
трайно предназначение на територията-урбанизирана, с начин на трайно ползване
ниско застрояване, с номер по предходния план
1224, парцел Първи римско с право на реално ползване на западната част
от дворното място, като дарителят И.А.А. запазва за себе си и за съпруга
си Д.А.А. правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху дарявания имот и при заявено съгласие от третото лице Д.А. да
упражнява учреденото в негова полза право.
По делото са
разпитани свидетелите С.Л.П. съпруга на ищеца Г.П., която установява, че двамата със съпруга
си влизат в къщата от булеварда, като входната им врата е отляво спрямо лицето на къщата, а на ответниците входната
врата е от дясно, и че това са единствените входове; че ищецът през левия
вход влиза в двора и след това в къщата,
съответно ответниците ползват за къщата десния вход. Знае за поставена мрежа в
дворното място от страна на И.А. горе-долу по средата на дворното място.
Обяснява, че под прозореца на ищеца И.А. е поставила голям стар хладилник, а от
другата страна под прозореца на спалнята на ищеца пак под прозореца има „големи
камъни с черджета, боклуци“,че гледката е ужасна и има пълзящи животинки, натрупани
стари играчки за деца, боклуци и изгнили неща;че простира на ответниците е
срещу техния прозорец и се виджат проснатите от ответниците дрехи.Според
свидетелката мрежата е разположена на около 5метра от къщата.Обяснява че
поставените камъни от ответниците са големи и заемат площ от няколко
метра-3-4м. По отношение на разположена беседка установява, че тя не се ползва
от ответниците, защото е от страната на ищеца. По отношение на поставения тел
на простира, твърди, че е вързан от страната на ищеца и че на него ответниците
си простират прането, което е пред
прозореца на спалнята на ищеца и че този простир е направен от тях.Знае, че
преди е имало друг простир на друго място.Свидетелката обяснява, че заради
натрупаните боклуци от ответниците не може да си сложи климатик. Сочи, че в
момента ищецът иска да извърши ремонт на
фасадата на къщата, но няма как да премине защото камъните пречат да се
прекара скелето, докарано от ищеца. Свидетелят Г. А.И. установява, че между
страните е имало през годините битови разправии, поради които той в качеството
си на заместник-кмет е изпращал многократно полиция. Установява, че е ходил многократно
в имота и мнението му за него е, че е
има хубава къща,хубав двор и подредена къща,като визуално погледнато е
много добре сложено и подредено.Знае, че
пред къщата няма прегради, а зад къщата има пешеходно място, дуварче, стъпала и
се влиза в дворното място. Знае, че в него има поставена мрежа, започваща на
3-4м от къщата и продължамвща до 20метра преди края на парцела. Знае, че в имота
на ищеца има прозорци и от северната и от южната страна, като на пешеходната
пътека пред къщата има поставена бяла техника хладилник.Знае, че отзад под прозореца
на ищеца има купчина камъни и други
боклуци на И.А., които пречат на ищеца и стават разправии. Знае, че ищецът не
преминава през тази част.Знае още, че къщата има прозорци от лицевата страна на
улицата и че макар къщата да е измазана се нуждане от ремонт и освежаване. Обяснява,
че при посещенията си е виждал ответниците в тяхната си западна част и не ги е
виждал в частта на ищците.Знае, че в момента не се извършва ремонт, но има
подготвителни действия; че докараното от ищеца скеле не може да бъде разположено
на място, защото „камъните пречат“, описва ги с диаметър от 6м. и на 3метра
разстояние от къщата, като освен камъни на място имало и вехтории.
Свидетелят М.Л.Х., родинна на страните - втори братовчед
установява, че Г. ползва за вход ляво разположения такъв спрямо лицето на
къщата, а И.-ползва десния вход. Обяснява, че е помагал на ответниците да бъде
поставена мрежата в двора по разположени на място по средата на дворното място колчета,
но не знае последните от кого са поставени. Не може да каже дали ответниците
въпрепятстват влизането на ищеца, както
и не знае дали ответниците държат някакви вещи в частта на ищеца.
За изясняване
на спора от фактическа страна е допусната и изслушаната съдебно-техническа експертиза
дала общо 6/шест /варианта за разпределяне на ползването на процесния имот.
При първи вариант
правата върху незастроената част от имота са в размер на 619кв.м. или върху
309.5кв.м. за ищеца и толкова общо за ответниците. При този вариант се запазва
установения начин на ползване на дворното място в дъното на имота с оглед вече
монтираните огради при което ищецът ще ползва частта защрихована в синьо в
размер на 173кв.м., а ответниците защрихованата в червено част от 226кв.м.,
като ползването в лицевата незастроена с
жилищна сграда част, с площ от 322
кв.м.,като ищецът ще ползва 138.5кв.м., а ответниците 83.5кв.м., или ищецът ще
ползва общо 309.5кв.м. и толкова ще ползват и ответниците, като разграничението
на ползването е по линиите между точки
1-2,3-4 и 5-6-7. При вариант втори, същият
представлява разновидност на първи вариант като разликата е единствено в
позициите на разграничителните линии
разположени между точки 1-2 и 3-4. В съдебно заседание за тези два варианта
експертът допълва, че е изготвил вариантите с оглед разпределението на площите
и правата на страните, като допълва, че съществуват и други варианти които могат
да бъдат изработени от него. По отношение на първия вариант допълва, че той е изготвен с оглед изравняването на площите
ползвани от страните и изравняване на правата
като площ без да е отчитано
разположението на прозорците и как са разположени на фасадата и кой
прозорец на кой собственик е. Предвид конфигурацията и липсата на сервитутно отстояние от сградата
предлага да се ползват общите части и
външните зидове по най-целесъобразен начин. В първото допълнително заключение
са представени още три варианта за начин на реално ползване.При вариант трети
са ползвани данните от проекта за разделяне на
жилищната сграда на два самостоятелни обекта по решението за делба при
което се предвижда площ за общо ползване
в размер на 102кв.м. съставляваща застроената площ на жилищната сграда като
остава свободна незастроена площ от имота от 619кв.м. При този вариант
разграничението е по-точки 1-2,3-4 и 5-6, като т.2 е разположена на 5.6м. от североизточния
ъгъл, т.3 е разположена на 3.9м. от
югоизточния ъгъл-в средата на южната фасада като и двете са фиксирани
съгласно проекта.При този вариант се запазва
начинът на обособяване на стопанската част в дъното на имота от
399кв.м., а по отношение на застроената му лицева част е в размер на 322кв.м.При
това разпределение ищецът ще ползва източната лицева част от имота в размер
на 141.1кв.м./защриховани с черни линии/
ведно с частта в дъното на имота от 168.4кв.м./защрихована със сини линии/, а
ответниците ще ползват западната част от имота в размер на 78.9кв.м. /защрихована
с розови линии/ ведно с частта в дъното на имота от 230.6кв.м. /защрихована с червени
линии.При четвърти вариант, отразен на скица №4 се променя начинът на
обособяване на лицевата застроена част на имота от стопанската незастроена част
в дъното му, като разграничението е по съществуваща подпорна стена, а не по
монтираната на 4.4м. от южната фасада
част на сградата оградна мрежа; при
което се оформят лицева застроена с
жилищна сграда част от имота в размер на 290.9кв.м. и стопанска част в дъното на имота в размер на
430.1кв.м. При този вариант лицевата
застроена част се разпределя подобно на тази при вариант трети по отношение на южната фасада на сградата, а лицето се
разпределя почти по равно.Предвижда се площ за общо ползване в размер на
102кв.м. съставляваща застроената част на жилищната сграда,като ищецът ще
ползва източната лицева част от дъното в размер на 125.4.кв.м. /защрихована с
черни линии/ ведно с частта от дъното на имота от 184.1кв.м. защрихована със сини линии, а ответниците ще ползват
западната лицева част от имота в размер на 63.5кв.м. /защрихована с розови
линии/ ведно с частта в дъното на имота от 246кв.м./защрихована с червени линии/,като
разграничението на ползването е по линии между точки 1-2, 3-4, 5-6-7,всяка от
които е определена с посочени на скицата разстояния по отношение на трайни отправни
точки.
При вариант
пети дворното място се разделя както при вариант четвърти -на лицевата
застроена част с жилищната сграда част от имота в размер на 290.9кв.м. и стопанска
част в дъното на имота в размер на 430.1кв.м., като при разпределението са
взети в предвид външните зидове като обща част на сградата и е дадена
възможност за достъп до северния и южен външни зидове с предвиждане на допълнителни
площи за общо ползване 24.8кв.м. при лицето и 18кв.м. южно от сградата, като
общата за ползване част е от 144.8кв.м. при което за всяка от страните остава
индивидуално ползване от 288.1кв.м., като ищецът ще ползва източната лицева
част от имота в размер на 102.3кв.м./защрихована с черни линии/, ведно с частта
в дъното на имота от 185.8кв.м./защрихована със сини линии/, а ответниците
-западната лицева част от имота в размер на 43.8кв.м. /защрихована с розови
линии/ и частта от дъното на имота от 244.3кв.м. /защрихована с червени линии/,
като разграничаването на ползването
е по линии 1-2, 3-4, 5-6, 7-8, и 6-9-10 всяка
от които е определена с посочени на скицата разстояния по отношение на трайни
отправни точки. При последния шести вариант, аналогично на четвърти вариант се
променя начинът на обособяване на лицевата застроена част от имота от
стопанската незастроена част в дъното, като
разграничението е по съществуваща подпорна стена, а не по монтираната оградна мрежа,като
се оформя лицева застроена с жилищната
сграда част от имота от 290.9кв.м. и стопанска част от 430.1кв.м.При този
вариант от лицевата част се приспада застроената част от 102кв.м. и върху получената
площ от страните имат равни права от по 94.45кв.м. като за ползване от
ответника е предвидено максимално възможната западна част-ограничена от североизточния
ъгъл на къщата в т.2 до външното стълбище на ищеца при южната фасада на
къщата-т.3; площта от 88кв.м. или с 6.45кв.м. по-малко от половина.При този вариант
ищецът ще ползва източната лицева част от имота в размер на
100.9кв.м./защриховано с черни линии/ ведно с частта в дъното от
208.6кв.м./защрихована със сини линии/, а ответниците ще ползват западната
лицева част от имота в размер на 88кв.м./защрихована с розови линии/ ведно с
частта в дъното на имота от 221.5кв.м./защрихована с червени линии/, като
разграничаването на ползването е по
линии между точки 1-2, 3-4 и 5-6-7 всяка
от които е определена с посочени на скицата разстояния по отношение на трайни
отправни точки.
В съдебно
заседание експертът поддържа представените от него варианти за разпределяне
ползването на процесния имот, като допълва,
че за трети вариант са ползвани данните от проекта на арх. П., че този вариант отговаря най-пълно като са
съобразени и разположението на прозорците
на жилищната сграда съответно за ищеца и за ответниците и че има още един
вариант при който е съобразено разположението на прозорците. По отношение на
първите три варианта експертът допълва, че те не са съобразени със
съществуващата на място подпорна стена, а спрямо една ограда, разположена на юг от подпорната стена, дадена с пунктир.
За останалите три варианта разделението е на лицева част и на стопанска част,
определени съобразно лицевата част и частта в ддъното, които са по подпорната
стена, а не по оградата, която е допълнително застроена. Принципно поддържа, че
при определянето на вариантите за реално ползване следва да бъдат съобразени
изградените на място сгради, огради, подпорни стени,като последните представлават
съществен елемент в един имот. И че в случая
изградената подпорна стена предопределя неравностойно ползване в лицевата част защото имотът е даден в една по-голяма
дълбочина, именно в източната част. По отношение на шести последен вариант,
вещото лице също го поддържа по съображенията изложени в самото заключение.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца
да иска определяне на начин на реално ползване на съсобствен недвижим имот
между него и ответниците, първите двама от които в качеството си на ползватели на
½ от имота /при запазено пожизнено право на ползване/ а последният А.Ц.А.
в качеството си на надарен на ½ ид.част от дворното място и като собственик
също по дарение на самостоятелен обект /жилище, апартамент/ от намиращата
се в същото дворно място жилищна сграда и доколкото няма установен начин на реално
ползване с надлежна и пълна индивидуализация на отделните части от имота и коя
от тях кой съсобственик и ползвател ще ползва.
Обжалваното
решение по същество е правилно и не страда от пороците изложени във въззивната
жалба в представената писмена защита.
Въззивният съд
напълно споделя мотивите на Пазарджишки районен съд, изложени към обжалваното
решение и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях.
В
допълнение намира за необходимо за изложи и следното:
Основен принцип
при определянето на начина на реално
ползване на съсобствен застроен и незастроен недвижим имот, е по възможност в
максимална степен да бъдат отчетени както правата на страните в съсобствеността
като им бъде осигурена в равна степен и
в пълен обем да упражняват тези си права, като от друга страна следва да бъдат
съобразени и отчетени всички съществуващи в имота сгради и трайно
разположени и съществуващи на място огради,
подпорни стени и други съществени
елементи в един имот. От тази гледна точка, вариант четвъри от първото
допълнително заключение на експерта инж.В. в най-пълна степен отчита тези обективни
дадености при който ищецът ще ползва източната лицева част от имота в размер на
125.4кв.м. /защрихована с черни линии/, а ответниците ще ползват западната лицева част от имота в
размер на 63.5кв.м./защрихована в розови линии/, като от към дъното на имота ищецът
Г.П. ще ползва частта в дъното от
184.1кв.м. /защрихована в сини линии/или самостоятелно ползване върху
309.5кв.м., а ответниците ще ползват
частта от дъното на имота от 246.кв.м. /защрихована с червени линии/ или общо
ще ползват също 309.5кв.м. При този вариант ищецът ще има значително по-голяма
площ за ползване откъм източната лицева част в сравнение с ответниците близо 2 /два/
пъти повече от ответниците за сметка на ползването на незастроеното дворно
място от към дъното на имота, където ответниците ползват 1.34пъти повече от
ищеца. Конфигурацията на дворното място и разположението на сградите както и съществуващите
на терена трайни и съществени елементи като подпорната стена не позволява напълно
изравняване на ползването на всички
части от имота-лицевата част на имота и частта от дъното на имота. Този вариант
е най-благоприятен и за двете страни тъй като няма предвидени части от имота,
които да се ползват общо от всички съсобственици и ползватели, което изключва възможността
за непосредствен и пряк контакт помежду им предвид и на установените по делото
изключително влошени междуличностни отношения. Този вариант отчита в пълна степен
и намиращите се в имота сгради, както и правата на страните в процеса спрямо
тях. Соченият от ищеца вариант трети е изгоден само за него тъй като той реално
ще ползва от лицевата част 141.1 кв.м. като това е най-голямата определена площ
за ползване от съсобственик на лицевата част на имота срещу 78.9кв.м. за
ответниците. Вариант трети не отчита
съществуващата подпорна стена, а това представлява съществен елемент на
имота и не може да бъде по-никакъв начин игнориран, доколкото при определяне на
начин на реално ползване е недопустимо извършването на каквито и да било
преустройства във връзка с възприетия начин на реално ползване. В същност,
първите три проекта /варианти/ само на това основание следва да бъдат изключени
от обсъждане.Пети и шести вариант също са неподходящи тъй като при пети вариант
е предвидена обща площ за ползване, каквато не следва да се определя по разбираеми
причини, изложени по-горе както и поради значителна диспропорция в правата
откъм лицевата страна 102.3кв.м. за ищеца срещу 43.8кв.м. за ответниците или съотношението
е 2.36пъти в полза на ищеца Г.П., докато
в частите откъм дъното на парцела съотношението е друго- 185.8 кв.м. към 244.3кв.м.
или 1,33пъти превишение за ответниците. При шести вариант правата на
съсобствениците формално са в най-голяма степен изравнени, но при този вариант
правата на ищеца са в значителна степен ограничени и той не може да ползва западната
част от жилищната си сграда /виж схемата на л.25 -№15-412419 от 22.06.2018г.-самостоятелно
жилище с идентификатор 03592.502.1224.1.2/.
В този смисъл
въззивният съд намира, че най-правилния и съответстващ в най-голяма степен на
правата на страните и при отчитане на особеностите на дворното място,
съществените елементи, намиращи се в него като съществуваща подпорна стена и
конфигурацията на жилищната сграда, е вариант четвърти от първото допълнително
заключение, така както е прието от първоинстнационния съд.
Въззивният съд
не споделя за основателни доводите изложени във въззивната жалба. Същите от
една страна нямат нито пряко нито коствено отношение към определяне начина на
реално ползване. Разрешаването на изтъкнатите в жалбата евентуални пречки и трудности
следва да бъде извършено по друг предвиден в закона ред. Така създаването на
пречки за ползване на собствения дял от жалбоподателя Г.П. и по конкретно по отношение
на жилището и къщата от всички страни и
достъпа до него би могло да бъдат отстранени по реда на чл.109 от ЗС.Без значение
за определянето на начин на реално
ползване е къде се намират прозорците на жилищата на страните, предвид и на
конкретната им конфигурация и доколкото в случая за част от прозорците
въпросът е разрешен с посочения вариант, а за друга част това обективно няма
как да се осъществи поради което страната разполага с други механизми и правни
способи и възможности да постигне
търсения ефект . Определеният начин на реално ползване не създава обективно
пречки или затруднения за ползване на
притежаваните в индивидуална собственост самостоятелни обекти в него. Ако
такива бъдат предизвикани неправомерно от другия съсобственик или ползувател, защитата
срещу неоснователното пречене да се ползва имота по неговото предназначение е надлежно
разписана в закона. С възприетия вариант не се предписва каквото и да било преустройство
с цел обособяване на отделни дялове за ползване. Такова преустройство
нито е залегнало в предложения от експерта вариант четвърти нито такива доводи
са изложени от експерта при обсъждането и приемането на заключението нито такива
въпроси са поставени на вещото лице от ищеца, нито е оспорена
законосъобразността и целесъобразността на този вариант.
Макар вариант
трети да не предписва разрушаване на подпорната страна, този вариант изобщо не
е съобразен с нея като реално съществуващ на място елемент от структурата на
дворното място, като незачитането й при този вариант не може да бъде игнорирано.
Подпорната стена не може да не бъде отчетена като съществен елемент на терена,
която реално съществува независимо дали е нанесена в кадастъра и следва безусловно
да бъде съобразена от съда при
разпределяне на дворното място. Фактът, че към момента тя не е премахната от страните означава, че
по една или друга причина е налице съгласие между тях за нейното съществуване
като никой не се е противопоставил и не предявил претенции за нейното евентуално
премахване по предвидения за това административен ред, тоест този съществен
елемент не може да не бъде съобразен. Обратното означава да бъдат елеминирани
по една или друга причина съществуващи на терена съществени елементи от
неговата инфраструктура под формалния предлог, че същите не са нанесени в
кадастъра или са незаконно построени, което е недопустимо в производството по разпределяне
ползването на дворното място. Доколкото подпорната стена е налична и функционира
в момента и без данни евентуално да се е примерно саморазрушила, тази обект
следва да бъде съобразен при определяне начина на реално ползване.Свидетелските
показания не могат да променят този извод на съда. Описаната гледка от
прозореца в показанията на св. С.П. нямат отношение и не могат да наведат на
извод, че възприетия от съда начин на
реално ползване е незаконосъобразен и несъответен на правата на страните.
Претенцията е за определяне начин на реално ползване на недвижим имот между
съсобственици и ползватели, а не за предоставяне и осигуряване на такъв изглед и картина от прозореца на жилището
на собственика или ползвателя на дворното място каквато на него му се иска.Това е въпрос който
самият собственик следва да разреши по друг ред и с други правни средства, а не
по пътя на възражение при определяне на начина на реално ползване.
Предвид
изложеното обжалваното решение на Пазарджишки районен съд ще следва да се
потвърди изцяло. Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на
Пазарджишки районен съд №245 от 21.02.2020г. постановено по гр.д.№3840/2018г.
по описа на същия съд.
На основание
чл.280 ал.3 т.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател Членове:1. 2.