Определение по дело №116/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 900
Дата: 3 април 2019 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20197050700116
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

П Р О Т О К О Л

 

 

Варненският административен съд, ХІХ състав, в публично заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

 

секретар Румела Михайлова, с участието на ВОП сложи за разглеждане докладваното от съдия-докладчика административно дело № 116 по описа за 2019 година.

При спазване разпоредбите на чл.142 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от   АПК на поименното повикване в  15.15  часа

         

Ищецът  М.Д.И., редовно призован, представлява се от баща му Д. И. П., редовно упълномощен от М.Д.И., с приложено по делото пълномощно и съгласно чл.32, т.2 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК.

          Ответникът ОД НА МВР ГР. ВАРНА, редовно призован, представлява се от гл. юриск. Б. Й., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

          Контролираща страна ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА, редовно призована, явява се прокурор Силвиян Иванов.

 

          Пълномощник Д. П.: Моля да се даде ход на делото.

          Юриск. Й.: Моля да дадете ход на делото.

          Прокурорът: Считам, че са налице пречки за даване ход на делото, т.к. в случая вредите се претендират от дейност, която няма характер на административна, т.е. правното основание на иска според мен не е по чл. 1 от ЗОДОВ, а по чл. 2 от същия закон. Описаните в исковата молба и в допълнителните молби действия на полицейски служители са всъщност действия на разследващите органи, които биха могли да послужат като основание за ангажиране на отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ. Производството по този текст се разглеждат от гражданските съдилища.

 

          Съдът дава възможност на пълномощника на ищеца в съдебно заседание да уточни, във връзка с възражението на Прокуратурата, вредите, които се претендира, че са настъпили в следствие на какви действия са.

          Пълномощник Д. П.: Вредите, които претендираме, че са настъпили са в следствие на вземане на отпечатъци, което се е случило на 01.12.2017 г. от полицейски органи в Трето РУ на МВР – гр. Варна. Поддържам това становище.

 

          Прокурорът: Искам да поясня, че така нареченото снемане на дактилоскопни отпечатъци е било извършено не във връзка полицейското задържане по ЗМВР, а вече в рамките на образуваното бързо производство № 1730/2017 г. по описа на Трето РУ гр. Варна.

          Пълномощник Д. П.: Това производство не е водено срещу М.Д.И..

          Прокурорът: Не е задължително да е водено срещу конкретно лица, но действията са били извършени във връзка това производство.

 

 

          Съдът, като взе предвид становището на прокурор И. и като съобрази заявеното от ищеца чрез неговия пълномощник  и в днешното съдебно заседание, както и в уточняващите  молби, приложени по делото относно исковата претенция, че тя е за обезщетение за вреди, настъпили от действията на полицейски органи към Трето РУ  на МВР гр. Варна, изразяващи се в снемане на пръстови отпечатъци на 01.12.2017 г. на ищеца М.Д.И., изразява следните съображения относно подсъдността на настоящото дело:

  При извършване на действия по идентификация, изразяващи се в  снемане на пръстови отпечатъци на основание чл. 71 ал.2 т.1 от ЗМВР, полицейските органи изпълняват функциите на разследващи органи. Не може да има съмнение, че разследващите органи, прокуратурата или съда са правозащитни органи, според разделението на властите, регламентирано в Конституцията на Република България. Разследващите органи не са част от изпълнителната власт, поради което не биха могли да бъдат административни органи по смисъла на §1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,  затова исковете срещу техни актове, действия и бездействия  не могат да бъдат разглеждани по реда на чл.203 от АПК.

Разпоредбата на чл.2 ал.3 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди е категорично ясна, че исковете по ал.1 и ал.2 на чл.2 от същия закон се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.

Следователно, съдът счита, че настоящото производство, образувано по иск за обезщетение  срещу ОД на МВР, произтичащо от вреди, свързани с действие на разследващи органи е подсъдно, съгласно чл. 2 ал. 3 от ЗОДОВ, предвид и размера на иска, на Варненския районен съд.

Мотивиран от горното и на основание чл. 135 ал. 1 от АПК, съдът намира, че настоящото дело не му е подсъдно и следва да го изпрати на ВРС, поради което

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПРЕПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ исковата молба на М.Д.И. *** с претендирано обезщетение в размер на 500 /петстотин/ лева за вреди нанесени от действия на полицейски органи към Трето РУ на МВР, представляващи снемане на пръстови отпечатъци на ищеца на 01.12.2017 г.

 

          Настоящото определение не подлежи на обжалване. Спор за подсъдност може да повдигне ВРС.

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 116/2019 г. по описа на Административен съд гр. Варна.

 

          Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.40ч.

 

 

                                                Административен съдия:

 

                                                                       

                                                                   Секретар: