№ 232
гр. К., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100473 по описа за 2022 година
Предявен е иск от С. ЮС. С., ЕГН ********** от с.А., общ. П.Б., обл. С.З., ул.
„******“ *** против Б. В. СТ., ЕГН ********** от гр. К., общ. К., ул.
„****** с правно основание в чл. 49 и сл. СК.
В исковата молба ищцата сочи, че с ответника сключили граждански брак на
****** г. в гр. К., общ. К., който бил първи и за двамата.
Сочи, че в началото живеели заедно, но след това ответникът започнал да се
държи лошо с нея, отношенията им се влошили и решили да се разделят. От
четири били разделени. Нямали родени от брака деца, нямали придобити по
време на брака недвижими имоти и автомобили.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с Б. В. СТ. без
да се произнася по въпроса за вината, като постанови семейното жилище на
адрес: гр. К., общ. К., ул. „****** след прекратяването на брака да се ползва
от съпруга Б. В. СТ., както и след прекратяването на брака, да продължи да
носи фамилното си име С..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански брак
на ****** г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз
основа на акт за сключен граждански брак № 2 от ****** г., на община К./.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят Ю. С. Ю., баща на ищцата, желае да свидетелства, заявява, че
Севда живеела с Б. от 14-15 години, а през **** г. се оженили, с цел да
1
осиновят дете. От социалната служба препоръчали да направят ремонт на
къщата, защото същата не ставала за отглеждане на дете. Б. не можел да
тегли кредити, защото работил без договор. Севда изтеглила 20 000 лева
кредит, направили ремонт на къщата, оженили се. Ходила на работа на три
смени в завода, а Б. започнал да я ревнува и да я бие. Свидетелят заявява, че
страните не живеели заедно от половин година. Дъщеря му била категорична
в решението си за развод.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и
непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз основа на конкретните факти от живота на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че
същите от около половин година не живеят заедно. Между съпрузите е
изчезнало усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е
започнал свой живот, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване
на брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба
на взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира,
че няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй
като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за
преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо,
съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и
следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че
брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал
налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на
съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се постигнат целите
на брака и той съществува само формално. Брачната криза и настъпилата
фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква възстановяване
на нормални съпружески отношения между страните, поради което
запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и
обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищцата по делото в
исковата си молба заявява, че не желае съдът да се произнася по този въпрос.
2
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА
ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
В исковата молба ищцата моли съда да постанови семейното жилище на
адрес: гр. К., общ. К., ул. „******, след прекратяването на брака да се ползва
от съпруга Б. В. СТ..
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си
име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга -
първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно. Поначало, ако
съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за
възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната
фамилия.
В настоящото производство ищцата е заявила, че желае да носи фамилно име
след прекратяването на брака – С..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00лв.,
платима от страните по равно по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на ****** г. в град К., община К. граждански брак
между Б. В. СТ., ЕГН ********** с адрес: гр. К., общ. К., ул. „****** и С.
ЮС. С., ЕГН ********** с адрес: с. А., общ. П.Б., обл. С.З., ул. „******“ ***
като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за
вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи
предбрачното си фамилно име – С..
ПОСТАНОВЯВА семейното жилище на адрес: гр. К., общ. К., ул. „******,
след прекратяването на брака да се ползва от съпруга Б. В. СТ., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА Б. В. СТ., ЕГН ********** с адрес: гр. К., общ. К., ул. „****** да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд –
К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна държавна такса по
допускане на развода.
ОСЪЖДА С. ЮС. С., ЕГН ********** с адрес: с. А., общ. П.Б., обл. С.З., ул.
„******“ *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна
3
държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.З. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4