Р Е Ш Е Н И Е
№ 3626
гр. Варна, 31.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Г.И.
при
участието на секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 880/2020 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от „Е.Ф.К.“ ЕООД, *** срещу П.М. искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане в размер на 40, 72 лв., претендирано като неплатени
месечни абонаментни такси за ползвани мобилни услуги с абонаментен план „Vivacom I – Trafik M”, произтичащи от сключен на
31.03.2016г. договор между „БТК“ ЕАД и П.М., за периода от 08.10.2016г. до
07.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 13, 97 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва, както следва: 1./ сумата от 8, 76 лв. по фактура № ***г.,
цялата в размер на 15, 98 лв. и обезщетение за забава от 3, 11 лв. за времето
от 27.11.2016г. до 11.11.2019г.; 2./ сумата от 15, 98 лв. по фактура № ***г. и
обезщетение за забава от 5, 51 лв. за времето от 27.12.2016г. до 11.11.2019г.;
3./ сумата от 15, 98 лв. по фактура № ***г. и обезщетение за забава от 5, 35
лв. за времето от 27.01.2017г. до 11.11.2019г., които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018г. в полза на „С.Г.ГРУП“ ООД и
придобити от ищцовото дружество с последващ цесионен договор от 26.08.2019г. и
Приложение № 1 към него, за които суми е издадена заповед №
8878/25.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 19206/2019г.
по описа на Районен съд – Варна.
Претендират се и сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
Искът с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е основан на твърдения, че между „БТК“
ЕАД и П.М., е възникнало облигационно отношение, чиито източник е договор от ***г.,
по силата на който дружеството е поело задължение да предоставя мобилни услуги
по абонаментен план „Vivacom I – Trafik
M” с
месечна такса от 15, 99 лв. с ДДС.
Твърди се, че за 08.10.2016г. до
07.01.2017г. „БТК“ ЕАД е предоставило мобилните услуги по избрания тарифен
план, които абонатът не е заплатил. Наред с месечните такси, обективирани в
издадени фактури, потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, поради изпадането си в забава при погасяване на паричните
задължения.
Вземанията възникнали в полза на „БТК“ ЕАД
са прехвърлени с договор за цесия в полза на „С.Г.Груп“ ООД на 16.10.2018г., за
което прехвърляне длъжникът е уведомен, а по-късно с последващ договор те са
придобити от „Е.Ф.К.“ ЕООД.
Правният интерес от специалните
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с постъпило
възражение, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.М.,
оспорва предявените искове с твърдения, че се явява изправна по договор с „БТК“
ЕАД страна, която е заплащала изискуемите си задължения, за който факт
свидетелства поведението на оператора, който не е преустановил предоставяне на
мобилните услуги.
Поддържа се, че „С.Г.Груп“ ООД не е
придобило вземания, произтичащи от договор от 31.03.2016г., които е могло
валидно да прехвърли на последващия цесионер. Дори и да се приеме, че такива са
прехвърлени, то за тях ответникът, не е уведомен и съответно не дължи
заплащането им.
Релевирано е и възражение за нищожност на
договора за цесия от 16.10.2018г. поради липса на предмет, тъй като при
тълкуване на чл. 4.3, 4.7, 7.1 и 8.4, за цедента „С.Г.Груп“ ООД, следва да се
приеме, че е въведена забрана за прехвърляне на вземанията на трети лица,
каквото се явява ищцовото дружество.
Възразява се срещу дължимостта на законната
лихва за периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. /вкл./, предвид действието на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на
заповед № 8878/25.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 19206/2019г. на Районен съд – Варна, на осн. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК след постъпило възражение от длъжника, с което се оспорва
дължимостта на сумите.
Ангажираните
по делото писмени доказателства установяват по безсъмнен начин, че на ***г. „БТК“ ЕАД и П.М., са
сключили договор № ***, по силата на който операторът е
поел задължение да предостави на потребителя електронни съобщителни услуги,
чрез предпочитан номер: 876 173851 при месечен абонамент план “Vivacom I –
Traffic M“ в размер на 15, 99 лв. с ДДС.
В
първото съдебно заседание е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване,
на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че ответникът П.М. е ползвал в
качеството си на абонат на „БТК“ ЕАД предоставените му услуги, чиито размер са
обективирани в следните фактури: 1./ № ***г. на стойност 15, 98 лв., от която
се претендира 8, 76 лв. с падеж 25.11.2016г. /л. 12/; 2./ № ***г. на стойност
15, 98 лв. с падеж 25.12.2016г. /л. 14/; 3./ № ***г. на стойност 15, 98 лв. с падеж
27.01.2017г. /л. 16/.
Правопогасяващото възражение за плащане,
релевирано в срока по чл. 131 ГПК, остава недоказано по делото, поради което
съдът приема, че абонатът П.М. дължи на „БТК“ ЕАД стойността на предоставените му услуги в общ
размер на 40, 72 лв., ведно с обезщетение за забава, съизмеримо със законната
лихва, считано от деня, следващ падежа на всяко неплатено задължение по всяка
фактура до деня на плащането.
Съждението, че ответникът е бил изправна по
правоотношението страна, доколкото ползваните услуги не са преустановени от
мобилния оператор, е правно ирелевантно.
На 16.10.2018г. е сключен договор за цесия,
по силата на който „БТК“ ЕАД е прехвърлил възмездно на „С.Г.ГРУП“ ООД
вземанията си, произтичащи от договори, описани в Приложение № 1 /чл. 2 „А“ и
сл. вр. чл. 1.1/, ведно с обезпеченията, привилегиите, другите им
принадлежности и изтекли лихви, ако има такива, измежду които и тези по договор
№ ***г. в размер на 131, 32 лв. /л. 114/, обективирани в следните фактури: 1./
№ ***г.; 2./ № ***г.; 3./ № ***г. и 4./ ***г.,
която не е предмет на исковете по реда на чл. 422 ГПК.
Ответникът е релевирал възражение за
нищожност на договора за цесия, обосновано с твърдения, че за носителя на
вземанията, е въведена забрана да пристъпва към принудителното им събиране
преди уведомяване на длъжника и забрана за прехвърлянето им преди изплащане на
цената.
При сключване на договора за цесия от
16.10.2018г. цесионерът „С.Г.Груп“ ООД е поел задължение до пълното изплащане
на цената на прехвърлените вземания да извършва каквито и да е юридически и/или
фактически действия, с които да прехвърля (цедира) вземания, предмет на
настоящия договор на трети лица. В случай, че направи такова прехвърляне,
цесионерът дължи обезщетение на цедента в размер на 10 % от стойността на
вземанията /чл. 4.3/.
Уговорено е още, че цесионерът няма право да
предприема действия по събиране на вземането преди да е уведомил длъжниците по
реда на т. 5, след изрично упълномощаване, а за периода до пълното изплащане на
цената цесионерът осъществява извънсъдебно събиране на вземанията, предмет на
договора единствено посредством способа в т. 7, чрез извършване на плащания на
касите на всеки обект на „ВИВАКОМ“ за срок от 60 месеца, считано от момента на
предоставяне на Приложение № 1 /чл. 4.7/.
Плащането на цената по възмездния договор за
цесия от 16.10.2018г. съставлява изпълнение на поето от цесионера „С.Г.Груп“
ООД задължение, а неизпълнението му е скрепено със санкция – заплащане на
компенсаторна неустойка. Обстоятелството дали цената по цесията е платена на цедента
преди прехвърляне на вземането не рефлектира по никакъв начин на
действителността на съглашението, респ. на прехвърлителния му ефект, поради
което възражението за нищожност, съдът намира за неоснователно.
Неизтичането на срока от 60 месеца към
момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2019г. не лишава
цесионера от възможността да събира, вкл. и по съдебен ред вземанията, видно и
от постигнатите между страните уговорки и в чл. 8.1. В нея е уговорено, че
цедентът „БТК“ ЕАД ще изкупи обратно всички вземания, придобити от цесионера,
които към изтичане на срока за събирането им на касите на БТК, посочен в т. 7.1
не са заплатени на цесионера; за които няма подписано съдебно или извънсъдебно
споразумение, за които няма образувано или висящо съдебно производство; за
които няма образувано или висящо изпълнително производство срещу съответния
длъжник, освен ако изпълнителното производство не е образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по силата на арбитражно споразумение.
Страните са уговорили, че „БТК“ ЕАД ще
придобие вземанията автоматично с изтичане на срока от 60 месеца, без да са
необходими допълнителни съгласия от страна на кое да е лице.
Тълкуването на посочените разпоредби сочи,
че целта на постигнатите уговорки е да стимулират цесионера да предприеме
действия по събиране на придобитите вземания, индивидуализирани по основание и
размер в Приложение № 1 в рамките на 5 години от сключването му или в срок до
16.10.2023г., което той е сторил.
Съобразявайки ангажираните доказателства,
съдът приема, че носител на вземания по процесния договор от 31.03.2018г.,
считано от 16.10.2018г., е „С.Г.ГРУП“ ООД.
По делото не са ангажирани писмени доказателства,
установяващи, че длъжникът е уведомен за извършеното прехвърляне нито от
цедента, нито от цесионера. Доколкото в случая твърденията за плащане остават
недоказани, а и събраните доказателства не установяват това, то следва да се
приеме, че прехвърлянето има действие спрямо ответника.
На 26.08.2019г. е сключен договор за цесия, с който „С.Г.ГРУП“ ООД е
прехвърлило на „Е.Ф.К.“ ЕООД възмездно вземанията си от физически и юридически
лица, надлежно индивидуализирани по основание и размер в Приложение № 1 –
„Списък на вземания“, неразделна част от него.
В представеното приложение № 1 към договора
за цесия от 26.08.2019г., в позиция под № 5 /л. 35/, са посочени вземания в общ
размер на 131, 32 лв., произтичащи от договор № ***г., сключен между „БТК“ ЕАД
и П.М., инкорпорирани в следните фактури: 1./ № ***г.; 2./ № ***г.; 3./ № ***г. и 4./ ***г., която не е предмет на
исковете по реда на чл. 422 ГПК.
Въз основа на изложеното, следва да се
приеме, че носител на вземанията, произтичащи от договор № ***., е „Е.Ф.К.“
ЕООД, поради което предявените искове по реда на чл. 422 ГПК, като основателни
следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2019г. до окончателното изплащане на
задължението доколкото не са погасени от ответника П.М..
Въпросът за дължимостта на законната лихва
от деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и в частност за периода на извънредното
положение, съобразно Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и изменението му с ДВ бр. 28 от 2020г., е от компетентността
на съдебния изпълнител в хода на принудителното изпълнение.
При този изход на спора с право на разноски
разполага ищеца „Е.Ф.К.“ ЕООД, чиито размер за настоящото производство възлиза
на 375 лв., а за производството по ч.гр.д. № 19206/2019г. на ВРС сумата от 102,
78 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.А.М., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на „Е.Ф.К.“ ЕООД, *** сумата
от 40, 72 лв. /четиридесет лева и
седемдесет и две ст./, представляваща неплатени месечни абонаментни такси
за ползвани мобилни услуги с абонаментен план „Vivacom I – Trafik M”, произтичащи от сключен на ***г. договор между „БТК“
ЕАД и П.М., за периода от 08.10.2016г. до 07.01.2017г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.11.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 13, 97 лв. /тринадесет лева и деветдесет и седем ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, както следва: 1./ сумата
от 8, 76 лв. по фактура № ***г., цялата в размер на 15, 98 лв. и обезщетение за
забава от 3, 11 лв. за времето от 27.11.2016г. до 11.11.2019г.; 2./ сумата от
15, 98 лв. по фактура № ***г. и обезщетение за забава от 5, 51 лв. за времето
от 27.12.2016г. до 11.11.2019г.; 3./ сумата от 15, 98 лв. по фактура № ***г. и
обезщетение за забава от 5, 35 лв. за времето от 27.01.2017г. до 11.11.2019г., които
вземания са прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018г. в полза на
„С.Г.ГРУП“ ООД и придобити от ищцовото дружество с последващ цесионен договор
от 26.08.2019г. и Приложение № 1 към него, за които суми е издадена заповед
№ 8878/25.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
19206/2019г. по описа на Районен съд – Варна по предявените от Е.Ф.К.“ ЕООД, ***
срещу П.А.М., ЕГН **********,***, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.А.М., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Ф.К.“ ЕООД, ***
сумата от 477, 78 лв. /четиристотин
седемдесет и седем лева и седемдесет и осем ст./, представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, от които 375 лв. за настоящото
производство, а за производството по ч.гр.д. № 19206/2019г. на ВРС сумата от
102, 78 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: