№ 34
гр. Девин, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Лили В. Чаушева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100290 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, във
връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК и по насрещния иск - чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди, че на 28.08.2022 г. между
страните е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 873*
като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 400
лева, а срокът за погасяване на първи транш е 30 дни. Размерът на годишната
лихва е посочен в размер на 36 %, а размерът на годишния процент на
разходите е 42.58 %, размерът на общата сума, която следва да върне ищцата
е 412.00 лева. Твърди, че в чл. 19 ал. 1 oт процесния договор е уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант -
отговарящ на условията, посочени в ОУ доход или банкова гаранция в полза
на институцията, отпуснала кредита, а в чл. 29 страните са уговорили, че в
случай на неизпълнение на задължението си по чл. 19 от договора, а именно
да представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи
на заемодателя неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоения
кредит, като в договора е уговорено, че страните се съгласяват, че
непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на
кредитора в посочените размери. Неустойката се заплаща от Заемателя
1
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски. Твърди, че е начислена
неустойка в общ размер на 108.00 лева, тъй като не е представила в срок
надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния
договор, като общата сума, която следва да върне е 520.00 лева. Счита, че
така уговорената клауза за неустойка в чл. 29 от Договор за паричен заем,
спрямо която ищцата Д. Х. трябва да заплати неустойка в размер на 108.00
лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11,
чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП като излага
подробни съображения. Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена,
съгласно чл. 146 от ЗЗП. Смята, че са нищожни отделните клаузи от
процесния договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение
на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави,
респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Счита, че
съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗЗП при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. В чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е установено, че при
забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на
законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С
оглед на изложеното счита, че е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Моли съда да приеме, че са
налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в чл. 29 от
Договор за паричен заем № 873*/28.08.2022 г. сключен между ищцата и „С. -
К. АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. О.
№ *, представлявано от С. Н. Т., предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожни на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл.
143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена. Претендира за
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор по исковата
молба от ответника „С.- К.“ АД с ЕИК: *********, чрез пълномощника му
2
адв. Х. Н. – АК гр. Разград, който счита, че предявеният иск е неоснователен.
Твърди, че в действителност на 28.08.2022 г. между представляваното от него
дружество „С. - К.“ АД като кредитор и ищеца Д. Р. Х., като Потребител по
смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние с № 873*, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца
заемна сума в размер на 1050 лева, която сума същата е била длъжна да върне
заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен
план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора
и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата
представляваното от него Дружество е предоставило на разположение на
ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез
банков превод по посочена от лицето банкова сметка. Твърди, че в чл. 20 и
следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно
която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя
визирани в договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът
обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка. По
отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият
договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави счита, че процесният договор е сключен от разстояние, като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в
„Общите условия уреждащи отношенията между „С. - К.“ АД и неговите
клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от
разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните
договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на
уебсайта на www.stikcredit.bg. Съгласно приложимите към настоящият
договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни
съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „С. - К.“ АД,
находящ се на адрес: www.stikcredit.bg и/или кратки текстови съобщения
(CMC) като средство за комуникация и извършване на правни изявления.
Твърди, че в настоящият случай сключването на договора е инициирано от
ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на
3
Дружеството като излага съображения и в резултат на тези предприети от
страна на ищеца действия между „С. - К.“ АД и ищеца като кредитополучател
на 28.08.2022 г. е сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № 873*.
Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено
изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни
документи. Относно дължимата неустойка при не предоставяне на
обезпечение излага следното: Независимо, че такава неустойка не е
начислявана и събирана от дружеството, намира, че тази клауза е валидна и
отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Счита, че
така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно
чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9 %, независимо, че в текста на Договор за
потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият
период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не
предвижда неоснователно разместване на блага /Решение № 89 от 02.10.2019
г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2-ро търг. Отд./. Неустойката освен
обезщетителна функция има и други функции- обезпечителна и санкционна.
В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции, като
аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция“, т.к. няма данни за
ответника да са настъпили вреди противоречащи на закона и на установената
съдебна практика. Неустойката има стимулираща роля за длъжника да
изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи
отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и
техният размер. При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо,
макар и кредиторът да не трябва да доказва техният размер /така Решение №
11 от 27.06.2016 г. по т.д. № 3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52
от 20.04.2015 г. по гр.д. № 5278/2013 г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464
от 18.03.2011 г. по гр.д. № 516/2010 на Софийски Апелативен съд/. Въпреки
това счита вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение за очевидни. С оглед на не предоставянето на обезпечение,
кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде
удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес. Основната цел на
уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок
вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят да реализират
точното изпълнение и ако не се постигне - да санкционират за неизпълнение,
4
както е в настоящият случай /в този смисъл Решение № 89 от 02.10.2019 г. по
т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./. С оглед изложеното счита, че
задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и
неблагоприятните за него последици от неизпълнение на това негово
задължение са валидни и не противоречащи на добрите нрави. Счита, че
съгласно ТР от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1 по описа за 2009 г. на ОСТК
гласи, че прекомерността на неустойката не я прави нищожна поради
накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна,
само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че с оглед
изложеното до тук несъмнено се установява задължението за неустойка,
предвидено в договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
873* от 28.08.2022 г. отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде
прогласяване за нищожна.
Предявен е насрещен иск от „С. - К.“ АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. О. № ** чрез адв. Х. Н. от АК гр.
Разград, с адрес на упражняване на дейността: гр. Ш., ул. С. № ***, ет. *, офис
*, действащ като пълномощник на законният представител- Изпълнителният
Директор С. Н. Т. срещу Д. Р. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., община Д.,
област Смолян, ул. К. П. В. № ** чрез процесуален представител по делото
Адвокатско Дружество „Д. М.“ с адрес: гр. С., бул. Ал. С. № ***- *, ет. *,
офис **, чрез управителя адв. Д. М., с правно основание чл. 211 от ГПК.
Твърди, че представлявано от него дружество на 28.08.2022г. по повод на
попълнена от страна на ответника заявка на сайта на Дружеството е
сключило със същата Договор за предоставяне на потребителски кредит с №
873*. С въпросният договор страните са се договорили Дружеството да
предостави на ответника сумата от 400 лева като потребителски кредит. В
изпълнение на поетите от страна на Дружеството договорни задължения
същото на 28.08.2022 г. е предоставило на Д. Р. Х. заемната сума чрез
извършен превод на сумата по посочена от клиента банкова сметка, с което
действие Дружеството е изпълнило договорните си задължения по
процесният договор. Твърди, че страните са се договорили също така
ответника да заплати възнаградителна лихва на представляваното от него
Дружество в размер на 36 % на година, при ГПР по кредита в размер на 42.58
% изчислен съгласно изискванията на чл. 19 от ЗПК. Страните по договора са
5
се договорили също така, че просрочените плащания се олихвяват в лихвен
процент от 10 %. При сключването на Договора за потребителски кредит на
ответника по насрещния иск е предоставена необходимата пред договорна
документация, включваща Стандартен европейски Формуляр, приложимите
към договора Общи условия, екземпляр от договора и от погасителният план.
Съгласно подробно описаната в Общите условия и предоставеният отговор на
исковата молба процедура по кандидатстване и сключване на Договори за
потребителски кредити от разстояние ответника по насрещният иск е
натиснал бутона „Подпис“, с което е изразил своето недвусмислено съгласие
за сключване на Договора. Твърди, че Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 873*/28.08.2022 г. е сключен между страните
при изпълнение на всички изисквания на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК като в
изпълнение на поетите от страна на ответника Д. Р. Х. задължения по
Договора, същият е направил следните вноски за погасяване на задължението
си по договора, а именно на 16.08.2023 г. сумата от 50 лева. Дължимите към
настоящият момент суми по договора от ответника са следните: Остатък от
непогасена главница по Договор за потребителски кредит № 873* от
28.08.2022 г. към датата на предявяването на насрещният иск е в размер на
400 лева; Начислена и незаплатена договорна (възнаградителна лихва) върху
главницата в размер на 12 лева. Мораторна лихва върху просрочените
плащания в размер на 3.44 лева. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника по насрещният иск Д. Р. Х., с ЕГН ********** по
предявеният насрещен иск да заплати на „С. К." АД с ЕИК: ********* сумата
от 400 лева, оставаща главница по Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 873* от 28.08.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на постъпването на молбата за предявяване на насрещният иск до
датата на окончателното й изплащане, както и да осъди ответника Д. Р. Х., с
ЕГН ********** по предявеният насрещен иск да заплати на „С. К.“ АД с
ЕИК: ********* сумата от 12 лева- договорна лихва върху главницата
съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 873*
от 28.08.2022г., както и да осъди ответника Д. Р. Х., с ЕГН ********** по
предявеният насрещен иск да заплати на „С. К.“ АД с ЕИК: ********* сумата
от 3.44 лева - мораторна лихва върху просрочените плащане за главница
съгласно Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 873*
от 28.08.2022 г. Моли съда ответника по насрещният иск Д. Р. Х., с ЕГН
6
********** да заплати на „С. К.“ АД, с ЕИК: ********* направените от
дружеството съдебни и деловодни разноски в производството по предявеният
насрещният иск.
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молба
пълномощникът и адв. Д. М., моли съда да уважи така предявените искове
като излага съображения. Счита, че залегналата в договора клауза за
неустойка не изпълнява нито една от присъщите на неустойката функции.
Счита, че клаузата за неустойка представлява „скрита лихва". Вноските по
тази клауза са предвидени да бъдат заплащани с погасителните вноски по
кредита, като именно представлява всички белези на договорната лихва. По
отношение на насрещния иск , счита, че следва да се отхвърли като излага
съображения. Моли съда да присъди в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М." вписано в регистър БУЛСГАТ под № **********
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
основание чл. 38 ал. 1 т.2, както и направените от доверителката му разноски
съгласно представен по делото списък на разноските. В случай, че
претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение/юрисконсултско е над минималното такова, определено
съгласно НМРАВ, прави възражение за прекомерност.
В о. с. з. ответникът не се явява, а за него - пълномощникът му
адв. Х. Н. – АК- Разград, моли съда да отхвърли исковата претенция на
ищеца като неоснователна и недоказана. Счита, че видно от събраните по
делото доказателства по безсъмнен начин се доказва, че между страните е
налице сключен договор за потребителски кредит. Не е спорно между
страните, че представляваното от него дружество в изпълнение на поетите от
него задължения с този договор е предоставило на ищеца заемната сума,
която той е усвоил. Сумите посочени в погасителният план като неустойки не
са включени при определянето на ГПР поради изричното разпореждане на
нормата на чл. 19 ал. 3 пр. 1 от ЗПК, тези разходи произтичащи от
неизпълнение на договорни задължения не се включват при изчисляването на
ГПР по кредита поради което счита, че не е нарушена императивната
разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ГПК. Счита, че това дали тези разходи следва да
се включват при изчисляването на ГПР по един кредит е юридически, а не
икономически въпрос и отговора на същият е даден в текста на чл. 19 ал. 3 от
7
ЗПС, като в предвид на това отговора даден от вещото лице по поставеният
трети въпрос ще представлява не действителният ГПР, а един хипотетичен
отговор на това какъв би бил ГПР ако при изчисляването му се включат и
суми които съгласно закона не следва да се включват при изчисляването му.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли така предявените искове като
неоснователни и недоказани по изложените съображения в писмения отговор
по реда на чл. 131 от ГПК. Моли също така да присъди на представляваното
от него дружество направените съдебни и деловодни разноски пред
настоящата инстанция, съгласно представеният списък на разноските,
изготвен на основание чл. 80 от ГПК. По отношение на претендираните от
процесуалният представител на ищцовата страна разноски, моли съда да има
в предвид, че съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА законодателят е предвидил
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна
помощ оказана на страна, когато на страната са присъдени разноски. Тази
разпоредба на закона може обаче да се приложи единствено при наличието на
конкретни обстоятелства, при които адвокатът може да оказва безплатна
правна помощ визирани в чл. 38 ал. 1 от ЗА. Тези обстоятелства са
изчерпателно изброени в текста на закона и наличието им подлежи на пълно
и главно доказване от страна на този който се позовава на тях. Доколкото те
са изчерпателно изброени същите не могат да се тълкуват разширително и
именно поради това страната, която се позовава на наличието им следва при
условията на главно и пълно доказване да докаже съществуването им, което
да доведе до това да е безспорно обстоятелството, че на лицето може да бъде
оказана безплатна правна помощ поради материалното затруднение в което е
изпаднало. Наличието на съглашение между ищеца и процесуалният му
представител за наличието на такова обстоятелство обективирано в
подписаният между страните договор за правна помощ и съдействие, не
представлява доказателство, че в действителност тези обстоятелства
съществуват обективно, а са само твърдение на страната неподкрепено с
никакви доказателства. Счита, че по делото липсва доказателства относно
това ищецът да е лице изпаднало в материално затруднение, поради което и
не следва съдът да присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на процесуалният му представител.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
8
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между ищцата Д. Р. Х. и „С. - К.“ АД гр. Ш. е
сключен Договор за потребителски кредит № 873*/28.08.2022г. за сумата от
400 лева
Според погасителен план по Договор за кредит № 873*/28.08.2022г.
- сума по кредита – 400.00 лева. Общо дължима сума по кредита
/главница+лихва/ - 412.00 лева. Общо дължима сума по кредита за
удължаване с още един лихвен период /главница+неустойка/ - 120.00 лева.
Общо дължима сума по кредита /главница+лихва+неустойка/ когато не е
осигурена гаранция/поръчител – 520.00 лева. Годишен лихвен процент – 36
%. Годишен процент на разходите /ГПР/- 42.58 %. Срок на кредита в месеци-
12. Дата на първа вноска- 27.09.2022г.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, на зададените въпроси е отговорило: 1. Идентични
ли са представените разпечатки с представените електронни документи, както
и дали е провеждана кореспонденция между ответното дружество и ищеца по
повод на сключването на този договор, както и автентични ли са
представените електронни документи? Приложените документи са
идентични, подписани са от потребителя Д. Х., която не отрича, че е водена
нужната електронна комуникация между нея и „С. К.“ АД и е запазила
кореспонденцията си. 2. Какъв е размерът на остатъка от дължимата сума за
главница от ответника по насрещният иск по Договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние №873*/28.08.2022 г. към момента на
предявяването на насрещният иск(момента на постъпването на насрещната
искова молба в съда)? Размерът на остатъка на дължимата сума за главница
по Договор №873*/28.08.2022 г. към момента на предявяването на
насрещният иск(момента на постъпването на насрещната искова молба в
съда) е 400 лв. 3. Какъв е размерът на остатъка от дължимата от ответника
договорна възнаградителна лихва върху предоставената главница по Договор
за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 873*/28.08.2022 г. към
момента на предявяването на насрещният иск (момента на постъпването на
насрещната искова молба в съда)? Размерът на остатъка от дължимата от Д.
Х. договорна лихва върху предоставената сума по Договора за потребителски
кредит към момента на предявяването на насрещният иск е 94 лв.( при 36 %
9
договорна лихва). 4. Какъв е размерът на мораторната лихва върху
просрочените плащания по Договора за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 873*/28.08.2022 г.? Мораторната лихва върху просрочените
плащания по Договора за потребителски кредит за периода от 29.08.2023 г.,
първият ден след изтичането на едногодишния срок на Договора - до
27.03.2024 г., датата на съдебното заседание е 31.55 лв.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
По предявеният иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, във
връзка с чл. 11, чл. 19 ЗПК:
Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат
невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от
закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се
предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са
императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба,
уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира
приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит,
доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й
по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него
положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.
Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на
лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на
изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този
смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т. д. № 911/2009г. на
ВКС, I т. о.). Безспорно е, че между ищцата Д. Р. Х. и „С. К.“ АД е сключен е
сключен Договор за потребителски кредит № 873*/28.08.2022г. за сумата от
400 лева като страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер от
400.00 лева, а размерът на погасителния план е 12 месечни вноски, при
10
годишен лихвен процент - 36 % и годишен процент на разходите - 42.58 %.
Според чл. 29 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението си по чл. 19 от договора /да представи обезпечение в срока по
предходната алинея/, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
0.9 % от стойността на усвоения кредит, като в договора е уговорено, че
страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение
причинява вреди на кредитора в посочените размери. В настоящият казус,
процесния Договор за потребителски кредит № 873*/28.08.2022г. не се
оспорва от ищцата по автентичност. Безспорно е, че ищцата притежава
качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съдът намира
за основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и
по чл. 143, ал.1 от ЗЗП на клаузата, предвидена в чл. 29 от Договора,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0.9 % от стойността на
усвоената сума на ден. Разпоредбата чл. 143, ал. 1 ЗЗП дава легално
определение на понятието „неравноправна клауза” в договор, сключен с
потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Предпоставките за определяне на една клауза като неравноправна са
следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е предварително
изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност -
честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при
сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните
престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност. В
случая процесният договор е сключен при предварително определени условия
от едната страна по правоотношението - заемодателят. Видно е, че
представеният договор за потребителски кредит е бланков, поради което не е
бил предмет на предварително договаряне между страните, респ. ищецът не е
имал възможност да влияе върху съдържанието му, като не се установява
клаузата за неустойка да е била индивидуално договорена, а и липсват такива
твърдения и ангажирани доказателства от ответната страна. Според чл. 146,
11
ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително
и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. В случая
с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на заемодателя, се налага изводът, че ищецът не е
имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка.
Вън от гореизложеното, съдът намира, че клаузата за заплащане на
неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В тази връзка, съдът съобрази, че неустойката е предвидена за
неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение
на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
установения от заемодателя начин. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем. Непредставянето на обезпечение няма за последица
претърпяването на вреди от страна на кредитора, който съгласно разпоредбата
на чл. 16 ЗПК следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение. Поради това, съдът намира, че
уговорената неустойка води до едно фактическо оскъпяване на предоставения
заем, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено
плащане и то в размер, надвишаващ стойността на кредита. Същата
съставлява сигурна печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на
договора, без да е налице насрещна престация от последния. За това, съдът
счита, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна, тъй като в
случая очевидно потребителят е приел клаузи, с които не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП). В
резултат на това потребителят не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още
едно основание за неравноправието им по силата на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Предвидената клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за
12
предоставяне на обезпечение е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока. Ето защо, доколкото така
уговорената сума не изпълнява присъщите на неустойката функции за
обезпечаване изпълнението на задължението и обезщетяване на вредите от
неизпълнение на последното, тя се явява скрита печалба за кредитора, с оглед
въведените изисквания и срок за изпълнението й. По своето естество
неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора.
Изискванията, които клаузата на чл. 17 от договора възвежда за потребителя,
са на практика неизпълними за него, особено като се има предвид, че той
търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури банкова гаранция за целия размер на вземането по
договора (за което съответната банкова институция ще изисква също
заплащане) или поръчител, който да отговаря на определените от заемодателя
изисквания. От това следва, че основната цел на тази уговорка е да доведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя.
Поради това и предвид създаденото значително неравновесие между правата
на потребителя и поетите задължения, съдът приема, че клаузата на чл. 29 се
явява неравноправна, поради което следва да бъде прието, че е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и
разпоредбите на ЗЗП е налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по чл. 29 от договора.
Ето защо, съдът намира, че предявеният иск за установяване
недействителността на клаузата за неустойка - чл. 29 от Договор за паричен
заем № 873*/28.08.2022 г. поради противоречието й със ЗЗП следва да бъде
уважен. В тази връзка и тъй като никоя клауза не може да бъде нищожна на
повече от едно основание, не следва да се пристъпва към разглеждане на
другото посочено от ищеца основание за недействителност на тази уговорка.
С оглед гореизложеното следва, че иска за признаване на
недействителността на клаузата, предвидена в чл. 29 от Договор за паричен
заем № 873*/28.08.2022 г., респ. нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във
13
вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП е основателен и
следва да се уважи.
По насрещния иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл.9 от
ЗПК и чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата. По делото няма спор, че на между страните по
делото е възникнало договорно правоотношение със сключване на Договор
за потребителски кредит № 873*/28.08.2022г., по силата на което ищецът С.
К.“ АД по насрещния иск е предоставил в заем на ответника Д. Р. Х. по
насрещния иск сумата от 400 лева. От приетата и неоспорена от страните
експертиза се установи, че по процесния договор кредитополучателят е
заплатил сумата от 400 лева, като безспорно, че кредитополучателят не е
изпълнил задълженията си по договора, а именно не е върнал заетата сума.
Според заключението по ССчЕ размерът на остатъка от дължимата
от Д. Х. договорна лихва върху предоставената сума по Договора за
потребителски кредит към момента на предявяването на насрещният иск е 94
лв., а иска е предявен за сумата от 12.00 лева, мораторната лихва върху
просрочените плащания по Договора за потребителски кредит за периода от
29.08.2023 г., първият ден след изтичането на едногодишния срок на Договора
- до 27.03.2024 г., датата на съдебното заседание е 31.55 лв., иска е предявен
за сумата от 3.44 лева, за това предявените искове са е основателни и следва
да се уважат за претендираните суми по Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 873* от 28.08.2022 г.
Предявен е иск по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата
в размер на 400.00 лева, считано от датата на предявяване на иска -
18.09.2023г. до окончателното плащане на задължението. Иска за законна
лихва е акцесорен и е в зависимост от изхода на главния иск, ищеца
претендира за законна лихва. Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като е бил поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед уважаването на иска в
14
размер на 400.00 лева, ответника дължи на ищцата законна лихва върху
главницата от 400.00 лева, считано от датата на предявяване на иска -
18.09.2023г., 25.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
За това ще следва да се уважат насрещните искове, като се осъди
ответника да заплати на ищеца сумите по Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 873* от 28.08.2022 г., както следва: 400.00 лева
- главница; 12.00 лева- договорна лихва върху главницата от 400.00 лева; 3.44
лева - мораторна лихва върху просрочените плащане за главница съгласно
Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 873* от
28.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 400.00
лева, считано от датата на предявяване на иска - 18.09.2023г. до датата на
окончателното й изплащане.
По разноските:
Ищцата по първия иск и ответник по насрещния иск Д. Р. Х. чрез
процесуалния си представител - адв. Д. М. – АК- София претендира за
разноски в общ размер на 1010 лева, от който 50.00 лева – държавна такса;
адвокатско възнаграждение от 480.00 лева по първия иск и адвокатско
възнаграждение от 480.00 лева по насрещния иск.
Ответника по първия иск и ищец по насрещния иск - „С. К.“ АД
чрез процесуалния си представител - адв. Х. Н. от АК - Разград претендира за
разноски в общ размер на 2154.00 лева, от които 150.00 лева – държавна такса
за насрещния иск; адвокатско възнаграждение от 400.00 лева по първия иск и
адвокатско възнаграждение от 1200.00 лева по насрещния иск; 2.00 лева –
такса банков превод; 400.00 лева – депозит вещо лице; 2.00 лева – такса
банков превод.
Предвид изхода на спора, по първия иск следва на основание чл.78
ал.1 ГПК да се осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски
от 50.00 лева - държавна такса по предявеният иск. Процесуалния
представител на ищцата претендира за адвокатско възнаграждение в общ
размер на 960.00 лева – 480.00 лева по първия иск и 480.00 лева по втория иск.
Процесуалното представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
за оказване на помощ на материално затруднено лице. С оглед уважаване на
насрещния иск, разноски се дължат на ищеца по насрещния иск по делото на
чл.78 ал.1 от ГПК. От друга страна обемът на оказаната правна помощ по
15
предявените искове съответства на минималните възнаграждения, дължими
на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да се
уважи сумата от 480.00 лева с ДДС адвокатско възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото, проведеното едно съдебно
заседание, извършените процесуални действия по събиране на доказателства.
За това на основание 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
се осъди да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. Д. М.
адвокатско възнаграждение по настоящото дело за оказано безплатно
процесуално представителство и защита на ищцата в размер на 480.00 лева с
ДДС.
По насрещния иск следва на основание чл.78 ал.1 ГПК да се осъди
ответника Д. Р. Х. да заплати на ищеца С. К.“ АД направените разноски в
общ размер на 950.00 лева, от който 150.00 лева – държавна такса за
насрещния иск; 400.00 лева – депозит вещо лице и адвокатско
възнаграждение от 400.00 лева в настоящото производство. С оглед
уважаване на първия иск разноски се дължат на ищеца по иска на основание
чл.78 ал.1 от ГПК. Съображенията за дължимостта на едно адвокатско
възнаграждение са идентични с гореизложените - съобразно фактическата и
правна сложност на делото, проведеното едно съдебно заседание,
извършените процесуални действия по събиране на доказателства следва да
се осъди ответника да заплати сумата от 400.00 лева – едно адвокатско
възнаграждение за оказано процесуално представителство и защита на ищеца
в настоящото производство.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Д. Р. Х.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. К. П. В. № ** и „С. - К."
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. О. №
*, представлявано от С. Н. Т., че клаузата, предвидена в чл. 29 от сключения
между тях Договор за паричен заем № 873*/28.08.2022 г., предвиждаща
16
заплащането на неустойка е недействителна, респ. нищожна на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 22, във вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал.1 от
ЗЗП.
ОСЪЖДА „С. - К." АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., пл. О. № *, представлявано от С. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Р. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. К. П. В. № **
разноски от 50.00 лева /петдесет лева/- държавна такса по предявеният иск.
ОСЪЖДА Д. Р. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян,
ул. К. П. В. № ** ДА ЗАПЛАТИ НА „С. - К." АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. О. № *, представлявано от С. Н.
Т. сумите по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
873* от 28.08.2022 г., както следва: 400.00 лева /четиристотин лева/ -
главница; 12.00 лева /дванадесет лева/ - договорна лихва върху главницата
от 400.00 лева; 3.44 лева /три лева и 44ст./ - мораторна лихва върху
просрочените плащане за главница съгласно Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 873* от 28.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата в размер на 400.00 лева, считано от датата
на предявяване на иска - 18.09.2023г. до датата на окончателното й
изплащане, както и 950.00 лева /деветстотин и петдесет лева/ - разноски по
насрещния иск.
ОСЪЖДА „С. - К." АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ш., пл. О. № *, представлявано от С. Н. Т. ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Д. М. М. - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписан в регистър
БУЛСТАТ под № ********** , с адрес на упражняване на дейността: гр. С.,
бул. А. С. № ***-2, ет. *ап.*,* сумата от 480.00 лева /четиристотин и
осемдесет лева/ с ДДС, представляваща възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство на Д. Р. Х..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СмОС в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
17