Решение по дело №1571/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260079
Дата: 19 август 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20202120101571
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260079                                             19.08.2020 г.                                          гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                        XX - ти граждански състав

На двадесети юли                                                                    две хиляди и двадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                              Председател: Иван Дечев

                                                                                                           

секретар: Ани Стоянова

като разгледа гражданско дело № 1571/2020г.

докладвано от съдията И. Дечев

за да се произнесе, взе предвид следното:      

 

   Производството по делото е по реда на чл.310 от ГПК, вр.чл.128 от КТ, чл.19 от ЗИНЗС, чл.187 от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС и е образувано по повод исковата молба на Т.С.Г., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв.Г.М. и адв.Д.К., против ГД „Изпълнение на наказанията” гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд извън времето на дежурство за периода 02.03.2017 г. – 02.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в периода 02.03.2017 г. – 02.03.2020 г. е полагал труд като ********** в затвор първа категория – Затвора в гр.Бургас, за която длъжност има определен със Заповед №453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора гр.Бургас режим на работа при 24 часови смени с начало на работния ден 08,00 часа на същия ден и край – 08,00 часа на следващия ден. Твърди още, че съгласно т.9 от заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за дежурния ****** ********** са налице задължения по подготовка за провеждане на инструктаж, участие в инструктаж и сдаване на дежурството, в резултат на което явяването на работното място става 30 минути преди встъпване в дежурство, а последното продължава 45 минути след приключването му. До 11.05.2019 г. това време от час и петнадесет минути подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на възнаграждението на ищеца, а след тази дата, когато е издадена Заповед № Л-2271/2019 г. на Гл.Директор на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед №Л-2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да се включва към отработеното време, върху което се формира възнаграждението. Според ищеца отработеното от него време извън дежурството за периода от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г. е в размер на 200 лева и следва да му се заплати допълнително от ответника. Моли за уважаване на иска.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното ГД «Изпълнение на наказанията» гр.София, в който без да се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е бил държавен служител при тях, като е полагал труд, исковете се оспорват като неоснователни на подробно изложени аргументи. Ответникът счита, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от работното време и следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар «отработено време», за разлика от 60 минутната почивка при 12 часово дежурство и 90 минутната почивка при 24 часово дежурство, която не представлява работно време и не следва да се заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед № 453/14.08.2014 г. на Началника на Затвора-гр.Бургас, за ************* освен време за отдих до четири часа са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути за хранене и шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа, поради което и счита, че претенцията на ищеца би била основателна в случай, че същият установи ангажираност през установеното му време за почивка и не му е отчитан извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от 27.06.2014 г., за служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира. Ангажира доказателства, претендира разноски.

    В съдебно заседание искът е увеличен по размер до 800 лева възнаграждение за извънреден труд за посочения период.

               Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна следното:

               Правната квалификация на предявените искове е чл. 19, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.1 ЗИНЗС във вр. с чл. 16е ППЗИНЗС във вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

               Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността ********* в Затворническо общежитие Дебелт. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.

               Приложени са заповед № ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017 г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

               Със заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора Бургас е определено работно време за служителите в корпуса на затвора: 24-часови смени с начало на работния ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени – дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови смени от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора да е 15 минути преди началото на работното време за конкретното работно място.

               По делото е представена заповед № Л-2271/13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство за всички затвори да е в рамките на 30 минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.

               Представена е заповед № 436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна или дежурство в Затвор Бургас да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени 30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.

               По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че през процесния период за ищеца са отчетени 303 смени, от които 186 броя 24-часови, 1 брой 12-часови дневни смени, 3 броя в болница и 113 бр. 8-часова смяна, разпределени по години. Вещото лице също така е установило, че за периода от 02.03.2017г. до 30.06.2019г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са били включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019г. – 02.03.2020г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24-часови смени и за 12-часови дневни смени и 15 минути за 12-часови нощни смени и 8-часови нощни смени, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 2511.16 лева за 348 часа и 30 минути положен извънреден труд.

               Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Д.М. ********  ****** „********-*********** *******” е запознат със заповедта на началника на затвора, с която е било възложено измерване на продължителността на времето за подготовка, инструктаж и смяна на дежурното отделение. Лично е провеждал замерванията за затвора, а за останалите подразделения замерванията са правени от други служители, членове на комисията. Протоколът с резултатите от замерванията е изготвен от свидетеля, който го е и подписал. Останалите подписи на протокола от членовете на комисията са положени в негово присъствие.

               Свидетелят Я.Ж., ******** ****** към ** “******“ е заявил, че ищецът работи като ********** първа степен. Инструктажът за всички служители започва в 8.00 часа, като инструктажът и смяната на постовете се случва за половин час. При 8-часовите смени служителите преминават през дежурната стая, докладват на главния надзирател и след това са свободни. Докладът при главния надзирател отнема около минута и половина. Свидетелят заявява, че при 24-часовите смени времето за инструктаж, сдаване и отвод е 30 минути, като инструктажът продължава не повече от 10 минути. Надзирателите приемат лишените от свобода по брой и проверяват изправността на вратите. Огледът на спалното помещение трае не повече от половин минута. В най-големия коридор на затворническото общежитие има 15 спални помещения.

               При така събраните доказателства съдът намира претенцията за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (същото е уредено в чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 ППЗИНЗС е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е част от отработеното време.

               По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал 24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства по график, както и че регламентираното му работно време в процесния период е било от 8.00 ч. сутрин до 8.00 ч. сутрин на следващия ден при 24-часова смяна, съответно нощна смяна от 20.00 ч. до 8.00 ч. и дневна – от 8.00 ч. до 20.00ч. – при 12-часово дежурство. Установява се, че инструктажът е започвал в 8.00 часа. За времетраенето на инструктажа има известно противоречие в показанията на св.Ж., който е заявил, че той продължава не повече от 10 минути, но от друга страна в посочил, че инструктажът и смяната на постовете се случва общо за половин час, т.е. за 30 минути. БРС счита, че следва да приеме не 10, а 15-минутна продължителност на инструктажа. Следва да се приеме също, че времето за отвод на смяната, след приключването й, също продължава около 15 минути. Това е така, тъй като от самата заповед 436/01.07.2019г., издадена от началника на затвора е видно, че за ЗО Дебелт, при 24-часови смени, времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от смяна е общо 30 минути, т.е. самият работодател със своя акт е признал такава продължителност на времето. В протокола за замерване на времето за инструктаж и приемане и сдаване на постове също е било отчетено, че за ЗО Дебелт е нужно време от общо 30 минути. Времето за сдаване на поста е също 15 минути, тъй като през това време се прави оглед на спалните помещения и надзирателите си предават лишените от свобода, като проверяват изправността на вратите. В затворническото общежитие най-дългият коридор съдържа 15 спални помещения, поради което е оправдано сдаването на смяната да е около 15 минути. Съдът счита, че времето за инструктаж и това за сдаване/приемане на смяната следва да се признае за допълнително отработено, тъй като времето за подготовка и привеждане във вид, което се твърди, че започва в 7.30 часа, не е сред дейностите, с които страната изпълнява служебните си задължения, освен това не е изброено в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 ППЗИНЗС. Както беше установено, инструктажът отнема 15 минути, а сдаването/приемането отнема също толкова време, или общо ищецът е полагал 30 минути труд в повече за всяка 24-часова смяна.

               Посоченото време от 30 минути, предвид издадените заповеди, важи и за 12-часовите дневни смени. Както се установи от показанията на свидетелите, вечер се прави по-кратък отвод и по-кратък инструктаж, поради което за 12-часова нощна смяна, 8-часова смяна и дежурство в болница следва да се добавят 15 минути, както е предвидено и със заповед № 436/01.07.2019 г. В тази връзка съдът действително отчита, че според показанията на св.Ж. съответният надзирател, макар и да не сдава на никой поста, все пак докладва устно на главния надзирател, поради което общото време за инструктаж и сдаване следва да се приеме, че е 15 минути и за 8-часовата смяна.

               Не се спори, установява се и от заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на подаване на исковата молба са заплащани по 30 минути за 24-часови смени и 12-часови дневни смени и за 12-часови нощни смени – по 15 минути, поради което за този период претенцията е неоснователна, тъй като е погасена чрез плащане. За периода 02.03.2017г. - 30.06.2019г. следва да бъдат присъдени неизплатените трудови възнаграждения за положен извънреден труд от 30 минути на 24-часово дежурство и 15 минути за 8-часово дежурство и дежурство в болница.

               Съдът счита за нужно да отбележи, че изготвеното по делото заключение по икономическата експертиза не може да се ползва в цялост, а само частично, тъй като това заключение посочва какъв е размерът на нетното трудово възнаграждение за един час с увеличение от 50%, докато по настоящото дело е релевантен размерът на възнаграждението не за един час, а за 30 минути, съответно за 15 минути, в зависимост от вида на дежурството. Ето защо експертизата следва да се използва само дотолкова, доколкото показва броя на видовете дежурства, а размерите на възнагражденията ще се преизчислят от съда като се запази размера на възнаграждението за един час за база на изчисленията.

               Като взе предвид заключението на вещото лице на броя на положените през годините смени, както и размера на основното трудово възнаграждение за всяка година, съдът направи съответните изчисления:

               За 2017 г. от 02.03.2017 г. до 31.12.2017 г. ищецът е положил 60 смени по 24 часа и 39 8-часови смени. Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово дежурство и за 15 минути 8-часово дежурство е в размер на общо 245.52 лева. От тях 185.76 лева е за 24-часово дежурство, а 59.76 лева е за 8-часово дежурство. Изчисленията са направени на базата на определеното по експертизата нетно възнаграждение за един час /колона 4/, като това възнаграждение е намалено наполовина, за да съответства на 30 минути, респ. намалено с четири пъти, за да съответства на 15 минути /например за април 2017г. възнаграждението за 1 час е 7.03 лева, като то се намалява на две и става 3.515 лева и това число се умножава по 7 (колкото са броя 24-часови смени за този месец) и така се получава 24.61 лева възнаграждение за април 2017г. По същия начин се изчислява възнаграждението за 8-часовите смени, но там възнаграждението, дадено по експертизата, се намалява на 4, за да съответства на добавените 15 минути. С тези изчисления се получава, че възнаграждението за 2017г. е в размер на общо 245.52 лева за общо 39 часа и 45 минути извънреден труд.

               За 2018 г. ищецът е положил 62 смени по 24 часа, 1 смяна в болница и 2 8-часови смени. Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово дежурство, изчислено по гореописаната методика, е в размер на общо 224.50 лева. Задължението за 15 минути за дежурство в болница е 1.71 лева, а за 15 минути за 8-часово дежурство е 3.33 лева. Общо се дължат 229.54 лева за общо 31 часа и 45 минути извънреден труд.

               За 2019 г. за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2019 г. ищецът е положил 25 дежурства по 24 часа и 33 дежурства по 8-часови дневни смени. Задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово дежурство е 102.94 лева /изчислено по вече посочената методика/ и тази сума е изцяло неплатена. Задължението за 8-часови дневни смени е 69.47 лева, също неплатено. Общо се дължи възнаграждение от 172.41 лева за 20 часа и 45 минути труд. За периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. са положени дежурства по 24 часа, в болница и по 8 часа, но от заключението на вещото лице е видно, че те са платени по 30 минути, респ. по 15 минути и съответно повече заплащане не се дължи.

               За 2020 г. за периода до завеждане на делото също са положени дежурства по 24 часа и по 12 часа дневна смяна, но и те са заплатени за 30 минути. Следователно други възнаграждения не се дължат.

               С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сумата от общо 647.47 лева за 92 часа и 15 минути извънреден труд, като се отхвърли иска за горницата над 647.47 лева до търсените 800 лева.    

               При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 242.80 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца с оглед фактическата и правна сложност на делото.

               Ищецът също следва да се осъди да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 20 лева, представляваща съответна част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

               На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати всички дължащи се такси и разноски в размер на 50 лева държавна такса за производството и 160 лева за изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

                   Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на Т.С.Г., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от 647.47 лева (шестстотин четиридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) главница, представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 92 часа и 15 минути извън времето на дежурство за периода от 02.03.2017г. до 02.03.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба – 02.03.2020 г., до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 800 лева.    

               ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати на Т.С.Г., ЕГН **********, съдебен адрес *** сумата от 242.80 лева (двеста четиридесет и два лева и осемдесет стотинки) за направените по делото разноски.

               ОСЪЖДА Т.С.Г., ЕГН **********, съдебен адрес *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., сумата от 20 лева (двадесет лева) за направените по делото разноски.

               ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. Ген. Н. Столетов № 21, Булстат *********, представлявана от И.Й., да заплати по сметка на БРС сумата от 210 лева (двеста и десет лева) за държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 50 лева държавна такса и 160 лева възнаграждение за вещо лице.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

А.С.