№ 250
гр. Варна, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502238 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба от С. Й. П., подадена чрез процесуален
представител адв. В. Д., с която се претендира допълване на постановеното по делото
Определение № 4356/23.11.2022 г. в частта му относно разноски като насрещната страна
бъде осъдена да репарира сторените съдебно-деловодни разходи за осъществената защита
по подадената от нея частна жалба.
В молбата се сочи, че с подаденото срещу жалбата на Г. Чушева становище
молителят е поискал присъждане на разноски и е посочил, че прилага доказателства за
извършването им, които обаче не са били представени като приложение. Твърди, че
пропускът водил до нередовност на отговорът, поради което съдът е следвало да му
предостави възможност да приложи документите, като представя същите с настоящата
молба. Моли за предоставяне на срок за отстраняване на пороците и присъждане на
претендираните разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от Г. М. Ч., чрез адв. А. П., с
който молбата за допълване на определението в частта му относно разноските се оспорва
като неоснователна. Излагат се доводи за недължимост на разноски в производството, както
и за настъпила преклузия по отношение на представените доказателства и недоказаност на
извършването на същите. По изложените съображения отправя искане за оставяне на
молбата без уважение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по реда на чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК е образувано въз основа
на постъпилите срещу Определение № 260557/20.06.2022 г., постановено по гр. дело №
874/21 г. по описа на ВРС частни жалби, както следва:
1.) Частна жалба от Г. М. Ч., чрез процесуален представител адв. А. П. срещу частта
1
от определението, с което по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено в частта му относно
разноските Определение № 260302/23.03.2022 г., постановено по гр. д. № 874 по описа на
Районен съд - Варна за 2021 г., като частната жалбоподателка е осъдена да заплати на С. Й.
П. сумата от 400 лева, представляваща сторени по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
В жалбата са изложени твърдения, че правилно първоинстанционният съд е посочил,
че производството по делото има характер на спорна съдебна администрация, поради което
правилата на чл. 78 от ГПК за присъждане на разноски не се прилагат автоматично.
Въпреки това съдът е формирал неправилен извод, че с оглед прекратяване на делото
разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, без да съобрази,
че производството е инициирано от ищцата с цел защита на интересите на малолетното дете.
По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното определение и присъденото с
него адвокатско възнаграждение.
В рамките на срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, наименуван
становище, от С. Й. П., чрез адв. В. Д., с който жалбата на насрещната страна се оспорва
като неосноватлена и се претендира присъждането на съдебно-деловодните разноски в
размер на 180 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената
защита по жалбата. Посочено е, че извършването им се доказва от приложена фактура и
касов бон, които не са представени с отговора.
2.) Частна жалба от С. Й. П., чрез адв. В. Д. срещу частта от обжалваното
определение, с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски за разликата над сумата от 400 лева до целия претендиран размер от 1000 лева.
Частният жалбоподател изразява становище за неправилност на определението в
обжалваната част, както и за необоснованост на формираните изводи от решаващия съдебен
състав. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК, при които съдът
може да намали до предвидения минимален размер претендираното адвокатско
възнаграждение, тъй като е предприел аргументирана защита на своите интереси,
изразяваща се в подаден писмен отговор, насрещен иск, молба за определяне на
привременни мерки, по която се е състояло съдебно заседание, продължило повече от
четири часа. По изложените съображения счита, че заплатеното от него адвокатско
възнаграждение не следва да бъде намалявано или евентуално същото да бъде намалено до
размера от 600 лева, като отправя съответно искане за присъждането му в посочените
размери.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Г. Ч., чрез адв. А. П., с който
частната жалба се оспорва като неоснователна по съображения, че производството не е с
фактическа и правна сложност, а претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Предвид изложените доводи отправя искане за оставяне на частната жалба на насрещната
страна без уважение.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Определение № 4356/23.11.2022 г. по делото, с
което е потвърдил изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Съдът не е присъдил разноски в полза на никоя от насрещните страни, тъй като
производство по чл. 248 от ГПК, както и това по обжалване на определенията постановени
по посочения ред, не са самостоятелни производства, а са продължение на делото по повод
дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция.
Процедурата по реда на чл. 248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на
разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото
изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт.
Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на
адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в
2
процеса относно разноските. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на
уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. от ГПК. Становището за
недължимост на разноските в частното производство, с предмет частна жалба срещу
определение по чл. 248 от ГПК се поддържа и в трайната съдебна практика на ВКС,
обективирана например в Определение № 60189 от 28.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2779/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 218 от 3.08.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 872/2020
г., IV г. о., ГК, Определение № 60295 от 17.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2625/2021 г., IV
г. о., ГК, Определение № 60379 от 22.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1495/2021 г., III г. о.,
ГК и други/.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС,
само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят
по правилата на чл. 78 от ГПК. В настоящия случай с отговора на частната жалба е
релевирано искане за присъждане на разноски, но извършването на такива не е доказано.
Представянето на доказателства за направата на съдебно-деловодни разходи едва с молбата
по чл. 248, ал. 1 от ГПК е преклудирано, поради което и на това самостоятелно основание
същата подлежи на отхвърляне.
Само за пълнота на обосновката, на никоя от страните не се дължат разноски още
поради факта, че насрещните жалби и на двете са оставени без уважение, като обжалваният
акт е потвърден изцяло. Дори и в хипотеза на дължимост на разноските в производството,
какъвто не е настоящия случай, с оглед изхода на спора същите биха останали така както са
извършени от страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от С. Й. П., подадена чрез процесуален
представител адв. В. Д., с която се претендира допълване на постановеното по делото
Определение № 4356/23.11.2022 г. в частта му относно разноски като насрещната страна
бъде осъдена да репарира сторените съдебно-деловодни разходи за осъществената защита
по подадената от нея частна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3