№ 8738
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110133253 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „Е.“ АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
адрес, представлявано от П. имена, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника „Е.“ ЕOOД (правоприемник на „А.“ OOД), ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление адрес7, представлявано от М., че същия дължи на ищеца следните суми: сумата
от 1204,61 лв., представляваща дължима сума за потребена и незаплатена цена на мрежова
услуга за достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност, за
периода от 11.08.2020г. до 09.07.2021 г. , за обекти, находящи се в с. Ч., с аб. № 24019061,
аб. № 24019062, аб. № 24019063, аб. № 24019064, аб. № 24019065, аб. № 24019066, с
клиентски №**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
01.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 68,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 09.09.2020г. до 11.08.2021 г.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е небитов абонат на ищцовото дружество по
отношение на електрифицирани обекти, находящ се в с. с. Ч.. Съгласно разпоредбата на чл.
94а, ал. 1 ЗЕ енергийното предприятие краен снабдител осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече
присъединение към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в
съответната лицензионна територия. Продажбата на електрическа енергия на крайни
клиенти се осъществявала по регулирани от ДЕКВР цени и при общи условия на
енергийното предприятие-краен снабдител съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.
С нормата на чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) било
въведено изричното задължение за клиентите, присъединени към електроразпределителната
мрежа, да заплащат на крайния снабдител освен цена за потребена ел. енергия и цени за
достъп до електропреносната мрежа, за пренос по елктропреносната мрежа, за достъп и
пренос по електроразпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния ценови
период, като тези цени се определяли от ДЕКВР. Съгласно чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ мрежовите
1
услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества активна електрическа
енергия в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставената
мощност в местата за измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството ел. енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. С
Решение Ц-29 от 01.07.2020 г. на ДЕКВР и на основание чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ била
определена цената за достъп до електроразпределителната мрежа на небитови потребители в
размер на 0,2053 лв. квч/ден. Тази цена важала и за процесния период. При потребление за
небитови нужди, каквото било осъществявано в обектите на ответника, цената за достъп
била определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от
потребителя капацитет на мрежата и се дължала за всеки ден, през който присъединяването
продължавало, независимо от количеството потребена ел. енергия.
Съобразно § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп" било правото за използване на преносната
мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на ел. енергия или природен газ срещу
заплащане на цена и при условия, определени с наредба, т. е. цената за достъп се заплащала
за поддържането на мрежата и принципната готовност за престиране на ел. енергия.
Разходите за поддръжка и управление зависели от ангажирания за нуждите на всеки отделен
клиент капацитет в мрежата, в съответствие със заявената от него мощност. Всеки небитов
клиент заплащал цена за поддръжка на резервирания за обекта капацитет от мрежата,
независимо от момента на консумация при наличието на присъединяване към мрежата.
Стойността на услугата достъп до разпределителната мрежа зависела от предоставената
мощност съгласно чл. 33, ал. 1 и чл. 37 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на ел. енергия към преносната или разпределителните ел. мрежи.
Цената за достъп не зависела от ползваното количество ел. енергия, а от резервираната за
обекта на клиента и предоставена мощност, независимо дали на същия е била доставяна ел.
енергия.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, който съдържа доводи
за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество. Твърди, че ищеца не е предоставял непрекъснато
услугата достъп до електроразпределителната мрежа, цената на която се дължи от ответното
дружество.
Моли съда да отхвърли предявените искове и да присъди на ответника направените
по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Г., която поддържа исковата
молба и моли съда да уважи исковете. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца. В писмена защита развива подробни съображения за основателност на
предявените искове.
Ответникът не изпраща представител. Депозирал е молба чрез адв. Х., която излага
становище по съществото на спора и моли исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушана са съдебно-
техническа и съдебно счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на облигационно правоотношение с
ответника („небитов клиент“), по силата на което е предоставил достъп до
разпределителната мрежа при съответната мощност и за ответника е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. Ищецът следва да докаже и
проведено заповедно производство по отношение на претендираното с настоящия иск
вземане.
2
От приобщеното ч. гр. д. № 51145/2021 г. по описа на СРС, 159 състав, безспорно се
установява, че ищецът е провел заповедно производство срещу ответника за процесните
суми. Не е спорно, че ответникът е правоприемник на „А.“ ООД.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за мрежова услуга „достъп“ до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност. Приложими за казуса са
разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи в действащата
им редакция за процесния период. Материалната легитимация на ищеца да получи търсената
престация следва от разпоредбата на чл. 28 ПТЕЕ- битовите и небитовите крайни клиенти
на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител.
На първо място по делото не се установи, че ответника има качеството на
потребител, като не бяха ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод,
че между страните е налице облигационно отношение, въпреки дадените в тази насока
изрични указания. Не се установи ответникът или неговият праводател „А.“ ООД, да са
били собственици или вещни ползватели на процесните обекти. Не се доказва и твърдението
на ищеца, че тези обекти са стопанисвани от ответната страна, респ. от праводателя . С
отговора на исковата молба е направено изрично възражение за наличието на облигационно
правоотношение между страните. С оглед на това, ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи фактите, от които се пораждат претендираните от него права, а
именно наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване в
патримониума на ответника през исковия период, досежно процесните обекти.
Доказателства в тази насока от ищеца не бяха ангажирани. С оглед на това по делото не
можа да се установи, че между страните е било налице облигационно отношение, което след
01.10.2020 г. се е трансформирало в типов договор. Представените фактури и констативни
протоколи не са подписани от ответника, за да се приеме, че е налице извънсъдебно
признание на съществуването на правоотношение между страните. Действително, от
съдебно-техническата експертиза се установи, че процесните обекти са присъединени към
електроразпределителната мрежа, но не са ангажирани никакви доказателства, от които да
се направи извод, че тези обекти се стопанисват от ответната страна.
На следващо място, от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, че потребление на ел. енергия в обектите за процесния период не да имало.
Съгласно т. 8 ДР на ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп, пренос и системно управление.
Понятието „достъп“ е легално определено в пар. 1, т. 15 ДР на ЗЕ, като право за използване
на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно чл. 33 и сл. от
Наредба 6/2014 г. предоставената мощност се заявява от клиента в искането за проучване на
условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта приемници на
електрическа енергия. В чл. 4, ал. 2 ОУ на дружеството понятието „потребител на енергия за
стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, което купува ел.
енергия за стопански нужди, вкл. възложителят, собственикът на сградата, в случаите на
временно снабдяване с ел. енергия, необходима за извършване на строителството, ремонт
или реконструкция. Предвидени са две хипотези, при които се дължи заплащане на мрежови
услуги: използвана/отдадена ел. енергия и/или предоставена мощност. Конкретният случай
не попада в нито една от изложените хипотези. Както се посочи и по- горе, през процесния
период ел. енергия в обекта, собственост на ответника, не е консумирана. При това
положение съдът намира, че липсва основание за начисляване на цена на достъп до
електроразпределителната мрежа за процесния период, поради което претенцията на
ищцовото дружество се явява изцяло неоснователна.
3
Поради своята акцесорност, следва да се отхвърли и искът за мораторна лихва.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответникът има право на разноски. Съдът намира за
неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника, доколкото заплатените хонорари в исковото и заповедното производство
отговарят на размерите, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на фактическата и правна
сложност на делото. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените в заповедното и исковото производство
разноски в размер на 800 лв., от които сумата от 50 лв. за депозит за съдебна експертиза, а
сумата от 750 за адвокатско възнаграждение по двете дела.ю
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Е.“ АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
адрес, представлявано от П. имена, за признаване за усатновено по отношение на ответника
„Е.“ ЕOOД (правоприемник на „А.“ OOД), ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
адрес7, представлявано от М., че дължи на ищеца следните суми: сумата от 1204,61 лв.,
представляваща дължима сума за потребена и незаплатена цена на мрежова услуга за достъп
до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност, за периода от
11.08.2020г. до 09.07.2021 г. , за обекти, находящи се в с. Ч., с аб. № 24019061, аб. №
24019062, аб. № 24019063, аб. № 24019064, аб. № 24019065, аб. № 24019066, с клиентски
№**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 68,65 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 09.09.2020г. до 11.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№11107/13.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
51145/2021г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА „Е.“ АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес,
представлявано от П. имена, да заплати на „Е.“ ЕOOД (правоприемник на „А.“ OOД), ЕИК
номер, със седалище и адрес на управление адрес7, представлявано от М., сумата от 800,00
лв. /осемстотин лева/, представляваща направени от ответника разноски по настоящото дело
и по ч.гр.д.№ 51145/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „Е.“ АД, да бъде осъден ответника
„Е.“ ЕOOД (правоприемник на „А.“ OOД), да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 51145/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4