Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 08.08.2019 година град Ихтиман
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 6 състав на
Двадесет и пети октомври две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар Надя Борисова
прокурор .................................
като разгледа докладваното от
съдиятата
АНДело № 366
по описа за 2018 година,
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила жалба от Х.К.К. против наказателно
постановление № ………. г. на началника на РУ на МВР Ихтиман, с което за нарушение
на чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП са му наложени
административно наказание „глоба“ в
размер на 400,00 лв. и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 месеца, за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на
осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10,00 лв. и за нарушение на чл. 150а ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Алтернативно моли да бъдат намалени размерите на наложените наказания за
нарушението по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган
не изпраща представител, като заявява становище за неоснователност на жалбата.
Ихтиманският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 21.02.2018 г. в гр. Ихтиман,
жалбоподателят управлявал МПС – л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № 034М696, когато около 09,30 ч. на кръстовището на ул. „……….“
и ул. „………. бил спрян от контролните органи по ЗДвП – полицейски служители на РУ
Ихтиман. При последвалата проверка било установено, че поставените на
автомобила регистрационни табели били с изтекъл на 13.12.2017 г. срок на
валидност, според разрешение за временно движение № *********. Водачът не
представил СУМПС, а след извършена справка било установено, че притежаваното от
него е с изтекъл срок на валидност. Последното обстоятелство се потвърдило и от
представеното впоследствие в сградата на РУ Ихтиман от жалбоподателя СУМПС. Посочените
обстоятелства били отразени от
актосъставителят – св.Ц. в съставения от него АУАН с бл. № 0326765/21.02.2018
г. и квалифицирани от него, като нарушения респективно на чл. 140 ал.1, чл. 100 ал.1 т.1 и чл. 150а
от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя без отбелязванен на
възражения. Въз основа на акта, на 03.04.2018 г. административнонаказващият
орган издал и атакуваното НП, в което описанието на нарушенията е идентично с
описанието дадено им в АУАН, за виновно нарушени са посочени чл. 140 ал.1, чл.
100 ал.1 т.1 и чл. 150а от ЗДвП и отговорността на жалбоподателя е ангажирана
съответно с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 400,00 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП,
административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв. на осн. чл. 183 ал.1
т.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв. на осн.
чл. 185 от ЗДвП.
В хода на производството, като
свидетели са разпитани актосъставителя и
свидетеля по акта – Ц. и В., които с показанията си установява идентична с
отразените в акта обстоятелства.
Представеното разрешение за временно
движение № *********, удостоверява че същото
е издадено за процесното МПС - л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № 034М696
със срок до 13.12.2017 г. Установява се, както от посоченото разрешение, така и
от представеното СРМПС, че автомобилът и към момента на проверката е бил
собственост на Ивана Руменова Клисарска, ЕГН **********.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок от лице имащо
право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата
е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна
по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното постановление се
явява законосъобразно от формална страна. Съдът не споделя изтъкнатите от
процесуалния представител на жалбоподателя аргументи в тази насока.
Обстоятелството, че в АУАН, за собственик на процесния автомобил е посочен Ивана
Руменова Клисарска, ЕГН **********, а в атакуваното НП Иван Руменов К., ЕГН **********,
не води до незаконосъобразност на същото. Кой е носител на правото на
собственост на МПС, е ирелеватно за съставите на санкционираните нарушения, а
от съдържанието и на акта и на постановлението е несъмнено, че това не е
жалбоподателя. Неоснователни са и твърденията за липса на описание на мястото
на извършване на деянията. Същото е индивидуализирано по несъмнен начин, с
достатъчни физически белези, освен чрез посочване на населеното място, и чрез
посочване имената на улиците, на кръстовището между които МПС е било спряно за
проверка. Как е установен срока на валидност на регистрационните табели от
свидетелите в производството е въпрос, който няма отношение към
законосъобразността на атакуваното НП от формална страна, а по същество това обстоятелство
/че срокът е бил изтекъл към момента на проверката/, не се и оспорва от
жалбоподателя, а се и установява от представените по делото доказателства.
Що се отнася до това извършени ли са
санкционираните нарушение от жалбоподателя и осъществени ли са от него виновно,
съдът намира следното:
По отношение първото от санкционираните нарушения – това по чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Според фактическото описание в атакуваното НП, осъщественото от
жалбоподателя нарушение се изразява в управление на МПС с изтекъл срок на
валидност на регистрационните табели. Посоченият за виновно нарушен чл. 140,
ал.1 от ЗДвП, сочи че по пътища за обществено ползване да
се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и имат поставени на
определените за това места табели с регистрационен номер, т. е. посочените
пътни превозни средства се допускат само при кумулативното наличие на
посочените две условия – да е налице регистрация на превозното средство и то да
има поставени на съответните места регистрационни табели. Никъде в тази
разпоредба, която се сочи от наказващия административен орган за нарушена, не
става въпрос за валидност или срок на валидност на регистрационните табели,
съотв. за свидетелство за регистрация. При такова описание на процесното
административно нарушение в АУАН и в НП, според този състав на съда, няма как да
му бъде "съответна" правна квалификация по чл. 140,
ал.1 от ЗДвП.
Липсват основания разпоредбата на чл. 140 ал.1 от ЗДвП да бъде
тълкувана разширително, както и основания да се счете, че управлението на МПС,
след изтичане срока на разрешението за временно движение, представлява
управление на нерегистрирано МПС.
Съответните срокове на валидност на табели с регистрационни номера
и видовете регистрации на МПС според срока на валидност са регламентирани с разпоредбите на НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства . Съгласно чл. 22 от
подзаконовия нормативен акт, според срока на валидност регистрацията е:
постоянна – без срок на валидност /чл. 22, т. 1/ и временна – с определен срок
на валидност над 3 месеца /чл. 22, т. 2/. В разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от
Наредбата са изброени случаите, в които се извършва транзитна регистрация. За
всеки комплект транзитни табели с регистрационен номер отдел/сектор "Пътна
полиция" при СДВР/ОДМВР издава и разрешение за временно движение- чл. 29,
ал. 1. В допълнение, и с оглед систематичното тълкуване на цитираните
разпоредби, става ясно, че транзитната регистрация има изцяло временен характер
и предназначението й е да улесни придвижването на съответното МПС в страната за
срока на регистрацията. В разпоредбата на чл. 27,
ал. 5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. пък изрично се посочва, че
след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не
могат да се използват. Невъзможността да бъде използвани такива табели, които
подлежат и на изземване от компетентните органи обаче, не означава, че се
прекратява и регистрацията на превозното средство. Макар и с изтекъл срок на
валидност на регистрационните табели, превозното средство продължава да е
регистрирано, като аргумент в тази насока е разпоредбата на чл. 14 ал.1 от
Наредбата, предвиждаща продължаването срока на валидност при временна
регистрация, като изрично основание за промяна в регистрацията на МПС.
Съпоставката на посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт, според
настоящият състав, налагат извода, че нарушението
е несъставомерно от обективна страна по посочения за виновно нарушен чл. 140
ал.1 от ЗДвП.
Ето защо и по изложените съображения, атакуваното НП следва да бъде
отменено в тази му част.
По отношение нарушенията на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 150а
ал.1 от ЗДвП.
Първата от тези посочени за виновно нарушени разпоредби изисква при
управление на МПС, неговия водач да носи свидетелство за управление на
превозното средство от съответната категория и контролния талон към него. Касае
се до два различни и отделни документа, всеки от които е предназначен да
удостоверява различни по вид обстоятелства /чл. 157 от ЗДвП/. Липсата на който
и да е от тези документи представлява самостоятелно административно нарушение,
отговорността за което се ангажира на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. Ето
защо, административнонаказващият орган законосъобразно е приложил посочената
санкционна разпоредба и е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане
на предвиденото в същата административно наказание «глоба» в абсолютно
определения му размер от 10,00 лв.,
поради което НП следва да бъде потвърдено в тази му част.
Що се отнася до нарушението по чл. 150а от ЗДвП, то отново не е
спорно в производството, че притежаваното от жалбоподателя СУМПС към момента на
проверката не е било в срок на валидност. Доказателства опровергаващи
отрицателния факт, в поризводството от жалбоподателя не бяха представени. Ето
защо и доколкото административнонаказателната отговорност на К. е ангажирана на
основание приложимата санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, с налагане на определеното
по вид, в абсолютно определения размер от 20,00 лв. административно наказание
„глоба“, то НП следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Воден от изложеното по – горе и на основание
чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
……………… г. на началника на РУ на МВР Ихтиман, в частта в която за нарушение на
чл. 140 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП на Х.К.К. са наложени
административно наказание „глоба“ в
размер на 400,00 лв. и административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 8 месеца
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ………………… г. на
началника на РУ на МВР Ихтиман, в частта в която за нарушение на чл. 100 ал.1
т.1 от ЗДвП на осн. чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП на Х.К.К. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лв. и за нарушение на чл.
150а ал.1 от ЗДвП на осн. чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: