Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 151 14.02.2023 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на петнадесети юли две хиляди и двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АТАНАСКА АТАНАСОВА
2.
ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря В.Т., в присъствието на прокурора Дарин Христов,
като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 26 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна
жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК812115210, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3,
представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т., против решение № 103 от 14.11.2022
г., постановено по АНД № 296/2022 г. по описа на Районен съд- Царево.
В жалбата са наведени доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона,
съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В нея се
сочи, че деянието не е ясно индивидуализирано от наказващия орган, като не е
конкретизиран ползваният воден обем за всяко от населените места- с. Кости и с.
Българи. Твърди се, че не са превишени разрешените дебити за всеки източник
поотделно. Отбелязано е, че в наказателното постановление не е посочена датата
на извършване на деянието. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото
с него наказателно постановление.
В съдебното заседание касаторът
не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не
заявява становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-
Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С решението, предмет на
касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 71 от
13.07.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“,
с което на основание чл. 200, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за
водите (ЗВ) е наложено на касатора „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД административно
наказание- имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл. 48,
ал. 1, т. 11 от същия закон. Прието е от съда, че деянието е установено по
несъмнен начин и е съставомерно, поради което законосъобразно е ангажирана
отговорността на търговското дружество. За неоснователни са приети възраженията
на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуални правила.
Според настоящия касационен
състав жалбата е основателна.
Касаторът „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД е титуляр на Разрешително за водоползване № 200 222/21.02.2005
г., със срок на действие от 25.02.2005 г. до 02.02.2030 г. В разрешителното за
водоползване е посочено водовземното съоръжение- Шахтов кладенец, ПС „Кости“ с
дълбочина 10.50 метра, място на водовземане в землището на с. Кости, имот №
015018 в местността „Свети Илия“, и целта на водовземането: за питейно-битово
водоснабдяване на с. Кости и с. Българи. Определен е годишен лимит от
47 304 куб.м.
На 30.03.2022 г. е извършена
проверка от служители на БДЧР относно изпълнението на условията на
разрешителното за водоползване. В хода на проверката е установено превишаване
на разрешените водни количества за 2021 г. Констатирано е,
че за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. добитите водни количества от шахтов
кладенец ПС „Кости“ са 69 526 куб.м., т.е. с 22 222 куб.м. над лимита
за отчетния период. Направените констатации са отразени в Констативен протокол
№ Б-127 от 30.03.2022 г., връчен на присъствалия при извършване на проверката
упълномощен представител Р.К.. За нарушението е съставен срещу търговското дружество
АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.
С нормата на чл. 48, ал. 1,
т. 11 от ЗВ е предвидено задължение за водоползвателите- титуляри на
разрешителни, да изпълняват предвидените в тях условия. Неизпълнението на това
задължение съставлява административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ.
В случая е констатирано отклонение от предвидените условия на разрешителното- превишаване
на разрешените водни количества. Следователно, осъществени са съставомерните
елементи на нарушението по чл. 200, ал. 1, т. 1 от ЗВ, като с оглед установения
дебит на водовземането (с до 1 л/сек.), налице
е хипотезата на б. „а“ на посочената разпоредба.
Касаторът по същество не
оспорва възприетите от наказващия орган фактически констатации, но счита, че в
производството по издаване на наказателното постановление е допуснато съществено
нарушение на процесуалния закон, изразено в неизпълнение от наказващия орган на
задължението му да индивидуализира нарушението, като посочи ползваните водни обеми
за всяко от населените места- с. Кости и с. Българи. Тези доводи са
неоснователни. В разрешителното за водоползване не са посочени максимални водни
обеми за всяко от посочените населени места, а е разрешен общ лимит от
47 304 куб.м./год. от ШК „Кости“. С наказателното постановление е наложена
санкция за превишаване на този лимит и не е налице сочената от касатора
неяснота. Неоснователно е също възражението за непосочване в наказателното
постановление на датата на извършване на деянието. В обстоятелствената част на
наказателното постановление изрично е посочена датата, на която е достигнат
определеният лимит- 31.08.2021 г., като е отбелязано, че ползваното след тази
дата количество вода е извън параметрите на разрешението.
Независимо от горното,
обжалваното решение следва да се отмени, поради следното:
Касаторът е наказан за
нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед възприетата от
наказващия орган правна квалификация (чл. 200, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, б. „а“
от ЗВ) и доколкото се отнасят до обективен признак от състава на нарушението,
обстоятелствата, сочещи повторност, следва да се съдържат в акта за
установяването му, съобразно разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. Такива
констатации в обстоятелствената част на акта липсват и следователно с
обжалваното наказателно постановление е наложена санкция за деяние, което не е
установено по надлежния ред и по което касаторът не се е защитавал. Деянието не
може да бъде преквалифицирано от касационната инстанция- в този смисъл
разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС
по т. д. № 1/2020 г. Според същото тълкувателно решение, в правомощията на
районния съд е да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. Допуснатото нарушение не е констатирано от първоинстанционния съд,
което налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, съобразно мотивите на цитираното
тълкувателно решение.
Мотивиран от горното, на
основание чл.221, ал.2, предл. 2 и чл.222, ал.1 от АПК, Бургаският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 103 от 14.11.2022
г., постановено по АНД № 296/2022 г. по описа на Районен съд- Царево.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.