Решение по т. дело №1558/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1532
Дата: 30 октомври 2025 г. (в сила от 30 октомври 2025 г.)
Съдия: Даяна Калинова Топалова
Дело: 20241100901558
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 29 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1532
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20241100901558 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.
Производството е образувано на основание решение № 126 от 25.07.2024 г. на ВКС, с
което по реда на чл.303, ал.1, т.5 ГПК е отменено решение № 995 от 07.08.2023 г.,
постановено по т. д. № 7/2023 г. по описа на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от
друг състав.
Ищецът, Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ извежда
съдебно предявените субективни права при твърденията, че e съдружник в ответното
дружество, по партидата на което по заявление 20210203151004 е вписана като управител на
дружеството З.П.Ф., а по заявление № 20210426101027, посоченото физическо лице е
вписано като съдружник, вписано е увеличаване на капитала на 5100 лв., наименование на
дружеството с латински букви, начина на представляване и е обявен нов дружествен
договор.
Твърди, че преди извършване на процесните вписвания е бил едноличен собственик
на капитала на ответника, а вписванията по партидата са извършени въз основа на решения
от 03.02.2021 г. и от 12.03.2021 г., приети от лицето К.К.Б., в качеството му на заместник
председател на Управителния съвет и законен представител на сдружението, каквото същото
не притежава, съответно решенията не са взети от компетентния колективен орган на
сдружението. В тази връзка твърди, че Общото събрание на сдружението никога не е
избирало заместник – председатели на УС, а само председател, като към датата на
процесните решения, в качеството на такъв, по партидата на сдружението, е вписано лицето
А.Е.Ч.. Лицето К.Б. е било избрано само за член на УС като УС на сдружението никога не е
1
приемало решения за разпределение на функциите на членовете на УС. Отделно от това
твърди, че решенията не са приети в изискуемата от устава форма.
Предвид изложеното счита, че решенията са нищожни, поради което вписаните въз
основа на тях обстоятелства, посочени по – горе, са несъществуващи, което иска съдът да
установи.
В първоначалния отговор на исковата молба ответникът, оспорва иска с твърдения, че
от справка в търговския регистьр се установява, че кьм датите 05.02.2021 г. и 12.03.2021 г.
К.Б. е бил вписан, като прелставител на сдружение „НСБП“ и следователно е разполагал с
представителна власт. Отделно от това, с решение от !4.03.2015 г. на общото събрание на
сдружението това лице е избрано за член на УС, поради което притежава представителна
власт, тъй като на основание 16. ал. 1. т. 2 от устава членовете на управителния съвет имат
еднакви права и задължения. независимо от вътрешното разпределение на функциите между
тях. Съгласно чл. 11. ал, 1 от Устава управителният съвет се състои от пет члена, от които
един председател и четири заместник-председателя, поради което с избирането му за член на
управителния съвет, а А.Ч. за председател, Б. е придобил качеството на заместник -
председател на сдружението, по силата на устава на сдружението и от обстоятелството, че
за председател е избран А.Ч. и следователно останалите членове са негови заместници,
поради което решенията са вадилно приети.
Оспорва твърдението, че решенията на едноличния собственик на капитала следва да
се вземат от УС на сдружението. Сочи, че процесните решения не се отразяват върху
правната сфера на сдружение „НСБП", за да бъдат взети от Общото събрание на
сдружението, а върху правната сфера на ответника, поради което следва да се вземат от
органа, който съгласно чл.15. ал.1, във връзка с чл. 14. ал. 1. т. 1 от Учрелителния акт има
изключителни правомощия да вземе този вид решения.
Предвид това счита, че разпоредбите на чл. 7 и чл. 12. т. I. т. 6. т. 7. т. 15. т. 22 от
Устава се отнасят за правомощията на Управителния съвет, които той има като орган на
управление на сдружение „НСБП", но не уреждат представителната власт на членовете на
управителния съвет, която представителна власт има отношение към участието на
сдружението в юридически лица. Така компетентността на управителния съвет на
сдружение „НСБП” има отношение към решенията, които следва да взима управителния
съвет за сдружението, но не и за решенията, които се взимат в качеството на едноличен
собственик на капитала на „НСБП СЕРВИЗ" ЕООД. Редът, начинът и компетентността на
вземане на решения в „НСБП СЕРВИЗ” ЕООД се урежда от учредителния акт на
дружеството и от Тьрговския закон.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва да е вписан в търговския регистър
Устав на сдружение "НСБП", който да регламентира, че УС на сдружението избира измежду
своите членове заместник-председатели; както и че сдружението се представлява както от
Председателя на УС, така също и от неговите заместници. Действащият устав кьм
03.02,2021 г. и към 12.03.2021 г. е от 01.10.2007 г., а взетите решения са въз основа на
невписан Устав на дружеството от 04.06.2018 г. без нотариално заверени подписи и
2
съдържание на взети решения от членовете на УС.
Отделно от това се твърди, че дори и лицето Б. да е избрано за заместник председател
това не обосновава валидност на действията му, тъй като УС на сдружението не е взел
решения за процесните обстоятелства, а представителят по закон не може да изземва
компетентността на УС и да приема еднолично решения по въпросите от тази
компетентност, както е прието в постановеното по делото отменено решение.
В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията, изложени в основния.
По спора, относно актуалния устав на дружеството твърди, че уставът от 04.06.2018 г., въз
основа, на който са взети оспорените от ищеца решения е приет от сдружението и заявен за
вписване в Търговския регистьр, но поради пропуск на Агенция по вписванията не е бил
обявен, но въпреки това по партидата на дружеството в секция .“дело” е видим. Уставът е
заявен за вписване в Търговския регистьр със Заявление А4 с вх. per. № 20180718172924 и
по това заявление е постановено вписване № 20180731145623, а причините, поради които
уставът не е обявен своевременно от Агенция по вписванията не водят до липса на действие
на същия. Поддържа вече изложените в отговора твърдения, относно обосноваване
качеството заместник председател на УС на сдружението на лицето Б. и относно спазване на
изискуемата, съгласно устава форма на решенията като счита, че е недопустимо
позоваването на решение, което е отменено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба, по предявените от „В.М. – 2002“ ЕООД искове, както и в частта по
предявените от Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“ искове за
прогласяване нищожност на решенията, въз основа на които са извършени вписванията, е
върната с разпореждане № 1029/13.02.2023 г., влязло в сила на 06.03.2023 г., поради което
тези искове не са предмет на разглеждане в настоящото производство, предметът на което е
ограничен до исковете за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства.
Предявените искове са за установяване на вписване на несъществуващи
обстоятелства по партидата на дружеството ответник, а именно – като качеството
управител и съдружник в дружеството на лицето З.П.Ф.; увеличаване на капитала,
наименование на дружеството с латински букви, начина на представляване и е обявен нов
дружествен договор.
Изводът за несъществуващо обстоятелство е изведен при твърдения, че решения от
03.02.2021 г. и от 12.03.2021 г., установяващи заявените и вписани по партидата на
ответното дружество обстоятелства, не са взети от законния представител на едноличния
собственик на капитала, към момента на вземане на решенията, а именно представителя на
Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, поради което са нищожни.
Следователно, за преценка основателността на предявените искове за установяване
вписване на несъществуващи обстоятелства, съдът дължи преюдициално произнасяне,
3
относно валидността на решенията, тъй като в случай, че тези решения са нищожни, то и
вписаните обстоятелства, които установяват, не са се осъществили.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1 от
06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСТК на ВКС нищожни са решенията на ОС,
посочени в чл. 75, ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ, липсващите (невзети) решения на ОС, които, обаче, са
отразени като съществуващи в протокола на ОС или в протоколната книга на дружеството, а
също така и ако е вписано в търговския регистър, както и решение на ОС, което е извън
пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и
учредителния акт.
При едноличното дружество с ограничена отговорност функциите на общо събрание
се осъществяват от едноличния собственик на капитала, който решава всички въпроси по
чл.137, ал.1 ТЗ, възложени в компетентност на общото събрание ( агр. от изричната
разпоредба на чл.147, ал.2 ТЗ ).
В случай, че едноличният собственик на капитала е юридическо лице с нестопанска
цел въпросите от компетентността на общото събрание се решават от неговия органен
представител, управителния орган ( чл.10, ал.1 ЗЮЛНЦ ).
С оглед изложеното и предвид органният представител на сдружението, а именно
Управителният съвет, на който орган съгласно чл.31 ЗЮЛНЦ е възложено оперативното
ръководство и управление, този орган, в качеството си на упражняващ правата на
едноличния собственик на капитала на „НСБП Сервиз“ ЕООД или упълномощено от него
лице ( чл.65, ал.3 ТЗ ), е компетентен да избере управител на дъщерното дружество, както и
да оттегли овластяването му, да приеме съдружник и да увеличи капитала.
По делото е представен акт на едноличния собственик на капитала на дружеството
„НСБП СЕРВИЗ“ ЕООД от 03.02.2021 г., с който К.К.Б., в качеството си на заместник –
председател на Управителния съвет и законен представител на Сдружение „Национално
сдружение на българските превозвачи“, което е едноличен собственик на капитала на
дружеството „НСБП СЕРВИЗ“ ЕООД, е приел решение по т.1 за освобождаване на А.Е.Ч.
като управител на дружеството и за избор на З.П.Ф. като управител, а по т.2 е прието
решение това лице да управлява и представлява дружеството пред трети лица.
Представен е и протокол от решения на едноличния собственик на капитала на
дружеството „НСБП СЕРВИЗ“ ЕООД от 12.03.2021 г., с който К.К.Б., в качеството си на
заместник – председател на Управителния съвет и законен представител на Сдружение
„Национално сдружение на българските превозвачи“, което е едноличен собственик на
капитала на дружеството „НСБП СЕРВИЗ“ ЕООД, е приел решение по т.1 за приемане на
З.П.Ф. като съдружник с 1 нов дружествен дял на стойност 100 лв. от капитала, за
увеличаване на капитала чрез новозаписания дял до 5100 лв., представляващи 51 дяла от по
100 лв. всеки.
С протокол от извънредно събрание на съдружниците в „НСБП СЕРВИЗ“ ЕООД от
12.03.2021 г., на което са присъствали К.К.Б., в качеството му на заместник – председател на
4
Управителния съвет и законен представител на Сдружение „Национално сдружение на
българските превозвачи“, което е съдружник в дружеството „НСБП СЕРВИЗ“ ЕООД и
З.П.Ф., съдружник с 1 дял, в размер на 100 лв., е взето решение по т.1 за поправка на
допусната явна фактическа грешка при изписване на наименованието на дружеството на
латиница като правилно се изпише “NSBP SERVICE LTD”, по т.2 е взето решение
дружеството да се представлява и управлява от З.П.Ф., а по т.3 е приет проект на нов
дружествен договор.
От вписванията по партидата на дружеството „НСБП СЕРВИЗ“ ЕООД се установява,
че към момента на вземане на посочените решения едноличен собственик на капитала на
дружеството е Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“, поради
което въпросите от компетентността на общото събрание следва да се решат от неговия
Управителен съвет или упълномощено от него лице.
Съгласно чл. 31, т. 1 ЗЮЛНЦ управителният съвет може да определи обема на
представителната власт на отделни негови членове. Съгласно чл. 11, ал. 1 от устава на
сдружението, обявен по партидата на 12.07.2018 г. ( в актуална редакция към датата на
вземане на решенията ) УС се състои от 5 члена, от които един председател и четирима
заместник председатели, които се избират от ОС за срок от 5 години. Общото правило на чл.
12, т. 1 е дерогирано в чл. 15, според който сдружението се представлява от председателя на
УС или от всеки един от заместник председателите, предвидена е представителна власт за
всеки член на УС поотделно, поради което всяко лице вписано като председател или
заместник – председател на сдружението може да вземе валидно решение, с което да
упражни правомощията на едноличния собственик на капитала, в качеството си на
представител на сдружението.
От вписванията по партидата на сдружението в търговския регистър се установява,
че от 06.08.2018 г. и към момента на вземане на процесните решения са вписани като
председател - лицето А.Е.Ч., а като заместник - председатели К.С.Л.; К.К.Б., Ж.Л.Х. и
В.Г.М., а в поле "Начин на представляване" е посочено - от председателя на УС или от всеки
един от заместник-председателите. Следователно, всяко от посочените лица, член на УС
може да представлява сдружението поотделно. Лицето, взело процесните решения, а именно
К.Б., е вписано като заместник – председател и представляващ сдружението и до обявяване
на това обстоятелство за неъществуващо възражения, относно това избрано ли е или не в
това качество не могат да се преценяват преюдициално, предвид и действието на вписването
по чл. 10, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ спрямо третите лица. Следователно, съобразно вписания начин
на представителство вписаните лица се считат за законни представители на юридическото
лице, поради което могат да вземат валидни решения за упражняване на правомощията на
едноличния собственик на капитала на ответното дружество.
Решенията са взети в предвидената форма от законен представител на сдружението,
овластен да упражни правомощията на едноличен собственик на капитала на ответното
дружество, поради което не са налице липсващи /невзети/ решения, същите са валидни,
поради което и вписаните обстоятелства, възникнали от приемането на тези решения, са
5
съществуващи.
С оглед изложеното исковете с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се
присъдят разноски за производството в размер на 3000 лв. за адвокатско възнаграждение,
като възражението за намаляване на възнаграждението, поради прекомерност, е
неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и доколкото и
възнаграждението претенрирано от ищеца е в същия размер с включен ДДС.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „Национално сдружение на българските
превозвачи“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район
Подуяне, бул.“Ботевградско шосе“ № 247 срещу „НСБП СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. София, район Лозенец, ул.“******** искове с
правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено, че
вписаното по партидата на ответника в търговския регистър обстоятелство, заявено със
заявление № 20210203151004, а именно като управител на дружеството лицето З.П.Ф., както
и заявените със заявление № 20210426101027 обстоятелства, а именно: като съдружник
З.П.Ф., увеличаване на капитала на 5100 лв., наименование на дружеството с латински
букви, начина на представляване са несъществуващи обстоятелства, както и обявяването
на нов дружествен договор.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално сдружение на българските превозвачи“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, район Подуяне,
бул.“Ботевградско шосе“ № 247 да заплати на „НСБП СЕРВИЗ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район Лозенец, ул.“******** на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 3000 лв. – разноски за производството за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6