Решение по дело №1249/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу решение № 542/06.04.2023 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 20223110203330/2022 г., с което е отменено наказателно постановление /НП/ № 03-2100016/23.09.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл. 416, ал. 4, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, на „Янис“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Искра“ № 3 е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за недоказаност на вмененото административно нарушение на санкционираното дружество – допускането на лице до работа, без да е сключен между страните писмен трудов договор. Твърди се, че са налице достатъчно доказателства, които свидетелстват за наличието на съществуващо трудово правоотношение към момента на проверката в обекта на контрол. Отправя се искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В депозирана чрез процесуален представител писмена молба жалбата се поддържа изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че обжалваното решение бъде оставено в сила, моли за редуциране на адвокатското възнаграждение до размера на законоустановения минимум.

Ответникът – „Янис“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Искра“ № 3, ап. 10, в депозиран чрез представител по пълномощие писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд - Варна да бъде оставено в сила. Според ответната страна въззивният съд правилно е достигнал до извод за липса на трудово правоотношение между дружеството и установеното в обекта на проверката физическо лице – З. Д.. По категоричен начин в производството пред районния съд, е доказано, че изработването на дограмата от страна на „Янис“ ООД е единственото отношение между дружеството и З. Д.. Ответната страна счита, че правилно и законосъобразно решаващият състав е обосновал извод, че вмененото с НП нарушение не е извършено от санкционираното дружество. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/.

Представителят на контролиращата страна – Окръжна прокуратура - Варна, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира оставянето в сила на постановеното от Районен съд – Варна решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес - от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно. Депозирана е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Като първа съдебна инстанция правният спор е разгледан от родово и местно компетентен съд, а именно Районен съд – Варна. Решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Съдът е бил надлежно сезиран с допустима и редовна жалба срещу подлежащ на обжалване административен акт на правораздаване, поради което проверяваното съдебно решение е допустимо.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното пред Районен съд - Варна наказателно постановление „Янис“ ООД е санкционирано за това, че е допуснало до работа лицето З. С. Д., изпълняващ трудови функции на „монтажник дограма“ – извършване на СМР – подмяна на дограма в апартамент, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с определено работно време, от 08:20 ч. до 16:00ч., с уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Нарушението е установено при извършена проверка по повод настъпил инцидент при монтаж/демонтаж на дограма в апартамента на Д. К., находящ се в гр. Варна, ул. ***. В хода на проверката са събрани писмените обяснения на свидетелите М. М., В. Г., З. Д. и Д. К., както и на управителя на дружеството „Янис“ ООД – П.П.. Резултатите от проверката са обективирани в протокол № ПР 2127490/10.09.2021 година. Към административната преписка бил приложен и приемно-предавателен протокол от 17.08.2021 г., който отразява, че „Янис“ ООД предава на Д. 5 броя PVC рамки с различни размери на обща стойност 1580.00 лв. по фактура № 14304 от 17.08.2021 г., като същите ще бъдат извозени с транспорт на дружеството – бус „Ивеко“ рег. № ****, но за сметка на Д..

Въз основа на събраните по делото доказателства от правна страна Районен съд – Варна е приел, че НП е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати процесуални нарушения, като същото е съобразено със законоустановените в чл.57 от ЗАНН изисквания. Относно приложението на материалния закон първостепенният съд е изложил аргументи за недоказаност на административното нарушение, поради обстоятелството, че в случая липсват констатации за съществените елементи на трудово правоотношение. Последните единствено са изброени, но техните параметри не били вписани. В мотивите си въззивният съд приема, че налице е липса на данни относно йерархическата подчиненост на Д., при установен трудов ред и трудова дисциплина. Решаващият състав на въззивната инстанция установява, че по категоричен начин се доказва единствено направената от страна на З. Д. поръчка на дограма, като транспорта на дограмата ще се извърши за негова сметка. При тези установявания Районният съд – Варна обосновава извод за липса на трудово правоотношение между санкционираното дружество и З. Д., тъй като последният може да се смята единствено за възложител, но не и за работник или служител на „Янис“ ООД. Така мотивиран, районният съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Настоящата касационна инстанция намира решението на Районен съд - Варна за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи, поради което не намира необходимост да ги преповтаря и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

За да възникне задължение за сключване на трудов договор в писмена форма, по категоричен начин следва да се установи наличието на елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение и работно време, по арг. от чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. В разглеждания случай, противно на изложеното в касационната жалба, от събраните в хода на въззивното производство доказателства не се установява З. Д. да е престирал труд в полза на „Янис“ ООД. Напротив, приложеният приемно-предавателен протокол от 17.08.2021 г. разкрива данни за наличието на възникнало облигационно правоотношение между „Янис“ ООД в качеството на изпълнител и З. Д. в качеството на възложител по договор за изработка на дограма. Както с писмените, така и със свидетелските показания по категоричен начин се установява, че услугата по подмяна на дограмата е била поръчана от Д. К./собственик на жилището/ на З. Д., който от своя страна възлага на санкционираното дружество да изработи дограмата. Не се установява „Янис“ ООД да е упражнявал работодателска власт по отношение на З. Д.. Този извод не се разколебава и от обстоятелството, че един от свидетелите – пострадалият М. М. е бил работник/служител на фирма „Янис“ ООД. В свидетелските си показания ясно и категорично М. посочва, че в деня на инцидента той е излъгал работодателя си, че е в болничен и е отишъл да помогне на Д. за монтиране на дограма. Нещо повече, М. заявява, че познава Д. именно във връзка с работата си в „Янис“ ООД, тъй като З. Д. е поръчвал на дружеството изработването на дограма за частните си поръчки. Правоотношението между „Янис“ ООД и З. Д. не може да се квалифицира като трудово. Трудовото правоотношение има за предмет престирания от работника или служителя труд, при наличие на установена трудова дисциплина, както и наличието на йерархическа зависимост. В настоящия случай липсват данни Д. да е полагал труд в полза на санкционираното юридическо лице и събраните доказателства опровергават извършването на твърдяното административно нарушение. Този извод се потвърждава и от дадените писмени обяснения на Колев, който категорично заявява, че е поръчал дограмата на Д., а не на ответник по касацията.

По изложените съображения достигнатият от Районен съд – Варна правен извод за незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, поради липса на трудово правоотношение между „Янис“ ООД и З. Д. се явява правилен и съответен на приложимите материално-правни норми. Предвид на това настоящият тричленен състав намира, че не е налице соченото от касационния жалбоподател основание за отмяна на обжалваното съдебно решение.

При този изход на правния спор и предвид своевременно заявеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за което е представен договор за правна защита и съдействие от 23.09.2023 г., като доказателство за заплащането му в брой. От страна на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е 800 лева. Предвид обстоятелството, че претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение е под установения минимум, настоящият тричленен състав намира за неоснователно възражението за прекомерност.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Шести тричленен състав на Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 542/06.04.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по н.а.х.д. № 20223110203330/2022 година.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Янис“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Искра“ № 3, сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: