Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………/……..02.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 2180 по описа на ВОС
за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 82527/08.11.2019г. от Н.Н.Н., ЕГН **********, чрез проц.представител – адв.Г.Т.
– ВАК срещу Решение № 4393/18.10.2019г. по гр.д. № 4162/2019г. на
ВРС ,7 св., в частта , с която съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника против Н.С.Н., ЕГН **********
иск за осъждане на ответника да му
заплати сума от 1085.46 лева представляваща разликата от 1902,95лева до пълния
заявен размер от 2988,41лева
и за периода 31.10.2014г. до 17.03.2016г. вкл.представляваща
обезщетение за върху главница от 6250 лева, представляваща дължима издръжка за времето от 11.10.2010г. до
01.11.2012г. присъдена в полза на ищцата с решение № 5220/21.12.2011г. по гр.д. №
17614/2010г. по описа на ВРС.
Считайки обжалваното решение за неправилно,
незаконосъобразно, моли за отмяната му в
обжалваната част и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен в пълния
предявен размер. Твърди се, че съда неправилно е приел, че търсената лихва
следва да се изчисли върху главница в размер на 6250.00 лева , съгласно решение
по гр.дело 2973/2017г., а не върху 6500.00 лева, какъвто е именно размера на
претенцията. Поддържа се, че неправилно съда е приел, че има изтекла погасителна давност, доколкото
пред съдия изпълнителя по изп.дело въззивиникът е поддържал искането си за
заплащане на лихва. Наведени са доводи, че неправилно съда не е приел искането
отправено в о.с.з. на 30.09.2019г. за увеличаване размера на иска , но във
въззивната жалба не е формулирано искане, което да се квалифицира като частна
жалба, против протоколно определение от 30.09.2019г. , в частта с която е
оставено без уважение искането на ищеца с правно основание чл.214 от ГПК.
В съдебно заседание въззивика,редовно
призован не се явява и не се
представлява.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК от насрещната по жалбата страна не е постъпил писмен отговор.
В
съдебно заседание по същество, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния
си представител с писмена молба оспорва въззивната жалба, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение,както и присъждане на сторените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството
пред
ВРС е образувано по предявен от Н.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** срещу Н.С.Н., ЕГН ********** с
адрес *** иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищцата сумата от 2988,41лева /след допуснато изменение в размера на иска с
протоколно определение от 15.07.2019г./, представляваща обезщетение за забава
върху главница представляваща дължима издръжка за времето 11.10.2010г. до
01.11.2012г. в размер от общо 6500лева, начислено за периода 31.10.2014г. до
17.03.2019г. вкл.
Съдът е
уважил частично иска за сумата от 1902,95лева, представляваща
обезщетение за забава начислено за периода 18.03.2016г. до 18.03.2019г. върху главница от 6250лева, представляваща
дължима издръжка за времето от 11.10.2010г. до 01.11.2012г. присъдена в полза
на ищцата с решение
№ 5220/21.12.2011г. по гр.д. № 17614/2010г. по описа на ВРС.
В тази част решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
В исковата молба ищецът
твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2973/2017г.
на ВРС е бил отхвърлен предявен от ответника срещу нея отрицателен установителен
иск за установяване недължимост на сумата от 6500лева представляваща дължима
издръжка преди навършване на пълнолетието й. Твърди, че към датата на подаване
на исковата молба, ответникът й дължи сумата от общо 6500лева, представляваща
присъдена в нейна полза издръжка като непълнолетна. На 31.10.2014г. завела
изп.дело за събиране на вземането си за издръжка като непълнолетна, дължима от
ответника. Счита, че от тази дата ответникът е изпаднал в забава и съответно й
дължи мораторна лихва върху дължимата за периода 11.10.2010г. до 01.11.2012г.
издръжка определена с влязло в сила решение. Искането е за
уважаване на исковата молба и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Оспорва размера на главницата за разликата над 6250лева.
Позовава се на изтекла кратка погасителна давност. Искането е за отхвърляне на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В съдебно заседание
страните поддържат тезите си.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа и
въззивна инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни
изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава за периода 31.10.2014г.
– 18.03.2019г., както и размера на претенцията си. Във връзка с възражението за
давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
В настоящия случай между страните по делото няма спор относно водените между тях
съдебни и изпълнителни производства, а
именно:
С влязло в сила решение № 5220/21.12.2011г.
по гр.д. № 17614/2010г. по описа на ВРС, ответникът е осъден да заплати на
заплаща в полза на ищцата, като непълнолетно негово дете, месечна издръжка в
размер на 250лева с падеж пето число на месеца, за който се дължи, както и
издръжка за минало време- за периода 11.11.2009г. до 11.11.2010г. в размер на
по 250лева месечно. Със съдебния акт не е присъждана законна лихва върху определената
издръжка.
Въз основа на издадения на 16.08.2013г. изпълнителен лист по молба на ищеца е образувано
изп.д.201431104055005 по описа на СИС при ВРС,което в последствие е преобразувано под № 7052/2019г. отново на СИС
при ВРС.
С влязло в сила решение по в.гр.д. № 2351/2018г.
по описа на ВОС е обезсилено решение по гр.д. № 2973/2017г. по описа на ВРС в
частта, с която е бил отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК
предявен от ответника срещу ищцата за разликата над 6250.00лева до пълния
заявен размер от 6750лева, потвърдено е решението, в частта в която е бил
отхвърлен иска за разликата над 250.00лева до пълния заявен размер от 6250.00лева,
като първоинстанционното решение в частта, в като е прието за установено между
страните, че ответникът не дължи на ищцата сумата от 250.00лева - главница по
изп.д. № 201431104055005 по описа на СИС при ВРС образувано по изп.лист издаден
по гр.д. № 17614/2010г. по описа на ВРС за дължима издръжка за периода
11.10.2010г. до 01.11.2012г., поради погасяването й чрез извършено плащане,
като необжалвано е влязло в законна сила.
Спорен по
делото размера на главницата върху, която би следвало да се начислява лихва/от
там и каква е дължимата под форма на лихва сума от ответника /,както и
основателно е възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна
давност.
Ответникът
като цяла не оспорва, че не е изряден по отношение на заплащането в полза на
дъщеря му/ищеца/ издръжка съгласно решение № 5220/21.12.2011г. по гр.д. №
17614/2010г. по описа на ВРС.
От заключението на приетата пред ВРС ССЕ се установява, че към дата 31.10.2014г. и към
датата на подаване на исковата молба- 18.03.2019г., размерът на задължението за
дължима издръжка по образуваното изп.дело № 7052/2019г. по описа на СИС при ВРС е в размер на 6500лева, като до датата на исковата молба
липсват извършвани плащания на дълга.
Възражението на въззивникът,че неправилно ВРС
е определил размерът на задължението за издръжка върху главница от 6250.00 лева
въз основа на влезлите в сила между страните решения е неоснователно. Нещо
повече.При определяне на размера на главницата, върху която следва да се
изчисли претенцията на ищеца в настоящото производство, съда е приел зачитайки
силата на присъдено нещо на решението по гр.д. № 2973/2017г. по описа на ВРС и в.гр.д.
№ 2351/2018г. по описа на ВОС, че размерът на задължението за издръжка за
периода 11.10.2010г. до 01.11.2012г., е сумата от общо 6250лева /6500-250/.
Действително, размерът на издръжка за периода
11.10.2010г. до 01.11.2012г. съгласно влязлото в сила решение по в.гр.д. №
2351/2018г. по описа на ВОС и решението по гр.д. № 2973/2017г. по описа на ВРС е в размер на 6000.00 лева/ разликата от
250.00 лв. до размера от 6250.00 лева/ , но с оглед липсата на жалба от
насрещната страна и забраната на чл.271 ал.1 изр.последно от ГПК,където е
прогласена забрана за влошаване положението на жалбоподателя, настоящия съдебен
състав приема, че претенцията на ищеца в настоящото производство следва да се
изчисли върху сумата от 6250.00 лева .
Неоснователно
е и възражението на въззивника за липса
на погасителна давност. В хода на производството същия при условията на пълно и
главно доказване не е представил доказателства, от които да се обоснове
положителен извод,че са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността, поради което същата такава по чл. 111, б. „б” ЗЗД, доколкото се касае за
периодично вземане, не е изтекла. Ирелевантно за настоящия спор е възражението
, че ищеца в качеството си на взискател е поддържал висящността на
изп.производство и в същото е претендирал лихва.
Правилно и законосъобразно ВРС е приел,че вземанията за лихва за периода от три години
назад преди подаване на исковата молба- 18.03.2019г., т.е до 17.03.2016г.
/вкл./са погасени по давност и е отхвърлил иска за този период, както и за
сумата от 1085.46 лева., представляваща разликата от
1902,95лева до пълния заявен размер от 2988,41лева.
Достигайки
до същите правни изводи, първоинстационният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
Предвид
направеното от въззиваемия искане и представените доказателства, следва да му
се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 200.00 лева, представляващи
възнаграждение за един адвокат, съгласно представеия списък по чл.80 от ГПК и
доказателствата по него.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
4393/18.10.2019г. по гр.д. № 4162/2019г. на ВРС ,7 св., в частта , с която съда е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от Н.Н.Н., ЕГН ********** с адрес *** против Н.С.Н., ЕГН **********
иск за осъждане на ответника да й
заплати сума от 1085.46 лева представляваща разликата от 1902,95лева до пълния
заявен размер от 2988,41лева
и за периода 31.10.2014г. до 17.03.2016г. вкл.,
представляваща обезщетение за върху главница от
6250 лева, представляваща дължима издръжка за времето от
11.10.2010г. до 01.11.2012г. присъдена в полза на ищцата с решение №
5220/21.12.2011г. по гр.д. № 17614/2010г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Н.Н.Н., ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 200.00/двеста /лева, представляваща разноски за въззивна инстанция на
основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.