№ 8574
гр. София, 11.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110128765 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от Т. С. ЕАД срещу С. С. Б. с искане да се признае
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1743,47 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за имот,
находящ се в гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 41, ет. П, апартамент, аб. № 114487, ведно със
законната лихва от 10.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 283,53
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 29.07.2022г.; сумата от
18,89 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2019г.
до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.08.2022г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 3,70 лева, мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019г. до 29.07.2022г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2022г. по ч.гр.д. 43228/2022г.
по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил
правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
1
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва до имота да е била доставяна ТЕ за процесния период. Прави искане да не се
допуска ССчЕ. Оспорва дължимостта на сумите, но не и размера им. Оспорва претенцията
за мораторна лихва. Оспорва годността на СТИ. Оспорва наличието на облигационна
връзка. Оспорва за процесния период ищецът да е имал валидно сключен договор с ФДР.
Оспорва имотът да е бил топлоснабден. Оспорва наличието на строителни книжа,
удостоверяващи изградена сградна инсталация за топлопреносна мрежа в имота. Оспорва да
е извършено заснемане на отоплителната инсталация, съгласно законодателните промени от
2002г. Оспорва измервателните уреди да са сертифицирани. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С молба от 09.02.2024г. третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“
ЕООД е посочило, че не е извършвало услугата дялово разпределение за процесния имот и
период. С протоколни определения от 13.02.2024г. съдът е заличил „Техем Сървисис“ ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца и по искане на процесуалния представител на
Т. С. ЕАД като такова е конституирано „Директ“ ООД.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
На 18.08.2022г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в полза на Т. С. ЕАД срещу Зорница Асенова Николова и С. С. Б., с която е
разпоредено двамата длъжници да заплатят разделно при равни квоти следните общи суми:
сумата от 3486,95 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ул. "Княз Борис I" № 41, ет. П,
апартамент, аб. № 114487, ведно със законната лихва от 10.08.2022г. до изплащане на
сумата, сумата 567,06 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до
29.07.2022г., сумата от 37,78 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 10.08.2022г. до
изплащане на сумата, сумата от 7,40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
31.08.2019г. до 29.07.2022г. върху главницата за дялово разпределение.
Предмет на настоящото производство е 1/2 част от така посочените обши суми,
припадаща се на длъжника С. С. Б..
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
2
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай от приетия Нотариален акт за продажба на недвижим имот от
28.12.1937г. се установява, че С. Гаврилов Б. е придобил собствеността на апартамент,
находящ се на партера в жилищния дом – етажна собственост в гр. София, ул. „Княз Борис“
№ 41. От приетото удостоверение за наследници на С. Гаврилов Б. се установява, че същият
е починал на 23.06.1980г. и е оставил за наследници своите преки низходящи Людмила С.а
Б.а /починала на 24.09.2001г. без да остави низходящи, възходящи или съпруг/ и ответника
С. С. Б.. Видно от представените преписи от нотариални актове, Людмила С.а Б.а се е
разпоредила приживе със своята наследствена 1/2 ид.ч. от имота, поради което нейната част
не е придобита по наследяване от брат й С. С. Б.. От така събраната доказателствена
съвкупност следва изводът, че през процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г.
ответникът С. С. Б. е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, поради което е
страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди с
ищцовото дружество до размера на собствената си идеална част от имота.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и представените от ищеца писмени доказателства – протокол от ОС
на ЕС на сградата за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение и договори за
извършването й. От експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което
съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, се
установява, че през процесния период в имота е имало два броя отоплителни тела с
поставени индивидуални разпределители /ИРРО/ и в имота не е имало узаконен водомер за
топла вода. За отоплителния период 2019г. - 2020г. не е осигурен достъп за отчет, за което е
3
съставен протокол и топлинната енергия е разпределяна на основание т. 6.5 от
приложението към Наредба № Е-РД-04-1, а за отоплителния период 2020г. – 2021г. дяловото
разпределение е извършено по реален отчет на индивидуалните разпределители. Поради
липса на водомер, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена по реда
на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата, а топлинната енергия за сградна инсталация е изчислена на
база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода
съгласно т. 6.1.1 от приложението към Наредбата. Данните от протоколите за главен отчет са
нанесени правилно в индивидуалната справка за дялово разпределение. Вещото лице е
установил, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната
станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през
процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и
Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява,
че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на
13.07.2018г. и съответства на одобрения тип, заменен е с нов топломер с дистанционно
отчитане с проверено съответствие през м. 02.2020г., който е преминал последваща
метрологична проверка на 19.02.2022г. и съответства на одобрения тип.
Следователно доставката на топлинна енергия за процесния период и имот се
установява от събраните по делото доказателства. Релевираните от ответника възражения за
липса на представени по делото строителни книжа на сградата и липса на извършено
заснемане на инсталацията са неоснователни, тъй като предмет на настоящото производство
е доставката на топлинна енергия, а не правния статут на сградата. При наличие на
доказателства за доставена, измерена и потребена в имота топлинна енергия, въпросите дали
сградата е законна и дали сградната инсталация е заснета, са неотносими към задължението
на потребителя за плащане на нейната стойност. Ирелевантен е и въпросът за представянето
по делото на всички издадени в тази връзка първични счетоводни документи, доколкото
именно доставката на топлинната енергия съставлява основание за възникване на вземането,
а последната е установена по делото.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по съдебно-техническата експертиза, доколкото същото се основава на
извършените отчети на индивидуалните разпределители и извършените изчисления при
разпределението на енергията за сградна инсталация, освен това същото се потвърждава и
от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. От заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителният
резултат не са погасявани задължения извън процесния период, както и че няма извършени
плащания на вземанията за процесния период. С оглед на това съдът намира за установено
по делото, че стойността на топлинната енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. в
имота се равнява на 3486,95 лева, а ответникът дължи 1/2 част от тази сума или 1743,47 лева,
какъвто е и размерът на исковата претенция.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
4
разпределение, както и от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на „Директ“ ООД
/първоначално като подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД, а впоследствие като главен
изпълнител/ като видно от експертното заключение, услугата е предоставена през процесния
период. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на
потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие.
Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.07.2019г. до
м.04.2021г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 37,78 лева,
какъвто е и претендираният от ищеца общ размер, от който ответникът отговаря за 1/2 част
или 18,89 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни стойности. Както е
уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се
извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е
издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за
който тя се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия срок за
плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на
чл. 95 ЗЗД да издаде изискуемата от ОУ обща фактура. Докато трае забавата на кредитора,
тя освобождава длъжника от последиците на собствената му забава. Затова в този случай
кредиторът не би могъл да иска плащане на мораторна лихва за период, предхождащ датата
на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава
лихва – лихвата е претендирана след изтичане на срока за плащане считано от датата на
издаване на всяка от общите фактури. Следователно задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на главницата по трите общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за процесния
5
период. Видно от експертното заключение по ССчЕ, размерът на лихвата е 567,06 лева, от
който ответникът отговаря за 1/2 част или 283,53 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за сумата от 3,70 лева,
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
31.08.2019г. до 29.07.2022г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностния срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /10.08.2022г./ няма погасени по давност вземания за цена
на топлинна енергия. Най-старото процесно вземане за м.05.2019г. е станало изискуемо на
15.07.2019г. с изтичане на 45-дневния срок считано от 01.06.2019г., и тригодишната давност
за него е следвало да изтече на 15.07.2022г. След удължаване на давностния срок с периода
от 2 месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва
изводът, че давностният срок изтича на 22.09.2022г. – след датата на заявлението. Липсват и
погасени по давност вземания за мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 29.07.2022г.,
6
както и погасени по давност вземания за цена на услугата дялово разпределение за периода
от м.07.2019г. до 04.2021г. Най-старото процесно вземане за дялово разпределение е
възникнало на 01.08.2019г. /тук 45-дневният срок за плащане не се прилага/ и след
прилагане на чл. 2, т. 3 ЗМДВИП, давността за него изтича на 08.10.2022г. – след датата на
заявлението.
Предвид гореизложеното, предявените установителни искове за цена на доставена
топлинна енергия, мораторна лихва върху нея и цена на услугата дялово разпределение
следва да бъдат уважени изцяло, а искът за мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски, от които на ответника се припадат 65,99 лева. С
оглед уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
65,87 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер
на 90,09 лева, за депозити за възнаграждения на вещи лица в общ размер на 500 лева,
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева,
или общо 690,09 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъдат присъдени
разноски в исковото производство в размер на 688,84 лева. Ответникът не е сторил
разноски, но е бил защитаван безплатно в заповедното производство от адв. Красимира
Билева, а в исковото производство от адв. Михаел Любомиров на основание 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв съгласно представените договори за правна защита и съдействие. Възнаграждението
на адв. Билева в заповедното производство се равнява на 402,48 лева, от които с оглед
отхвърлената част от исковете на адв. Билева следва да бъде присъдена сумата от 0,73 лева.
Възнаграждението на адв. Любомиров в исковото производство се равнява на 504,96 лева, а
съобразно отхвърлената част от исковете, в полза на адв. Любомиров следва да бъде
присъдена сумата от 0,91 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. С. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 41, ет. 1, ап. 2, дължи на Т. С. ЕАД, с
ЕИК: *******, с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 1743,47
лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г.
до м.04.2021г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 41, ет. П, апартамент,
аб. № 114487, ведно със законната лихва от 10.08.2022г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 283,53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 29.07.2022г. и сумата от 18,89 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от
7
10.08.2022г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.08.2022г. по ч.гр.д. 43228/2022г.
по описа на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за сумата
от 3,70 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 31.08.2019г. до 29.07.2022г
ОСЪЖДА С. С. Б. да заплати на Т. С. ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
65,87 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 688,84 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. С. ЕАД да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН: *******, с адрес: гр. София, ул.
„Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 0,73 лева, представляваща
възнаграждение за безплатна защита на С. С. Б. в заповедното производство.
ОСЪЖДА Т. С. ЕАД да заплати на адв. М. Л. Л., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 0,91 лева,
представляваща възнаграждение за безплатна защита на С. С. Б. в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Директ“ ООД
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8